О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25
22.01.2019 година, гр.Бургас
Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова - Кочовска
Иван Воденичаров
Като
разгледа докладваното от съдия Зъбова к.ч.гр.дело №
11 по описа за
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2, вр.чл.121 и чл.244 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. А. С., с ЕГН
**********, от гр. А., обл. Б., ул. „К." *,
чрез адв.
С. , със съдебен адрес:
гр. С., бул. "Е.
и Х. Г. №*,
ет.*,
ап.*,
против определение №1886/01.10.18г., постановено по в.гр.дело № 380/
В частната жалба е изразено недоволство от произнасянето на съда в горния смисъл. Определението се сочи за незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част, като постановено при нарушение на процесуалния закон и правила. Излагат се следните съображения:
Искането на ищцата В. е преклудирано, т.к. предварителното изпълнение на съдебното решение следва да бъде поискано с предявяването на исковата претенция или най-късно при даване на хода по същество пред първа инстанция, но по делото то не е било своевременно отправено. Сторено е с молба, получена от ответницата-въззивница на 21.09.2018 г., след постановяване на решението на Окръжен съд Б. по в.гр.д.380/2018 г., т.е. е недопустимо.
Възразява се и по същество, защото страната приема, че не са налице предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. З от ГПК, обуславящи постановяване на предварително изпълнение на посоченото съдебно решение. Поддържа се, че процесуалният закон е формулирал строго хипотезите, при които е допустимо да бъде постановено такова предварително изпълнение, но конкретният случай не е сред тях. Решението на първоинстанционния съд определящо режим на лични отношенията на ищцата с внуците й е потвърдено от Окръжен съд Б. , а събраните по делото доказателства не сочат, че от закъснението на изпълнението му за ищцата биха последвали значителни и непоправими вреди, или че изпълнението ще стане невъзможно, респективно значително ще се затрудни. Затова жалбоподателката намира, че няма предпоставки, които да обосноват предварителното изпълнение на съдебния акт. Моли за отмяна на определението на Окръжен съд Б. в обжалваната част. Не ангажира нови доказателства. Дири направените съдебно-деловодни разноски.
Ответниците по частната жалба–ищци в процеса по гр.д. №507/17г. по описа на А. районен съд и въззиваеми по в.гр.д. №380/2018г. по описа на Окръжен съд Б. С. и Р. В. , както и заинтересована страна ДСП А. , не са представили писмени отговори.
Служебната проверка, извършена от Бургаския апелативен съд сочи частната жалба за редовна, а производството по нея за допустимо. Разгледана по същество тя е и основателна.
Предвид становището на жалбоподателката, след съвкупната преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, за да се произнесе, апелативният съд приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 507 по описа на А. районен съд за 2017г. е образувано по исковете на С. и Р. В. от гр. К., срещу бившата им снаха А. С. , живуща в гр. А., на основание чл. 128, ал.1 от СК, за определяне по съдебен ред на мерки за осъществяване на личните им отношения като баба и дядо с внуците С. С. А. и В. С. А. Твърдели са, че след смъртта на баща им С. К. А. син на ищците, ответницата-майка А. С. , се преместила да живее в град А., преустановявайки връзката на децата с родителите на баща им. Изложили са конкретни съображения за основателността на молбата си и са предложили режим за осъществяването на лични отношения с децата.
Съдът е постановил решение № 200/ 29.11.17г., с което е уважил иска на В. , като е определил режим на личните й контакти с нейните внуци, но е отхвърлил претенцията на В. , защото няма родствена връзка между него и бащата на децата.
Първоинстанционният акт е обжалван от ответницата-майка пред Окръжен съд Б. и е потвърден изцяло с решение №І-31/17.05.18г. по в.гр.д. №380/ 2018г. по описа на същия съд, но не е влязъл в сила, поради подадена касационна жалба, намираща се в процес на администриране.
На 27.08.18г., по делото в Окръжен съд Б. е постъпила молба от въззиваемата ищца, чрез процесуален представител- адв. Л. Г. , за допускане на предварително изпълнение на постановеното съдебно решение, на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК, като са изтъкнати подробни съображения за невъзможността на В. да осъществява нормални контакти с децата по време на касирането на съдебното решение, поради съзнателното осуетяване от страна на майката на комуникацията на внуците с бабата, създаващо възможност те да се отчуждят от нея, което би затруднило нормалните им бъдещи отношения.
