Решение по дело №49/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 68
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20193500500049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          03.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и втори април                                      2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 49,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на Д.К., пълномощник на майка си Г.К.,***,  против  Решение № 223 от  21.12. 2018 година, постановено по гр.дело № 380/18 г. по описа на РС Попово, с което е осъдено КС „Популярна бизнес асоциация – Попово“, със седалище ***, да заплати на Г.К. сумата от 320 лв., получена без основание, като до пълния размер от 606,93 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени в полза но ответника и 341,51 лв. разноски според уважения и отхвърлен размер на иска и по компенсация.

Решението се обжалва в отхвърлителната част.

Излагат се съображения за необоснованост на  решението, което е довело и до неговата незаконосъобразност. Не били присъдени правилно и разноските по делото. Затова се иска отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло уважен, като се присъдят направените по делото разноски. В съд зас. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата в законния срок. В съз.зас. не изпраща представител.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно.

Искът е за неоснователно обогатяване. В исковата молба се твърди, че на 25.11. 2013 г. в касата на ответното дружество ищцата внесла 200 лв., на 13.02. 2014  г. 892 лв. и на  14.03. 2014 г. на 209,50 лв.. Претендираните суми били внасяни след получени телефонни обаждания, с които ищцата била уведомена, че дължи тези суми. Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ответникът да бъде осъден  да заплати на ищцата сумата от 1301,50 лв., която е била получена без правно основание.  

Ответникът е оспорил иска. Ищцата била бивш член- кооператор в ответното сдружение от 22.02. 2002 год., като била изключена с решение на ОС на КС, проведено на 19.02. 2016 год.

От момента на приемането й като член-кооператор, ищцата К. и КС били сключили няколко договора за заем, въз основа на които на последната са отпускани заеми в различни размери, които до 2015 год. е връщала в срок, съобразно договорените между страните срокове и условия.

По отношение на сумата, за която ищцата твърди, че е получена от КС неоснователно в общ размер от 1301,50 лева, ответното КС дава становище, че е получена на валидно правно основание, произтичащо от сключени договори за заем с №1380/ 04.06. 2013 год. и №1588/14.03. 2014 год., от която сума от 1092 лева /предмет на приходен касов ордер №34130/25.11. 2013 год. и приходен касов ордер №4228/ 13.02. 2014 год./ била послужила за погасяване на договор за заем №1380/04.06. 2013 год., а сумата от 209,50 лева /предмет на приходен касов ордер №7282/14.03.2014 год./ е послужила за частично погасяване на Договор за заем №1588/14.03. 2014 год.

Искът е изменен, като е намален на сумата 606,93 лв. в съд.зас. Също там е направено възражение за недействителност на представените в с.з. договори за заем с №1380/ 04.06. 2013 год. и №1588/14.03. 2014 год. 

Ищцата действително е била член на организацията на ответника и между тях има сключване множество договори за заем. Тези факти са и служебно известни на съда предвид многобройните дела между същите страни. От приложения по делото Договор за заем № 1380/ 04.06. 2013 г. се установява, че “ПОПУЛЯРНА БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО” се е задължила да предостави на кредитополучателя Г.Г.К. в заем сумата от 1000 лв. за битови нужди, с период на издължаване от 24 месеца, а от Договор за заем № 1588/14.03. 2013г. се установява, че страните са уговорили в заем на ищцата да бъде  предоставена сумата от 2000 лв. за битови нужди с период на издължаване 36 месеца.         

    Съгласно чл. 8 от Договорите, плащането на дължимите погасителни вноски се осъществява съгласно погасителен план, неразделна част от него. Видно от приложения по делото два броя погасителни планове, се установява, че падежът на месечните погасителни вноски е на 20-то число на съответния месец.

С квитанция   към ПКО № 7282/14.03. 2014 г., квитанция   към ПКО № 4228/13.02. 2014г и квитанция   към ПКО № 34130/14.03. 2014 г., се установява, че  на 25.11. 2013 г. в касата на ответното дружество ищцата е внесла 200 лв., на 13.02. 2014 г. 892 лв. и на  14.03. 2014 г. на 209,50 лв.

  За да докаже основанието, на което е ответното кооперативно сдружение е получило процесните суми, е ангажирало писмени доказателства, представляващи Договор за заем № 1380/04.06. 2013 г. и Договор за заем № 1588/14.03. 2014г., срещу които ищцата възразява, че са недействителни.

Това възражение е основателно. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като по-нататък горепосоченият член от закона дава дефиниция за  “потребител” и това  е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 3), а “кредитор” е  всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 4).

Безспорно по делото се установи, че заемателят е физическо лице, което не е действало в рамките на някаква професионална или търговска дейност, като заеманите суми, видно от чл. 2 от договорите, са му  предоставени за битови нужди.

От извършената в Търговския регистър справка се установява, че  в предмета на дейност на ответното кооперативно сдружение е включена и дейността по предоставяне на заеми на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск вноски, в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса, при което съдът намира, че същото притежава качеството кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. 

