Р Е Ш Е Н И Е
№ 836/22.11.2019 г. 22.11.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 12.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3042 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.С.Г. против “Вакуум Ел Системи”ООД, с която е предявен иск за отмяна на незоконно уволнение.
В молбата се излага, че ищецът е работил по ТПО при ответника на длъжност „контрольор качество“, по силата на трудов договор от 15.07.2019 год.При започване на работа не бил инструктиран и не бил въведен в работата. Установил, че в процеса на работа в помещението се отделят вредни газове, прах и летливи вещества, които се натрупвали в цеха и влошавали работната среда.Не можел да ползва и отпуск по болест.Не му били предоставени никакви предпазни и защитни средства от работодателя.Ищецът не приел тези условия труд, които били и вредни и незаконни. На 16.07.2019 год. се провела среща с управителя, На 17.07.2019 год. предал саморъчно написана молба в свободен текст на служител от човешки ресурси, която предал на портала на предприятието искане да бъде освободен от същата дата.Правото му произтичало от чл. 327,ал.1,т.3 от КТ .На 19.07.2019 год. г. обаче му била връчена заповед, с която ТПО се прекратявало на осн. чл. 326,ал.1 от КТ, предвид отправено от него предизвестие, както и било определено да заплати обезщетение за неспазено предизвестие. Уволнението на осн. чл. 326,ал.1 от КТ било незаконно, т.к. вече бил подал саморъчна молба, с която молел ТПО да бъде прекратено на друго основание, едностранно и без предизвестие от него на 17.07.2019 год. Претендира се уважаване на иска.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че същият е недопустим, за което излага съображения. Освен това бил и неоснователен, т.к. ТПО било прекратено въз основа на подадена от ищеца на 18.07.2019 год. молба , в която саморъчно били изписани данните му и била подписана.Ищецът не бил възразил срещу посоченото основание и съдържанието на заповедта. Заявление по чл. 327,ал.1,т.3 от КТ не било представено на работодателя. Оспорват се и изложените в ИМ факти и обстоятелства. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.
Ответникът , чрез законния си и процесуалния си представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в ТПО, по силата на което ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността *** считано от 15.07.2019 год., като договорът е бил сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. По искане на ищеца ответникът е представил пълното ЛТД на работника, в което се съдържат – молба, копие от автобиография, копие от диплом а за завършено висше образование, медицински документи, свидетелство за съдимост, декларации, включително за получена на 15.07.2019 год. и върната на 17.07.2019 год. магнитна гривна, служебна бележка за проведен инструктаж /обстоятелство оспорено от ищеца/, длъжностна характеристика, заявление от 18.07.2019 год. за прекратяване на трудовия договор, считано от същата дата , на осн. чл. 326,ал.1 от КТ, включително оспорената заповед от 19.07.2019 год. за прекратяване на трудовия договор на ищеца на осн. чл. 326,ал.1 от КТ, връчена му лично на същата дата.
На 22.08.2-19 год. на ищеца е била връчена ПДП на сумата 1642, 21 лв. , за неспазен срок на предизвестието.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил многобройни писмени доказателства във връзка с твърдението си, че в производствените помещения са осигурени съответните здравословни и безопасни условия на труд.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. И. посочва, че познава ищеца, като последният започнал работа при ответника на 15.07. На следващата вечер му гостувал, като ищецът му обяснил, че не го удовлетворяват условията на труд, като написал саморъчно молба за прекратяване на ТПО , след сверка в интернет, в мотивите на която описал, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност поради неспазване на здравословни и безопасни условия на труд. На следващата сутрин ищецът помоли свидетелят да го закара до фирмата с неговата кола. Звъннал по телефона и след това излязла една госпожа, говорили на входа на фирмата и след това влезли. Той вече й бил подал молбата в плик и гривната си за достъп. Вътре стояли около 2- 3 минути.След това отишли заедно в с.В., като 15-20 мин. По-късно телефонът на Д. позвънил При второто позвъняване той го пуснал на високоговорител и свидетелят чул, че става въпрос за молбата, която не била удовлетворена от работодателя, т.к. фирмата си имала техни правила и бланка. След няколко минути телефонът му отново позвънил и разговорът бил дълъг. Срещата им продължила около час и след това се върнали в Я.. За това време свидетелят се бил освободил от работа, т.к. има извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е иск по чл.344, ал.1 т.1 Кодекс на труда КТ/.
В процесния случай страните не спорят, че са били в ТПО, считано 15.07.2019 год.
Възраженията на ответника, релевирани в отговора и касаещи недопустимост на иска, в посока, че липсвало уволнение съдът преценява за неоснователни. Трудов договор се прекратява по начините и предпоставките изрично предвидени в КТ. Сред тях са и тези за прекратяване без отправяне на едностранно предизвестие. В случаите на прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие по силата на чл. 335,ал.2, т.3 от КТ прекратяването настъпва от момента на получаване от насрещната страна на писменото изявление за това. Още повече в процесния случай се твърдят насрещни и конкуриращи се основания за прекратяване от двете страни, като претенцията на ищеца е, че всъщност ТПО е прекратено преди издаване на заповедта по чл. 326,ал.1 от КТ.
В решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. и др. е предвидено, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
В процесния казус основният спорен момент е кога ТПО е било прекратено, като твърдението на ищеца е, че е прекратено едностранно и без предизвестие от него , с писмена молба от 17.07.2019 год., на осн. чл. 327,ал.1,т.3 от КТ – поради неизпълнение на задължението на работодателя да му осигури здравословни и безопасни условия на труд, а ответникът посочва, че е прекратено на осн. чл. 326,ал.1 от КТ , с писмено предизвестие от работника от 18.07.2019 год., считано от същата дата и въз основа на което е издадена оспорената заповед от 19.07.2019 год. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора от насрещната страна по правоотношението. Законът не прави разлика между прекратяване на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И в двата случая трудовото правоотношение се приема за прекратено от датата на получаване на писменото изявление ( на работодателя, респективно - на работника ). От тълкуването на закона следва, че момента на прекратяване на трудовия договор не е поставен в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване на договора, посочено от работодателя или от работника. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ, води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо дали е налице соченото от работника основание. Съдът не изследва по същество наличието на основание за прекратящване на договора. В практиката на върховната съдебна инстанция е възприето, че при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение - в този смисъл са решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, V г.о. и решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. дело № 1289/2014 г., IV г.о., ВКС. Ето защо в случая е ирелевантно дали твърдението на ищеца, че работодателят не му е осигурил здравословни и безопасни условия на труд отговоря на обективната действителност.
При конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, както в случая, конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по - рано. В случай, че писменото волеизявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ е получено от работодателя и е настъпило действието на прекратяването, връчена впоследствие заповед за уволнение би била безпредметна и обратно. (в този смисъл Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., ІІІ ГО, ГК ).
Ищецът твърди писменото му волеизявление , обективирано в саморъчна молба да е достигнало до работодателя на 17.07.2019 год., а ответникът оспорва този факт, представяйки попълнено и саморъчно подписано от ищеца предизвестие от 18.07.2019 год. с искане за прекратяване на ТПО на осн. чл. 326,ал.1 от КТ от същата дата. Доколкото съществуването и получаването на изявлението по чл. 327,ал.1,т.3 от КТ от работодателя е изрично оспорено от ответника, съдъд приема, че по делото не е и безспорно установено от страна на ищеца, чиято е била доказателствената тежест, че заявлението за прекратяване на договора е получено от работодателя на 17.07.2019 г. - т.е., че предхожда заявлението от 18.07.2019 год. В тази връзка в Решение №193/29.06.2012 год. по гр. дело № 559/2011 год. на ВКС е прието, че получаването на предизвестието от работодателя следва да бъде доказано по безспорен начин, което означава, че в тежест на работника е да установи , че е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение, което може да стане само и единствено по писмен начин. Този извод съответства на заложения в разпоредбите на чл. 62, ал.1, чл. 119, чл.326, ал.1, чл. 327, ал. 1 и чл. 328, ал. 1 КТ принцип за писмена форма на изявлението.
В процесния случай копие от молбата , която ищецът твърди да е предал на служител на дружеството по делото не е представено.В показанията си свидетелят И. посочва, че вечерта на 16.07.2019 год. ищецът е изготвил молба за освобождаването му от длъжност поради неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Действително в практиката е прието, че когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Приема също така, че ограничението на свидетелските показания никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която носи тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай ВКС допуска със свидетелски показания да се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него. Показанията на разпитания свидетел освен, че са изолирани, установяват единствено, че е съставена молба на 16.07.2019 год. вечерта в дома на ищеца, както и че на 17.07.2019 год. ищецът е предал молба в прозрачен плик и гривната си за достъп на „една госпожа“, на портала на предприятието на ответника, след което е влязъл с нея за няколко минути и излязъл. В случая на първо място свидетелят не посочва, дали е видял молбата преди предаването й, т.е. дали е идентична с тази написана предходната вечер,подписна ли е, коя е датата от която е заявено прекратяването, включително на кого точно е предадена. Дори и да бъде прието, че такава молба е предадена, то липсват каквито и да е доказателства писмена молба с изложеното съдържание действително да е достигнала до знанието на работодателя,който е релевантния момент, за да настъпи ефекта на едностранното прекратяване на ТПО на осн. чл. 327,ал.1,т.3 КТ.Освен това от показанията на свидетеля се установява и обстоятелството /видно и от приетата декларация /, че картата за достъп на ищеца е предадена на работодателя на същата дата, т.е. въпреки твърденията си същият е имал достъп до дружеството, респ. е можел по надлежния ред да входира молбата си лично в регистратурата му.
В обобщение, съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните по делото релевантни доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 327,ал.1,т.3 от КТ, с писмена молба , считано от сочената от него дата – 17.07.2019 год. Други твърдения за незаконност на уволнението в исковата молба не са изложени. Ето защо искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и т.к. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството, последният следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 560 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Г., ЕГН ********** против „Вакуум Ел Систем“ООД, *** иск с правно основание чл. 344,ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед №***.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „Вакуум Ел Систем“ООД, *** сумата от 560 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: