О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 09.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на девети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 808 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 299, ал. 2
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на К.Х.Д. срещу протоколно определение, постановено в хода на проведеното на
25.02.2019г. п.с.з., с което на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК е прекратено
производството по делото поради наличие на отрицателна процесуална
предпоставка, каквато е силата на присъдено нещо формирана в отношенията между
страните с постановеното предходно решение по гр.д. № 2428/2005г. по описа на
ВРС, 34-ти състав по иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са доводи, че в
първото по делото съдебно заседание ищците са направили искане за изменение на
основанието на иска, който вместо иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК
да се измени в отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване несъществуване правото на собственост на ответниците
върху имот, съставляващ ПИ № 3225, находящ се в м. „Зеленика“ в землището на
гр. Варна, поради нищожност на Решение № 533/1998г. на ПК, гр. Варна. Излага
подробни съображения за допустимостта на установителния иск за собственост и за
наличието на правен интерес от провеждането му. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното определение и се допусне исканото изменение на иска.
Частна жалба срещу определението е
депозирана и от Х.Д.Х.. В същата са обективирани оплаквания за неправилност и
допуснати нарушения на процесуални правила. Доводите са, че в хода на първото
съдебно заседание съдът не му е дал възможност да изрази становище по делото,
като след изявлението на представителя на първия ищец започнал да чете
определението си за прекратяване на делото. Моли да се отмени обжалваното
определение.
В отговор на жалбите, депозиран в срока
и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, Б.Т.М., Н.Т.М. и С.С.П. оспорва доводите в
частните жалби и развиват такива за правилност и законосъобразност на
обжалвания акт. Отправили искане за потвърждаване на обжалваното определение.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от Х. и К. Димови срещу Б.Т.М., Н.Т.М. и С.С.П.,
като наследници на Михаил С.П. установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване
нищожността на съдебно решение № 774 от 11.04.2013г. постановено по гр.д. №
3014/2012г. по описа на ВОС, поради това, че е постановено по недопустим иск.
В отговор на исковата молба,
ответниците оспорили иска по същество с доводи, че фактическите твърдения, на
които е основан иска по същество са доводи за материална незаконосъобразност и
необоснованост на решението и че не са налице пороци, обуславящи нищожност на
решението.
С Определение от 21.01.2019г.
постановено на основание чл. 140 от ГПК, ВРС е извършил доклад на делото,
разпределил е доказателствената тежест и се е произнесъл по допускане на
доказателствата.
На 24.01.2019г. ищецът Х.Х.
депозирал молба, обективираща твърденията му, че предявява нов установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ответниците не
са собственици на процесния имот. Отправил искане в тази връзка за изменение на
доклада по делото. В хода на проведеното съдебно заседание на 25.02.2019г.
ищците направили искане за изменение на иска, който след изменението да се
счита предявен като отрицателен установителен иск за собственост.
В обжалваното определение,
постановено в хода на същото съдебно заседание, ВРС приел, че с оглед
изявленията на ищците е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост.
На основание формираната между страните СПН по въпроса за правото на
собственост върху част от имот № 3225 по ПНИ/2002г. с площ от 600 кв.м. и част
от имот № 3600 с площ от 229 кв.м., с постановеното решение по гр.д. №
2428/2005г. по описа на ВРС, приел, че този спор е непререшаем между страните.
Ето защо и на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК с извод за наличие на
отрицателна процесуална предпоставка за развитие на делото, прекратил същото.
Определението е постановено при
допуснато нарушение на процесуалните правила.
Предявеният иск, с който ВРС е бил
сезиран с исковата молба е такъв с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК – за прогласяване
нищожност на съдебно решение № 774 от 11.04.2013г. постановено по гр.д. №
3014/2012г. по описа на ВОС, като постановено по недопустим иск. По така
предявения иск е осъществена защитата на ответника в отговора на исковата
молба, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК, и по него съдът се е произнесъл при
подготовката на делото в закрито заседание по реда на чл. 140 и сл. от ГПК. В
първото по делото съдебно заседание ВРС, без да се произнесе по допустимостта
на предприетото от ищците изменение на иска, приел, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и като се е позовал
на непререшаемостта на този спор в отношенията между страните съгласно чл. 299,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, прекратил производството по делото. На това основание
определението следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия от етап първо съдебно заседание, в което ВРС
следва да се произнесе по допустимостта на направеното от ищците искане за
изменение на иска. Съобразно това произнасяне и в случай, че ищците поддържат
иска, съдебното произнасяне следва да се ограничи в рамките на сезирането –
предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие съгласно чл. 6,
ал. 2 от ГПК.
Следва да се посочи, че основанието
на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването
на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви
други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба
материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл.
214 от ГПК. Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда
на чл. 143, ал. 2 от ГПК, не следва да променят основанието на иска такова,
каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само да го
детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките
на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това са твърдения за факти,
които са част от вече посоченото основание на иска и които като такива се
обхващат от обективните предели на СПН на съдебното решение по делото,
независимо дали са посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат основание за
предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат
да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214,
ал. 1 от ГПК, тъй като не следва да променят основанието на предявения иск, а
само да го поясняват и детайлизират. Същевременно чрез поясняването на исковата
молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си
фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и
търсената с иска защита.
Изменение на иска от друга страна е
налице, когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по
първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или
нова страна. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него
претендираното право /запазва петитума/. Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът
може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на
ответника като това изменение е процесуално допустимо в първото заседание за
разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът изтъква нов петитум,
когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за
защита. Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото
основание. Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 25.02.2019г. п.с.з., с което на основание
чл. 299, ал. 2 от ГПК е прекратено производството по делото поради наличие на
отрицателна процесуална предпоставка, каквато е силата на присъдено нещо
формирана в отношенията между страните с постановеното предходно решение по
гр.д. № 2428/2005г. по описа на ВРС, 34-ти състав по иск с правно основание чл.
108 от ЗС
ВРЪЩА делото с указания за продължаване
на съдопроизводствените действия по разглеждане на същото от етап първо съдебно
заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.