Решение по дело №45/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 53
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700045
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 11.03.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                    Членове:   МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 45 по описа за 2021 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Б.В.Р. ***, чрез пълномощник, срещу решение № 192 от 14.12.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 775 по описа за 2020 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което втори състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 3838754 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

                По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на РС е незаконосъобразно и неправилно, поради неправилното прилагане на материалния закон, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш.   

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява.   

                Ответникът ОД на МВР Ловеч – редовно призован, не се явява и не се представлява.

               Участващият в касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита за правилно приетото от АНО и  съответно от РС Ловеч, че квалификацията на допуснатото нарушение е правилна, тъй като се  касае за участък от пътя, по отношение на който е имало допълнителен знак за ограничение на скоростта по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд е приел за установено, че на 17.07.2020г. в 17:11 ч. на ПП І-4, км. 23+419, в землището на с. Сопот, обл. Ловеч, с посока на движение гр. Варна, при максимално разрешена скорост до 60 км/ч, обозначена с пътен знак В26 с МПС БМВ Х3 3.0 Д с рег. № ****** било извършено нарушение за скорост – управление със 83 км/ч, установено и заснето с АТСС – мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с0. За нарушението, на 17.07.2020г. бил издаден електронен фиш серия К № 3838754 на собственика на автомобила Б.В.Р.. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 83 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч с отчетен толеранс минус 3%.

              При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна електронният фиш е съставен в законоустановените срокове и притежаващ изискуемите по закон реквизити, при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно собственикът на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация друго лице, което да го е управлявало на процесната дата.

               Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

              От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

              Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон.

               Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

             Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, според която за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h- наказанието е глоба в размер на 100 лв.

             По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил правилни мотиви, включително за правната квалификация. Предвид мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на движението в пътния участък /л.9 от делото на РС/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Безспорно жалбоподателят е нарушил забраната да не превишава въведеното с пътния знак ограничение при което дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна. При това са неоснователни доводите относно неясното посочване на нарушената законова разпоредба. Ясно е, че квалификацията на нарушението е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като посочването на ал.1 от същата разпоредба е правна привръзка, доуточняваща елементи от състава на нарушението

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Заявените в касационната жалба оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство

    Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в жалбата.

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 14.12.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 775 по описа за 2020 година на Районен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.