и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 334 , ал.2 във вр. с чл.365, ал.3 от ГПК. Обжалва се постановление на държавния съдебен изпълнител при РС-Кърджали , с което на ЕТ”Стил- Иван Христов” със седалище и адрес на управление г. Варна , ул. „Подвис” № 27, вх.А, ап. 1 , собственост на Иван Христов Стоянов с ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Държавата глоба в размер на 500 лв. , за това, че не предал на държавния съдебен изпълнител при РС-Кърджали, като трето задължено лице, запорирано вземане /трудово възнаграждение / на длъжника по делото Мариус Желев Михов от г. Варна. В жалбата си Иван Христов Стоянов твърди, че на 02.02.2007 г. длъжникът Мариус Желев Михов му представил разписки , удостоверяващи погасяване на част от задължението в размер на 210 лв. , представляващи 6 месечни вноски и 35 лв. една месечна вноска от задължението , като го уверил , че погасява сам дължимите суми. Освен това не бил получил запорно съобщение от 20.12.2006 г. Моли съдът да отмени наложената глоба или да бъде намален размерът й. Към жалбата са приложени два броя разписки за платена сума общо в размер на 250, 20 лв. Редовно призован, жалбоподателя не се явява в съдебно заседание. Ответника по жалбата, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. В писменото обяснение на държавния съдебен изпълнител при РС-Кърджали се твърди, че в СИС при РС-Кърджали е образувано изп.д. № 484И/ 2005 г. срещу длъжника Мариус Желев Михов за заплащане на месечна издръжка в размер на 35.00 лв. на синът му Желю Мариус Михов , считано от 29.12.2004 г. За това бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получавал в ЕТ”Стил- Иван Христов” г. Варна. Запорното съобщение било получено от съсед на жалбоподателя , тъй като седалището и адреса на управление на търговеца е неговия домашен адрес. До момента по изпълнителното дело нямало постъпили суми , а размера на задължението за 28 месечни вноски е общо 840 лв. до 29.04.2007 г. С пощенски запис била изплатена сумата от 245 лв., а за останалата сума от 595 лв. няма доказателства да е изплатена . Съгласно чл. 390,ал.3 от ГПК от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите суми и следва да извърши преводите на дължимата месечна издръжка . С оглед на това счита, че действията по налагане на глоба на третото задължено лице са правилни и законосъобразни. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Изп.д. № 484И/ 2005 г. на СИС при КРС е образувано на основание изпълнителен лист по гр.д. № 27/2005 г. на КРС , от който се установява, че Мариус Желев Михов от г. Варна е осъден да заплаща на Желю Мариус Михов месечна издръжка в размер на 35 лв. ,считано от 29.12.2004 г. , ведно със законната лихва. В молбата си взискателя е посочил , че длъжникът работи в ЕТ”Стил- Иван Христов”, собственост на Иван Христов Стоянов, като е посочен и адресът му. В тази връзка държавния съдебен изпълнител изпратил запорно съобщение на третото задължено лице или на жалбоподателя на адреса , посочен в молбата на взискателя . Трите запорни съобщения са получени от съсед на жалбоподателя, който на основание чл.46,ал.2 от ГПК се е съгласил да ги предаде на лицето. Посочения адрес в запорното съобщение съвпада с този, посочен в жалбата, следователно в адреса на търговеца няма промяна. От представените към жалбата два броя разписки се установява, че длъжникът по изпълнителното дело е изплатил на взискателя сумата от 250.20 лв. на 02.02.2007 г. Или от момента на образуване на изпълнителното дело и в частност от получаване на първото запорно съобщение на 05.01.2006 г. за наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника третото задължено лице не е превеждало дължимата сума за изплащане на издръжка на взискателя. При тези данни съдът намира постановлението на държавния съдебен изпълнител за законосъобразно. Жалбоподателя като трето задължено лице след получаване на запорното съобщение става пазач на дължимите от него вещи или суми по силата на чл. 390,ал.3 от ГПК. Или третото задължено лице е приравнено със задълженията на пазач за дължимите от него запорирани суми от трудовото възнаграждение на длъжника. Следователно при неизпълнение на задължението си по запорното съобщение третото задължено лице носи отговорност по чл. 365,ал.3 от ГПК. По делото не се представят доказателства за уважителни причини за неизпълнение на задължението от страна на третото задължено лице да запорира трудовото възнаграждение на длъжника и своевременно да превежда дължимите суми на взискателя. Освен това от получаване на първото запорно съобщение на 4.01.2006 г. до постановяване на постановлението от държавния съдия изпълнител е изминала една година , а задължението касае изплащане на издръжка , която се дължи ежемесечно за задоволяване нуждите на дете. При тези данни правилно държавния съдебен изпълнител е наложил глоба на третото задължено лице, но размерът й не е съобразен с ниския размер на задължението - 595 лв., при което следва постановлението да бъде изменено , като се намали размера на наложената глоба от 500 лв. на 300 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА постановление от 05.02.2007 г. на държавния съдебен изпълнител при СИС при КРС, постановено по изп.д.№ 487И/2005 г. на СИС при КРС , с което на ЕТ”Стил- Иван Христов” , собственост на Иван Христов Стоянов от г. Варна, ул. “Подвис” № 27, вх. А, ет.1 ,ап.1 е осъден да заплати глоба в размер на 500 лв. за непредаване , като трето задължено лице, на държавния съдебен изпълнител при РС-Кърджали на запорирано вземане /трудово възнаграждение/ на длъжника по изпълнителното дело Мариус Желев Михов от г. Варна, като намалява размера на глобата от 500 лв. на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2. |