№ 5324
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100111376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от С. А. И. срещу Столична община искове с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 25001,00лв., частично от 60000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 4280,34лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод увреждане, настъпило на
17,06,2020г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди от
17,06,2020г., а върху главницата за имуществени вреди от 25,06,2020год. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 17.06.2020г., около обяд, в гр. София, ж.к. ****, пред
бл. 3/ уточнено по молба вх.№23698/13,03,2023год./, ищцата се движела по тротоара пред
жилищния блок като стъпила с десния си крак върху шахта от уличната канализационна
мрежа, капакът на която не бил добре закрепен, вследствие на което същият се повдигнал,
ищцата загубила равновесие и паднала върху десния си крак. От инцидента за ищцата се
твърди да са настъпили неимуществени вреди физически болки и страдания подробно
описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Отключила автоимунно
заболяване, което довело до остри алергични реакции към храни и медикаменти, което
довело до непредвидимо удължаване на периода на лечение и възстановяване. Реализирани
са и разходи за лечение-медицински консумативи, изделия и медикаменти. Твърди се, че е
задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на намиращите са на нейна
територия общински пътища като не е осигурила безопасно ползване и придвижване в
градска среда на пострадалата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е
1
безспорно установено и не става ясно, къде точно е станала злополуката. Оспорва
причинно-следствената връзка между бездействието на Столична община да поддържа в
нормално състояние пътната настилка и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, тъй като
се твърди, че пострадалата „ не забелязала, че капакът /на шахтата/ не бил добре закрепен“,
поради което причина за инцидента е невниманието на ищцата. Причинената вреда не е
пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, а резултат от неположената
дължима грижа от страна на С. А. И. към собствения й физически интегритет. В условията
на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа
извършените разходи да нямат връзка с твърдения вредоносен резултат.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Трето лице помагач-Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД оспорва исковата
претенция по съображения изложени по делото.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи преценени по реда на въззивното производство, приема
от фактическа страна следното:
На 17.06.2020г. около 15,00часа в гр.София, пред блок 3 в жк.Бели брези ищцата
стъпила на шахта на пешеходна алея /с различно ниво на бетонни капаци /, загубила
равновесие и в резултат на това паднала на пътната настилка. За настъпилото събитие
еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. И.
присъствала на събитието, както и обясненията на самата ищца дадени по реда на чл.176 от
ГПК. Показанията на св.И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК като в същите се сочи, че е
видяла как ищцата се е свлякла на земята. Самата шахта е с денивелация на капаците в
сравнение с повърхността на асфалта като най-значима е дясната част. Там където започва е
по-значителна и намалява към края на шахтата. Съдът обосновава извод падането на
ищцата да е именно от загуба на равновесие при стъпване на две повърхности с различно
нива/ денивелация на капака на шахтата спрямо терена/, а не от спъване в капака на
шахтата.
В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
трималеоларна фрактура на дясната подбедрица. Тази диагноза включва три отделни
фрактури — на двата глезена външен и вътрешен, както и на задния ръб на
голямопищялната кост - тибията и представлява тежко травматично увреждане в долната
част на подбедрицата и бидейки вътреставно за глезенната става, засяга нейната цялост.
Механизма на увредата сочи на индиректна фрактурата при падане от собствен ръст при т.
нар. „стъпване накриво“, но за да се получат три отделни фрактури, 2 на тибията и 1 на
фибулата е необходимо стъпалото освен да е в еквинус (извито навътре и подпряно на
външния си ръб) да понесе и компресията от тежестта на цялото тяло надолу и подгъване на
стъпалото навътре. Трималеоларната фрактура е тежка травматична увреда на глезената
област засягаща пряко и самата глезенна става, доколкото всички фрактурирани парчета
анатомично имат и ставна повърхност от глезенната става. Лечението при ищцата е било
своевременно и адекватно -оперативното наместване на счупените парчета от глезените и
фиксирането им с подходящи импланти (плака с 5 винта за външния глезен, 2 тибиални
винта за вътрешния и 1 поддържащ двете подбедрени кости - супрасиндесмален). Дадени са
указания за придвижване с помощни средства за 45 дни без да се натоварва оперирания
крайник, след което да движи глезенната става, както и антикоагулантна терапия за дома.
Налице са данни за приложени 2 физиопроцедурни карти - от 28.08.202 г и от 01.06.2021 г.
2
за проведени 4 вида процедури: интерферентен ток, ултразвук, масаж и ЛФК.
На преглед при ищцата се установява функционален дефицит в активните движения
на дясната става до половината от нормалния обем движения. Този функционален дефицит,
въпреки проведената физиотерапия и ЛФК, се дължи на тежестта на получената
травматична увреда, невъзможността да се възстанови дори при навременно и добре
изпълнена операция екзактното анатомично положение на фрагментите на микро ниво и не
на последно място неотстранените импланти останали 3 години, при норма около 1 година.
