Решение по дело №2857/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1093
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20225220102857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пазарджик, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220102857 по описа за 2022 година
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба против „** ООД ЕИК **, с адрес : гр. Пазарджик, ул. „Б** „
* с управител Н. С. Г., в която се твърди, че ищцата Л. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр.
Пазарджик, ул. „ С** чрез адв. А. П. , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** - живее на
адрес ул. „**, като през 1994 г. станала изключителен собственик на поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18- 97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
**, с площ от 224 кв.м., описан в делбен протокол по гр.д. №4455/1994г. на Районен съд гр.
Пазарджик като поземлен имот №446 за който е отреден УПИ №ХП 446, в квартал 179 по
плана на гр. Пазарджик, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо
имот снимачен номер 1405 в квартал 179 по плана на гр. Пазарджик, състоящ се от 223.59
кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда от 45 кв.м. и северната
половина от паянтова жилищна сграда от 73.80 кв.м. /несъществуваща към настоящия
момент/.Твърди се, през 2010 година строителна фирма „** започва да строи жилищна
кооперация в имот с идентификатор *, като кооперацията нямала нужното отстояние от три
метра от страничната регулационна линия съгласно ЗУТ. Вместо това „**, в пълно
противоречие със закона, както и със строителните правила и нормативи, изградила
жилищната сграда в непосредствена близост (на по-малко от метър от страничната
регулационна линия) като за целта била представена фалшива декларация за съгласие от
името на ищцата, която тя не била подписвала. Твърди се, че през 2019 година строителна
фирма „** започнала строителството на нова жилищна кооперация в имот с идентификатор
1
*, който граничи с имота на ищцата. От навлизането на тежка строителна техника, която им
била необходима за направата на изкоп, както и други строителни дейности били нанесени
значителни вреди на нейния имот. След като строителната фирма направила изкопа за
новата кооперация без да укрепи терена, на оградата , която разделя имота на ищцата от
този в който се строяла новата кооперация, се отворили дупки, както и се оформили
пукнатини. Не само оградата пострадала от строителната дейност на ответника. Къщата на
ищцата , която е на един етаж също претърпяла вреди. Появили се дълбоки цепнатини и
напуквания вътре и отвън на къщата. Също така плочките в банята се напукали и счупили,
както и тези в кухнята. Всичко това било свързано с разходи от нейна страна за строително-
ремонтни и укрепителни дейности на къщата и оградата , както и за ремонт и подмяна на
плочките в банята и кухнята . Счита, че отговорната за вредите е строителна фирма „**,
която следва да поеме ремонта на оградата и къщата на ищцата като й заплатят сумата в
размер на 20 000 лв. за покриване на разходите. Ищцата разговаряла многократно с
управителя на фирмата като го уведомила за вредите и доброволно да решат този проблем,
но не срещнала разбиране от негова страна. Моли се съдът да постанови решение, с което
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да осъди строителна фирма „**, с ЕИК: ** да
заплати на ищцата сумата в размер на 20 000 лева, представляващо обезщетение за
нанесените материални вреди на имота вследствие на строителната дейност на ответника в
поземлен имот с идентификатор *, изразяващ се в направата на дълбок изкоп за кооперация
и използването на тежка строителна техника, както и законната лихва от момента на
депозиране на настоящата искова молба. Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва изцяло предявения иск и обстоятелствата, на които се обосновава. Твърди се, че
ответната строителна фирма няма никаква вина за състоянието на имота на ищцата,тъй като
не са предизвикали с действията си никакви повреди по него. Твърди се, че е извършено
по законоустановения ред строителство на нова многофамилна жилищна сграда в гр.
Пазарджик, кв. 179, УПИ XV-440, за който е отреден поземлен имот с идентификатор *, с
административен адрес: гр. Пазарджик, ул. *. За строежа са били издадени: виза за изготвяне
на инвестиционен проект за средноетажна жилищна сграда, сключено застрояване; одобрен
инвестиционен проект на 06.01.2020 г.; разрешение за строеж */13.01.2020 г.; протокол от
17.02.2020 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа и др. Приемането на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция е извършено с акт обр. 14. Съставен е и констативен акт от
29.07.2020 г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за
това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването, в който е
посочено, че строителните и монтажни работи на фундаментите на строежа са извършени и
строежът съответства на издадените строителни книжа и няма отклонения, а подробният
устройствен план е приложен. Твърди се, че горепосоченият имот е съседен на поземления
имота на ищцата с идентификатор ** с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. *. По
2
вътрешната регулационна граница на имота на ищцата има калканен зид, остатък от
паянтова жилищна сграда, който ищцата ползва като ограда на имота си. Кирпичената
зидария е укрепена с дървени колони и греди. Зидът не е поддържан с години и е силно
компрометиран. Каменната зидария и кирпичените тухли са силно ерозирали, укрепващите
ги дървени колони и греди са прогнили. В кирпичения зид над каменната зидария има
образувала се кухина с приблизителни размери: 100 см. дължина и 50 см. височина.
Фактическото състояние на зида свидетелствало за сериозно нарушено вертикално
положение /наклонен към ответния поземлен имот/, като се твърди , че това създава
непосредствена опасност за здравето и живота на живущите и ползвателите на имотите.
Твърди се, че по жалба на ответника представители на общинската администрация
извършили оглед на гореописания калканен зид и предписали на ищцата да предприеме
незабавни мерки по обезопасяване и доброволно премахване на калканния зид в срок до
30.08.2022 г. След като ищцата получила предписанието на общинската администрация, тя
решила, че ответникът е виновен за нейния компрометиран зид и образувала настоящето
дело, за да си отмъсти. Моли се съда да отхвърли исковата претенция, както и да присъди
сторените разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства : Ищцата Л. Г. А. е собственик
на поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18- 97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. **, с площ от 224 кв.м., ведно с построената в него полумасивна
жилищна сграда от 45 кв.м. и северната половина от паянтова жилищна сграда от 73.80 кв.м.
/несъществуваща към настоящия момент/.
През 2019 година строителна фирма „** започват строителството на нова жилищна
кооперация в имот с идентификатор *, който граничи с имота на ищцата.
От представените писмени доказателства се установява , че за строежа са били
издадени: виза за изготвяне на инвестиционен проект за средноетажна жилищна сграда,
сключено застрояване; одобрен инвестиционен проект на 06.01.2020 г.; разрешение за
строеж */13.01.2020 г.; протокол от 17.02.2020 г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа и др. Приемането на извършените СМР
по нива и елементи на строителната конструкция е извършено с акт образец 14. Съставен е и
констативен акт от 29.07.2020 г. за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на
застрояването.
Представени са и писмени доказателства, видно от които по жалба изх. №
17/19.04.2022 г. на ответното дружество , в Община Пазарджик е извършена проверка и и с
писмо на зам. Кмета на общината изх. № 1800-616001/12.08.2022 г. на ищцата е било
изпратено предписание да предприеме незабавни мерки по обезопасяване и доброволно
3
премахване на калканния зид в срок до 30.08.2022 г.
Представени са и две заповеди / № 74/13.01.2023 г. и № 103/16.01.2023 г. на кмета на
общината , видно от които на ищцата е определен срок до 31.01.2023 г. за премахване на
кирпичен калканен зид, представляващ остатък от паянтова жилищна сграда в нейния имот
**.
За изясняване на спорните между страните обстоятелства по делото са допуснати две
съдебно- технически експертизи , заключенията по които съдът цени като компетентно
изготвени и надлежно мотивирани. Вещото лице Г. при оглед на място е констатирал
следните повреди и увреждания в имота на ищцата : на подовата настилка с теракотени
плочки на коридор с кухненски бокс в сграда с ИД **.1 – пукнатина с дебелина 1 мм и
дължина 4,00л.м. , на фаянсовата облицовка по северната ограждаща стена в същата сграда
са напукани три броя фаянсови плочки , разположени в основаната на изградената баня.
Подовата настилка и на двете помещения е изпълнена върху бетонова основа на нивото на
прилежащия терен/ върху земята на двора .
От заключението на експерта се установява, че сградата с ИД **.3 , разположена на
границата с имот № 440 - е премахната, като е останала подземната й част представляваща
изба с височина от 2,00 м и е изпълнена с дървен скелет с пълнеж от тухли. Вещото лице
дава заключение , че вследствие на естествено износване и неправилна експлоатация
дървената конструкция на премахнатия етаж - е прогнила и пропаднала на места. Части от
пълнежа с тухли по ограждащите стени са се срутили и избата е станала опасна за ползване
, застрашена е от самосрутване. За да не се срути е закрепена с метална конструкция, но не
може да се поправи и заздрави. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на
строителните дейности за отстраняване на щетите е в размер на 1731,17 лв.
Вещото лице дава още заключение, че тези щети не е възможно да са вследствие на
направата на изкоп за строителство на жилищна сграда в съседния имот , както и на работа
с тежка строителна техника , тъй като : увреждането на настилката и стенната облицовка е
вследствие на слягане на земната основа на пода , най- малкото отстояние от извършения
строеж на сградата в съседния поземлен имот до сградата на ищцата е от 12,56 л.м. при
норма минимум 3,00 м., ограждащите стени на сградата на ищцата от към строежа не са
увредени и компрометирани , за да се приеме , че основата на сградата пропада и е с
нанесени вреди при изпълнението на строежа.
