№ 350
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Г.а
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Г.а Въззивно гражданско дело №
20214500500496 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД,представлявано от Н. Г. Д.,със седалище град С. чрез адвокат
М.Б. е обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2989/2020
год.по описа на РРС,с което е осъдено да заплати на Г. Г. В. от град Русе обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени при трудова злополука на 14.ІV.2020 год.в размер на
25000 лева.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и
постановяване на ново решение,с което да бъде определен размер на обезщетението при
отчитане приноса на пострадалия за настъпване на злополуката и на действително
претърпените от злополуката болки и страдания.В подкрепа на наведените доводи развива
подробни съображения,които поддържа и в съдебно заседание.
Ответникът счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението при
съобразяване на полученото след приключване на първоинстанционното производство
застрахователно обезщетение от ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД в размер на 793
лева.
Третото лице-помагач счита жалбата за основателна само по отношение на
полученото след постановяване на обжалваното решение обезщетение от пострадалия в
размер на 793 лева.Поддържа,че в тази част решението следва да се отмени ,а искът да се
отхвърли,а в останалата част решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество ,е частично основателна.
Въз основа на съществуващо между страните трудово правоотношение ответникът по
жалбата Г.В. изпълнявал длъжността „работник снабдяване с детайли“.На 14.ІV.2020
год.при укрепване на натоварена от цеха дограма ,въжето се скъсало и той паднал на
земята,при което почувствал силна болка в дясната ръка и дясната предмишница.Бил
откаран в болница,където се установило счупване на долните краища на лакетната и
лъчевата кост на дясната ръка.С разпореждане № 29517 от 11.V.2020 год.на основание
чл.55,ал. КСО НОИ е приело злополуката за трудова.
За претърпените от получените при злополуката увреждания В. е предявил против
работодателя иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лева и за
имуществени вреди,представляващи разходи за лечение в размер 2618 лева.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло иска за обезщетение за
претърпени имуществени вреди и частично иска за неимуществени вреди -до размер на
сумата 25000 лева,като е приел този размер за справедлив паричен еквивалент на
претърпените от получените при злополуката увреждания. Съдът е счел за неоснователно
възражението на работодателя за допусната от страна на пострадалия груба небрежност-
тежко нарушение на правилата за безопасност на труда,самоволно и по собствена
инициатива участие в работа,която не му е възложена,с които обосновава тезата за
намаляване на отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201,ал.2 КТ.С тези мотиви
районният съд е уважил частично иска за неимуществени вреди до размер на 25хиляди
лева.Решението в тази част е предмет на разглеждане във въззивната инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно
и подлежи на потвърждаване поради следното:
Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз
основа на тях е направил обосновани фактически изводи.Не може да бъде споделено
оплакването в жалбата за едностранчив и непълен анализ на доказателствата,довел до
необосновани изводи.В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията
на свидетелите А. Б. и С. Г.,колеги на пострадалия В. и на свидетелите Д. А.,работник в
дружеството и материално отговорно лице,който зарежда материалите за производство и П.
Х.,член на борда на директорите,относно организацията на работата,спазването на
правилата за безопасност на труда и конкретните обстоятелства за злополуката на
14.ІV.2020 год.Събрани са писмени доказателства ,както и заключение на графологична
експертиза. Самостоятелното обсъждане на събраните по делото доказателства от
настоящия състав води до фактически изводи,идентични с направените от районния съд,а те
са следните:
Пострадалият В. и свидетелите Б. и Г. извършвали монтаж на дограма съобразно
подлежащите на изпълнение поръчки.Натоварвали дограмата на служебния
микробус,отивали на обекта и извършвали монтажа.При нужда от закупуване на материали
един от тримата монтажисти управлявал превозното средство,тъй като свид.А.,който
зарежда с материали, не притежава свидетелство за управление на МПС.На 14.ІV.тримата
2
извършвали монтаж на дограма на обект на ул.“Липник“.Свид.Х. се обадила по телефона на
свид.Б. един от монтажистите да отиде с А. до склада,за да вземат материали за следваща
поръчка.Пострадалият В. заминал с микробуса и след като материалите били
натоварени,започнал да укрепва товара,при което въжето се скъсало и той паднал на
земята.Свидетелите Б. и Г. са категорични ,че винаги шофьорът извършва укрепване на
товара,а не свидетелят А.,каквито са твърденията на последния и на свид.Х..Съдът
кредитира показанията на свидетелите Б. и А. като непосредствени,незаинтересовани и
непротиворечиви, които в цялост се подкрепят и от останалите събрани доказателства по
делото.Наложително е да се отбележи,че и двамата свидетели твърдят,че не е провеждан
инструктаж по правилата за безопасност на труда и едва след злополуката са се подписали в
книга за инструктаж,без да е провеждан такъв,което намира потвърждение и в заключението
на експерта-графолог,че подписът срещу името на ищеца в книгата за първоначален
инструктаж не е изпълнен от него.Това дава основание на съда да приеме показанията на
обсъжданите свидетели за обективни и достоверни,намиращи подкрепа и в останалите
доказателства по делото.В подкрепа на изложеното е и неоспореното от жалбоподателя
обстоятелство,че работниците по монтажа на дограма извършват укрепване на
материалите,необходими за изпълнение на поставените им задачи.Лишено от житейска
логика е твърдението на работодателя ,че в случай на доставка от склада укрепването се
извършва от друго лице,т.е.от свид.А.,а не от тези,които обичайно извършват тази
дейност.По тези съображения съдът приема за недостоверни показанията на свидетелите А.
