Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 12.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на осми март, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 530 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№3155/04.09.2017г.,
подадена от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.К.С.,***, представлявана от Кмета Н.С.. С исковата
молба е предявен иск за отмяна на Заповед №868/14.08.2017г. на Кмета на
общината.
В молбата си ищцата излага, че заема длъжността
Директор на Исторически музей – Каварна, като на тази длъжност е назначена със
Заповед №55/113.12.2005г. и подписано допълнително споразумение
№35/30.06.2015г. Посочва, че със Заповед №868/14.08.2017г. на Кмета на Община
Каварна й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на
основание чл.188, т.2 от КТ, за извършено нарушение на трудовата дисциплина –
„Злоупотреба с доверието на работодателя“.
Соченото дисциплинарно наказание й било наложено за
това, че с поведението си ищцата демонстрирала неуважение към служителя А.Я.П.–
уредник в Исторически музей Каварна. Счита, че Кмета на Общината е действал
тенденциозно, необективно и при превратно интерпретиране на действителните
обстоятелства. Не бил спазен принципа на безпристрастност при извършване на
проверката относно конкретните факти при налагане на наказанието. Същото било
второ по ред, тъй като имало и „Забележка“, което вече било обжалвано в съда и
след отказ от нейна страна да напусне заеманата длъжност.
Посочва, че конкретен повод за налагане на соченото
наказание е ситуация, в която ищцата била повишила тон на служителка в музея и
неоснователно посочени в заповедта, че е използвала „обидни квалификации“,
„нападки“ и „отправени закани“ спрямо А.П.. Сочи, че никой не я е запознал със
съдържанието на жалбата на същата служителка.
В заповедта липсвало посочени обстоятелства, които
била нарушила ищцата, и което представлявало нарушение на трудовата дисциплина,
в какво се състояло злоупотребата с доверие на работодателя. Счита, че процесния случай не може да се субсумира
под този фактически състав. Не било налице нелоялно отношение от нейна страна
спрямо работодателя, нито злепоставяне на работодателя за да се приеме, че била
извършила соченото дисциплинарно нарушение. Счита, че от оспорената заповед не
ставало ясно какво точно непозволено поведение
е имала спрямо служителката съгласно Кодекса на труда, Правилника на
вътрешния ред в историческия музей, Етичния кодекс и длъжностната й
характеристика, та с това поведение да е злоупотребила с доверието на
работодателя.
Моли съда да отмени Заповед №868/14.08.2017г. на Кмета
на Община Каварна, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, на основание чл.188, т.2 от КТ, за извършено нарушение на
трудовата дисциплина „Злоупотреба с доверието на работодателя“. В с.з., чрез
упълномощения адв.Кр.С.,
поддържа исковата молба.
С писмено становище в срока по чл.131 от ГПК ответника
възразява изцяло срещу подадената искова молба. Счита заповедта на Кмета за
законосъобразна и при спазена процедура по чл.193, ал.1 от КТ и при спазени срокове. В с.з., чрез юрк.М.Г.и упълномощен адв.П.Г.,
оспорва иска.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №868/14.08.2017г. на Кмета на Община
Каварна, на ищцата Д.Й.М.-Й. й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, на основание чл.188, т.2 от КТ. В мотивната част на заповедта подробно е описана ситуацията,
в която ищцата като директор на ИМ Каварна обидила служител в музея – А.Я.П.и с
това я поставила в стресова ситуация и нарушила етичния кодекс на служителите
на ИМ Каварна.
От изпратеното до ищцата писмо с
изх.№РД-01-4085/01.08.2017г. е видно, че на основание чл.193, ал.1 от КТ от нея
в срок до 03.08.2017г. са й поискани писмени обяснения. Същите са постъпили в
деловодството на общината с вх.№РД-01-4085/03.08.2017г.
С писмо от 08.08.2017г. на
кмета на общината отново са поискани обяснения, но този път от служители в
музея – П.В.и другия служител – Т.Т., присъствали на
създалия се конфликт между ищцата и А.П.. С писмо от 10.08.2017г. са
предоставени писмени обяснения от двамата служители.
Представена е и
длъжностна характеристика за длъжността „Директор на Исторически музей
гр.Каварна“, както и Заповед №41/03.05.2011г., с която А.Я.П.е назначена за
отговорник на експозициите.
Към писмения отговор на ответника са представени и
Докладна записка на М. Г.– юрк. на общината,
писмените обяснения на П.В., Т.Т. и С.М.. Представен
е и Етичен кодекс на музейния служител, Правила за функциониране на Системата
за финансово управление и контрол в ИМ Каварна, както и Правилник за вътрешния
трудов ред в ИМ Каварна.
От длъжностните характеристики на служителите в музея,
представени от общината е видно какви задължения имат те при работата си музея.
Към писмените доказателства, представени към отговора
е и жалбата на А.Я.П., станала повод за налагане на дисциплинарно наказание на
ищцата – директор на Исторически музей Каварна.
