№ 11793
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110116253 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във
вр.чл.59 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
Т. Г. Д., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес гр***, офис ***, срещу ответник
Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, с предявен иск и молба до съда
да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца СЛЕДНАТА СУМА – 100,00 лева (сто лева), представляваща главница за
заплатен от ищеца адвокатски хонорар на адвокатско съдружие "Б.Ф." за представителство
по ИД№ *** на ЧСИ С.Х., с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца,
съгласно разписка № ***/21.10.2022 г., с оглед процесуално представителство и извършване
на действия с цел прекратяване на ИД № ***, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/№ 4772/10.2.2023г. по чл.410 ГПК по ЧГД № 5517/2023г. по описа на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че се е наложило да заплати сумата от 100лв. за адв.хонорар, за да се подаде молба за
прекратяване на ИД№*** на ЧСИ С.Х., защото ищеца се е отказала от наследството на
Г.Д.И., преди да бъде конституирана като длъжник по посоченото изпълнително дело.
Твърди, че била конституирана като длъжник по изпълнителното дело служебно от съдебния
изпълнител, а не по искане на ответника. Твърди се, че за подаване на молбата за
прекратяване с приложено към нея доказателство за отказ от наследство ищцата е заплатила
адв.хонорар в полза на АС“Б.Ф.“. Твърди се, че ответника неоснователно се е обогатил и
дължи връщане на сумата от 100 лева по реда на чл.59 ЗЗД, доколкото не е поискал
прекратяване на изпълнителното дело след смъртта на починалия длъжник наследодател на
ищеца.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски за
производството- по исковото и по заповедното по ЧГД№ 5517/2023г. по опис на СРС.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор, в който оспорва иска като
недопустим, защото не е обоснован правен интерес от страна на ищеца. Също така ако се
приеме иска за допустим, се твърди, че е неоснователен. Посочва се, че ЧСИ с оглед
образуваното пред него дело е бил длъжен да конституира ищцата като длъжник, на мястото
1
на починал длъжник. Оспорва се, че ищцата не е направила разход за 100 лева. Оспорва се,
че с ИМ ищеца не е обосновал правния си интерес от водене на иска.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като прави уточняване, че
иска е предявен по реда на чл.59 ЗЗД, а не по чл.55 ЗЗД.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи процесните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
разписка за платена ДТ за исково производство от 10.3.2023г./л.4/, пълномощно за ищеца и
ДПЗС от 15.3.2023г. по чл.38 ЗАдв./за предоставена безплатна правна помощ на материално
затруднено лице/л.5/, както и копията на писмени документи приложени към ОИМ – искане
по ИД№ 1312/2020г./л.12/, СУ№ 25787/2022г./л.13, л.38//, списък с разноски по чл.80 ГПК
на ответника/л.14/, пълномощно за ответника/л.15/; разписка от 21.10.2022г. за платени
100лв. на Б.Ф. за хонорар по ИД№ 2028630401312 ЧСИ С.Х. от Т. Г. Д./л.29, л.45-46/; молба
на ищеца с вх.№172667/16.6.2023г. със списък с разноски по чл.80 ГПК/л.31-37/; съобщение
до ищеца изх.№39088/12.10.2022г./л.39/; уведомление с изх.№ 10842/18.5.2022г./л.40/;
съобщение за образувано ИД с вх.№ 37738/3.10.2022г./л.42-43/; ИЛ от 1.6.2020г. издаден по
ГД№ 4010/2013г. по опис на СРС срещу Г.Д.И./л.44/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 5517/2023г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на настоящото разглеждане е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД. Искът по чл.422 ГПК е специален положителен установителен иск. С него
разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. С
предявяването му той търси защита за вземането си като със сила на пресъдено нещо се
признае съществуването му. Правния интерес от заявяването му в съда е наличието на
възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника. Искът по чл.422 ГПК има за цел
стабилизиране заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително
изпълнение. От тази възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство /в този
смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение №
171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. №
649/10г., II т.о на ВКС/. С депозиране на възражение в срока по чл.414 ГПК от ответника–
длъжник се обосновава правен интерес на заявителя да предяви специалния положителен
установителен иск по чл.422 ГПК. Предвид изложеното искът е допустим.
По същество иска е неоснователен.
Твърденията на ищеца в ИМ, са че е заплатила 100лв. за адв.хонорар, за да се подаде
молба за прекратяване на ИД№ 2028630401312 ЧСИ С.Х., като към молбата е било
приложено издадено от СРС съдебно удостоверение, че ищеца Т. Г. Д. се е отказала от
наследството на Г.Д.И., който е бил първоначалния длъжник по изпълнителното дело. На
следващо място се посочва, че отказа от наследство е вписан пред СРС преди да бъде
констиуирана ищцата като длъжник по изпълнителното дело, след смъртта на наследодателя
й Г.Д.И.. Също така се посочва, че ищцата е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело служебно от ЧСИ, а не по искането на ответника.
2
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД – Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. А ал.2 на същата разпоредба гласи - Това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
Поради изложеното във фактическия състав на всяко неоснователно обогатяване/по
чл.55 и чл.59 ЗЗД/ с включени две кумулативно дадени предпоставки, за да може да се
уважи предявен иск с такова основание – първа предпоставка: разместване на имуществено
благо между патримониумите на два правни субекта и втора: начална липса на основание за
получаването. В конкретния случай липсва първата предпоставка, защото няма разместване
на блага в сферите на ищеца и ответника. Действително ищеца е заплатила адв.хонорар по
изпълнителното дело, което се доказва от писмените доказателства по делото, но това не
води до обогатяване на ответника за сметка на ищеца, което е изричния текст на чл.59, ал.1
ЗЗД. Следователно разместване на блага между ищеца и ответника липсва.
На следващо място следва да се посочи, че ищцата е могла да подаде молба пред ЧСИ
за прекратяване на изпълнителното дело/ИД/ с представяне на писмените доказателства за
отказа от наследство на Г.Д.И. и без да се ползва от адвокатско представителство, т.е. от
своето поведение не може да се опитва да извлече полза, доколкото платения адв.хонорар е
бил по нейна собствена воля, а не защото е била длъжна съгласно правните норми
установени в Р.България. Ответника не може да бъде осъден да плати обратно адв.хонорар
на длъжника по изпълнителното дело след прекратяването му, защото съгласно чл.79, ал.1
ГПК - Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, т.е. в конкретния случай
ищеца.
Не на последно място следва да се подчертае, че ответника не се е обогатил за сметка
на ищеца със спорните 100лв., защото те са заплатени на адвокатско сдружение Б.Ф. от
ищеца. Също така следва да се подчертае, че ищеца е конституирана като длъжник в ИД
служебно от ЧСИ, а не по искане на ответника, като ищцата сама е преценила как да
реализира защитата си по това дело, включително и ангажирането на адвокат, но няма как
ответника да е знаел, че ищцата се е отказала от наследството на Г.Д.И., за да поиска
прекратяване на ИД преди да се конституира ищеца като длъжник.
С оглед всичко изложено съдът достига до извод, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, затова подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски по списък по чл.80 ГПК,
представен с ОИМ и приет по делото от съда /л.14/, като се съобрази, че няма възражение от
ищеца по списъка и се присъди юрк.възнаграждение от 300лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец Т. Г. Д., ЕГН
**********, адрес ***, със съдебен адрес гр***, офис ***, срещу ответник Т.С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, за приемане на установено, че ответникът
дължи на ищеца СЛЕДНАТА СУМА - 100,00 лева (сто лева), представляваща главница за
заплатен от ищеца адвокатски хонорар на адвокатско съдружие "Б.Ф." за представителство
по ИД№ *** на ЧСИ С.Х., с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца,
съгласно разписка № ***/21.10.2022 г., с оглед процесуално представителство и извършване
на действия с цел прекратяване на ИД № ***, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/№ 4772/10.2.2023г. по чл.410 ГПК по ЧГД № 5517/2023г. по описа на СРС,
на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр.чл.59 ЗЗД.
3
ОСЪЖДА Т. Г. Д., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес гр***, офис ***, да
заплати на Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, СУМАТА от 300
лева, сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за юрк.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3, ал.8 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение, по възможност
по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4