В чл. 4, т. 13 от ЗПК е предвидено изключение от приложното поле на закона за договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. В конкретния случай, макара в двата договора да е пропуснато уговарянето на възнаградителната лихва, видно от приложените към тях погасителни планове се установява, че на кредитополучателя е начислена възнаградителна лихва в размер на  ОЛП + 25.00 %.  Към момента на сключване на Договор за заем № 1380/04.06. 2013 г. средната лихва при потребителските кредити за м. юни 2013 е била в размер на 10,74  %, а към момента на сключване на Договор за заем № 1588/14.03. 2014 г.  средната лихва при потребителските кредити за м. март 2014 г. е била в размер на 11,60  %, (статистика на БНБ относно  кредитите за потребление към м. юни 2013г., респ. м.  март 2014г., публикувана в интернет страницата на БНБ раздел “Лихвена статистика”).

При това положение съдът намира, че по отношение на сключените между страните Договори за заем следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

  В чл. 11, ал. 1 от ЗПК са посочени елементите, които договорът за кредит трябва да съдържа, а в чл. 22 е записано, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай, процесните договори не съдържат  лихвения процент по кредита, (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишен процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), което е достатъчно за съда да приеме, че договорите за заем са недействителни.

  Тази недействителност обаче е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в  чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. Това е така, защото в противен случай би настъпило неоснователно обогатяване.

Предвид на това връщането на сумите, които ищцата е получила от ответника не е без основание изцяло. Тя ги дължи именно по силата на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В случая съдът следва да прецени какви суми ищцата е получила реално и какво е върнала в касата. Именно от разликата, ако има такава, може да се прецени дали надвнесени суми и обогатяване на ответника за сметка на ищцата.

От съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява следното:

  С РКО №  16228/04.06. 2013г. ищцата Г.К. е получила касово сумата от 870 лв., като сумата от 130 лв. е удържана като разходи по кредита, чийто размер е бил 1000 лв.  

От заключението на вещото лице се установява, че по договор за заем № 1380 от 04.06.2013 година от кредитополучателя са извършени два броя касови вноски. На 25.11. 2013 година, с приходен касов ордер № 3413, в касата на ответното сдружение са внесени в брой 200 лева.  На 13.02. 2014 година, с приходен касов ордер № 4228 са внесени в брой 892 лева. На същата дата, с мемориален ордер № 4229, от капитала на ответника - сметка 171, служебно бил прехвърлен дялов капитал в размер на 98 лева.

Видно от приложения по делото РКО №  7281/14.03.2014г. се установява, че от уговорената сума от 2000 лв., ищцата Г.К. е получила касово сумата от 1739,50 лв., като сумата 260,50 лв. е удържана като разходи по кредита.  

Извършена била една вноска с приходен касов ордер № 7282 от 14.03. 2014 г. в размер на 209,50 лева.  Остатъкът от тегления заем в размер па 1 816,93 лева бил внесен с ПКО № 9598 от 02.04. 2014 г., с която сума отпуснатият кредит в размер на 2 000 лева бил погасен. Отпуснат бил нов заем на кредитополучателя на 02.04.2014 г. в размер на 4 200 лева.

  Видно е, че по договора от 04.06. 2013 г., ищцата реално е получила сумата от 870 лв., а е погасила 1092 лв. По договора от 14.03. 2014 г. реално е получила 1739,50 лв., а е върнала 2025,43 лв. Общо по тези два договора ищцата реално е  възстановила в повече сумата от общо 507,93 лв./ 222 лв.+285,93 лв./

Тези пари в повече са от събрани комисионни и лихви. Предвид на това, че договорите са недействителни, така събраните суми са получени от ответника без основание и подлежат на връщане. Искът е основателен до размера от 507,93 лв. В останалата част следва да бъде отхвърлен.

РС Попово е достигнал до правилни изводи по отношение на това, че договорите за заем са недействителни, но  неправилно е подходил при изчислението на сумите, които следва да бъдат върнати. Присъдена е сумата от 320 лв. Затова решението следва да се отмени в отхвърлителната част, за 187,93 лв., които следва да бъдат присъдени допълнително.

По разноските:

Ищецът е направил разноски за двете инстанции в размер на 92,60 лв. държавна такса. Разходите на ответника са 470 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената и отхвърлена част от исковата претенция, в полза на ищеца и на ответника, като краен резултат, при компенсация се дължи сумата от 250 лв. на ответника. РС Попово е присъдил 341,51 лв. Решението и в частта за осъждане над сумата от 250 лв. за разноски, следва да се отмени.

По изложените съображения, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 223 от  21.12. 2018 година, постановено по гр.дело № 380/18 г. по описа на РС Попово, в частта, в която е отхвърлен предявения от Г.Г.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, против КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от  Христо Цонев Цонев – Председател, в размера над от 320 лв. до 507,93 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“ с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. с ЕГН: **********, с адрес ***  сумата от 187,93 лв., с която дружеството се е обогатило неоснователно във връзка с взаимоотношения по недействителни договори за заем от 04.06. 2013 г. и от 14.03. 2014 г.

ОТМЕНЯ решението и в частта,  в която е осъдена Г.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“ с ЕИК ********* сума за разноски по делото, над размера от 250 до 341,51 лв.

В останалата обжалвана част потвърждава решението като правилно.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      

                                                                     2.