От заключението на вещото лице П. И. се установява, че представените от ответната
страна : трасировачен лист на строеж и кофражен план са относими към документация за
план изкоп. От извършената проверка в Община Пазарджик и представените актове и
протоколи , вещото лице е направило извод , че всички изискуеми документи са налице в
инвестиционния проект. Установява се наличие на изискуемите документи отнасящи се и
за основите на сградата – направата на изкопа и неговото укрепване на терен, което е
установено и с Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа.
4
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. а Г. р поддържа,
че преди 5-6 години , неговата строителна фирма извършила ремонт в имота на ищцата и
там нямало напукани стени. Правили ремонт на покрива и довършителни ремонти на
сградата – шпахловка, окачени тавани и изолиране на стени с гипсокатон. Твърди , че сега
ищцата го поканила на гости и той видял , че има пукнатини по тавана и стените . Св.
Твърди, че според него тези пукнатини се дължат на слягане. Имало напукване в основата
на сградата, което се дължало от слягане поради освобождаване на земна маса. Твърди , че
укрепването на останалата част от съборената сграда е извършено с дървен материал от тях.
Не са имали проект, но са излели бетон , тъй като собственичката имала идея това да остане
като тераса. Твърди ,че при подкопаване се освобождава земна маса и така конструкцията
става нестабилна. Двата имота били с денивелация в полза на този на ищцата. Свидетелката
И.а И. А. – дъщеря на ищцата поддържа , че преди да започне строежа, собственикът на
ответната фирма посетил имота на нейната майка , огледал и казал, че ако има някакви
разрушения и щети , ще си поемат отговорност. Тръгнали си и тогава започнали строежа.
Свидетелката твърди , че преди около 2 години , тя забелязала, че имало отдръпване на
плочата от стената , което първоначално било малко , но вече било около пет см. Има
предвид плочата върху избата. В момента дупката се била увеличила и достигала диаметър
около 1 м. Вътре в самата къща в кухнята плочките по пода се напукали. След това същото
нещо се получило в банята. В спалната на стената под една картина, също се появила
пукнатина. В кухнята оставения гипсокартон се отдръпнал от стената . Откъм кухнята и
отвън на стената също се появила пукнатина. Твърди , че всички тези поражения се появили,
когато започнал строежа в съседния двор. Когато там се извършвал изкопа , било вкарано
даже и багерче за да копае и тогава цялата им къща се тресяла. Даже , когато сваляли
укрепителните елементи - работниците ги хвърляли отгоре, от последния етаж и всичко се
тресяло в техния дом. Свидетелката уточнява , че в другия съседен двор преди около 12-13
г. същият строител построил друга жилищна сграда. Но щетите , които описва – твърди, че
са се получили от новия строеж.
При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното :
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не
се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се
носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил
вредите. Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия,
докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от
вещ. В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако
5
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил
работата по чл.49 ЗЗД.
Изхождайки от заявените в исковата молба обстоятелства и съответстващия им
петитум , съдът приема главната искова претенция е за обезщетение на имуществени вреди ,
за които се твърди, че са отговорност на възложител на работа на основание чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и
причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази
отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на
лицето - изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да се освободи от
отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило
никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
В настоящия случай неправомерното поведение на ответника ,респективно на лицата
, на които той е възложил изпълнение на работа ,е очертано в исковата молба като
направата на дълбок изкоп и следващи строителни дейности без необходимото укрепване
на терена и използването на тежка строителна техника ,което довело до пукнатини на
калканната ограда между двата недвижими имота , както и пукнатини в едноетажната
жилищна сграда на ищцата , в която също се появили дълбоки цепнатини и напуквания –
вътре и вън, както и напукване на плочките в банята и в кухнята.Поддържа се , че тези вреди
са резултат от започналото през 2019 г. строителство в имота съседен на този собственост на
ищцата , в който ответникът е строителя , възложил извършването на посочените по-горе
строителни дейности.
По делото са събрани гласни доказателства , като в показанията на двамата
свидетели а р и И.а А., се поддържа, че до започването на строежа през 2019 г. не са
забелязали да има някакви повреди в имота на ищцата.Тези показания от една страна следва
да бъдат преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК предвид евентуалната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото / първият св. е дългогодишен познат
на ищцата,а другият свидетел е дъщеря на ищцата /, но също така като се съпоставят с
данните съдържащи се във всички останали по делото доказателства. Самите показания са
твърде общи, а и не само не се подкрепят ,а се опровергават от другите събрание по делото
доказателства .