Въззивницата-ответница е възразила пред БОС срещу молбата, по съображенията, изнесени и пред настоящия съд
Окръжен съд Б. е постановил обжалваното тук определение, с което, като се е позовал на т.6 от ТР№5 от 12.07.18г.по ТД №5/15г. на ОСГТК на ВКС, счел за овластен първоинстанционния съд да се произнесе по подадената молба, поради което след като я оставил без разглеждане досежно въззивното решение и прекратил производството пред себе си, я изпратил по компетентност на Районен съд А. за произнасяне по допускането на предварителното изпълнение на първоинстанционното решение.
Апелативният съд приема за неправилно определението в обжалваната част. Производството по чл.128 от СК има характер на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което и уважаващото иска решение има осъдителен характер, притежава изпълнителна сила и подлежи на изпълнение, включително на принудително такова, след влизането му в сила(в този смисъл вж. решение №412 от 07.07.09г. на ВКС, по гр.д. №1948/08г., ІІ г.о., ГК
Чл. 242 от ГПК предвижда в ал.1 хипотези на задължително настъп-ваща, произтичаща от закона изпълнителна сила на съдебното решение, преди постигането на СПН, т.е. урежда задължително предварително изпълнение на актовете, ползващи икономически по-слабия ищец, в случаите на присъдена издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
В ал.2 от горната разпоредба са визирани възможности за допускане по преценка на съда на предварително изпълнение на невлязло в сила решение, въз основа на молба от ищеца, когато то касае присъждане на вземане, основано на официален документ или признато от ответника такова, а също и в случаите, при които от закъснението на изпълнението, за ищеца може да последват значителни и непоправими вреди или самото изпълнение да стане невъзможно, респективно значително да се затрудни. Произнасянето в хипотезите на алинея втора според закона може да бъде допуснато, с внасянето от ищеца на определено му от съда надлежно обезпечение.
Компетентен да се произнесе по молба на ищеца, основана на чл.242, ал.2 от ГПК е винаги първоинстанционният съд, досежно постановеното от него осъдително решение, защото въззивното осъдително решение подлежи на предварително изпълнение, произтичащо директно от закона. Неговата предварително настъпваща изпълнителна сила не зависи от преценката на правораздавателния орган и се извлича от съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл.282, ал.1 от ГПК, сочеща, че подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението и от тази на чл.404, ал.1 ГПК, приемаща за изпълнително основание наред с „влезлите в сила решения и определения на съдилищата“ още осъдителните решения на въззивните съдилища, без да поставя изискването да са влезли в сила. Т.е. касае се до произтичащо от закона императивно, а не предоставено на съдебна преценка допускане на предварително изпълнение на осъдителното въззивно решение, предхождащо влизането му в сила като акт, решаващ окончателно правния спор. Тъй като в случая вече е постановено въззивно решение, ищецът няма правен интерес от подаването на молба по чл.242, ал.2 ГПК до въззивния съд за допускане на предварително изпълнение нито на първоинстанционния, нито на въззивния краен съдебен акт, при която и да е от визираните в разпоредбата хипотези, изискващи произнасянето на съда. Въззивното решение на окръжния съд е ревизирало и потвърдило осъдителното решение на първата инстанция и макар да не е влязло в сила поради висящо касационно производство, то притежава изпълнителна сила още от постановяването си.
С оглед гореказаното, молбата на В. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, в какъвто смисъл се е произнесъл като краен резултат БОС, макар по други, несподелени от този съд съображения, без да се налага изпращането й за разглеждане на Районен съд А. Последният щеше да бъде компетентен за произнасяне по такава молба, ако тя бе подадена за допускане на предварително изпълнение на първоинстанционното съдебно решение, определящо режим на лични контакти между ищцата и нейните внуци, преди постановяването на потвърждаващия го въззивен акт.
Изложените дотук съображения налагат отмяна на определението на Окръжен съд Б. в обжалваната част като неправилно и на основание чл.78, ал.1 от ГПК присъждане на разноските от 15лв. на частната жалбоподателка, сторени в настоящото производство за държавна такса,.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1886/01.10.18г., постановено по в.гр.д. №380/ 2018г. по описа на Окръжен съд Б. , В ЧАСТТА, изпращаща за разглеждане по подсъдност на РС А. молбата на въззиваемата ищца С. В. от гр. К. по чл.242, ал.2 от ГПК, за допускане на предварително изпълнение на решение № 200/29.11.17г.по гр.д. №507/2017г. по описа на РС А.
ОСЪЖДА С. Х. В. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Б., ул.“. №* да заплати на А. А. С. от гр. А., ул.“К“№* съдебно-деловодни разноски, сторени по к.ч.гр.д. №11/19г. по описа на Апелативен съд Б. в размер на 15 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: