РЕШЕНИЕ
№1022/8.6.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети май Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1577 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Р.”
ООД представлявано от управителя му Н.И.К.,
против Наказателно постановление № ИГГ-27 / 07.02.2018г. на Началник отдел Регионален отдел „Надзор на
пазара”-Североизточна България при ДАМТН, с което на
„ Р.” ООД е
наложена “Имуществена санкция” в
размер на 250лв. на основание чл. 52 „д” от ЗТИП.
В
жалбата се навеждат множество доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а
именно че не е посочено кой проверяващ служител е констатирал нарушението и
какви документи е съставил при проверката, че макар нарушението да е било
установено на 26.07.2017г., не е било проверено от кога съответните очила се
предлагат за продажба в търговския обект, поради което и се твърди, че не е
посочена дата на извършване на нарушението , че в акта и постановлението са
приложени различни правни норми и др.На следващо място се оспорва и обстоятелството,
че слънчевите очила представляват лични предпазни средства и попадат в обхвата
на НСИОСЛПС.Навеждат се доводи и за това, че дори и да е било допуснато
нарушение, то е било отстранено и е следвало да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други съображения
се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.Постъпила е молба от процесуалният представител на дружеството, в
която са направени доказателствени искания и отново е формулирано искане за
отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
Н.Ш., която оспорва жалбата.Депозирано е писмено становище, че посочените в
жалбата процесуални нарушения не са допуснати, както и че нарушението се
потвърждава от всички доказателства по делото.По същество Н.Ш. пледира
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
26.07.2017г. инспектори в ГД „Надзор на пазара”, Регионален отдел „Надзор на
пазара”-Североизточна България- св. И.Г. и двама негови колеги П.К. и Г.Д.,
извършили проверка в търговски обект – магазин, намиращ се в гр.Варна, ул.”Баба
Рада” № 18 и стопанисван от „Р.” ООД.В обекта се намирала св. Н.А., която работела там. Св.Г.
обявил началото на проверката и проверил предлаганите за продажба
слънчеви очила.Установило се, че 2 бр.
очила марка „Vans”, модел „Squared off”,с черни рамки, сини
стъкла и дръжки, с цена от 39лв. , един брой очила марка „Electric”, модел „Black top” с черна рамка и дръжки и сини стъкла с цена 169лв. и 3
бр. очила марка „Vans”
модел „Spicoli 4 Shade” с
черна рамка и черни стъкла с цена от по 29лв., са без инструкция за употреба на
български език. Установеното от проверката било описано в
съответните формуляри.
На 07.08.2017г.
до управителя на „Р.” ООД била изпратена покана за явяване на упълномощен
представител в РО „НП”-Варна за съставяне на акт на 04.09.2017г.
На
04.09.2017г. св.Г. съставил против „Р.” ООД акт за установяване на нарушение за
това, че на 26.07.2017г. в качеството си на търговец предлага слънчеви
очила марка „Vans”, модел „Squared off”, слънчеви
очила марка „Electric”, модел „Black top” и слънчеви
очила марка „Vans”
модел „Spicoli 4 Shade” без инструкция за употреба на български език.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.4 „б” т.4 от ЗТИП вр. чл.13 от НСИОСЛПС.При
предявяване на акта възражения не били
направени.
В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които било
оспорено извършеното нарушение, като било посочено, че предлаганите за продажба
очила са моден аксесоар и не следва да се приемат като средство за лична
защита.Било посочено още, че незабавно след проверката продуктите са били
снабдени с инструкция за употреба на български език, поради което и нарушението
било отстранено и налагането на санкция би било безпредметно.В заключение било
формулирано искане случаят да бъде приет за маловажен.
Въз основа на
съставения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление № ИГГ-27/07.02.2018г.С него
административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите , описани в
акта и правната квалификация на
нарушението – по чл.4 „б” т.4 от ЗТИП вр. чл.13 от НСИОСЛПС.За него и на
основание чл.52 „д” от ЗТПИ на „ Р.” ООД , била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 250лв.Депозираните възражения били разгледани и с
мотивирано становище приети за неоснователни.
В
хода на съдебното производство бе разпитан свид.И.Г. актосъставител , чиито показания съдът кредитира, като
дадени безпристрастно, обективно и пълно.От тях се установи , че в хода на
проверката за 6 броя слънчеви очила не е
имало инструкция за употреба на български език, както и че наличните за тях
инструкции са били само на чужди езици.
По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът
допусна до разпит и св. Н.А., която сама се яви в съдебно заседание и която е
присъствала по време на проверката.Тя заяви, че конкретните модели очила се
продавали в магазина от 2-3 години, както и че при проверката те не са имали
инструкция за употреба на български език.Свидетелката посочи, че след това
всички очила са били снабдени с необходимата инструкция на български език.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените
допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане, като по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Началник на отдел Регионален отдел „Надзор на
пазара”-Североизточна България при ДАМТН
, оправомощен със Заповед № А
-629/25.08.2017г. на Председателя на ДАМТН. Актът също е съставен от
компетентно лице-св. И.Г. съобразно
Заповед № А-575/31.07.2017г. на Председателя на ДАМТН, издадена на основание
чл.54 ал.1 от ЗТИП.