В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и две експертни
заключения, според които при провеждането на процесното строителство са спазени всички
нормативни изисквания, които са отразени и в частите на изготвения инвестиционен
проект. Ищовата защита е оспорила заключението на ВЛ Г. , който е констатирал, че
увреждането на настилката и облицовката в жилищната сграда на ищцата е вследствие на
6
слягане на земната основа на пода , които са извършени на нивото на прилежащия терен
без задължителен монолитен цокъл минимум до 0,30 л.м. над нивото на терена съгласно
строителните правила и норми, а също така и понеже най- малкото отстояние от
извършения строеж на сграда в съседния имот № 440 , до сградата на ищцата е от 12,56 л.м.
при норма минимум 3,00 м.л. Наред с това вещото лице е заключило , че ограждащите стени
на сградата на ищцата от към строежа не са увредени и компрометирани, за да се приеме, че
основана на сградата пропада и е с нанесени вреди при изпълнението на съседния строеж.
Заключението е надлежно и подробно мотивирано , поради което съдът не би могъл да
приеме , че е необосновано. Липсват основания за да се приеме, че ВЛ Г. не разполага с
необходимата компетентност да отговори на така поставените към експертизата задачи или
че по някакъв начин същото е заинтересовано от изхода на делото и има съмнения в
неговата безпристрастност. Заключението му е , че установените на място щети / вида и
степента на които се установява и от приложения към заключението снимков материал/ не е
възможно да са вследствие на направата на изкоп за строителството на жилищната сграда в
имот 440 , както и на работа с тежка строителна техника.
Данни , опровергаващи изводите на ВЛ Г. не се съдържат и в заключението на ВЛ И.,
която не е констатирала пропуски в строителната документация, които да навеждат на извод
за допуснати при строителството нарушения включително и досежно укрепването на
земния изкоп. Спазени са нормативните изисквания в частите на инвестиционния проект –
част Архитектура, част Геодезия и изготвения план по безопасност и здраве. Според
заключението спазването на тези изисквания е удостоверено и в съставените актове и
протоколи/ за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и
ниво, констативен акт за установяване съответствие на строежа с издадените строителни
книжа и правилно приложение на устройствения план по отношение на застрояването, акт
за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционнен проект и
даване на основен репер на строежа, акт за приемане на земната основа и строителните коти
на извършените изкопни работи, акт за приемане и предаване на бетонни , стоманобетонни
и други фундаменти за монтаж на конструкции, машини и съоръжения, акт за установяване
на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ
, че са постигнати изискванията на проекта.
Освен това следва да се отбележи,че по образуваната административна преписка по
жалба на ответника, компетентните органи са извършили проверка / на място от комисия по
чл. 195 ал.1 ЗУТ / в присъствие на ищцата Л. А. и жалбоподателя – управител на ответника.
Констатирано е , че на вътрешната регулационна линия има калканен зид, остатък от
паянтова жилищна сграда, който е изпълнен със стандартите за началото на миналия век.
Установено е, че каменната зидария и кирпичените тухли на зида са ерозирали, укрепващите
ги дървени колони и греди са прогнили . Затова е издадено предписание , а впоследствие и
Заповед на кмета на общината – за събарянето на зида, за който е прието , че създава
непосредствена опасност за здравето и живота на живущите и ползвателите на имота.
Анализът на събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност и
7
след съпоставка с приетите свидетелски показания и заключения на СТЕ на ВЛ Г. и И. дават
основание на съда да приеме , че в конкретния случай не е установено и доказано
неправомерно поведение на лица ,на които ответникът е възложил работа , а липсват
категорични и безспорни доказателства и за наличието на причинна връзка между
състоянието на имота на ищцата и такова поведение.
Исковата претенция е недоказана и поради това следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, ведно с акцесорната за лихва за забава върху претендираното обезщетение.
С оглед изхода на спора на ответника по дело се дължат разноски в размер на 2200,00
лв. за заплатен адвокатски хонорар – съгласно представения договор за защита и съдействие
списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното съдът :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „
С** чрез адв. А. П. , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** против „** ООД ЕИК **, с
адрес : гр. Пазарджик, ул. „Б** „ * с управител Н. С. Г., иск с правно основание чл.49 ал.1
ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 20 000,00
лева, представляващо обезщетение за нанесените материални вреди на имота / върху ограда
на вътрешна регулационна линия и едноетажна жилищна сграда в имот ИД № ** по плана
на гр. Пазарджик / вследствие на строителната дейност на ответника в поземлен имот с
идентификатор *, изразяващ се в дейност започнала през 2019 г. - направата на дълбок изкоп
за жилищна кооперация и използването на тежка строителна техника, както и законната
лихва върху претендираното обезщетение от момента на депозиране на искова молба – като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „ С** чрез адв. А. П.
, със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** да заплати на „** ООД ЕИК **, с адрес : гр.
Пазарджик, ул. „Б** „ * с управител Н. С. Г., сторените по делото разноски в размер на
2200,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Пазарджишки окръжен съд
от връчване препис на страните.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8