Решение по дело №312/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на „Маджик мултисервис“ ООД ЕИК123675940 против Решение №48/20.01.2024г, постановено по АНД №1319/23г по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2300185/19.10.2023г издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1 500лв на основание чл.415 ал.1 от КТ за това, че на 19.07.2023г не е изпълнил в срок до 18.07.2023г задължително предписание по т.11, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ в Протокол за извършена проверка с №ПР2316729, връчен на 07.06.2023, а именно: „Работодателят да плати на А. И. З. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на основание чл.220 ал.1 от КТ за не спазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №35/18.06.2020г, извършено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ със срок на изпълнение 18.07.2023г.

За да потвърди НП въззивния съд е приел, че съставомерното бездействие е установено от доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон с налагане на имуществена санкция на основание чл.415 ал.1 от КТ. Не изпълнението на всяка една принудителна мярка, дадена с отделно предписание, макар и в един документ – Протокола за проверка, води до осъществяване състава на чл.415 ал.1 от КТ и е самостоятелно основание за налагане на отделно административно наказание по аргумент от чл.18 от ЗАНН. Следователно възражението, че не плащането на заплата за всеки отделен месец на един работник не представлява отделно нарушение, за чието отстраняване да се дължи изпълнение на отделна принудителна мярка. Не основателно е възражението, че е преведена съответната сума на съдия изпълнител, тъй като няма представени доказателства работникът лично да е получил обезщетението.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Нарушена е забраната не два пъти за същото, както и приложимото към казуса Право на ЕС, по-специално чл.50 от ХОПЕС и забраната не два пъти за същото. Извършено позоваване на Решение на Съда на ЕС от 12.09.2019г по съединени дела С-64/18, С-140/18г и С -148/18г, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 56 от ДФЕС в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай на неспазване на задължения в областта на трудовото право, свързани с получаване на административни разрешения и съхраняването на документи за трудови възнаграждения предвижда налагането на глоби, които не могат да бъдат по-ниски от предварително определен размер, които се налагат кумулативно за всеки засегнат работник и са без горна граница, към които се добавя сума за съдебни разноски в размер на 20% от техния размер, в случай че жалбата, подадена срещу решението, с което те се налага , бъде отхвърлена и които в случай на не плащане се заменят с наказания лишаване от свобода. От съда се иска да приеме, че е дадено едно предписание , за чието неизпълнение са наложени множество имуществени санкции, чийто размер е непропорционален на тежестта на нарушението. Касае се за предписания за изплащане на трудови възнаграждения и на обезщетения при прекратяване на трудовия договор на двама работника като АНО е наложил имуществена санкция за всяко дължимо възнаграждение и обезщетение на всеки един работник, без да съобрази, че предписанието е едно, дадено с един административен акт, който подлежи на изпълнение. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора възразява да има основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради задължение за съобразяване на съдебното решение, с което е отхвърлено искане на касатора за обявяване нищожността на предписанието, за чието не изпълнение е издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените съображения.

С протокол №ПР 2316729/07.06.2023г на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ са дадени отделни предписания за: изплащане на обезщетение за неспазване срок на предизвестие при прекратяване със Заповед №35/18.06.2020г на трудовото правоотношение с А. И. З.; за изплащане на обезщетение за не използван платен годишен отпуск, поради прекратяване със Заповед №35/18.06.2020г на трудовото правоотношение с А. И. З.; за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради прекратяване със Заповед №36/19.08.2022г на трудовото правоотношение с А. И. З.; за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване със Заповед №39/03.05.2023г. на трудовото правоотношение с работника А. И. З.; за изплащане на А. И. З. на уговореното трудово възнаграждение за месец май 2020г, на основание чл.128 т.2 от КТ; за изплащане на А. И. З. на уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2020г на основание чл.128 т.2 от КТ; за изплащане на А. И. З. на уговореното трудово възнаграждение за месец април 2023г на основание чл.128 т.2 от КТ. Наложени са общо 7 принудителни мерки за неспазване на задължението за изплащане на обезщетения при прекратяване на три поредни трудови правоотношения с работника А. И. З., за не изплащане на трудовото възнаграждение за отделни месечни периоди при изпълнение на трудовия договор, прекратен на 18.06.20202г, и за един месечен период при изпълнение на последния трудов договор, прекратен на 30.05.2023г. По делото са налични НП за неизпълнение на предписанията за заплащане на трудовото възнаграждение за месец април 2023г на З., за месец юни 2020г, за месец май 2020г, за неизпълнение на предписанията за изплащане на обезщетенията за платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношенията съответно със Заповед №35/18.06.2020г и със Заповед № 36/19.08.2022г и със Заповед №39/03.05.2023г, освен процесното за неизплатено обезщетение за не спазен срок на предизвестие при прекратяване на първото трудово правоотношение със Заповед №35/18.06.2020г.