Възстановяването на ищцата по медицински критерии до ниво на работоспособност е около
6 месеца. При ищцата е налице съпътстваща заместваща терапия за постоперативен
хипотиреоидизъм. При постъпването в болница ищцата е съобщила, че има бронхиална
астма, която е контролирала и лекува със Серетид, която може да е алергична или да е
неалергична, алергия към антибиотици, диазепам и др. Не може да се предполага връзка с
инцидента от падане. Алергичните болести се твърди да са с генетична основа. Няма връзка
между автоимунните и алергичните болести.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че покритието
на шахтата е изпълнено с вкопана правоъгълна рамка от стоманени профили и поставени
върху нея 3 броя капаци от стоманобетон. За ревизионни шахти с три или повече капака
общото светло разстояние получено от разместването на всички капаци, не трябва да
превишава 15 mm, а разстоянието между отделните капаци и между крайните капаци и
рамката се ограничава най-много до 5 mm. Дадено е становище, че по данни от подземния
кадастър шахтата е означена като част от електропровод. Силнотокова мрежа. При външен
оглед на шахтата са установени Збр. капаци положени върху обща рамка. Допустимото
отклонение или денивелация е в рамките на 0,5% и в равността до 10мм междина под 4
лата. При конкретната шахта и капаци са измерени на место локални денивелации на
капаците спрямо терена в размер на 0,0 до около 18,0 мм на един от капаците от
северозападната страна. С допълнение към експертизата от 14,09,2023год. са посочени
схематично в отделни точки различните нива на денивелация на капаците на шахтата. В
отделни части на капаците е налице височина от 17мм, 18мм и 14мм.
От показанията на св.И.И., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
претърпените неимуществени вреди за ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата
– физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните
факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на
същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди-
неимуществени.
Не се спори, че пешеходната алея, находяща се на процесния участък в гр.София,
жк.Бели брези, пред бл.3 се поддържа от Столична община.
3
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината
и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта
тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Неоснователни са доводите на ответника, че липсва пасивна материалноправна
легитимация по иска поради това, че шахтата е собственост на трето лице
Електроразпределителни мрежи запад ЕАД, което е собственик и има задължение за
поддържане на същата. От ангажираните по делото доказателства се установи, че шахтата е
част от електропровод, с оглед извършена проверка в подземен кадастър с отразяване
силнотокова мрежа. Т.е. по смисъла на §1, т.23 от Закона за енергетиката това са въздушни
или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос,
транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на "линейни
инженерни мрежи на електроснабдяването" по смисъла на Закона за устройство на
територията. Съгласно т.31б от ДР на ЗЕ/ ДВ бр.18/2018год./ шахтата има характеристиката
на "Линеен енергиен обект" -подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи,
включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни
елементи и/или съоръжения, …., предназначени за пренос или разпределение на
електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или
разпределителна мрежи, производство на електрическа и/или топлинна енергия; Съгласно
чл.67, ал.(2) от ЗЕ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. и доп. -
ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.) лицата, които изграждат или експлоатират
енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици,
тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на поземлени
имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане
на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат
мерки за недопускане на щети. Въпреки това съгласно чл.64, ал. 3 от ЗУТ общината е
задължена да поддържа пешеходния участък, в който е настъпил инцидента - като част от
уличната пътна инфраструктура. Общината като стопанин на пътя има задължение да
поддържа пътя като го поддържа в изправно състояние, сигнализира незабавно за
препятствия по него и осигури отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167,
ал.1 от ЗДВП.