и Х. относно организацията на работа и провежданите инструктажи по безопасност на
труда,като отчита както противоречието им с другите доказателства по делото,така също и
заеманата от свид.Х. позиция в управлението на дружеството и в този смисъл
заинтересоваността й от установяване на благоприятни за тезата на жалбоподателя факти.
Установените по делото обстоятелства не подкрепят възражението на жалбоподателя
за допуснати от пострадалия ищец груби нарушения на правилата за безопасност на труда и
поведение при инцидента,което да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на
чл.201 КТ.Всъщност именно от страна на работодателя е налице подценяване и
пренебрегване на правилата за безопасност на труда ,който не само не е изпълнил
задължението да провежда точен инструктаж за безопасни правила за работа,но и очевидно
се е опитал да създаде доказателства за нуждите на процеса/каквото се явява представената
книга за първоначален инструктаж в частта й досежно подписа на ищеца/за несъществуващи
обстоятелства.Като е приел,че липсва основанието по чл.201,ал.2 КТ за намаляване на
отговорността на работодателя,районният съд е стигнал до обоснован и законосъобразен
извод,който напълно се споделя и от настоящия състав.
Неоснователно е оплакването и за допуснато нарушение на принципа за
справедливост на обезщетение в разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.Получените при злополуката телесни увреждания –
счупване на долните краища на лъчевата и лакетна кост са причинили на ищеца множество
болки,страдания и неудобства.Той е преминал през продължителен период на
3
лечение,включително оперативно,продължава да е неработоспособен.Към този момент не е
настъпило пълно възстановяване,налице са ограничения в подвижността на ставите и е
налице необходимост от отстраняване на част или всички импланти,провеждане на
физиотерапевтични и балнео процедури.Като съобразява тези обстоятелства,наред с
изложените в мотивите на първоинстанционното решение,към които препраща на
основание чл.272 ГПК, съдът стига до извода,че определеният паричен размер на
обезщетението е справедлив и съответен на действително претърпените от ищеца болки и
страдания и не са налице предпоставки за намаляване на неговия размер.
Страните не спорят,че на 24.VІ.2021 год.третото лице –помагач в процеса на страната
на жалбоподателя ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,е заплатил на
пострадалия работник обезщетение в размер на 793 лева ,което следва да бъде приспадното
от определения от съда размер на обезщетение.За това решението на районния съд,с което
иска за неимуществени вреди е уважен над 24207 лева следва да се отмени и иска в тази част
да се отхвърли.В останалата част решението е правилно и подлежи на потвърждаване.
В тежест на жалбоподателя съдът присъжда разноските на ответника по жалбата в
производството пред окръжния съд в размер на 1200 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260427 от 21.V.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 2989/2020 год.по описа на РРС само в частта,с която иска за
неимуществени вреди от трудова злополука предявен от Г. Г. В. против „ЕС ДЖЕЙ
СТРОЙ“АД е уважен над 24 207 лева до 25000 лева ,както и в частта за държавната
такса,която „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД е осъдена да заплати по иска за неимуществени вреди
над 968,28 лева до 1000 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД е
осъдена да заплати на Г. Г. В. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в
размер на 24207 лева.
ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД да заплати на Г. Г. В. сумата 1200 лева разноски в
производството пред окръжния съд.
В частта,с която иска за неимуществени вреди и отхвърлен над размера от 25000 до
35000 лева,както и в частта,с която иска за имуществени вреди е уважен за сумата 2618 лева
,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
4
като трето лице помагач на „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5