В производството по обжалване на наказателни постановления за извършени административни нарушения не е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, които са породили публично правни отношения, чието незаконосъобразно развитие е основание за налагане на административни наказания. В настоящия случай едновременно са възникнали правоотношения между контролния орган и касатора с предмет изпълнение на предписания за отстраняване на отделни нарушения на трудовото законодателство, чиято законосъобразност е установена с влизането им в сила на отделните административни актове. Влезлият в сила административен акт се счита за законосъобразен по необорима презумпция, като е допустимо да бъде обявен единствено за нищожен в съответното съдебно производство. Последица от влизането в сила на отделните принудителни мерки е преклудиране на спора за съществуване на задълженията, чието изпълнение е разпоредено с методите на държавната принуда. Връзката между тях не е посочената от касатора, защото със сключването дори само на един трудов договор за работодателя възникват различни по своето съдържание публично правни задължения – гарантиране изплащането на минималните размери на трудовите възнаграждения, за изплащане на обезщетения в определен срок при прекратяването на договорите, за начисляване на трудовите възнаграждения, а тяхното изпълнение може да се търси и, чрез принудителните мерки. Идентичността на фактите, които пораждат различните задължения, а именно сключен конкретен трудов договор и неговото прекратяване е връзката между отделните правоотношения с контролния орган, чието не правомерно развитие е основанието за наложените имуществени санкции. Едновременното съществуване на задължението да се изпълнят няколко принудителни мерки за спазване на трудовото законодателство по отношение на трудови договори с един и същи работник не предполага нито изпълнението им с едно и също поведение, нито нарушаването им с едно деяние – всяко задължение има свое съдържание, правопораждащи го предпоставки и поведение, чрез което се удовлетворява. С предписание №11 от 07.06.20203г на работодателя е определен срок да плати обезщетението, дължимо на основание чл.220 ал.1 от КТ, а с друго е предписано да се плати обезщетението за не използван платен годишен отпуск. След като всяка принудителна мярка от Протокола има свой конкретен предмет – задължение за плащане на различно по своя вид обезщетение или на трудово възнаграждение за месечен период, а приложените НП санкционират тяхното не изпълнение, то не са налице основания за правно заключение, че е нарушена забраната не два пъти за същото. Касаторът е цитирал критерии на ЕСПЧ, според които се изключва нарушаването на забраната при връзка между отделни наказателни производства с предмет деяния, свързани в материално, териториално и времево отношение, които са заложени в националната ни правна уредба в института за определяне на едно общо наказание, както и в този за квалифициране на отделни, самостоятелни престъпления като едно продължавано, но не приложима по аргумент от чл.18 от ЗАНН. Всяко неизпълнение на влязла в сила принудителна административна мярка, което е виновно, има признаците на административно нарушение по чл.6 от ЗАНН и по силата на чл.18 от същия закон подлежи на самостоятелно наказване, когато отсъстват обстоятелства, изключващи неговата съставомерност.

