Р Е Ш Е Н И Е № 122
гр.
Сливен, 14.06.2022 год.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 139 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл. 172, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на С.А.М. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000018/09.01.2022
год. издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Сливен,
с която на С.А.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 23: 00 часа
на 09.01.2022 год., а именно за 365 дни“. С процесната
заповед е отнето СУМПС № ********* и контролен талон № 7378835.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с целта на закона. Нарушен бил текста на чл.35 от АПК, тъй като
органът не съобразил всички релевантни за случая факти и обстоятелства.
Заповедта била издадена въз основа на АУАН, който не бил връчен на С.А.М.. М.
към момента на извършване на проверката нямал качеството на водач на МПС, тъй
като същият не е управлявал автомобила.
Същият стоял на предната дясна седалка, а водач била Т. Д. с. на с. н. с
б. на оспорващия С.. В деня на проверката двамата б. имали ф. с., за което е
извикан и патрул на ОД МВР Сливен. При пристигането на патрула С.А.М. се
намирал извън автомобила в градинката на пл.“17 януари“ в б. състояние. Същият
отказал да му бъде извършена проверка за алкохол. Срещу него имало издадена заповед за з. от
09.01.2022 год. за срок от 24 часа. Като час на з. в същата е посочен 22.40 ч. Моли
съдът да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание оспорващия редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Р., която
поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание административният орган редовно
призован не се явява и не се
представлява. В придружително писмо, с което е
изпратена административната преписка до съда се излага становище за
законосъобразност на обжалваната заповед и се прави искане съдът да я потвърди.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2022 год. около 23 ч в гр.Сливен на
ул.“Патриарх Евтимий“ до пл.“17 януари“ била извършена проверка на оспорващия С.А.М.
в качеството му на водач на МПС Фиат Пунто рег.№ …………
като същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест
с фабр.№ ARNJ-0096. На
лицето е издаден талон за медицинско изследване № 0055905. По време на
проверката е издадена заповед за з. на лице за срок от 24 часа рег.№ 1670з-16/09.01.2022
год. На лицето е съставен АУАН № 156/22 от 09.01.2022 год. за това, че
управлява собствения си лек автомобил Фиат Пунто
рег.№ …………… като отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство. Като нарушена законова разпоредба в акта е посочен чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът е връчен на оспорващия, но същият е отказал да го подпише като
отказът е удостоверен с подписа на Д. Д. Д..
Въз основа на установеното при проверката на С.А.М.
е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 22-0804-000018/09.01.2022 год.
издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Сливен, с
която на С.А.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 23: 00 часа
на 09.01.2022 год., а именно за 365 дни“. Като мотиви е посочено, че отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и
не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
По делото са приети като доказателства
Амбулаторен лист № 476/10.01.2022 год. на С.А.М. и НП №
22-0804-000170/21.01.2022 год. издадено на С. А.М..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 3
във вр. с ал. 1 от АПК
от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква "А", т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за
контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Съгласно заповед № 343з-3031/31.12.2021 год. на
Директора на ОД МВР Сливен са упълномощени определена категория длъжностни лица
за издаване на принудителни административни мерки по Закона за движение на
пътищата, сред които изрично по т.I, т.5 са
посочени началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен.
При издаване на оспорената заповед е спазена
и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически
основания за издаването и. Неоснователно е възражението на оспорващия, че АУАН
послужил като основание за издаване на процесната
заповед не му е връчен. Видно от завереното копие на акт № 170258/09.01.2022
год. същият е предявен на нарушителя за връчване, но М. е отказал като този
отказ е надлежно документиран с посочване на свидетеля при връчването, а именно
Д. Д. Д.. С оглед на изложено съдът намира, че при издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.
Заповедта е издадена и при съобразяване с
материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се
прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което тези
мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.
Принудителната административна мярка се
налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на
моторното превозно средство административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН) съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката в
конкретния случай е установено по надлежен ред управление на МПС, както и
наличие на отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест
изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази ПАМ е допустимо само
спрямо лице, което управлява МПС, т. е. е водач по смисъл на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай за извършеното нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП на С.А.М. е съставен АУАН № 170258. Същият е надлежно
връчен чрез отказ и е дал основание за образуване на административната преписка
завършила с издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената
сила на акта, която не беше оборена по предвидения в закона ред в настоящото
производство. От страна на оспорващия не са представени доказателства, че
същият в момента на проверката не е имал качеството на водач на МПС.
Амбулаторният лист представен от оспорващия доказва единствено, че на следващия
ден същият се е явил на п. при л., който е констатирал, че лицето има
повърхностна т. на г. с неуточнена л.. Другото доказателство, а именно НП, с
което на С. А.М. е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП съдът не може да приеме за оборващо доказателствената сила на АУАН № 170258, тъй като по делото
няма данни дали това НП е влязло в сила. Тези два документа по никакъв начин не
могат да оборят доказателствената сила на АУАН и
съдът следва да приеме, че на 09.01.2022 год. М. е имал качеството на водач на
МПС и същият е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол, което изпълва
състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в тези случаи съгласно
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП се налага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“. Всички останали възражения на
оспорващия се възприемат от съда като защитна теза, с които не се опровергава
установеното от фактическа страна по преписката.
В този смисъл съдът счита, че материалният
закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с
превантивен характер и се прилага за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Прилагането и цели ограничаване противоправното
поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето „до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Следователно
прилагането на ПАМ е различно по своята природа от налагане на административно
наказание. Производствата са различни и при прилагане на ПАМ административният
орган притежава оперативна самостоятелност за определяне на нейната
продължителност, която той е длъжен да определи. В настоящия случай срокът на
мярката е определен на 365 дни, което е в рамките на законоустановения
срок.
Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие
с целта на ЗДвП, а именно да се гарантира преустановяване на административните
нарушения и да се осигурява безопасността на движението по пътищата.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице
законосъобразен административен акт. Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Оспорващият е направил искане за присъждане
на разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането за неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М. ЕГН ********** подадена чрез
адвокат Т.Р. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0804-000018/09.01.2022 год. издадена от Началник сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР Сливен, с която на С.А.М. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 23: 00 часа
на 09.01.2022 год., а именно за 365 дни“ като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