От разпита на свидетелите, водени от страните се
установява, че повод за наложеното наказание са станало обидите, които
директора отправил към служителя А.П.. Така св.С.Н.М., водена от ищцата потвърждава, че между двете е имало конфликт
по повод неправилно отчитане на парични средства, и след това се чули викове в
коридора.
Св.М.Л.М. и с.П.В.В., водени
от ответника, пък сочат, че конфликта имал предисловие, събирана била подписка
в подкрепа на директора, а А. отказала да подкрепи М.. Така конфликта назрял и
когато А. не отишла да отчете събраните приходи от музея за деня, М. и тя
влезли в пререкание, когато и директорката отровила обидни думи срещу
служителката. Подробности са разказани лично и от А.Я.П.разпитана като
свидетел, чийто показания обаче са в горния смисъл.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният конститутивен
иск е с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188,
т.2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 868/14.08.2017г. дисциплинарно
наказание " предупреждение за уволнение". Ищцата носи тежестта да
докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на
дисциплинарно наказание, като тези обстоятелства не са спорни по делото. В
тежест на ответника е да докаже, че ищцата е имала конкретни задължения при
изпълнение на трудовите му функции, които е нарушил, съответно, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в писмена форма, в установените от закона преклузивни срокове.
При така разпределена доказателствена
тежест съдът намира иска за основателен.
При налагането на дисциплинарното наказание
работодателят следва да проведе дисциплинарно производство, състоящо се от
няколко етапа: установяване факта на извършване нарушение на трудовата
дисциплина, определяне вида на дисциплинарното наказание и издаване на заповед
за налагането му, съответно връчване на тази заповед на лицето, извършило
нарушението. Твърденията за незаконност на процесната
заповед, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани с допуснати нарушения на формалните
изисквания на закона в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
както и с неизвършване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения.По
така наведените възражения съдът намира следното:
В разглеждания случай работодателят е спазил
императивните изисквания на закона – чл. 193 и чл. 195 КТ, във връзка с
налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, квалифицирани като такива по
чл. 187, т.8, пр.1 КТ. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени
формалните изисквания за това – заповедта е издадена от лице, притежаващо
работодателска власт; изискани са писмени обяснения на ищеца; твърдяните нарушения са описани от обективна страна с
всички индивидуализиращи ги признаци / време, място на извършване, нарушени задължения/.
Следователно работодателят е спазил и формалните
изисквания на закона относно срока за налагане на наказанието по чл. 194 КТ.
Ето защо съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е
законосъобразна.
Спорен между страните е въпроса дали описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, както и дали наложеното наказание се явява съответно.
Съдът счита, че не е налице злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто име на работодателя - чл. 187, т.8 от КТ.
Изложените факти в заповедта за дисциплинарно наказание не осъществяват състава
на тези дисциплинарни нарушения, съобразно трайната съдебна практика на
съдилищата. Съобразно съдебната практика в повечето случаи злоупотребата с
доверието на работодателя е свързано с нанасяне на имуществена вреда за
дружеството, респективно извличане на облага за работника или служителя /
Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М. П., Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц., Решение № 95 от
27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Б. Ц. за казус в който служител представяне пред работодателя на неистинска
фактура, въз основа на която неправомерно са били дневни и квартирни пари,
Решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. Ц. за продавач, който мами купувачи с цената/.
В някои случаи злоупотреба с доверието на работодателя
е налице, без да настъпила вреда за работодателя, но работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице /виж мотиви в
решение 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело 112 от 2016 г. на ВКС г.к. IV г.о. с
докладчик съдия А. Б./. Повечето такива случаи в съдебната практика обикновено
са свързани с опит да се открадне имущество на работодателя или да се присвои
стока.
Съдът посочва, че уронването на доброто име
представляват действия, бездействия, с които се вреди на репутацията на
работодателя пред трети лица.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. чл.
187, т.8 от КТ злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто
име на работодателя.
Иска е основателен и като такъв следва да бъде уважен,
а Заповед 0868/14.08.2017г. на Кмета на Община Каварна, като незаконосъобразна
следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи на ищеца направените от него разноски, които са в размер
на 700.00 лева, съгласно приложен списък. Той следва да заплати и дължимата
държавна такса, която съдът определи на 80.00 лева.
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по иск на Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адв.К.С. ***, представлявана от Кмета
Н.С.с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т.2 КТ Заповед №868 14.08.2017г. на Кмета на Община Каварна, с което и е наложено дисциплинарно
наказание "Предупреждение за уволнение".
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Община Каварна, с
адрес: гр.Каварна, ул.“**“, №**6, представлявана от Кмета Н.С., да заплати по
сметка на Районен съд Каварна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, дължима
държавна такса .
ОСЪЖДА Община Каварна, с адрес: гр.Каварна, ул.“**“, №**,
представлявана от Кмета Н.С., да заплати на Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.К.С. направените в
производството разноски в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….