№ 17
гр. Монтана, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200985 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-001187/10.08.2022г. на
Началник Сектор Пътна полиция (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени на
А. В. П. с посочен адрес в с.Л, област Монтана, административни наказания -
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява
мпс за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.),
санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ,
бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача П.
са отнети 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/12 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя П. лично и
чрез адв.Ж. К. от МАК моли да бъде отменено, като се претендират и
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 24.05.2022г. в 21:30 часа в с.Л по ул.П с посока на движение от
гр.Криводол към с.Стубел жалбоподателя (водача) А. В. П. при управление на
мотоциклет „Х ПЦ 35” с рег. № М ХХХХ В, в района след кръстовище с
ул.Тридесет и втора, реализирал ПТП. След ПТП, водача П. бил
транспортиран в ЦСМП – гр.Монтана с личен автомобил на сестра му и зет
му. Здравословното състояние на П. било такова, че не позволявало да бъде
извършена проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство, но
св.П. З. П. настоявал да бъде проверен водача. Това наложило зетя на П. да се
намеси, възприето от проверяващите пътни полицаи като грубо поведение
към тях.
Св.П. Р. А. и св.П. З. П. приели, че при опит да бъде извършен тест за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №
ARPM – 0828, водача П. отказал да му бъде извършен такъв. Издаден бил
талон за изследване № 090138, като П. бил ОТКАЗАЛ да му бъде взет
биологичен материал за изследване чрез медицински способ или с
доказателствен анализатор.
За установеното в присъствието на св.П. Р. А., св.П. З. П. (мл. авто-
контрольор в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана) съставил спрямо водача А.
В. П. АУАН Серия GA № 1187, бл. № 588587/25.05.2022г. за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Св.П. З. П. съставил талон за изследване № 090138, в
който бил отразен отказ на водача П., а самият П. удостоверил с подписа си,
че отказва проверка за алкохол с техническо средство, доказателствен
анализатор и медицинско и химическо изследване. В рамките на съдебното
следствие, се установява, че това „удостоверяване” било извършено на
25.05.2022г. в болничната стая, където жалбоподателят бил настанен на
лечение, като състоянието на П. не било подобрено, бил включен на системи,
а малко време преди това бил дошъл в съзнание.
При съставяне на АУАН било посочено, че се изземва от водача П. – 1
бр. регистрационна табела. Въз основа на изготвения АУАН, Началник
2
Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административнонаказващ орган,
оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че П. е
извършил административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП
и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена справка за нарушител/водач относно П. и
допълнително изисканите от съда писмени данни, съдържащи се като
приложение към писмо № 301000-14674/27.09.2022г. на ОДМВР - Монтана,
П. към 24.05.2022г. е притежавал СУМПС, валидно до 17.01.2028г., което със
ЗППАМ № 22 – 0996 – 000166/25.05.2022г. е отнето на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, Заповедта е връчена на 31.05.2022г., на която и дата е отнето
СУМПС от П.. Последният е и осъждан, но реабилитиран във времето, т.е.
неосъждан, видно от приложената по делото справка за съдимост по данни на
БС при МРС.
В жалбата против процесното НП са изложени следните доводи:
На първо място е допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН - административнонаказващия орган
е посочил, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № GA 588587 от 24.05.2022г.
Самия АУАН е съставен на 25.05.2022г. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗАНН изисква да се посочи задължително датата на акта, въз основа на който
се издава наказателното постановление. Това, че номера на акта за
установяване на административно нарушение съвпада с номера на съставения
АУАН не санира допуснатото процесуално нарушение. Посочването на
различна дата от административно наказващия орган на АУАН поставя под
съмнение обстоятелството, кога е извършено твърдяното нарушение.
Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН има императивен характер и
нарушаването й винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като ограничава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, доколкото в чл.57 от ЗАНН
се съдържат законови гаранции за правото на защита. Това нарушение води
до незаконосьобразност на НП и същото следвада бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
На второ място оспорвам констатациите в акта и НП, като твърдя, че не
3
съм извършил нарушението, което ми е вменено. Действително на 24.05.2022
год. вечерта при управление на мотоциклет Х с рег. № М ХХХХ В претърпях
инцидент. Моторът ми поднесе и паднах. При падането съм се наранил и съм
изгубил съзнание. Моята сестра и други хора са се обадили на тел.112. Тъй
като съм бил много зле сестра ми и мъжа й не са дочакали линейката и са ме
закарали с личния си автомобил в Бърза помощ Монтана. Там са ме приели с
мозъчно сьтресение, правили са ми различни изследвания и са ме сложили на
системи. От постъпването ми в болницата на 24.05.2022г. около 21:30 часа до
следващия ден нямам спомен за случилото се. По думите на лекарите и на
моята сестра, която е била плътно до мен, съм бил в тежко и неадекватно
състояние. Нямам спомен, а и не съм бил в състояние да давам или да
отказвам каквито и да било проби и предписания. На следващия ден, когато
бях все още на системи в стаята при мен дойдоха двама полицаи, които ми
казаха, че следва да подпиша документи във връзка със станалото ПТП.
