№ 242
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500172 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК вр. с чл. 435 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. К., подадена чрез адв. Р. С.
против определение № 7/14.01.2021 г. на Окръжен съд – Ловеч по в.гр.д. №
490/2020 г., с което жалбата му е оставена без разглеждане.
С жалбата се оспорва приетото от съда, че нормата на чл. 498, ал. 2 от
ГПК е специална по отношение на тази по чл. 435, ал. 5 от ГПК. Преди
провеждането на процесния въвод във владение собственикът на имота е бил
встъпил във владение на имота поради което исковата молба следвало да се
разглежда като признание. Частният жалбоподател счита, че с получаването
на владението на имота от страна „Корадо КК“ ЕООД производството по
изпълнително дело № 20158800499563 е приключило, поради което частният
съдебен изпълнител не е имал право да извършва каквито и да е други
действия. Собственикът и нов владелец следвало да се снабди с изпълнителен
лист срещу конкретния държател и едва тогава последния може да бъде
принуден да напусне имота. Искането е да се отмени обжалваното
определение и да се върне делото на Окръжен съд Ловеч за произнасяне по
съществото на спора.
В писмения отговор по частната жалба ответната страна „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД изразява становище, че жалбата е неоснователна.
В писмен отговор ответната страна „Корадо КК“ ЕООД град Ловеч
изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
1
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в
частната жалба оплаквания и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
В.гр.д. № 490/2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е образувано
по жалба на Д. Х. К. от с. Дойренци, община Ловеч срещу действия на частен
съдебен изпълнител Р.Д. по изпълнително дело № 20158800499563 – въвод
във владение съгласно протокол № 646/7.08.2020 г., в частта, в която му е
разпоредено да напусне имота.
Изпълнително дело № 20158800499563 по описа на ЧСИ Р.Д. е с
взискател „Уникредит булбанк“ АД и длъжници ЕТ „Авто-Бил-Петьо Д.“ и С.
Д. Д.. Първоначално изпълнително дело е било образувано при ЧСИ Иван
Матев с район на действие ОС Плевен, но в последствие е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Р.Д., като изпълнението
бъде насочено към ипотекирания имот находящ се в с. Дойренци. По искане
на взискателя недвижимия имот в с. Дойренци многократно е изнасян на
публична продан като на последната проведена такава от 25.09.2019г. до
25.10.2019г. е постъпило наддвателно предложение от „Корадо-КК“ ЕООД.
Частният съдебен изпълнител е изготвил постановление за възлагане на
недвижимия имот на 30.10.2019г., което е влязло в сила на 15.11.2019 г.
Същото е вписано в Служба по вписванията на 28.11.2019г. По искане на
купувача съдебния изпълнител е насрочил въвод във владение на недвижимия
имот по станалата публична продан и възложен на купувача с постановление
за възлагане, влязло в сила и вписано.
Въводът във владение се е състоял на 7.08.2020 г. като длъжниците по
изпълнителното дело не са имали възражения. На 18.08.2020 г. е постъпила
жалба от третото за изпълнителното дело лице Д. Х. К. срещу извършения на
7.08.2020 г. въвод във владение. Ловешкият окръжен съд е оставил жалбата
на Д.К. без разглеждане като е приел че тя е недопустима тъй като нормата на
чл. 498 ал. 2 от ГПК е специална по отношение на чл. 435 ал 5 от ГПК и
последната разпоредба касае друг случай, а не случай за въвод, който се
извършва по молба на купувача на недвижим имот изнесен на публична
продан.
Великотърновският апелативен съд намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. В разглеждания случай съдебният изпълнител е
осъществил въвод във владение на имота на купувача придобил имота при
публичната продан, т.е. на основание на влязло в сила постановление за
възлагане по реда на чл. 498 от ГПК. Съобразно изричната разпоредба на
чл.498 ал.2 от ГПК въводът въз основа на влязло в сила постановление за
възлагане се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на
2
имота. То може да се брани само с иск за собственост.
В хипотезата на извършване на въвод след осъществена публична
продан и при наличие на влязло в сила постановление за възлагане, какъвто е
настоящият случай, е приложима разпоредбата на чл.498 ал. 2 от ГПК., според
която единствения процесуален способ за защита на завареното в имота трето
лице е искът за собственост. Предвид на тази специална разпоредба и
предвидения с нея ред за защита, обжалването на въвода по чл.435 ал.5 от
ГПК е недопустимо. Освен това разпоредбата на чл.435 ал.5 от ГПК касае
само въвод, който се извършва въз основа на влязъл в сила съдебен акт,
представляващ изпълнително основание по чл.404 от ГПК, въз основа на
който е бил издаден изпълнителен лист. Тази разпоредба е неприложима за
въвод на купувач по чл.498 от ГПК, извършен не въз основа на влязло в сила
съдебно решение по исков процес, а въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане по чл.496 от ГПК.
Следователно законодателят не е предвидил възможност третото лице,
което се намира във владение на имота, продаден на публична продан, да
обжалва действията на съдебния изпълнител по въвеждане на купувача във
владение. Както бе посочено по-горе невъзможността третото лице да
обжалва въвъда на съдебния изпълнител, произтича и от разпоредбата на
чл.498 ал.2 от ГПК, която предвижда единствен ред за защита чрез иск за
собственост.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че купувачът на имота
още преди въвода е встъпил във владение на имота. В разглеждания случай
купувачът е въведен във владение на имота от съдебния изпълнител на
7.08.2019г./след влизане в сила на постановлението за възлагане/.
Доводите на частния жалбоподател, че той е държател на имота, че е
бил допуснат в имота от управителя на дружеството собственик след
провеждането на публичната продан, са неоснователни предвид изричната
разпоредба на чл.498 ал.2 от ГПК, която предвижда, че въводът въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице,
което се намира във владение на имота. Несъстоятелен е доводът, че
купувачът на имота следва да се снабди с изпълнителен лист срещу
конкретния държател на имота и едва тогава последният може да бъде
принуден да напусне имота. При публичната продажба на недвижим имот,
която е завършила с постановление за възлагане на имота, влязло в сила,
купувачът не се снабдява с изпълнителен лист, тъй като специалната
разпоредба на чл.498 ал.2 от ГПК предвижда, че той се въвежда във владение
на имота въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане и въводът
се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.
Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от
публичната продан. То може да се защитава само с иск за собственост.
3
По изложените съображения жалбата на частния жалбоподател против
въвода на съдебния изпълнител от 7.08.22020г. по изп.д. № 563/2015г.,
включително и в частта, с която му е разпоредено да напусне имота, е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по нея прекратено. До същия извод е достигнал и решаващия
съд в обжалваното определение, поради което същото като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 от 14.01.2021 г. на Окръжен съд
Ловеч, постановено по в.гр.д. 490/2020 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4