Решение по дело №751/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…….09.2022 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

  

при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №751 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №45099/19.02.2020г., постановено по гр.д. №30787/2019г. по описа на СРС, 29 състав, е признато за установено по отношение на „Б.Е.“ ООД на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че В.И.Н. не дължи на ответника сумите в размер на 289,29 лева, представляваща неплатена главница по договор за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2010г. до плащането, както и сумата в размер на 65 лева, представляваща съдебни разноски по изпълнителен лист от 09.05.2011г., издаден по ч.гр.д. №48792/2010г. по описа на СРС, 57 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20198600400688 по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.Е.“ ООД да заплати на В.И.Н. сумата в размер на 550 лева, представляваща разноски по производството.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Б.Е.“ ООД, чрез пълномощника адв. В.В., срещу решението. Излагат се оплаквания, че решението е неправилно поради грешно приложение на материалния закон и несъобразяване с практиката на ВКС, като е направено искане същото да бъде отменено. Поддържа се, че съгласно дадените задължителни разяснения с ППВС №3/18.11.1980г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като въпреки приетото разрешение с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, че дадените задължителни разяснения с ППВС №3/18.11.1980г. следва да се считат за загубили сила, новото тълкуване следва да има действие занапред, а не обратно такова. Поради това счита, че до момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС №3/18.11.1980г., а за периода от постановяване на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не е изтекла погасителната давност, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В.И.Н., чрез пълномощника адв. И.М.. Въззиваемата страна излага доводи, че вземането е погасено по давност поради неизвършване на изпълнителни действия от страна на взискателя, с оглед обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден на 09.05.2011г., а изпълнително дело №20198600400688 по описа на ЧСИ В.М.е образувано едва през 2019г., като е изтекъл период от повече от 8 години, през който не е предприето никакво изпълнително действие. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 09.05.2011г. по гр.д. №48792/2010г. по описа на СРС, 57 състав, в полза на „Мобилтел“ ЕАД (с ново наименование „А1Б.“ ЕАД) срещу В.И.Н. за сумата от 289,29 лева – главница по договор за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, законна лихва върху главницата, считано от 11.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 65 лева, представляваща съдебни разноски, за събиране на които е образувано изп. дело №20198600400688 по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №38821/2010г. по описа на СРС, 57 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на 09.05.2011г., е образувано изп. дело №20198600400688 по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС. Посоченото изпълнително дело е образувано по молба на „Б.Е.“ ООД подадена на 29.03.2019г., т.е. почти осем години след датата на издаване на изпълнителния лист. Ответникът не твърди и не установява да е било образувано предходно изпълнително производство за събиране на вземанията по изпълнителния лист, нито да са налице обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността. Изложените във въззивната жалба доводи по отношение на становището, възприето в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и момента, от който същото следва да се прилага, са неотносими към настоящия случай, тъй като не е установено по делото да е било образувано друго изпълнително производство преди датата на постановяване на посоченото ТР.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №45099/19.02.2020г., постановено по гр.д. №30787/2019г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ ООД да заплати на В.И.Н. разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 2.