№ 1152
Гр. Пловдив, 08.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 578 по описа за 2021 год. и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Ш.Н., с постоянен адрес:*** чрез адв.
В.Т.,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ /№
21-1030-000405/02.02.2021 год. ,издадена от началник
група към ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна
полиция“ по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ -"временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността ,но не повече от 18 месеца „и срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1030-000406/02.02.2021 год.., издадена от
началник група към ОДМВР –Пловдив,сектор
„Пътна полиция“ по чл.171 т.2А,б.“б“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/-„прекратяване
на регистрация на ППС за срок от 6 месеца „
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отменят обжалваните заповеди,тъй като
не е извършено вмененото нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно Н. не
е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Основното твърдение е, че не е
налице материалноправното основание за прилагане на
административна принуда.Претендират се разноски по делото.
Ответният
административен орган – Началник група към ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна полиция“.депозира
писмено становище и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.В
случай,че жалбата бъде уважена, се иска намаляване на адвокатското възнаграждение
до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г.
Пловдивският
административен съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ /№
21-1030-000405/02.02.2021 год. ,издадена от началник
група към ОДМВР –Пловдив,сектор и Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-1030-000406/02.02.2021 год.,
издадена от началник група към ОДМВР
–Пловдив,сектор „Пътна полиция“, подадена в срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА969012/02.02.2021г.
От фактическа страна се основава на
това,че на 02.02.2021г. около 15:00 часа в
гр.Пловдив,на бул.“Шести септември“,до № 219 ,А.Ш.Н. като водач на МПС-БМВ
330ХД,с рег.№ ***е управлявал лекия автомобил
под въздействието на наркотични вещества .Изпробван е с Дрегер ДРУГ ЧЕК 3000,с фабричен № ARNB-0821,който
е отчел положителна проба-АМР/амфетамин/.Издаден е
талон за медицинско изследване № 089920.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, са
издадени двата обжалвани административни акта, с които на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на А.Ш.Н. ,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и му е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “ и на основание чл.171
т.2А,б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ-“прекратяване на регистрация на ППС за срок
от 6 месеца „
Видно от талона за медицинско
изследване №089920 ,същият е връчен на жалбоподателя в 16:30 ч на 02.02.2021г.. и е насочен за изследване в УМБАЛ „Свети
Георги“-гр.Пловдив.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя представи съдебна химикотосикологична
/токсикохимична/ експертиза, издадена от ВМА-гр.София по ДП № 41/2021 по описа на IV РУ-Пловдив. Видно от същата е ,че заключението,което се дава е
,че от извършените изследвания на представените проби кръв и урина от лицето А.Ш.Н.,ЕГН **********,не се
установява наличие на наркотични вещества.Пробите са дадени в 40-минутния
срок от връчването на талона за
изследване до извършването на самото изследване.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Видно
е ,че към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524
от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание
чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват
контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.Представена е и Заповед №
8121К-6152/07.05.2020г. на министъра на вътрешните работи ,от която се
установява,че старши инспектор Матей Матов е преназначен на длъжност „началник
група в сектор „Пътна полиция“,ОДМВР-гр.Пловдив.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1
,б.“б“ от ЗДвП и по чл. 171 т.2А,б.“б“
от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №/№ 21-1030-000405/02.02.2021
год..,издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, е издадена
на основание чл. 171, т.1, ,б „б“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа
на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по
аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават
и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му
законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за
налагане на мярката – управление на ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози,не са установени по категоричен начин в
производството.
Напротив
,те се оборват от приетото доказателство по делото- съдебна
химикотосикологична /токсикохимична/
експертиза, издадена от ВМА-гр.София по
ДП № 41/2021 по описа на IV РУ-Пловдив,,от
която е видно,че на база на извършените изследвания на предоставените проби
кръв и урина от жалбоподателя Н. , не се установява наличие на наркотични
вещества или психоактивни медикаменти.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва ,че Н. е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,в нарушение на чл.5,ал.3,пр.2 от ЗДвП.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
По
аналогичен начин стоят нещата и със законосъобразността на обжалваната Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-1030-000406/02.02.2021
год.., издадена от началник група към
ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна полиция“ по чл.171 т.2А,б.“б“ от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца „
При този
изход на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК ,ответният административен
орган следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски по делото-20 лева
за заплатена държавна такса и 300 лева-уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение,или общо 320 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Ш.Н., ЕГН **********,с постоянен адрес:*** чрез адв. В.Т.,*** ,Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ /№ 21-1030-000405/02.02.2021
год. ,издадена от началник група към
ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна полиция“ и Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1030-000406/02.02.2021 год.., издадена от началник
група към ОДМВР –Пловдив,сектор „Пътна
полиция“ .
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Пловдив да заплати на А.Ш.Н.,
ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** чрез адв. В.Т.,***,разноски по
делото в размер на 320/триста и двадесет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: