№ 8013
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110104849 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 599.23 лв. – регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 25.12.2020 г. в гр. София, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. №
****. Излага, че на 25.12.2020 г. в гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие,
предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****,
при което бил увреден застрахованият при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това
събитие при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 584.23 лв., като е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за
произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си
задължение, но той отказал да възстанови сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на твърдяните застрахователни
правоотношения и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца. Оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие, като сочи, че той не може да се докаже с
протокола за ПТП, който е частен документ. Твърди, че застрахованият при ищеца водач е
отнел предимството на другия автомобил при престрояване. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца водач. Оспорва причинно-
следствената връзка между събитието и заплатените от ищеца щети. Оспорва размера на
вредите при твърдения, че ищецът е заплатил обезщетение по завишени цени на резервни
части, труд и/или нормовреме за извършване на операциите, свързани с ремонта. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 10384/21.04.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****;
изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с
процесното събитие в размер на 584.23 лв., за определянето на което е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Не е спорно по делото, а и се установява от Двустранния констативен протокол за
ПТП и показанията на свид. С., че произшествието е настъпило на 25.12.2020 г. в гр. София,
в района на надлез „Надежда“.
Действително Двустранният констативен протокол за ПТП е частен документ и няма
материална доказателствена сила, включително по отношение на механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие, а следва да се цени наред с останалите доказателства
по делото. В случая обаче съдът намира, че механизмът на произшествието се установява
при съвкупна оценка на протокола заедно с показанията на свид. С. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза.
От показанията на свид. С. се установява, че на 25.12.2020 г. е управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, в района на кръговото кръстовище „Надлез
Надежда“, като водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № ****, е предприел
без да подаде светлинен сигнал маневра за смяна на лентите за движение – от дясно наляво,
при която не е пропуснал попътно движещия се отляво управляван от свид. С. лек
автомобил и е настъпило пътно-транспортното произшествие. Ето защо съдът приема за
установено, че причина за кръстосването на траекториите на двата леки автомобила и за
настъпване на инцидента е поведението на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
който е нарушил: забраната по чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП да не извършва маневри, изразяващи се
в последователно внезапно преминаване в лентите за движение; задълженията си по чл. 25,
2
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и да пропусне пътните превозни средства, които се движат в съседната пътна
лента, в която иска да навлезе; задължението си по чл. 26 ЗДвП за своевременно подаване на
ясен и достатъчен за възприемане сигнал.
Настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил се установява от
Двустранен протокол за ПТП, Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“,
Опис-заключение за вреди на МПС и показанията на свид. С., преценени съвкупно.
Вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно-автотехническа
експертиза посочва, че всички увреждания по лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, с
изключение на тези по носач заден десен горен и носач заден десен долен от техническа
гледна точка са възникнали в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие. По
отношение на уврежданията на посочените носачи вещото лице разяснява, че ударът между
двата автомобила е приплъзващ и липсват увреждания по задна дясна джанта, които да
доведат до увреждане на носач заден десен горен и носач заден десен долен. Ето защо съдът
намира за опровергани по експертен път показанията на свид. С. в частта, в която сочи, че
най-вече задна дясна джанта е обрала целия удар. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че в Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ той не е
заявил вреди в областта на задната дясна джанта, като такива не са констатирани и в Опис-
заключение за вреди на МПС. Всички други обезщетени от ищеца вреди се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.12.2020 г. пътно-транспортно
произшествие.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди съдът намира
следното:
Нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя
стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на задния десен калник, задната дясна
врата и облицовката на десния праг при процесното пътно-транспортно произшествие,
водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда
под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увреденият автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел, т.е. от значение е действителната стойност на
вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-
високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента,
респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Дори и
застрахователят по застраховка „Каско“ в противоречие със задължението си чл. 386, ал. 2
3
вр. чл. 400, ал. 2 КЗ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ако заплащането на средната
пазарна цена е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил марка „БМВ“,
с рег. № ****, причинени при процесното пътно-транспортно произшествие – тези по заден
десен калник, задна дясна врата и облицовка на десен праг /за която е било достатъчно
единствено полиране/, изчислена на база средни пазарни цени към датата на събитието, е
526.32 лв. Следователно възражението на ответника, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в завишен размер, е основателно.
Ето защо съдът намира, че за ответника в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 541.32 лв.,
формирано като сбор от сумата от 526.32 лв., представляваща действителната стойност на
вредите по лекия автомобил, причинени от обсъжданото застрахователно събитие, и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лек
автомобил марка „БМВ“ съдът намира следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая с Определение № 10384/21.04.2022 г. съдът изрично е указал на ответника,
че той носи тежестта да докаже съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца
водач, и е допуснат разпит на поискания в тази връзка от него свидетел, като е определен
депозит за призоваването му. С протоколно определение от 30.06.2022 г. обаче горното
определение в частта относно допускането до разпит на свидетел на ответника е отменено
поради невнасяне на депозит. Същевременно другите събрани по делото доказателства не
съдържат никакви данни за поведение на свид. С., което да е допринесло за настъпване на
вредите. Следователно възражението за съпричиняване на вредите от водача на
застрахования при ищеца лек автомобил е останало недоказано поради пасивното
процесуално поведение на ответника, който следва да понесе неблагоприятните последици
от неизпълнение на носената от него и изрично указана му доказателствена тежест.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения предявеният иск се явява частично основателен – до
сумата от 541.32 лв., като ответникът дължи и законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г., до окончателното плащане, а за
разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от иска в общ размер на 441 лв., а именно: 45 лв. – държавна такса; 306 лв. –
заплатени депозити; 90 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 10 лв., определено съразмерно на отхвърлената част от иска.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 411 КЗ сумата от 541.32 лв. –
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ по щета № **** застрахователно
обезщетение за вредите, причинени по лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, от
застрахователно събитие, настъпило на 25.12.2020 г. в гр. София, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 441 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 541.32 лв. до пълния предявен размер от 599.23 лв.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на фирма, ЕИК ****, с адрес: адрес, сумата от 10 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5