Приложими относно техническите характеристики на шахтата са нормите на
Наредба 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и
4
съоръжения в населени места/ в сила от 12.09.1999 г. издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството/. В чл.5, ал.1 от наредбата е посочено, че
шахтите за достъп до подземните технически проводи се разполагат с възможности за
извършване на ревизии и други дейности, свързани с тяхното предназначение. Нивото на
входните отвори, респ. капаците на шахтите и охранителните гарнитури на спирателните
пожарни кранове, трябва да съвпада с нивото на уличното платно, тротоара или
пешеходната зона. В озеленените площи нивото на отворите, респ. капаците, се проектира
най-малко на 0,15 m над проектното ниво на терена. Дори да се приеме да е приложима
хипотезата на чл.3, ал.3 от наредбата, а именно шахтата да е разположена на пешеходна
улица, то приложими са глава втора и трета, а съгласно СТЕ допустимото отклонение и
денивелация е до 10мм. В този случай при процесната шахта е налице отклонение от тези
стойности без значение каква е причината за това-неправилно изграждане, поставяне на
рамка на капаците или замърсяване. Бездействието на ответника включва и липса на
обезопасяване на неравностите на платното, което е довело до вреди за ищцата подлежащи
на обезщетение.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1,
т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение
предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност между
повърхността на капаците на шахтата и пътната настилка в отклонение от нормативните
изисквания, находящо се на територията на общината да съставлява противоправно
бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна
на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо
неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана
дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с
чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
5
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 20000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания- тежка фрактура на глезенна
става, причинила на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, принудително обездвижване за период от около 40дни, в
който несъмнено ищцата е имала нужда от подпомагане в ежедневието си, факт установен и
с гласните доказателства по делото, с общ възстановителен период от увредата от 6 месеца,
възрастта на ищеца към датата на събитието 46години/ неблагоприятстващ фактор за
възстановяване/, осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане,
необходимостта от чужда помощ, както и наличие на функционален дефицит при сгъване
на крака, който дори и при премахване на имплантите не би се възстановил в пълна степен,
обичайните негативни преживявания при подобен инцидент, обусловени и от
необходимостта да се разчита на други лица. Същевременно следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че недоказани по делото са твърденията за отключено от стреса
автоимунно заболяване, което е довело до алергични реакции към храни и медикаменти и
довело до удължаване на оздравителния период. Съгласно СМЕ констатираната при ищцата
алергия няма връзка с инцидента. При ищцата е налице заместваща терапия за
хипотиреоидизъм;
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението да отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Възражението в отговора на искова молба, че ищцата е допринесла за настъпване на
деликта като не е положила дължимата грижа към собствения и физически интегритет/
съпричинила/ е неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства в този смисъл.
6
По претенцията за имуществени вреди:
Същата съдът намира за частично основателна, както следва: за сума в размер на
40,60лв.-потребителска такса по фактура №**********/25,06,2020год., сума в размер на
1430,00лв.- медицински консумативи по фактура №70003/25,06,2020год.; сума в размер на
740,00лв. за процедури по рехабилитация и физиотерапия и преглед по фактура
1922/12,08,2021год./ по фактура 765,00лв., платени -740,00лв.-38стр./; сума в размер на
66,00лв.-проходилка по фактура № 344/15,09,2020год.; сума в размер на 70,00лв.-преглед
при ортопед- по фактура №5573/17,09,2020год.; сума в размер на 810,00лв.-
физиотерапевтични процедури по фактура № 5883/22,12,2020год. или общо за сумата от
3156,60лв., в който размер исковата претенция е основателна, а за разликата следва да бъде
отхвърлена. Горните разходи с оглед вида на травматичното увреждане и разясненията на
СМЕ относно възстановителния период, съдът приема да са били необходими при
провеждане на лечебния процес при ищцата. Приложени са по делото фискални бонове за
извършени разходи за лекарства и консумативи, но не са ангажирани доказателства /СМЕ/
същите да са били необходими за лечебно възстановителния период при ищцата.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя
характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 17.06.2020г. до окончателното
изплащане, поради което искането им за присъждане от 17,06,2020год., респективно от
25,06,2020год. е основателно.
В посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1280,78лв. от общо 1621,25лв., от които 1171,25лв.-д.т. и 450,00лв.-в.л.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.Й. Г. Д. се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска и определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, с оглед цената на
исковата претенция в размер на 2364,07лв. от общо 2992,50лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат в
размер на 170,00лв. от общо 850,00лв., от които 450,00лв.-в.л., 300,00лв.-в.л. и 100,00лв.-
юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”**** да заплати на С. А. И., с
ЕГН **********, на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 20000,00лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждане
настъпило на 17,06,2020год. в гр.София, в резултат на падане предизвикано от
необезопасена неравност на шахта, находяща се в жк.Бели брези, пред блок 3, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -17,06,2020год. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 20000лв. до пълния предявен размер от
25001,00лв., частично от 60000,00лв. като неоснователна.
7
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”**** да заплати на С. А. И., с
ЕГН **********, на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 3156,60лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди от увреждане настъпило на 17,06,2020год. в гр.София, в
резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на шахта, находяща се в
жк.Бели брези, пред блок 3, ведно със законната лихва от 25,06,2020год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3156,60лв. до пълния
предявен размер от 4280,34лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”**** да заплати на С. А. И., с
ЕГН ********** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1280,78лв.-разноски.
ОСЪЖДА С. А. И., с ЕГН ********** да заплати на Столична община на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 170,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”**** да заплати на адв.Й. Г.
Д. на осн. чл. 38, ал.2 от Задв. сума в размер на 2364,07лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП „Електроразпределителни
мрежи запад“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8