Касационните оплаквания могат да бъдат правно определени като такива за явна несправедливост на общия размер на отделните имуществени санкции, който следва да бъде едновременно платен под заплахата и на предвидената имуществената отговорност при закъснение под формата на лихва равна на основния лихвен процент плюс 20 пункта. До тази ситуация обаче се е стигнало не поради посочените от жалбоподателя причини – нарушаване на забраната не два пъти за същото, включително не и поради тези, които се коментират в Решението на СЕС, а поради едновременното установяване на различни нарушения, за чието отстраняване са приложени принудителните мерки. В решението на СЕС е тълкувана разпоредбата на чл.56 от ДФЕС, която е норма с директен ефект, изискваща ограничаване на свободата на предлагане на услуги само, когато се налага в защита на императивен обществен интерес при това с мерки, които са пропорционални на конкретната преследвана цел. Изрично е посочено в решението, че определянето на отделни наказания спрямо броя на работниците, засегнати от неизпълнението на публично правното задължение не е не пропорционално, нито противоречащо на чл.56 от ДФЕС. Не пропорционалността на мярката, ограничаваща свободата, предоставена от чл.56 от ДФЕС произтича от естеството на не изпълненото задължение, което не засяга изплащането на трудови възнаграждения, а само съхраняването на документи за тях и на разрешителни за работа на командировани работници при свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС, но най-вече от невъзможността, предпоставена от националната правна уредба, да бъде извършена преценка между тежестта на нарушението и размера на наказанието. Не е допустимо да бъде определено наказание под установения минимален размер, нито е предвиден максимален при прилагането на толкова санкции, колкото е броят на засегнатите от формалното не съхраняване на документите на всички командировани работници. Настоящия случай не е такъв. Липсва свободно предоставяне на услуги, за да се приеме, че се засяга правото на ЕС от една страна, а от друга не се касае за неизпълнение на едно публично правно задължение, което засяга едновременно множество работници, каквото е съхраняването на документите за трудовите възнаграждения и на разрешителните им за работа. В настоящия случай не са изпълнени задължения за изплащане на трудови възнаграждения, на обезщетения за лишаване от възможността да се престира труд срещу възнаграждение в срока на предизвестието, на обезщетение за не използван отпуск спрямо конкретен работник. Според националната ни правна уредба за неизпълнение на принудителни мерки може да се наложи санкция под предвидения минимален размер. С разпоредбата на 415в от КТ е установен привилегирован състав, позволяващ преценка на тежестта на нарушението, съобразно степента на засягане на защитения обект и налагане на по-леко наказание за същото деяние.

Нормата, която предвижда допълнителна тежест към мярката е установяване на имуществена отговорност за не плащане в срок на наложени с наказателни постановления глоби и имуществени санкции, без да е възможна замяна с углавно наказание лишаване от свобода.

Дължимата сума от 550лв за не спазен срок на предизвестието не е определена с НП, защото не е посочена и в протокола за прилагане на мерките, но е начислена в синтетична хронологична сметка, посочена като доказателство. На 08.08.2023г в изпълнение на наложен от 06.01.2023г запор върху трудовото възнаграждение, обезщетението е преведено по сметка на частния съдебен изпълнител. Сумата на превода е 2 974.09лв. при общо дължими 3005лв на работника. Съгласно чл.272 ал.1 т.5 от КТ от възнагражденията могат да се правят удръжки за запори, наложени по съответния ред или вместо да изпълни на работника, работодателя изпълнява в полза на неговия кредитор. Този начин на изпълнение на предписанието е единствения законосъобразен за настоящия случай. Нарушението е отстранено преди да бъде установено на 05.09.2023г, поради което приложение намира чл.415в от КТ. Не прилагането на закон, който е следвало да бъде приложен е касационно основание по чл. 348 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НПК, но то не може да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция, защото изисква изменение на наказателното постановление, чрез преквалификация на нарушението под закон за по-леко наказуемо деяние, а такова правомощие е предоставено само на въззивния съд /арг. чл.63, ал.7 ЗАНН/.

Делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, който да изпълни правомощията си за правилна правна квалификация на деянието под по-леко наказуемия състав на чл.415в от КТ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №48/20.02.2024г., постановено по АНД №1319/23г. по описа на РС Казанлък.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав при спазване указанията на съда по правилното приложение на материалния закон.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.