Документите бяха цяло тесте. Не съм ги чел, защото още бях зле, показаха ми
къде да се подпиша, подписах и си тръгнаха.
Жалбоподателят е приложил и заверено копие на епикриза, издадена от
Отделение по хирургия при МБАЛ д-р Стамен Илиев АД гр.Монтана, от
която е видно, че заради ПТП на 24.05.2022г. е имал нужда от лечение, което
е проведено в Отделение по хирургия при МБАЛ АД – Монтана за времето от
24.05.2022г. до 27.05.2022г., като окончателната диагноза е S06.00
МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ, БЕЗ ОТКРИТА ВЪТРЕЧЕРЕПНА ТРАВМА.
Съгласно чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018г.) от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност да се извърши проверка с техническо
средство или тест на място, от лицата по ал.1 (В случаите, когато контролните
органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие,
се извършва проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при
необходимост – и на останалите участници в произшествието. При
необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се
изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози), се вземат проби от медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на
4
медицинска помощ или са настанени за лечение”.
Съгласно чл.4, ал.(3) от горе цитираната Наредба – „В случаите по ал.2
контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на
участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за
оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като
посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното
заведение талона за изследване по чл.3, ал.2.”.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка, и като се имат пердвид цитираните разпоредби на Наредба № 1 от
19.07.2017г., съдът намира, че административно наказващия орган (АНО) НЕ
е приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Проверката
за употребата на алкохол у жалбоподателя П. като водач на МПС НЕ Е
извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ.
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.), действаща към времето на
съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че АНО
НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал
позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. П. няма
несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да е отказал проверка за
употреба на алкохол, като с оглед здравословното състояние на водача П. е
била налице хипотезата на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.,
съгласно които - чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност
да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по
ал.1 (В случаите, когато контролните органи задължително посещават на
място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо
средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите
на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието.
При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се
изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози), се вземат проби от медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на
5
медицинска помощ или са настанени за лечение.”
По силата на чл.4, ал.(3) от горе цитираната Наредба – „В случаите по
ал.2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на
участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за
оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като
посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното
заведение талона за изследване по чл.3, ал.2.”
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, защото кредитира обясненията на
жалбоподателя П., подкрепени от показанията на св.ПЕТЯ В.А П.А. Съдът
кредитира показанията на св.П.А (сестра от жалбоподателя), защото макар и
сестра на жалбоподателя, и с това да се презюмира, че не е обективна, на
практика нейните показания се потвърждават частично от показанията на
самия актосъставител П. З. П., който заявява, че водачът е бил на носилка, че
е имал рана на главата и е бил настанен в болницата за интервенция.
Показанията на св.П.А се потвърждават от посоченото в представената
епикриза, изготвена от Отделение по хирургия при МБАЛ „Д-р Стамен
Илиев” АД гр.Монтана, от която е видно, че вследствие на претърпяното ПТП
жалбоподателя П. е имал мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. Настоящият съд приема, че на практика водача П. не е отказал да бъде
проверен за употреба на алкохол, защото състоянието му е било такова, че е
следвало по разпореждане на пътните полицаи да му бъде взета кръвна проба
и да се следва процедурата по чл.4, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за
недоказано по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения
АУАН, за оборена. Без правно значение е отразения отказ в талон за
изследване № 090138, защото такъв на практика не е бил налице.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното
приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на
административното нарушение и ограничаване правото на защита на
6
нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е невъзможно)
или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува във вреда на
нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52, ал.4 от
ЗАНН. Здравословното състояние на жалбоподателя е било такова, че дори и
да е имал възражения, той не е бил в състояние да ги изложи. Посоченото в
жалбата относно датата 25.05.2022г., настоящия съд го намира за
несъществено, като важното в случая имащо правно значение е липсата на
отказ по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя П. и неговата вина
– след покана в хода на полицейска проверка, водача П. да е отказал да му
бъде извършена проба за употреба на АЛКОХОЛ. Според настоящият съд
неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица
ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка до
недоказаност на извършеното административно нарушение.
Последица от гореизложеното е отмяна на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача П. са отнети 12 (десет) контролни точки на основание
чл.6, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя П.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Ж. К. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.К. от МАК – в минимален размер,
следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд не установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, преди изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено
искането за присъждане в полза на жалбоподателя П. на сумата 370 (триста
7
седемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0996-001187/10.08.2022г.
на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на А. В. П. с посочен
адрес в с.Л, ул.Шестнадесета № 5, област Монтана, са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 24
(ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в
редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са
ОТНЕТИ 12 (дванадесет) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателя А. В. П.
сумата 370 (триста седемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8