В
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34
от ЗАНН и е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. В него, както и в акта , се
съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото
извършване, датата и мястото на извършването му, както и доказателствата, които
го потвърждават.След като на 26.07.2017г. при проверка е било установено, че шест
броя слънчеви очила от различни марки и модели са без инструкция за употреба на
български език, то не е било необходимо да се изследва от кога тези стоки са се
предлагали за продажба.Поради това възраженията в жалбата, свързани с датата на
извършване на нарушението, са неоснователни.Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като не е
налице твърдяното в жалбата несъответствие между акта и постановлението,
свързано с правната квалификация на нарушението.Наказанието за него е
индивидуализирано. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и
обсъдени в цялост и с мотивирано становище са били приети за неоснователни.С
това наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Доколкото административно-наказателното производство започва със
съставяне на акт за установяване на
нарушение , то в постановлението не е необходимо да се посочва кой е
извършил проверката и какъв документ е
изготвил.Това не е сред задължителните реквизити на постановлението, описани в
чл.57 ал.1 от ЗАНН. Поради това
възраженията в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила са
неоснователни.
Съдът намира, че правилно наказващият
орган е съотнесъл установените по делото фактически
констатации към хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл.4 „б” т.4 от
ЗТИП задължава търговците да предлагат за продажба само продукти, които са с
инструкция и/или указание за употреба на български език.Според чл.13 ал.1 от
НСИОСЛПС, действала към момента на извършване на нарушението, личните предпазни
средства трябва да се пускат на пазара,
придружени с инструкция за употреба, съставена от производителя.В чл.13 ал.2 от
същата наредба е посочено и необходимото съдържание на инструкцията на
употреба, като същата следва да е изчерпателна, разбираема, да съдържа името и
адреса на производителя и/или неговия упълномощен представител, както и
информация за съхраняване,
употреба, почистване, поддържане, обслужване и дезинфекция; препаратите за
почистване, поддържане и дезинфекция, препоръчани от производителя, не трябва
да имат вреден ефект върху ЛПС и върху ползвателя, когато са приложени според
указанията; резултати от изпитвания, доказващи класовете на защита, осигурявани
от ЛПС ;класовете на защита, съответстващи на различните нива на риска, и
съответните ограничения за използване и други подробно описани данни. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че в обекта, стопанисван от санкционираното дружество
са били предлагани за продажба общо шест броя слънчеви очила от различни марки
и модели, за които не е имало инструкции за употреба на български език.Това
обстоятелство не се и оспорва, а напротив, потвърждава се от доказателствата по административно
–наказателната преписка, от показанията на св.Г. и св.Ангелова.
Съдът не споделя становището, изложено в
жалбата на нарушителя, че предлаганите за продажба в магазина слънчеви очила са
моден аксесоар, а не средство за лична защита, респективно, че за тях
разпоредбите на НСИОСЛПС са
неотносими.Съгласно чл.2 ал.1 от наредбата, действала към момента на извършване
на нарушението, лично предпазно средство е всяко средство, предназначено да се
използва от едно лице, за да го предпазва от една или повече възможности,
заплашващи неговото здраве и безопасност.Т.е. основен определящ белег за да се
квалифицира един продукт като лично
предпазно средство е неговото предназначение и конкретните условия , при
които се използва.В случая предлаганите продукти са били обозначени именно като
„ слънчеви очила“, а от направеното им описание е видно, че всички те са
имали маркировка за съответната UV
защита.В този смисъл твърдението, че слънчевите очила са моден аксесоар, а не
лично предпазно средство, е несъстоятелно.Поради изложеното до тук съдът
намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било
извършено.
Правилно е
била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.52 „д” от ЗТИП е
предвидено наказание за търговец, който предлага продукти без инструкция и /
или указание за употреба на български език.
Съобразно събраните по
делото доказателства , съдът намира
че правилно административно-наказващият
орган не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.Допуснатото нарушение касае предлагането на продажба на шест броя
слънчеви очила от различни марки и модели без инструкции за употреба.То е било
констатирано през летния сезон, когато търсенето на такива артикули е обичайно
завишено.Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не е
необходимо да настъпят каквито и да било вредни последици, за да се приеме, че
тяхната липса обуславя ниска степен на обществена опасност.В този смисъл съдът
намира, че нарушението не е маловажно.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Р.” ООД
в качеството му търговец чрез налагане на
"имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
При определяне на размера на санкцията от
250лв. правилно е било взето предвид, че нарушението е извършено за първи път,
както и че след неговото констатиране предлаганите продукти са били снабдени с
необходимата инструкция за употреба на български език.Поради това и правилно
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказващият орган е
наложил на „Р.“ ООД санкция в минималния предвиден в закона размер.Това
наказание е съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на
ЗАНН.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
ИГГ-27 / 07.02.2018г. на Началник отдел
Регионален отдел „Надзор на пазара”-Североизточна България при ДАМТН, с което
на „ Р.”
ООД е наложена “Имуществена санкция” в размер на 250лв. на основание
чл. 52 „д”
от ЗТИП.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: