№ 155
гр. Ямбол, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330101230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. В. от гр. Я., лично и в
качеството на майка и законен представител на детето Д. Й. Д. против Й. Д. Д. от гр. Я..
С Исковата молба се твърди, че на 11.12.2015 г. ищцата К. С. В. и ответникът Й. Д. Д.
са сключили граждански брак, като от брака е родено детето Д. Й. Д., роден на 15.07.2016 г.
Сочи се, че не след дълго в резултат разрив в отношенията на младото семейство и по
инициатива на ответника е било образувано дело за развод. Твърди се, че бракът е прекратен
на основание чл. 50 СК /по взаимно съгласие/ с Решение ***05.03.2021 г. по описа на ЯРС.
Сочи се, че с това решение е било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по
смисъла на чл.51 от СК, с което страните са се съгласили упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Д. да бъдат предоставени на майката К. С. В.,
като местоживеенето да бъде определено в гр. Я., ***********, който бил адресът на
майката. Сочи се, че на бащата съответно е бил определен режим на лични контакти с
детето. Твърди се, че ищцата е започнала да изпълнява постановеното решение, като плътно
се е придържала към тях считайки, че са в интерес на детето. На свой ред ответникът не
спазвал разписаното в споразумението и многократно се опитвал да си осигури
допълнителни контакти със сина си. Сочи се, че майката не била съгласявала ответникът да
злоупотребява с гражданските си права.
Последният се заканил устно и с текстови съобщения чрез SМS и чрез съобщения в
мобилните приложения Месинджър и Вайбър. Многократно сезирал органите на реда в
търсене на възможности за съдействие от тях за осъществяване на лични контакти с детето,
извън рамките определени от съда време, както и в неговите предели, но когато детето
1
боледува или контакт бил невъзможен по друга уважителна причина. Подавал е жалби
срещу ищцата до различни институции, съдържащи неверни твърдения. Поддържа се, че по
този начин ответникът е осъществил психическо и емоционално насилие спрямо ищците,
причинявайки им вредите, предмет на предявените искове.
Сочи се, че на 06.11.2020 г. възникнал спор между Й. Д. Д. и К. С. В. по отношение
режима на лични контакти между ответника и детето Д. Й. Д.. В писмена кореспонденция
чрез електронното приложение Месинджър, в 15:37 ч. на 06.11.2020 г., ответникът от своя
акаунт е написал на ищцата следното: „Не те знам какво ще правиш и какво ще смяташ, но
хубаво си помисли. Ако утре не ми го дадеш за детето, предупредил съм те. Ти си ги
приказвай както си искаш и ти изнася на теб“. За този ден, който по принцип съответствал
на определения от съда график за осъществяване на лични контакти, ответникът не бил
имал право да взима детето, защото по негово желание режимът на лични контакти бил
осъществен седмица по-рано на 31.10.2020 г.
В 21:27 часа на 06.11.2020 г. ответникът от собствения си акаунт в приложението
Месинджър е написал на ищцата следното: „Нали знаеш, че първо опитвам с доброто, и ако
не стане обръщам другата страница. Ти решаваш с кое да бъде, с доброто, или с другото.
Знам, че е корава главата ти, ама ти от нея си и патиш. Ама не ти пречи явно ти си
свикнала да ти е трудно. Предоставил съм ни график за месеца кога да ме очакваш и ако
това не спазиш, там вече няма на кого да се сърдиш. Не искам да ми остроумничиш,
защото много лесно ще те сложа на мястото си“.
Ищцата твърди, че от този момент е започнал психически и емоционален тормоз от
страна на ответника насочен към нея. Този тормоз се изразява в непрестанно,
нерегламентирано и ненужно използване, не по установения от закона ред, на целия
административен държавен апарат (в това число органите на МВР, общинската
администрация, социалните служби) за упражняване на натиск към ищцата.
На 09.11.2020 г. около 09:05 часа ответникът от акаунта си в приложението
Месинджър е написал на ищцата следното: „Отивам да ти пускам Докладна за неспазване
на съдебно решение... И като се установи, че тая първа седмица не е твоята, глобата е 400
лв. Моли се да си права, защото ще се бръкнеш дълбоко в джобчето..., но явно до толкова
можеш да смяташ. Ти компромиси не правиш. Не си слагай думи в устата, които не знаеш
смисъла им. Съдът ще определи коя седмица е първата и ще си понесеш наказанието, и
следващия път пак се прави на остроумна... И пак ще ти викам полиция и завеждам
Доклади и ще плащаш като поп докато не разбереш, че светът не се върти около теб... Те
полицаите дойдоха, защото само ти правиш компромисите... Утре ще получиш дните, в
които ще си видя Д.. Щом така искаш да я караме, ще съжаляваш след време за
действията си, но дали ще го разбереш, е въпрос, на който ти сама ще трябва да стигнеш
до него".
Твърди се, че по време на същата кореспонденция, когато ищцата е заявила на
ответника, че ако той не престане да вика полиция за нищо, тя ще подаде жалба за
психически тормоз, ответникът отговорил: „Ти първо знаеш ли какво е психически тормоз,
2
че да ги изричаш тия думи? Чувала нещо си там и решила си и тя да ги употреби тия думи.
Ще ти викам полиция докато не се научиш да смяташ, докато не се умориш и влезеш в
релси, че много ти е твърда главицата, ама нищо, ти от нея си на тоя хал и от нея още
доста ще патиш. Животът продължава драга ми К. и със... не с теб".
На 27.11.2020 г. около 21:05 часа по повод желание на ответника да осъществи контакт
с детето в седмица, в която не му се полага такъв, той чрез акаунта си в приложението
Месинджър е написал на ищцата следното: „Не те питам за седмиците коя е. Там те
разбрах колко си силна и в математиката не те бива явно. Утре ще дойда да си го взема и
пак ще извикам полиция ако не го дадеш“.
В друг разговор, по повод свободното тълкуване на съдебното споразумение, проведен
на 28.11.2020 г. около 06:03 часа, ответникът чрез акаунта си в мобилното приложение
Месинджър е написал на ищцата следното: „ Ти ли ще ми определяш кога да си взема
детето или аз нещо май се обърка пак като ти казвам, че си много зле с математиката, и,
че не чуваш какво ти се говори, ти ще си патиш, но това не е мой проблем... Днес ще ти
пратя датите по Вайбър ако искаш ги спазвай. Всичко на твоя гъз се пише, но това си е
твой проблем. Не мога да те мисля. Сама си го правиш. Който си създава проблеми сам,
сам да си ги решава".
Твърди се, че в мобилна комуникация, проведена на 20.02.2021 г. около 10:57 часа, по
повод медицински документи за заболяване на детето, на поредния призив на ищцата към
ответника да се успокои и да действа разумно, той отговаряйки чрез приложението Вайбър
от акаунт с номер +**************** заявил: „Сега за последно ти пиша да ми ги
преснемеш документите. От там нататъка ще бъде с рогите и ако си ме излъгала, ще си
понесеш отговорността".
В писмена кореспонденция, проведена на 31.03.2021 г. от около 18:17 ч. до около 18:56
ч., чрез електронното приложение Вайбър, по повод поредния спор около режима на лични
контакти, регламентиран в съдебното споразумение, ответникът, от акаунт с номер
+**************** написал на ищцата ползваща телефон с номер +*********** следното:
„Вече и аз спирам с компромисите и на всеки отказ ще ти викам полиция. Утре пак ще
дойда и при отказ от твоя страна, пак ще има същата доза полицаи да те гледат
комшиите ти. На мен не ми пречи (имало и ехидна ****)...Ще ти викам полиция всеки път
при отказ ... Изобщо с нищо нямам намерение да те занимавам. Ти ще се занимаваш с мен
още дълго време. Което куче не ме е залаяло, само то не е побесняло. Въпрос на време е
само... Отдавна съм спрял да те слушам, а ти ако си мислиш, че е обратната, си е твой
проблема. За мен един човек, където сам си говори и отговаря, или си мисли, че има кой да
го слуша, не е на добре, не клони към нещо нормално, но аз не съм лекар да давам диагнози.
Утре подготви малкия, или пак ще викам полиция. Бъди сигурна. Приключих с теб вече и ще
видиш и другото ми лице. Очаквай доста изненади. И си пази нервите и думите ще ти
трябват за в бъдеще ".
В нова кореспонденция от 01.04.2021 г. около 13:11 часа ответникът Й. Д. Д., чрез
3
приложението Вайбър, от акаунт с номер +**************** написал на ищцата ползваща
телефон с номер +*********** следното: „На 03.04.2021 г. ще дойда след 09:00ч. Това ти е
новата дата, за където не го даде на 31.03.2021г.".
На следващия ден 02.04.2021 г. около 14:15 часа, на уточнение от страна на ищцата по
повод режима на контакти на ответника с детето, ответникът Д. от същия номер е написал:
„Аз на какъв език да ти го казвам от 27-ми насам, че на 03-04.04.2021 г. няма как да го
взема. Глуха ли си, сляпа ли, не можеш да четеш ли, или се правиш, не ми е ясно??? Аз ако
можех тогава тоя панаир нямаше да го играя с полицаите. Нямам думи за теб вече оф,
оф“.
В друг разговор, проведен на 05.05.2021 г. около 15:24 часа, ответникът, чрез
приложението Вайбър, от акаунт с номер +**************** написал: „Проблемите ще те
следват докато не се умориш или седнеш на гъза си. Но тъй като на теб ти е много
твърда главата и не чуваш какво ти се говори, и аз, и полицията ще ти продължава
тормоза, както ти го оприличаваш и от тяхна, и от моя страна получаваш доста добра
издръжка, за да ми се пениш тука за 10-15 лв. Пък и не чакаш на моята издръжка само.
Имаш добра заплата, както и родители, и приятели, които да те лансират и да ти
оправят бюджета от 10-15 лв. Айде много здраве си носи".
В кореспонденция проведена на 10.06.2021 г. около 09:32 часа по повод графика за
летните отпуски на ищцата, ответникът, чрез приложението Вайбър, от акаунт с номер
+**************** е написал: „Здр. К.. Днес да ти напомня ако си забравила е 10.06.2021 г.
Бях ти дал срок до тази дата, че ако не си разбрала кога ще ти е отпуската и не си
написала, ще отида лично до шефката ти да си поговорим с нея на дълго и на широко. Лек
ден".
На това съобщение ищцата е отговорила, че все още графикът за отпуски не е
изготвен, на което ответникът около 17:08 часа е написал: „Е предостави ти шанс да не
отивам аз утре. Вече е късно, пък и отдавна се канех да отида да си поговоря с нея.
Благодаря за шанса, който ми предостави".
В кореспонденция проведена на 14.06.2021 г. около 21:00 часа, по повод посещение на
ответника Й. Д. Д. в службата на ищцата под предлог да се осведоми лично от директорката
на учреждението, в което работи ищцата, относно графика за отпуски, ответникът, пишещ
чрез приложението Вайбър, от акаунт с номер +****************, написал на ищцата
ползваща телефон с номер +*********** следното: „Много оборотна беше, но после взе да
и треперят краката като и казах, че и до инспектората ще стигна. Тя какво си мисли, че
само тя може да крещи ли и ще го направя. Вече действам и в нея посока ... Ще видиш как
до седмица ще даде и график и всякаква информация ще ви излекува и ти също".
Изказването било по адрес на директора на ДГ "******" гр. Я., където работи ищцата.
Поддържа се, че очевидно реалната цел на това посещение е била да се окаже допълнителен
психически и емоционален тормоз от страна на ответника по отношение на ищцата -
бившата му съпруга и в крайна сметка той постига целта си, защото ищцата била подложена
4
и на унижение пред прекия си ръководител и колегите.
В друга кореспонденция, проведена в приложението Вайбър на 14.06.2021 г. около
21:51 часа, на молба от страна на ищцата К. В., отправена към бившия й съпруг, ответника
по настоящото производство, да я остави вече намира, ответникът, пишещ от акаунт с номер
+****************, й отговорил: „Тъй като те гледам вече как трепереше и беше пред
нервна криза, още малко и ти на там ще отидеш, аааа не, не. Докато не изкараме делата,
които започна, почивка няма да има. Аз не съм започнал още с тормоза, но ще го усетиш.
До края на делото ако не си полудяла до тогава, че като те гледам на какво те е замязало,
не психолог, ми доктор или нещо по-сериозно ще да е...".
В кореспонденция, проведена на 02.07.2021 г. около 09:00 часа, във връзка с нов спор
относно режима на личен контакт на бащата с детето, ответникът Й. Д. Д. изразил желание
да осъществи такъв в ден, когато е невъзможно поради предварително планиран
стоматологичен преглед. За посещението на Д. при стоматолог в С. ответникът бил
уведомен своевременно, но въпреки това е написал в приложението Вайбър от акаунт с
номер +****************: „Не спазваш съдебно решение. Ще ти извикам полиция, че
възпрепятстваш контактите ми с Д. и нарушаваш съдебно решение. В 09:30 ч. ще съм пред
блока. Не го ли свалиш, полицията ще дойде. Ти си решаваш дали така ще процедираме, или
ще се вразумиш и разбереш, че така с това твое поведение вредиш не само на мен, но май
вече на детето. Ако за мен не ти пука, то поне за детето би трябвало да ти пука за него,
че иска да види баща си. Долу съм".
В кореспонденция, проведена на 16.07.2021 г. около 09:22 часа, във връзка с възникнал
спор, свързан с режима на лични контакти, ответникът, пишещ в приложението Вайбър от
акаунт с номер +****************, написал на ищцата ползваща телефон с номер
+*********** следното: „Не ми казвай какво да правя и какво да чета всеки път. Много
добре знам какво пише там и датите ми са тия, които съм си избрал за седмицата, но тук
не говорим за седмицата, а за Рожденият Ден на малкия, който е записан в решението. Ако
ще я караме така до края или докато малкия не порасне и сам да определи при кого иска,
така да бъде. Ти обичаш да залагаш на или всичко, или нищо. Добре, така да бъде. Ще
играем твоята игра, макар, че не ме влече изобщо. В събота ще дойда сутринта в 9ч. И ако
не ми го дадеш си знаеш процедурата нали ... Затова, че позамисли се малко какви ги
вършиш и дали си заслужава да се излагаш. Жена с достойна професия и образование да
пада толкова ниско. Не ми цитирай твоите тълкования. Те не ме интересуват. Има си
съдии за тая работа и адвокати. Ако искаш го давай. Няма да влизам в словесни разправии
с теб, защото е безмислено. Знаеш си процедурата. Аз ти казах при всеки отказ, за да си го
знаеш като молитва. Не го ли дадеш, получаваш честитка. После да няма пак, че аз те
тормозя с полиция само. Сама си го правиш".
В кореспонденция, проведена на 20.07.2021 г., когато след като няколко дни по-рано
заявил, че за тази дата е възпрепятстван да осъществи лични контакти с детето, и майката е
направила други планове за деня, в последния момент ответникът бил размислил и щом е
разбрал, че ищцата и Д. са планували пътуване извън града ответникът Й. Д. Д., пишещ в
5
приложението Вайбър от акаунт с номер +****************, около 09:09 часа, е написал
следния текст: „Или идваш, или викам полиция. Преди малко сте излезли. Ще идваш ли да
оставиш детето, или да викам полиция".
В кореспонденция, проведена на 19.07.2021 г. от около 09:48 часа до около 13:41 часа,
ответникът, твърдейки, че детето му е предадено болно, чрез акаунт с номер
+**************** в приложението Вайбър, написал на ищцата, ползваща телефон с номер
+*********** следното: „А на въпроса за този месец и половина, който не ми го даде
поради твои лични проблеми, кога възнамеряваш да ми компенсираш информативно да
попитам, или аз да реша кои дати. Детето е със сополи и кашля. Защо не ми каза, че е
болно".
На твърденията на ответника, че детето му е било предадено за лични контакти болно,
ищцата отговорила, че детето е здраво и не е показало никакви симптоми на заболяване,
след което ответникът й написал: „Ти на будала ли ме правиш, или се бъзикаш с мен. Питам
те какво си му давала, за да знам какво да му взема. Последно като ти го върнах, нямаше и
толкова сополи, а ти го изкара много болен, едва ли не. Като е болно, защо ми го даваш
тогава? Или от страх да не ти натреса още една глоба. Вече си склонна и болно да го
дадеш".
В отговор на твърденията на ответника, ищцата отново му обяснила, че детето не е
показало никакви симптоми на заболяване, като също така е приканила ответника Й. Д. Д.
да върне детето, щом смята, че то е болно. На това ответникът й отговорил: „Ти сутринта
как разбра, че не е кашлял, като си на работа, а той спи??? И аз не мога ли да го заведа, че
да ти го връщам на теб??? Или искаш да ти го върна и да се обадя на Съдия-Изпълнител
М. и да ти образува още една глоба??? Знаеш ли я приказката за лъжливото овчарче, ако
не я знаеш, съветвам те да я прочетеш, но така си постели. Най-боли с твоите камъни по
твоята глава. Нямах това намерение да ги забърквам „Закрилата на детето“ и Съдия-
Изпълнителя, но от злоба дори не знаеш кое след време ще ти навреди на теб и по този
начин ще си навредиш и в съда за в бъдеще. Но фразата „ДА“ знам пред институциите се
оказа, че май трите висшета са ти не достатъчно, за да знаеш всичко. Висше се купува, но
акъл не, или го имаш и го използваш по предназначение, или го нямаш и мислиш само
глупости. До тук аз съм си направил моите изводи за теб, но то не е важно. Лошото ще го
разбереш в съда ".
В друга кореспонденция, проведена в приложението Вайбър на 20.01.2022 г. около
12:40 часа на призив на ищцата, ответникът да престане да се заяжда с нея чрез жалби и
сигнали в Отдел "Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане" - Я., той, чрез
акаунт с номер +**************** отговорил: „А на „Закрилата“ се обадих, защото ти си
длъжна като майка да ме уведомиш когато детето е болно и не само да ме уведомяваш за
неговия здравен статус, не да ми пращаш само касови бележки за смешни неща като
настинка и съмнения за кашляне“.
В кореспонденция, проведена на 22.01.2022 г. около 21:14 часа в приложението
Вайбър, чрез акаунт с номер +****************, ответникът написал следното: „... Трябва
6
ли да ти звъня, за да те подсетя, или пак трябва да занимавам „Закрилата“ ??? Гледай да
не забравяш и втори път да не се потретва“.
В кореспонденция, проведена на 10.10.2022 г. около 11:10 часа, ответникът написал
текстово съобщение - SМS от номер +**************** следното: „Полиция ще викам
всеки път щом не спазваш съдебна заповед. Щом Д. е добре, гледай да не го разболееш до
съботата, за да си го взема".
На следващо място се твърди, че освен многократните закани и обиди, отправени от
ответника до ищцата, чрез текстови съобщения - SМS, както и чрез съобщения в мобилните
приложения Месинджър, Вайбър, представляващи психическо и емоционално насилие,
ответникът не веднъж бил подавал сигнали до Национална система 112, като може и същите
да не са били до 112, а директно до РУ на МВР – гр. Я.. Независимо обаче дали били
подавани до Национална система 112 или до директно до РУ гр. Я. те довели до
полицейски посещения, като ищцата посочва същите в ИМ, а именно: 23 пъти в периода
07.11.2020 г. - 06.05.2023 г.
Ответникът всеки път се е обръщал към органите на реда с оплакване, че не му се
предоставя възможност да упражни правото си на лични контакти с неговия син Д. Й. Д.,
съгласно Решение **** от 05.03.2021 г. на РС – гр. Я..
Твърди се, че всеки път когато детето не било предавано на бащата от майката е била
налице основателна причина, за която причина ответникът бил информиран своевременно и
са му били представяни съответните доказателства.
За пръв път ответникът е позвънил на 112 (респективно обадил се директно в
полицията) с оплакване за не предаване на детето му на 07.11.2020 г. Сочи се, че на тази
дата, съгласно цитираното Решение ответникът не е нямал право на личен контакт с детето
си. Това било така, защото по собствено желание ответникът осъществил лични контакти
със своя син предната седмица, а именно на 31.10.2020 г..
На 31.03.2021 г. ответникът отново се обръща към полицейските органи, които се
отзовали на адреса на ищцата, за да търси съдействие за осъществяване на лични контакти
със своя син, но по силата на вече цитираното съдебно решение на тази дата такива не
следва да му се предоставя, (денят бил сряда).
На 01.04.2021 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата под предлог,
че ищцата възпрепятства режима на лични контакти. На тази дата, която като ден от
седмицата била четвъртък, на ответника не следвало да се предоставя социален контакт с
детето. Това било така, защото съгласно цитираното решение денят за лични контакти бил
събота, освен, ако бащата не пожелае да ги осъществи по-рано същата седмица, за което
било необходимо да извести майката най-малко два дни предварително.
Твърди се, че ответникът не бил поискал от ищцата денят за личен контакт с детето да
бъде сменен и такъв бил осъществен по график на 03.04 2021г. (събота), а сигнализирането
на полицията било на 01.04.2021г. (четвъртък) и се поддържа, че същото е неправомерно.
7
На 30.04.2021 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, този ден
бил петък в четвърта седмица от месец април и съответно на ответника не следва да му се
осигури личен контакт с детето. Отделно от това, за този ден ответникът предварително бил
уведомен, че детето е болно и е поставено на домашно лечение, в потвърждение на което се
представя амбулаторен лист, рецепта и касова бележка за закупени медикаменти.Твърди се,
че ответникът е бил поканен да осъществи среща с детето в дома на ищцата.
На 02.07.2021 г. отново била извикана полиция пред дома на ищцата от ответника. За
този ден, който е петък, ответникът предварително е пожелал да осъществи лични контакти
със сина си, в съответствие със съдебното решение, но ищцата го уведомила, че срещата е
невъзможна. Това било така, защото, във връзка със сериозен проблем със зъбите на детето,
за тази дата на Д. бил запазен час за дентален преглед при специалист в С.. За ситуацията
бащата бил надлежно уведомен повече от седмица по-рано, като ищцата му е предложила да
плануват срещата за друга дата.
Твърди се, че се представят доказателства в тази насока.
На 17.07.2021 г. ответникът отново е сигнализирал неправомерно органите на реда,
като за тази дата нямал право на личен контакт с детето, защото такъв е осъществен по-рано
през седмицата, а именно на 13.07.2021 г. и 14.07.2021 г. по негово желание. В тази връзка
ищцата сочи, че представя доказателства към ИМ.
Твърди се, че на 29.06.2021 г. около 21:38 часа в мобилното приложение Вайбър, от
която ставало ясно, че ответникът се е възползвал от възможността да изтегли датите,
определени от съда за осъществяване на лични контакти с детето, за по-рано същата
седмица, а именно на 13.07.2021 г. и 14.07.2021 г. Това свое желание, ответникът потвърдил
и в кореспонденция с ищцата, проведена по Вайбър на 12.07.2021 г., около 1:11часа.
На 20.07.2021 г., ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като на
тази дата ответникът имал рожден ден и съгласно посочено решение имал право на лични
контакти с детето всяка година от 09,00 ч. до 17,00 ч., но точно в този случай, ответникът
предварително е заявил пред ищцата, че е възпрепятстван да осъществи лични контакти с
детето поради служебен ангажимент и съответно ищцата К. С. В. била организирала
пътуване извън града.
Сочи се, че в подкрепа на това твърдение се представя извлечение от мобилна
комуникация между страните, осъществена на 16.07.2021г. около 09:41 часа в мобилното
приложение Вайбър.
На 08.09.2021 г. майката предала детето на бащата за летния отпуск, съгласно
Решението на съда, като ответникът е върнал детето Д. едва на 05.10.2021 г., а не седмица
по-рано, както следва от разписаното в решението. Т.е. за периода 08.09.2021 г. до
05.10.2021 г. детето било с бащата. През този период ответникът дори не е позволявал на
детето да контактува с майката по телефона, което сериозно е влошило психологическото му
състояние.
На 16.10.2021 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като в този
8
ден - понеделник в четвърта седмица на месеца и ответникът е нямал право на личен
контакт с детето, съгласно съдебното решение. Отделно от това срещата е била невъзможна,
защото след продължително и пълно отделяне на детето от майката, то е развило
психологически разстройство. За да се справи с това състояние ищцата К. С. В. е завела
детето при психотерапевт Д. А. Б.,, която била практикуващ психолог към Камарата на
психолозите, регистрирана под № **** в Публичния регистър на психолозите в България,
която след преглед и консултация, с цел по-бързото справяне на детето с това състояние
препоръчала за известен период Д. да не бъде отделян за повече от няколко часа от майка си.
Предвид възрастта на пациента, терапевтът бил предвиждал продължителна психотерапия с
цел справяне с дисфункционалните когнитивни схеми и модели на поведение, както и
стабилизиране на емоционалното му състояние.
Също така психотерапевтът препоръчал да се намалят продължителните срещи на Д. с
баща му Й. Д. (не повече от час-два и то в присъствие на майка му), той като те се явявали
стресиращ фактор в неговия детски свят за момента. Сочи се, че се прилагат и писмени
доказателства в тази насока. Твърди се, че ответникът е бил предварително уведомен за
състоянието на детето и бил поканен да осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 06.11.2021 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като в този
ден - събота в първа седмица на месеца и ответникът е имал право на личен контакт с
детето, съгласно съдебното решение. Срещата обаче била невъзможна по препоръка на Д. Б..
В потвърждение на гореизложеното ищцата прилага писмени доказателства. Твърди се, че
ответникът бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 16.07.2022 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като в този
ден, който е събота в трета седмица на месеца и ответникът имал право на личен контакт с
детето, съгласно съдебното Решение, но срещата е била невъзможна. Това е така, защото
детето е било болно и е било поставено на домашно лечение, като в тази връзка се сочи, че
се представят писмени доказателства. Твърди се, че ответникът бил предварително
уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да осъществи среща с него в дома на
ищцата.
На 20.08.2022 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата. Датата бил
ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са били
невъзможни. Това е така защото за тази среща детето е било отново болно и е било
поставено на домашно лечение, като в тази връзка се представят доказателства в ИМ.
Ответникът е бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 27.08.2022 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата, като тази
дата се падала в четвърта седмица от месец август, но съответно, според съдебното
Решение, на ответника следвало да се осигури личен контакт с детето за срок от един месец
през летния отпуск, но в този момент това е било невъзможно. Това е така, защото тогава
детето било болно и е било поставено на домашно лечение, като се сочи, че в тази връзка се
9
представят писмени доказателства към ИМ. Твърди се, че ответникът отново е бил
предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да осъществи среща с
него в дома на ищцата.
На 01.10.2022 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата. Датата
била ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент били
невъзможни. Това било така защото за тази среща детето било болно и е било поставено на
домашно лечение, в потвърждение на което се сочи, че се представят доказателства с ИМ.
Ответникът е бил предварително уведомен за състоянието на детето и бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 03.12.2022 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като датата
се пада в ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент била
невъзможни. Това е така защото за тази среща детето отново било болно и е било поставено
на домашно лечение, в потвърждение на което се сочи, че се представят писмени
доказателства с ИМ, като се твърди още, че ответникът бил предварително уведомен за
състоянието на детето и е бил поканен да осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 26.12.2022 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата. Датата
била ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са били
невъзможни. Това е така, защото за тази среща детето отново било болно и е било поставено
на домашно лечение, в потвърждение на което ищцата представя писмени доказателства.
Ответникът бил предварително уведомен за състоянието на детето и бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 07.01.2023 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата в дата
предвидена за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са били
невъзможни, защото за тази среща детето е било болно и е било поставено на домашно
лечение, в потвърждение на което се сочи, че се представят доказателства в тази насока,
като ответникът е бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 21.01.2023 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата. Датата
била ден предвидена за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са били
невъзможни, защото за тази среща детето е било болно и е било поставено на домашно
лечение, в потвърждение на което ищцата представя доказателства в тази насока, като
ответникът е бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 11.02.2023 г. ответникът отново е извикал полицейски патрул пред жилището на
ищцата, поради възникнал спор между двамата относно режима на лични контакти на
бащата с детето. Тази дата се падала във втора седмица от месец февруари и според
съдебното Решение не следвало на ответника да се осигурява контакт с детето.
На 25.02.2023 г. ответникът отново е извикал полицейски патрул пред жилището на
ищцата К. С. В., поради възникнал спор между двамата относно режима на лични контакти
10
на бащата с детето. Твърди се, че това било дата се пада в четвърта седмица от месец
февруари и според съдебното решение не следвало на ответника да се осигурява контакт с
детето.
На 04.03.2023 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата, като
датата била ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са
били невъзможни, защото за тази среща детето е било болно и е било поставено на домашно
лечение. Сочи се, че се представят доказателства в тази насока и се твърди, че ответникът
бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да осъществи среща
с него в дома на ищцата.
На 01.04.2023 г. ответникът отново е извикал полиция пред дома на ищцата, като
датата бил ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива в този момент са
били невъзможни, защото за тази среща детето е било болно и е било поставено на домашно
лечение, в потвърждение на което ищцата представя писмени доказателства, като отново се
твърди, че ответникът е бил предварително уведомен за състоянието на детето и бил
поканен да осъществи среща с него в дома на ищцата.
На 14.04.2023 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата, като датата
била ден петък и е била уговорен предварително ден за лични контакти на бащата с детето,
но такива в този момент са били невъзможни, защото за тази среща детето е било болно и
поставено на домашно лечение, за което се твърди, че представя писмени доказателства,
като ответникът бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил поканен да
осъществи среща с него в дома на ищцата.
Твърди се, че вследствие на този сигнал е образувана преписка № ******/23г. по описа
на РУ - Я., въз основа на която била образувана прокурорска преписка № *****/23 по описа
на РП - Я.. Във връзка с образуваното производство, ищцата била призована на 25.04.2023г.
да даде обяснения.
Сочи се, че наблюдаващият прокурор е постановил отказ за образуване на наказателно
производство и е прекратил преписката.
На 06.05.2023 г. ответникът отново извикал полиция пред дома на ищцата. Датата била
ден предвиден за лични контакти на бащата с детето, но такива били невъзможни, защото за
тази среща детето било болно и било поставено на домашно лечение, за което обстоятелство
се твърди, че ответникът бил предварително уведомен за състоянието на детето и е бил
поканен да осъществи среща с него в дома на ищцата.
На следващо място се поддържа, че ответникът е подал жалби до различни
институции, с които е осъществявал психически и емоционален тормоз спрямо ищцата.
Такива жалби били подадени до Община Я., като в следствие на неверни твърдения,
съдържащи се в тях ищцата била привиквала за разговор с директора на ДГ „******“ - гр.
Я., където работи и е била предупредена, че ако тези сигнали не престанат, това ще се отрази
на трудовата й характеристика.
Подобни жалби съдържащи неверни твърдения били подавани до ищцата от ответника
11
и до ОД на МВР – Я..
Твърди се, че целта на ответника да навреди на ищцата е постигната, като в следствие
на посочените агресивни психически атаки и причинените неудобства свързани с
накърнения личен авторитет в работата и сред близкото обкръжение на ищцата, последната
изпаднала в дълбока емоционална криза.
Изпитвала е непрекъсната тревожност, притеснение, унижение и страх, които довели
до дълбоки психически, емоционални и дори физически смущения във вътрешния свят на
ищцата. Същата престанала да се храни нормално, не можела да заспи по цели нощи,
непрекъснато била обсебена от мрачни мисли, които се отразявали на настроението и
работоспособността й. В тази посока се твърди, че е представеното по делото
професионално психологическо становище, изготвено от психотерапевт Д. А. Б., при която
ищцата била потърсила психологическа помощ.
В резултат действията на ответника се поддържа, че са настъпили вреди и за детето Д.
Й. Д., а именно вследствие на упражняване от ответника на системен психически тормоз от
страна на ответника, чрез непрестанно неоснователно сезиране органите на реда, в
съзнанието на малолетното дете Д. Й. Д. се били породили чувство на притеснение,
тревожност и страх.
Поддържа се, че системното присъствие на полицейски патрули пред дома на детето не
оставало незабелязано от него. Д. изживявал болезнено отношението на своя баща към
майка му. За да се пребори с последиците от причинената травма, характеризиращи се с
наличие на изразено тревожно - страхово състояние, свързано с притеснение и постоянна
уплаха да не бъде взет и отведен от полицаите или от баща си, се наложило малолетното
дете да посещава психолог. Тревожното състояние при Д. се проявявало в интензивен страх,
породен от многократната поява на униформени полицаи при наближаване на почивните
дни. Винаги, когато идвали почивните дни, детето изпадало в стресова невроза, очаквайки
отново появата на баща му в присъствие на полиция. Твърди се, че детето е започнало да
изживява сериозни душевни страдания. Криело се под масата, питало майка си пак ли ще
дойде полиция, ще бъде ли отведено, къде ще бъде отведено, там страшно ли е, ще може ли
да вижда мама. Започнали смущения, заспивало трудно, а когато заспяло се събуждало през
нощта плачейки обляно в пот. Сънувало кошмари, свързани с полиция, насилие, заплахи.
Твърди се, че щом зърне полицай детето изпитвало панически страх, започвало да
плаче, вкопчено в най-близкия човек до себе си. Твърди се, че изпадането в такива стресови
състояния сериозно нарушавало личностното развитие на детето в етапа на безгрижното
детство и ако не се вземат своевременно мерки, щяло да остане траен негативен белег върху
целия му съзнателен живот като възрастен, който му предстои.
Твърди се, че чувствата на тревожност и страх, водещи до паника, истерии и кошмари
по време на сън допълнително се подклаждали от ответника, който заедно с новата си
партньорка в живота, която работила в полицията, са водили детето в полицейското
управление, срещали са го с униформени и дори са го плашили, че ако не слуша, те ще го
12
вземат.
Промененото поведение, кошмарите, страховете и стреса, който изживявал детето не
останали не забелязани от майката. Освен това детето споделило с нея, за това, че баща му и
приятелката му са го плашили с полицаи, точно от което най-много то се страхувало.
Това обстоятелство подтикнало майката да потърси психологическа помощ за сина си
и се обърнала към психотерапевт г-жа Д. А. Б..
В обобщение се поддържа, че в резултат действията на ответника и съгласно
цитираната психологическа терапия следвал извода, че в съзнанието на детето бил насаден
страх, че то ще бъде отделено от майка си. Поддържа се, че това психическо и емоционално
насилие, причиняващо душевни страдания, стрес, дискомфорт на детето Д., все вреди по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Подържа се, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено
увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина.
На изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата К. С. В. сумата от 5 000 лв. (предявен като частичен от 10
000 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени психически, емоционални и душевни болки и страдания, стрес, страх,
неудобства, вследствие на злоупотреба с права и неправомерни действия, с които
ответникът многократно и тенденциозно, без основание, е сигнализирал държавни органи и
институции, които не са компетентни и оторизирани да извършват разследване по спорове
за родителски права, както и заканителни и заплашителни текстови съобщения в проведена
кореспонденция чрез текстови съобщения - SМS и съобщения в мобилните приложения
Месинджър и Вайбър за периода 06.11.2020 г. - 11.10.2022 г., описани в исковата молба.
Претендира се още съдът да постанови решение, с което ответникът да заплати на
ищеца Д. Й. Д., действащ чрез своята майка и законен представител К. С. В. сумата от 5
000 лв. (като иска е предявен като частичен от 10 000 лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически, емоционални и
душевни болки и страдания, стрес, хроничен страх от полицаи, вследствие на злоупотреба с
права и неправомерни действия, с които ответникът многократно и тенденциозно, без
основание, сигнализирал държавни органи и институции, които не са компетентни и
оторизирани да извършват разследване по спорове за родителски права, както и в следствие
на неподходящи възпитателни методи - заплашване с взимане от полицаи и отделяне от
майката.
Претендира се законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане на обезщетението.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват изцяло
исковете както по основание, така и по размер.
Твърди се, че ответникът, точно е изпълнявал разпоредбите на постановеното по
делото съдебно решение, тъй като това било в интерес на детето, както и, че същият е
13
изплащал и определената издръжка.
Твърди се, че когато майката е започнала поради различни причини да не му позволява
да осъществява режима на контакти с детето той започнал да търси защита на гражданските
си права, което не само не било злоупотреба, а показвало желание у бащата да запази
отношенията си с детето Д. и въпреки влошените отношения с майката да запази правото си
на семеен живот със сина си. Поддържа се, че по този си начин той не осъществява насилие
спрямо пищите, не им причинявал вреди, а напротив защитавал е правото си да се вижда, да
контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да
изгражда емоционална връзка с него. Твърди се, че желанието за грижа на бащата към
детето му е психическо и емоционално насилие. Това, че ответникът вече близо от две
години не бил осъществил режима на лични контакти със сина си, говорило за
недобросъвестно поведение от страна на ищцата, а не на ответника.
Относно конкретните факти, кореспонденции чрез есемеси, текстови съобщения в
мобилните приложения, обаждания на Националната система 112, жалби до други
институции, конкретно изброени в исковата молба изцяло се оспорват предоставените
разпечатки на текстовите съобщения, като се поддържа че същите не представляват
доказателство по смисъла на ГПК.
Ответникът оспорва да е извършил твърдялото чрез тях психическо и емоционално
насилие спрямо ищцата на посочените в исковата молба дати чрез сочените в тях закани и
обиди.
С отговора си по чл.131 от ГПК ответникът признава, че действително когато не е
можал да осъществи контактите си е искал съдействие от органите на МВР, сезирал е
Прокуратурата, образувал е изпълнително депо за режима на контакти и се е обръщал с
Жалби до социални грижи. Поддържа се, че всички горепосочени действия ответникът е
извършвал както с оглед защити на личните си права, така и е оглед защита на интереса на
малолетното си дете Д..
Твърди, че осуетяването на изпълнението на режима на лични контакти е
тенденциозно и неоснователно и на практика води до практическо ликвидиране на връзката
със сина си, тъй като то вече продължава почти две години. Твърди, че въпреки
многократните му опити не успял да открие начина, по които да осъществява режима на
лични контакти му нанесъл непоправими емоционални вреди, лишило го от възможността
да изгради връзка с детето, като му е отнето правото да се грижа за него.
Твърди се, че на цитираните в исковата молба дата 07.11.2020 г. ответникът се обадил
за съдействие до органите на реда на тел. 112, защото това е било точно първата събота и
неделя от месеца, както е по съдебното Решение.
На цитираните дати 31.03.2021 г., 01.04.2021 г., 30.04.2021 г. и 02.07.2021 г. всички
разминаващи се със първата и трета събота и неделя от месена ставало с предварително
уведомяване на майката, най-малко два дни преди това съобразено с работния график на
бащата.
14
На цитираната дата 17.07.2021 г. ответникът имал според съдебното решение право да
осъществи контакт със сина си по повод рождения ден на детето.
На 20.07.2021 г. ответникът искал съдействие от МВР за осъществяване на лични
контакти по повод рождения му ден, така както било записано в съдебно решение.
Относно режима на лични контакти през лятото на 2021 г. след като ищцата ползвала
годишния си платен годишен отпуск през цялото лято като времеви отрязък, след много
уговорки и желание от страна на ответника да заведа детето на море и в гр. Х., Д. било с
него по-малко от един месец, както било записано и решението уреждащо режима на лични
контакти. Твърди се, че през този период детето разполагало с личен телефон, предоставян
от майката и при желание от негова страна той винаги е можел да й се обади.
На 16.10.2021 г. и на 06.11.2021 г. ответникът отново не можал да осъществи лични
контакти с детето Д. по препоръка на Психолог Д. Б., поради което той поискал съдействие
от органите на МВР.
Поддържа се, че препоръката от Психолог Б. не е основание за неизпьлнение на
съдебно решение.
На 16.07.2022 г. и на 20.08.2022 г. това били дати определени в режима на лични
контакт ответника и същият отново иска съдействие от органите на МВР и тогава разбирал,
че детето е болно. Твърди се, че това не означава, че той не може да се грижи за него в
режима на лични контакти, дори и да е настинало. Твърди се, че от 27.08.2022 г. до
настоящия момент каквито и дати да са посочени в исковата молба, то винаги в режима на
лични контакти детето е било болно. Поради което бащата винаги търсил съдействие от
органите на МВР, за да осъществи режима си на контакти и да разбере какво е
здравословното състояние на детето. На 25.02.2023 г. и 11.02.2023 г. ответникът се опитвал
да осъществи режима на лични контакти с детето си следващи се другите две седмици след
като детето вече е било здраво по информация на майката. Твърди се, че вече една година и
шест месеца ответникът не е осъществявал контакт със сина си. Оспорват се изцяло
представените разпечатки на текстовите съобщения. Ответникът твърди, че не е извършил
твърдяното чрез тях психическо и емоционално насилие спрямо ищцата. Оспорва
твърденията, че исканото съдействие от органите на МВР е довело до психически и
емоционално увреждане на майката и на детето Д.. Категорично се пита от къде детето знае,
че спрялата пред блока полицейска кола е извикана от баща му, освен от майката. Сочи се,
че ако детето наистина се травмира от това, не би ли трябвало майката да го предпази.
Поддържа се, че ответникът не е осъществил по никакъв начин състава на чл. 45 от ЗЗД и не
е нанесъл неимуществени вреди на ищците.
Сочи се, че липсва причинна връзка между поведението на ответника и увреждането
на ищците така, както е описано в исковата молба. На свой ред се поддържа, че системния
отказ на майката да му предостави възможност да осъществява пълноценни контакти със
сина си са влошили без това лошите им отношения във връзка е многобройните дела между
нас след постановеното бракоразводно решение. Ответникът сочи, че по негова молба е
15
образувано и изпълнително дело № ****/2021 г. на ДСИ при ЯРС. Сочи, че за режима на
лични контакти през лятото е изпращал нотариални покани на ищцата, която лично му
отговаряла и му с определяла дати, на които отново той не бил осъществявал лични
контакти с детето. Твърди, че не е осъществявал определеният му режим на лични контакти
е детето на: 02.04. и на 03.04.2022 г., на 21.05.-22.05.2022 г., 4.06.-5.06.2022 г., 18.06.-
19.06.2022 г., 02.07.-03.07.2022 г., 16.07.2022 г., 20.07.2022 г.; 6.08.-7.08.2022 г.; 20.08.-
21.08.2022 г.; 3.09.-4.09.2022 г.; 17.09.-18.09.2022 г.; месеца през летния период
регламентиран по съдебното решение, за което бил поискал полицейско съдействие, но до
положителен резултат не достигнал. Сочи се, е основание да не му бъде предаде детето на
02.04. и 03.04.2022 г., било, че детето им сънувало кошмари предния ден в детската градина,
при следобедния сън. На 21.05.-22.05.2022 г. и на 4.06.-5.06.2022 г. ответникът не можал да
осъществи отново режима на лични контакти, защото по твърдения на майката К. С. В. Д.
отново било болен, като майката сменила личния лекар на детето. Когато най-накрая,
нямало други варианти отказала да му предаде детето на 18.06.-19.06.2022 г., ищцата
изпратила на ответника Становището на психолог Б. като основание за неспазване на
режима на лични контакти, съгласно влязлото в сила решение на съда. На следващите дати:
02.07.-0З.07.2022 г.; 16.07.2022 г.; 20.07.2022 г.: 6.08.-07.08.2022 г.; 20.08.-21.08.2022 г.;
3.09.- 4.09.2022 г.; 17.09.-18.09.2022 г. детето отново било болно и ответникът не можал да
осъществи контакти с него. Ответникът сочи, че поради редовното влошено здравословно
състояние на детето се срещнал с новия му личен лекар - д-р А. в края на месец август. Сочи
още, че за режима на лични контакти - един месец през лятото, ответникът изпратил изрична
Нотариална покана на майката К., която е получена на 19.07.2022 г. В отговор на същата В.
посочила изрично периода за осъществяване на личните контакти с детето ни Д. от 9 часа на
27.08.2022 г. до 17 часа на 21.09.2022 г. края на летния период, както е по съдебно решение,
но отново детето било болно през целия период от време с добри кръвни изследвания, но на
лечение.На 07.-08.01.2023 г. ответникът не можал да осъществи срещите си с детето, защото
отново е болно, на 21.-22-01.2023 г. отново е болно, като на проведената среща при
социалните служби на 17.01.2023 г., майката заявила, че е здраво, но не го дава през
седмината, защото тя така казвала и евентуално ще го предаде в събота на 21.01.2023 г. ако
е здраво, но на 21.01.2023 г. отново било болно: на 04.-05.02.2023 г. -отново е болно, на 18-
19.02.2023 г. отново болно. И последно на 01.06.2023 г. след двудневно предупреждение от
страна на ответника, съгласно съдебното споразумение, поради трудова заетост за
определените дни за лични контакти-отново не го видял без основателна причина. Дори не
му било отговорено лично.
Ответникът поддържа, че от влизане в сила на Определението по привременни мерки и
решението твърди, че той изпълнява клаузите на същото, изплащал редовно издръжката и
правил всичко възможно в определените му дни да осъществява контакти със сина си,
нагажда ежемесечно графика си на работа с помощ на ръководителите му и колегите, за да
осъществява режима на лични контакти въпреки отношенията му с майката и нежеланието
от нейна страна да спазва съдебното решение. Сочи, че действително да търси помощ от
всички институции: Социалните служби по тяхна препоръка посещавал психолог към ЦОП
16
„****“, които препоръки майката категорично отказвала с твърдението, че нито тя, нито
детето имат нужда от психолог. Поддържа се, че прекъсването на връзката му с него и
детето не е нито в негов, нито в интерес на детето. Поддържа се, че поведението на майката
показва системност, упоритост и целенасоченост в желанието за пълно отчуждаване на
детето от него като родител, както и, че въпреки съдействието на всички органи в
държавата, реално заради това поведение на ищцата водещо до родителско отчуждение
ответникът не можел да бъде родител на детето си, който да контактува пълноценно с него,
а единствено „банкомата карта“. Сочи се, че подобно поведение не бива да се толерира.
Поддържа се, че в случая става въпрос за злоупотреба от страна на единия родител,
който възпрепятства всячески контактите на детето с другия родител, като пренебрегва
съдебното решение, и въпреки многобройните жалби, молби и сигнали и намесата на всички
изброени по-горе органи, продължителното пребиване на детето при единия родител, който
бил основния виновник за създаденото отчуждение с другия родител, не било в негов
интерес.
Сочи се, че на 17.06.2022 г. ищцата като законен представител на детето се снабдила
със заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН срещу ответника по гр.дело № ****2021 г.
на ЯРС, по силата на която ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо сина му, като молбата за защита от домашно насилие, подадена от
ищцата против ответника била оставена без уважение.
Поддържа се, че чрез подаване на тази молба по ЗЗДН ищцата е единствено е целяла
отново да ограничи режима на контакти на бащата с детето, като той се притеснявал да
отиде до дома, за да не бъде обвинен за ново домашно насилие.
Признава се, че са многобройни опитите на Й. Д. да търси съдействие и от ДСП - Я..
Провеждани били многобройни срещи, изготвяни са социални доклади, изготвено било и
споразумение между двамата родители с цел преодоляване на родителското отчуждение
между ответника и сина, но майката отказва да се споразумеят.
Поддържа се, че посредством противоправното поведение на ответницата било
нарушено правото на ответника на семеен живот със сина му Д., включващо правото му да
се вижда, да контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва във възпитанието
му, да изгради емоционална връзка с него.
Сочи се, че ответникът не се среща е детето си, въпреки многобройните опити за това,
като се поддържа, че ищцата цели отчуждение на детето от ответника.
Твърди се, че ответникът желае да бъде с детето си. Често е разстроен след като не
може да осъществи режима си на контакти. Направил няколко безуспешни опити да види
детето чрез съдебен изпълнител и въпреки многобройните искания за съдействие от
различните органи и институции в случаят се установява трайна тенденция той да не може
да осъществява режима си на лични контакти вече повече от година и половина.
Прекъсването на връзката между баща и син водело до силен стрес у ответника. Това,
че детето е непрекъснато болно и той не можел да му помогне, не можел да го види и в
17
дните от режима дори когато не е болно, не може да му окаже родителска подкрепа водила
до психически срив у ответника. Ответникът страдал от безсъние, от безпомощност и от
причиненият стрес водело до физически и психически смущения на ответника. Същият се
разболя и не можел да упражнява трудовата си дейност повече от 5 месеца. Стресът
отключвал редица заболявания, като към момента същият съгласно медицинските
документи имал заболяване на долните крайници. Сочи още, че са му назначени му са
изследвания на лявото око. Същият не се чувствал сигурен, дълбоките психически и
емоционални проблеми го карали да търси психологична помощ -първоначално по
препоръка Социални грижи в ЦОП „****", една година до 1.10.2022 г., а по-късно
посещавал психолог М. М. в гр. Я.. Твърди се, че същия изпада в състояние на стресова
реакция в следствие на проблеми свързани с невъзможността му да вижда детето си.
Поддържа се, че поведението на ищцата представлява незаконна намеса в личният и
семенният живот на ответника, като се поддържа, че с оглед лишаването на ответника от
възможността му да се наслаждава на времето от живота на сина си, да участва в неговото
възпитание, да съпреживява с него успехите и тревогите му, се отразявало трайно и
драматично като родител, поради което и обосновава правният си интерес да предяви
насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск за причинени му неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени психически, емоционални и душевни болки и страдания, стрес
вследствие на неправомерни действия, с които К. В. многократно и тенденциозно, без
основание препятствала контактите между него и детето, както и осъществяване режима на
лични контакти с детето Д. в период от една година и шест месеца/от месец май 2022 г. до
месец август 2023 г./, с което способствала за създаване на родителско отчуждение между
баща и син, както и нарушаване правото на ответника на семеен живот със сина му в
периода м.05.22 г. до м.08.23 г.
Предвид изложеното се претендира от съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените срещу Й. Д. Д. искове.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди К. С. В. да заплати на
ищеца по насрещния иск Й. Д. Д. сумата от 10 000 лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на осъществено от ответницата
нарушение на правото на ищеца на семеен живот със сина му Д. Д. за периода месец май
2022 г. до месец август 2023 г. чрез лишаване от възможността му да се вижда, да
контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да изгради
емоционална връзка с него.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор на насрещния иск е постъпил такъв от ответницата по него, с който
се оспорва предявеният насрещен иск.
Поддържа се, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
На второ място се поддържа, че липсва противоправно поведение на ответницата по
18
него К. С. В..
Поддържа, че факта, че ищеца по насрещния иск не е виждал детето се дължи
единствено на собственото му нежелание и упоритост, като в случай, че има прекъсване на
връзката дете – баща, това е само по негова вина.
Поддържа се, че бащата-ищец продължава неоснователно да търси полицейска
закрила, знаейки за страховете на сина си.
На следващо място се поддържа се, че не е налице и причинно-следствена между
евентуалните вреди и поведението на ответницата по насрещния иск.
Претендира се от съда да отхвърли насрещния иск.
Твърди се, че не са настъпили вреди за ищеца по насрещния иск, а дори и да са
настъпили такива, те не са в причинна връзка с поведението на ответницата по него.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ищцата по първоначално определените искове и ответница по
насрещния иск К. С. Д.а се явява лично и с процесуален представител по същество адв.Р. Д.
от АК П. чрез когото в хода по същество на делото и с допълнително депозирани по делото
писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се подържат исковите
претенции, като се оспорва предявената като насрещна такава. Иска се от съда да уважи
предявените първоначални искове и да отхвърли насрещния такъв. Прави се възражение и за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата К. С. Д.а е изслушана лично като заявява, че от нейна
страна прави опити, но за това е нужно желание и у двете страни. Сочи че не разбира защо
ответника вика полиция, когато в този момент тя води детето на зъболекар в С.. Сочи че
отначало комуникирали, но после ответника започнал да и слага думи и не успявали. Сочи
че бащата води война, която тя не знае по каква причина. Сочи че тя е молила ответника да
вижда детето, към момента обаче детето не желае да ходи при баща си, което нежелание
ищцата с разговори опитвала детето да преодолее. С детето ходили на психолог за да
преодолее детето страха си към бащата и към полицията, защото от самия развод бащата не
преставал да вика полиция. Сочи че е добра идеята да посещават заедно психолог. Сочи че
по принцип детето е спокойно, но след посещения на полицията не може да спи вечерта,
започвал да плаче, стряскало се на сън. Детето го виждало и викало „тати, мама долу“, и
даже полицаите виждало.
В съдебно заседание ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещния иск
Й. Д. Д. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.А. Д. от АК Я.,
чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че предявените от ищцата искове са
неоснователни и се иска от съда да ги отхвърли. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с
който да уважи насрещния иск като се поддържа, че от събраните доказателства същият е
доказан.
В съдебно заседание ответника Й. Д. Д. е изслушан лично като заявява, че от
19
напрежението са му са се отключили заболявания като възпаление в дълбочина на окото, от
стреса който преживял. Предстояла му пак операция на окото. Сочи че е опитвал всичко и
оттук насетне не знаел къде да се жали за да се спазва съдебното решение и да може да си
вижда детето. От момента в който се бил съгласил да се виждат тримата, майката била
казала, че детето вече не иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото от страните са ангажирани като писмени доказателства: Решение
***05.03.2021 г., постановено по гр.д. № **** по описа за 2020 г. на РС – Я., 2 бр.
професионално психологическо становище изготвено от психотерапевт Д. А. Б. от дата
22.03.2023 г., зав. ксерокопие на етапна епикриза на Д. Й. Д. от 01.02.2023 г., фиксален бон
от 13.02.2021 г., фиксален бон от 17.02.2021 г., рецептурна бланка без дата, амбулаторен
лист № ***/06.06.2021 г., фиксален бон от 06.06.20021 г., рецептурна бланка от 06.06.2021
г., амбулаторен лист № ****/08.06.2021 г., фиксален бон от 08.06.2021 г., рецептурна бланка
без дата, амбулаторен лист № *****/11.06.2021 г., фиксален бон от 11.06.2021 г.,
рецептурна бланка без дата амбулаторен лист № ******/14.06.2021 г., 2 бр. фиксални бона
от 14.06.2021 г., фиксален бон от 15.06.2021 г. рецептурна бланка от 14.06.2021 г.,
амбулаторен лист № *****/30.09.2021 г., амбулаторен лист № ****/05.10.2021 г., фиксален
бон от 06.10.2021 г., амбулаторен лист № *******/08.11.2021 г., 3 бр. фиксални бона – 1 бр.
от 03.11.2021 г. и 2 бр. от 08.11.2021 г., рецептурна бланка от 08.11.2021 г., амбулаторен
лист № *****/15.12.2021 г., рецептурна бланка от 15.12-2021 г., фиксален бон от 15.12.2021
г., амбулаторен лист № *****20.12.2021 г., фиксален бон от 20.12.2021 г. рецептурна бланка
от 20.12.2021 г., амбулаторен лист № ******/29.12.2021 г. 2 бр. фиксални бона от 29.12.2021
г., рецептурна бланка от 29.12.2021 г., амбулаторен лист № ******/17.02.2022 г., фиксален
бон от 17.02.2022 г., рецептурна бланка от 17.02.2022 г., фиксален бон от 21.02.2022 г.,
фиксален бон от 20.02.2022 г., амбулаторен лист № ******/06.04.2022 г., 3 бр. фиксални
бона от 06.04.2022 г. рецептурна бланка от 06.04.2022 г., 2бр. фиксални бона от 13.04.2022
г., амбулаторен лист № ******/20.05.2022 г., фиксален бон от 20.05.2022 г., рецептурна
бланка от 20.05.2022 г., амбулаторен лист № *****30.05.2022 г., амбулаторен лист №
******30.05.2022 г., фиксален бон от 03.06.2022 г., рецептурна бланка от 03.06.2022 г.,
амбулаторен лист № ************D** от 30.06.2022 г., 2 бр. фиксални бона от 30.06.2022
г., рецептурна бланка без дата, амбулаторен лист № ***/16.07.2022 г., рецептурна бланка от
26.07.2022 г. фиксален бон от 16.07.2022 г., амбулаторен лист № ********** от 18.07.2022
г., амбулаторен лист № ******* от 03.08.2022 г., 2 бр. фиксални бона от 03.08.2022 г.,
рецептурна бланка от 03.08.2022 г., амбулаторен лист № на стр.88 с нечетлива дата на
издаване, фиксален бон от 18.06.2022 г., рецептурна бланка без дата, амбулаторен лист №
*******D****23.08.2022 г., фиксален бон от 24.08.2022 г., фиксален бон от 23.06.2022 г.,
рецептурна бланка от 23.08.2022 г., амбулаторен лист № **********EE2/29.08.2022 г.,
20
рецептурна бланка от 29.08.2022 г., фиксален бон от 29.08.2022 г., фиксален бон от
30.08.2022 г., амбулаторен лист № ******SD***/09.09.2022 г., фиксален бон от 14.09.2022
г., фиксален бон от 12.09.2022 г., амбулаторен лист № ********АD9/16.09.2022 г.,
фиксален бон от 16.09.2022 г., амбулаторен лист № ****30.09.2022 г., фиксален бон от
30.09.2022 г., рецептурна бланка от 30.09.2022 г., амбулаторен лист №
**********/13.10.2022 г., фиксален бон от 13.10.2022 г., рецептурна бланка без дата,
амбулаторен лист № **************/01.11.2022 г., 2 бр. фиксални бона от 01.11.2022 г.,
рецептурна бланка от 01.11.2022 г., амбулаторен лист № **********/15.11.2022 г., 2 бр.
фиксални бона от 15.11.2022 г., рецептурна бланка от 15.11.2022 г., амбулаторен лист №
*******BF6F/ 29.11.2022 г., фиксален бон от 29.11.2022 г., рецептурна бланка от 29.11.2022
г., амбулаторен лист № ****/12.12.2022 г., 2 бр. рецептурни бланки от 12.12.2022 г.,
фиксален бон от 12.12.2022 г., фиксален бон от 13.12.2022 г., рецептурна бланка без дата,
амбулаторен лист № ********EF76/20.12.2022 г., фиксален бон от 20.12.2022 г., рецептурна
бланка без дата, медицинско направление от 28.12.2022 г., фиксален бон от 28.12.2022 г.,
фиксален бон от 29.12.2022 г., рецептурна бланка от 28.12.2022 г., фиксален бон от
29.12.2022 г., рецептурна бланка от 29.12.2022 г., амбулаторен лист №
*************/04.01.2023 г., фиксален бон от 04.01.2023 г., рецептурна бланка без дата,
амбулаторен лист № ****D******/19.01.2023 г., фиксален бон от 19.01.2023 г., нечетлива
рецептурна бланка на стр. 120, амбулаторен лист № ***********D/30.01.2023 г., 2 бр.
фиксални бона от 30.01.2023 г. рецептурна бланка от 30.01.2023 г., амбулаторен лист №
***********/13.02.2023 г., фиксален бон от 13.02.2023 г., рецептурна бланка от 13.02.2023
г., амбулаторен лист № **********4DC/28.02.2023 г., 2 бр. фиксални бона от 28.02.2023 г.
рецептурна бланка от 28.02.2023 г., амбулаторен лист № ****06.03.023 г., фиксален бон от
06.03.2023 г., рецептурна бланка от 06.03.2023 г., фиксален бон от 07.03.2023 г., рецептурна
бланка от 07.03.2023 г., амбулаторен лист № ***********FВ/13.03.2023 г., 2 бр. фиксални
бона от 13.03.2023 г., рецептурна бланка от 13.03.2023 г., амбулаторен лист №
**********DААD/30.03.2023 г., фиксален бон от 30.03.2023 г., рецептурна бланка от
30.03.2023 г., амбулаторен лист № ***********/12.04.2023 г., 2 бр. фиксални бона от
12.04.2023 г., рецептурна бланка от 12.04.2023 г., амбулаторен лист №
**********5В6F2/03.05.2023 г., фиксален бон от 03.05.2023 г., рецептурна бланка от
03.05.2023 г., резултати от изследвания на Д. Й. Д. от 29.12.2022 г., извършени изследвания
от антиген тест от 08.11.2021 г., резултат от извършен тест от 18.02.2022 г., резултати от
извършени изследвания от 02.06.2022 г., резултати от извършени изследвания от 23.08.2022
г., резултати от извършени изследвания от 13.08.2022 г., резултати от извършен изследвания
от 12.12.2022 г., протокол № ****/18.05.2022 г. по гр.д. № ****/2021 г. на ЯРС, заповед за
защита ***17.05.2022 г. по гр.д. № ****2021 г. на ЯРС, Жалба от К. С. В. срещу Й. Д. Д. до
Началника на РЦ 112 Бургас писмо до г-жа К. В. от МВР Дирекция „Национална система
112“ рег. № *******/20.03.2023 г., документ издаден от Д-р Ц. Д. за извършен
профилактичен преглед на зъбите на Д. Й. Д. от дата 03.07.2021 г., 2 бр. фиксални бона от
03.07.2021 г., фиксален бон от 02.07.2021 г., извадка от писмена кореспонденция от стр. 166
до стр. 258 по делото, Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
21
02.05.2023 г. на ЯРП и психологическа препоръка от психотерапевт Б. от 14.10.2021 г.; зав.
копия от: медицински протокол на ЛКЮ ****21.02.2023 г., становище от проведена
психологическа консултация на Й. Д. от 11.08.2023 г., документ с поставена диагноза на Й.
Д. Д. от 18.03.2023 г., решение № 235/17.05.2022 г. постановено по гр.д. № ****2021 г. на
ЯРС и становище от проведена психологическа консултация на Й. Д. от 11.08.2023 г.;
социални доклади за детето Д. Й. Д., както следва: ПРИЕМА И ПРИЛАГА: Формуляр за
приемане на устен сигнал от 29.09.2021 г. № **** сигнал вх. № *****/29.09.2021 г., писмо
да изпълнителния директор на Агенция Социално подпомагане изх. № ****29.09.2021 г.,
писмо до Директора на ДСП Я. изх. № *****28.09.2021 г., сигнал за дете в риск от
Национална телефонна линия за деца 116111, писмо от Агенция социално подпомагане Я.
изх. № ******/20.09.2021 г., протокол от проведена среща от 17.09.2021 г., протокол от
проведена среща с родител по постъпил сигнал за дете в риск съгласно чл.14 от ППЗЗдет. От
12.09.2021 г., сигнал вх. № ****** от 13.09.2021 г., формуляр за приемане на устен сигнал
от 13.09.2021 г. № ******, доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № *****/29.09.2021 г.,
план за действие на ДСП Я. от 01.10.2021 г., заявление за ползване на социални услуги,
финансирани от държавния бюджет от К. С. В. вх. № ******* от 29.09.2021 г.,
предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги изх. № *******
от 29.09.2021 г., заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния
бюджет вх. № ****** от 29.09.2021 г., предварителна оценка на потребностите на
дете/родител от социални услуги изх. № ********** от 29.09.2021 г., заявление за ползване
на социални услуги, финансирани от държавния бюджет вх. № ******** от 30.09.2021 г.,
предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги изх. № *****
от 30.09.2021 г., направление за ползване на социални услуги № *******01.10.2021 г.,
направление за ползване на социална услуга № *****1/01.10.2021 г., направление за
ползване на социална услуга № *******/01.10.2021 г., психологическа препоръка от
психотерапевт Д. Б. от 14.10.2021 г., плик с пощенско клеймо от 22.11.2021 г., известие за
доставяне от 22.11.2021 г., известие за доставяне от 30.11.2021 г., писмо от Агенция
социално подпомагане при ДСП Я. изх. № ******/15.11.2021 г., доклад за оценка на
постъпил сигнал с вх. № ******08.11.2021 г., формуляр за приемане на устен сигнал дата
08.11.2021 г. № *********, сигнал до директора на ДСП Я. от Й. Д. Д. от 08.11.2021 г.,
протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал за дете в риск съгласно чл. 14 от
ППЗЗДет. От 11.11.2021 г., протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал за
дете в риск съгласно чл. 14 от ППЗЗДет. От 10.11.2021 г., известие за доставяне 23.11.2021
г., писмо от Агенция Социално подпомагане при ДСП Я. изх. № ********/15.11.2021 г.,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство гр. Я. 01.12.2021 г. изх. №
******/2021 г., писмо от Агенция социално подпомагане при ДСП Я. изх. №
******26.11.2021 г., писмо от Агенция социално подпомагане при ДСП Я. изх. №
******26.11.2021 г., протокол от проведена среща от 19.11.2021 г., социален доклад изх. №
******/16.11.2021 г., писмо то МВР при ОД на МВР Я. рег. № *********04.11.2021 г.,
развитие на случая от 04.01.2022 г., протокол от преглед на оценката на случая и плана за
действие от 04.01.2022 г., план за действие от 04.01.2022 г., развитие на случая от 01.07.2022
22
г., протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 01.07.2022 г., план за
действие от 01.07.2022 г., тримесечен доклад на Център за обществена подкрепа при
Община Я. 05.07.2022 г. от 14.01.2022 г., тримесечен доклад на Център за обществена
подкрепа при община Я. от 13.01.2022 г., тримесечен доклад на Център за обществена
подкрепа при община Я. 11.01.2022 г. от 09.01.2022 г., финален доклад на Център за
обществена подкрепа при община Я. от 13.04.2022 г., тримесечен доклад финален от Център
за обществена подкрепа при Община Я. от 14.10.2022 г.,тримесечен доклад финален от
Център за обществена подкрепа при община Я. от 13.04.2022 г., сведение от Й. Д. Д. от
26.07.2021 г., протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал за дете в риск
съгласно чл.14 от ППЗЗдет. От 16.01.2023 г., жалба от Й. Д. Д. вх. № ********** от
16.01.2023 г., протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал за дете в риск
съгласно чл.14 от ППЗЗДет. От 05.01.2023 г., протокол от проведена среща от 05.01.2023 г.
вх. № *********** протокол от проведена среща вх. № *********** от 17.01.2023 г., писмо
от ДСП Я. изх. № ***********/16.01.2023 г., писмо от ДСП Я. изх. №
*************/16.01.2023 г., етапна епикриза за периода от 01.07.2022 г. -01.01.2023 г.,
изготвена от АИППМИП – ******** ЕООД, от 01.02.2023 г., амбулаторен лист №
********** от 18.07.2022 г., амбулаторен лист № ********D***** от 29.07.2022 г.,
амбулаторен лист № ******* от 18.08.2022 г., амбулаторен лист № *********DAE4 от
23.08.2022 г., извършени изследвания на Д. Й. Д. от 23.08.2022 г., амбулаторен лист №
**********FE2 от 29.08.2022 г., амбулаторен лист № ******5DA41 от 09.09.2022 г.,
амбулаторен лист № ********AD9 от 16.09.2022 г., амбулаторен лист № ****30.09.2022 г.,
амбулаторен лист № **********/13.10.2022 г., амбулаторен лист №
**************/01.11.2022 г., амбулаторен лист № **********/15.11.2022 г., амбулаторен
лист № ******* BF6F от 29.11.2022 г., амбулаторен лист № ****/12.12.2022 г., медицинско
направление от МЦ ***** на Д. Й. Д. от 28.12.2022 г., писмо от ДГ „****“ гр. Я. до ДСП Я.
вх. № **********/26.01.2023 г., ведно с индивидуална характеристика на детето Д. Й. Д. от
20.01.2023 г., приемо –предавателен протокол от АИППМИП-************ ЕООД относно
етапна епикриза на детето Д. Й. Д. за периода 01.07.2022 г. – 01.01.2023 г., писмо от МВР
при ОД на МВР рег. № ************/07.03.2023 г., протокол от проведена среща от
22.03.2023 г. вх. № ***********/22.03.2023 г., развитие на случая от 03.01.2023 г.-05.01.2023
г., план за действие на Агенция социално подпомагане от 03.01.2023 г., протокол от преглед
на оценката на случая и плана за действие от 03.01.2023 г., писмо от Агенция за социално
подпомагане изх. № ***********/07.02.2023 г., протокол от проведена среща от 24.03.2023
г. вх. № **************/24.03.2023 г., постановление за отказ да се образува наказателно
производство гр. Т. 02.04.2023 г. изх. № ****02.04.2023 г., протокол от проведена среща от
28.03.2023 г., развитие на случая от 22.03.2023 г.-27.03.2023 г., примерно споразумение
относно провеждане на срещи между детето Д. Й. Д. и бащата Й. Д. Д., изготвено на
28.03.2023 г. от ДСП Я., решение ***/08.06.2023 г. по възз.гр.д. ***/2022 г. по описа на
ЯОС, решение № ***/14.07.2022 г. по гр.д. № ****/2021 г. по описа на ЯРС, план за
действие от 05.07.2023 г., протокол от прегле9д на оценката на случая и плана на действие
от 05.07.2023 г., писмо от Агенция социално подпомагане изх. № **********/04.08.2023 г.,
23
известие за доставяне от 23.08.2023 г., отговор от К. С. В. до ОЗД при ДСП Я. от 28.08.2023
г., протокол от проведена среща от 10.11.2023 г., писмо от Агенция социално подпомагане
при ДСП Я. изх. № *********/22.11.2023 г. до д-р И.а А., от22.11.2023 г., писмо от Агенция
социално подпомагане при ДСП Я. изх. № ***********22.11.2023 г. до д-р Я. Е. от
22.11.2023 г, ., писмо от Агенция социално подпомагане при ДСП Я. изх. №
*************/22.11.2023 г. до д-р М. Д.а, доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
**********02.11.2023 г. до ДСП Я. от 10.11.2023 г., жалба от Й. Д. Д. до агенция „Закрила
на детето“ при ДСП Я. вх. № **********02.11.2023 г., електронно писмо до ДСП Я. вх. №
***********/24.11.2023 г., протокол от 27.11.2023 г. на Агенция Социално подпомагане,
протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал на дете в риск съгласно чл.14 от
ППЗЗДет. От 27.11.2023 г., протокол от проведена среща с родител по постъпил сигнал на
дете в риск съгласно чл.14 от ППЗЗДет. От 24.11.2023 г., писмо от Агенция социално
подпомагане изх. № ***********/24.11.2023 г., писмо от д-р М. К.а Д.а до Агенция
социално подпомагане вх. № **********04.12.2023 г. ведно с амбулаторен лист № *******
от 31.08.2023 г., писмо от Агенция социално подпомагане до д-р М. Д.а изх. №
*************/22.11.2023 г., писмо от д-р Я. Е. до ДСП Я. отдел „Закрила на детето “ вх. №
*********/06.12.2023 г., известие за доставяне от 28.11.2023 г. – 2 броя и от 29.11.2023 г.;
писмо от МВР Дирекция „Национална система 112“ „Районен център 112“ – Бургас, рег. №
******/01.11.2023 г. ; Заявление от Й. Д. Д. рег. № ********5/04.04.2023 г., Жалба от Й. Д.
Д. рег. № **********27.01.2023 г., график на лични контакти с детето, Жалба от Й. Д. Д.
рег. № ********06.12.2022 г. и Жалба от Й. Д. Д. рег. № ********11.11.2022 г.; зав. копия
на разпечатки от кореспонденция по месъджър, Жалба за полицейско насилие от адв. Р. Д.
от АК гр. П. и отговор до адв. Р. Д. от АК – гр. П..
Изискани за нуждите на настоящото производство са още: изп.д. № ****/2021 г. по
описа на ДСИ при ЯРС; Преписка *****/2023 г. на ЯРП. Гр.дело № ****2021 год. по описа
на ЯРС.
По искане на страните бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели, лицата: Д. А. Б., А. Д.а П. и М. Ж. М..
Видно от показанията на св.Д. Б., същата познава ищцата от две години и половина-
три и детето, от момента в който тя го завера на терапия при свидетелката. Свидетелката
била психотерапевт. Тя била и тази изготвила писмените становища въз основа нейните
наблюдения и продължителната терапия на детето. Тя /майката/ била притеснена, от факта,
че детето е затворено в себе си, ставало агресивно като се върне от среща с баща си и
получавало главоболие, непрекъснато с агресивни прояви, примерно хвърляло играчки,
удряло по масата и това я притеснявало, удряло котката, защото тя познавало детето си по
друг начин и затова реши да идва при свидетелката. При думата тати, детето започвало да
драска по листа и натискало силно по листа, което било проява на агресия. Постепенно
детето се отпуснало и започнало да споделя, казвало, че баща му не го обича, защото не му
давал да яде, вдигал му храната. От майката свидетелката разбрала, че детето имало
проблем със зъбите и ядяло бавно. Детето още споделило, че баща му го остава сам в
24
апартамента, както и само при родителите на приятелката на баща му. Заключвал го в
колата, затварял го в багажника. Постигнали напредък, но после поради поведението на
бащата през лятната ваканция и задържането на детето се стресирало и се върнало в
първоначалното състояние. Детето било водени в този период и в полицията където му било
обяснявано къде се държат лошите хора и непослушните деца. Детето се страхувало и да не
бъде отведено от полицията, която била викана. Били непрекъснато под страх. Отразявало се
стресиращо и на К.. Свидетелката намирала и връзка между поведението на бащата и
заекването на детето. То изпитвало страх от непрекъснато изпращане на полиция. Детето
споделяло на свидетелката, че ще дойде полиция, „ще отведат мен и мама в полицията, ще
отведат мама и аз никога няма да я видя“. Това и било споделяло детето. Бившият й мъж
явно не познавал добре детето си и когато тя му изпратила всички документи, че детето е
болно, той изпращал полиция макар, че знаел, че детето се стресира от полицаи. К. също
изпитвала страх и тревожност поради поведението на бившия си съпруг, защото и изпращал
заплашителни есемеси като свидетелката и преписвала успокоителни. Преди няколко месеца
отново имало инцидент, около Нова година бившият й съпруг отново искал да вземе детето,
при което тя му казала, че е болно и той пристигнал с полиция. Детето отказало като видяло
полицаите и започнало да пищи, разревало се. Не малко пъти тя и се обаждала по телефона,
плачела, идвала с главоболие, с едно стягане в гърдите, което било симптом, че има стрес от
тези неща. Във връзка с негови жалби се притеснявала за работата си. Детето не искало да
му се говори за бащата, винаги избягвало темата. К. не била отказвала на бащата да види
детето. Трябвало да се прекратят тези непрекъснати заплахи и пращане на полиция, за да се
убеди детето, че баща му не е толкова лош. Опити да извика и бащата свидетелката не била
правила, бащата сам трябвало да потърси контакт с нея. Бащата не бил виждал детето повече
от година и половина, като според свидетелската той е виновен за това родителско
отчуждение.
Видно от показанията на св.М. М., ответникът не бил осъществявал контакти с детето
си почти две години, последният път било на 04.05.2022 година. Причините били че детето е
болно, един или два пъти майката предложила да излязат тримата, в момента в който
ответника отговорил положително, тя заявила, че детето не искало да се види с баща си.
Когато детето било болно той и предлагал да осъществи съответните грижи за него. Опитвал
по всякакъв начин, чрез различните социални институции, закрила на детето, сигнализирал
полицията когато майката не го давала, но среща така и не се осъществила. Много пъти
майката предлагала той да се качи, но той отказвал защото през 2021 год. имал
ограничителна заповед, и не искал по някакъв начин да го провокира, не искал конфликти.
Две години било ходене по мъките. Следствие на това състоянието на ответника се
променило коренно. Първоначално бил жизнен, весел човек, с много приятели, но откакто
не осъществявал контакти се затворил в себе си, почти не искал да излизат. Детето
свидетелката познавала от 12.2020 год., било жизне****но дете. Много пъти се гушкало в
нея и казвало, че я обича. Свидетелката също имала деца и те се харесвали. Били в
изключително близки отношения. Когато се осъществявали контакти ответника бил изцяло
отдаден на детето. Свидетелката работила в РУ Т. и веднъж ответника дошъл с детето на
25
работа на паркинга. Детето искало да види истински полицай. Тя го качила горе, след това
до тоалетната, а после до стаята. Дошли един-двама колеги зарадвали му се като на малко
дете. Детето било спокойно че вижда полицай в униформа. Към момента бащата бил много
зле защото вече му било ясно, че каквото каже майката. Въпреки препоръките на съда, на
социалните институции срещите не се осъществявали. Лекарите които ответника посещавал
му казали, че поради стреса, от това което изживява, че не се вижда с детето е отключило
различни заболявания. Според свидетелката отказа на детето да вижда баща си са резултат
на това което е обяснявано от майката на детето.
Видно от показанията на св.А. П., брат и /ответника/ не бил виждал детето от 2022
год., последно го видял на 04.05.2022 год. Друг случай като го видял било в детската
градина, имало снимки на които детето изглеждало щастливо, че вижда баща си. А това
което свидетелката гледала в ПИК детето било ядосано и казало че не иска да вижда баща
си. След като не виждал детето, той постоянно търсел съдействие от социалните, от закрила
на детето, които не му съдействали. Здравословното му състояние се влошило. Станал по-
затворен. Свидетелката ходила няколко пъти с него, когато имал право на контакти. Той
никога не проявявал агресия. Бившата му съпруга го канила горе да се качи да види детето,
но той се страхувал да не му направят ограничителна заповед и не искал да влиза в
апартамента. Според свидетелката ответника не виждал детето защото нямало институция
която да защити бащите.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-психологична експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: Всички възприятия, представи, мисли и
преживявания на Й. Д. за разглеждания период са свързани с отношения с бившата му
съпруга. Липсата на контакти с детето е част от война между тях и той се възприема като
жертва и ощетен. От данните по делото и от проведеното психологично изследване не се
откриват белези на разстройство в социално и емоционално функциониране. На ролята си
на родител гледа идилично и разчита на сегашната си партньорка. Смята че ще успее да
бъде добър /според неговите представи/ баща с нейната помощ и тя ще го подпомага в
разбирането и общуването с детето. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си като сочи че познава само едната страна и няма пълна картина за майката,
и няма как да има коректен отговор. Сочи още че когато се водят тези войни някак си
интереса на детето е назад.
Между страните не се спори, а и това се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, че страните К. С. В. и Й. Д. Д. са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 11.12.2015 год., който е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с
Решение ***05.03.2021 год. постановено по гр.дело № ****/2020 год. по описа на ЯРС. Със
същото решение е било утвърдено споразумение по чл.51 СК между страните по силата на
което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Й. Д. са
предоставени на майката К. С. В., при която е било определено и местоживеенето на детето,
а на бащата Й. Д. Д. е бил определен режим на лични контакти с детето, както следва:
Бащата ще има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от
26
09,00 ч.-17,00 часа на следващия ден с преспиване, като в случай на трудова ангажираност в
тези дни, контактът ще се осъществи в два делнични дни през същата седмица, в същия
времеви график, при предварително уведомяване на майката, най-малко два дни преди това,
както и да взема детето при себе си през всяка четна година от 26.12. от 09.00 часа до 17.00
часа на 30.12., а през нечетните години от 09.00 часа на 30.12. до 17.00 часа на 03.01.
следващата година, както и да взема детето при себе си пет дни от пролетната ваканция,
съобразена и с училищните мероприятия с предварителна уговорка с майката от кой ден ще
започне контакта, да взема детето при себе си на Велики петък, до 17.00 часа на Велика
съобта за Великденските празници, да взема детето за отпразнуване на рождения му ден
първата събота след празника от 09.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване, ако не съвпада с
редовния месечен контакт, както и на 20.07. всяка година от 09.00 ч. до 17.00 часа за
отпразнуване рождения ден на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск.
Установява се още по делото, че след постановяване на горепосоченото решение
между страните е налице спор досежно изпълнението на постановения по него режим на
лични контакти на бащата с детето, както и силно влошаване междуличностните отношения
между страните. Установява се по делото, че бащата фактически е в невъзможност да
упражнява определения режим на лични контакти с детето вече в продължение на близо две
години, като в процесиня времеви период причините са от различно естество, от спор между
родителите как да се тълкува, респ. изпълнява решението на съда, до налични заболявания у
детето, и на края до отказ на детето от срещи с бащата.
По същество не се спори между страните, че ответника Й. Д. Д. в исковия период е
търсил съдействие от различни институции в това число органите на МВР, общинската
администрация, социалните служби, завел е изпълнително дело № ****/26.03.2021 год.
По същество не се спори и за изложената от ищцата в исковата молба фактическа
обстановка включително и досежно хронологията и съдържанието на представената онлайн
кореспонденция, доколкото се оспорва единствено, че тя не представялата доказателство по
смисъла на ГПК и че от същата не се установява ответника да извършил твърдяното
психическо и емоционално насилие спрямо ищцата.
Разгледани по същество първоначално предявените искове с правно основание чл.45
ЗЗД и предявения като насрещен такъв с правно основание чл.45 ЗЗД съдът намери за
неоснователни, на следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността за извършен деликт спрямо ответната страна е
необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно, поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното виновно поведение, като в тежест на ищцовата
страна е да докаже наличието на обективните елементи от състава на деликта, а презумцията
за наличие на субективния елемент – вината, следва да обори ответната страна.
В случая в настоящото производство ищцата по първоначалните искове К. С. В.,
27
лично и в качеството на майка и законен представител на детето Д. Й. Д., не установи
наличието на всички обективни елементи на състава на деликта за да бъде ангажирана
отговорността на ответника Й. Д. Д. за непозволено увреждане.
Извличането на отделни изказвания на ответника обективирани в неговата онлайн
кореспонденция и адресирани към ищцата, търсеното от него съдействие от държавни и
общински органи и институции, включително и подаването на сигнали, извън контекста на
цялостната установена по делото фактическа обстановка, а имено, че същият в продължение
на близо две години не може да осъществи контакт с детето си, че решението на съда в тази
насока фактически не се изпълнява, оттук и извод за противоправно и виновно поведение на
ответника, респ. за осъществен състав на отговорността по чл.45 ЗЗД не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Още повече видно от заключението на вещото лице е че ответника Д. – „Всички
възприятия, представи, мисли и преживявания на Й. Д. за разглеждания период са свързани
с отношения с бившата му съпруга. Липсата на контакти с детето е част от война
между тях и той се възприема като жертва и ощетен“.
Не бе установено по безспорен и несъмнен начин и наличието на причинна връзка
между твърдените вреди и поведението на ответника, поведение предмет на исковете. В
тази насока бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
лицето Д. Б., изготвило и представените по делото като писмени доказателства
психологически становища. Същата обаче в качеството на свидетел пресъздава единствено
свои лични наблюдения, както и факти обстоятелства станали и известни и възприети от
нея, макар и през призмата на нейната професионална квалификация и опит, единствено от
разговори с ищцата и детето, ето защо освен друго показанията на тоя свидетел, не могат да
се ценят като експертиза, още повече че видно от показанията на свидетелката, същата не е
разговаряла с ответника Д., откъдето и съдът счете че същите не могат да се приемат като
становище на вещо лице, респ. да бъдат кредитирани показанията на свидетеля в частта им в
която се сочи, че вина носи ответника по делото, а представляващи такива на вътрешна
субективна оценка на свидетелката изградена на базата и въз основа комуникацията и с
ищцата и детето.
Ищецът по насрещния иск Й. Д. Д. на свой ред също не проведе главно и пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане за да се
ангажира отговорността на ответницата по него К. С. В..
По делото не бяха установени конкретни действия или бездействия на ответницата по
насрещния иск които като виновни и противоправни такива да са в пряка причинна връзка
със соченото от ищеца очно заболяване. Напротив изслушано в съдебно заседание вещото
лице категорично сочи, че има наличие на някакви заболявания /у ищеца по насрещния иск/
които обаче не са значими и не са относими. Свързаните с очите не са относими към
емоционалното и/или социалната среда. Още вещото лице в съдебно заседание заявява, че
стигайки до развод двете страни са в дисхармонични отношения и според вещото лице
между тях се води стабилна война. Което било висок стресов фактор да водиш война с
28
някого.
Ето защо предявените с исковата молба и предявения като насрещен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД съдът намери за неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото ответника по предявените с исковата молба искове има
право на разноски. Следва да му се присъдят такива единствено за заплатено от него
адвокатско възнаграждение, но не и разноски за вещо лице, тъй като допуснатата от съда
експертиза е свързана с доказване на насрещната искова претенция. В случая ответника е
представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева, за отговор с насрещен иск за
обезщетение. В договора не е разграничено от заплатената сума, колко ответника е заплатил
за защита по предявените против него искове и колко за предявения от него насрещен иск.
Ето защо съдът прие, че е заплатено по равно по 1 200 лева за защита срещу предявените
против ответника осъдителни искове всеки от който в размер на от по 5 000 лева като
частичен от 10 000 лева, и 1 200 лева е заплатил за адвокатско възнаграждение за предявения
от него насрещен осъдителен иск за сумата от 10 000 лева. Или следва ищцата К. С. В. на
основание чл.78, ал.3 ГПК, да бъде осъдена да заплати на ответника Й. Д. Д. сумата от 1 200
лева.
Съдът намира възражението за прекомерност направено от пълномощника на ищцата
за неоснователно, тъй като адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева не се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и в предвид материални
интерес не надминава минималния размер на минималните адвокатски възнаграждение
определен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответницата по
насрещния иск - К. С. В. също има право на разноски. В случая по делото са ангажирани
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева, като в
договора за правна помощ и съдействие е посочено че са заплатени по 800 лева по всеки
един от двата иска. В съдебно заседание се представя списък на разноски който се сочи
заплатено възнаграждение в размер на 1 200 лева. Не се сочат конкретни доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение по защита срещу предявения против нея насрещен
иск. Ето защо съдът намери, че не следва такова да се присъжда. Запратената от по делото от
К. С. В. държавна такса е за предявените от нея искове и предвид, че съдът намери същите
за неоснователни, също не следва да се присъжда.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
29
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. С. В. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ******** против Й. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ************, иск, с който
на основание чл.45 ЗЗД, се иска да бъде осъден Й. Д. Д. да заплати на К. С. В. сумата от
5 000 лева /предявен като частичен от 10 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически, емоционални и
душевни болки и страдания, стрес, страх, неудобства, вследствие на злоупотреба с права и
неправомерни действия, с които ответникът многократно и тенденциозно, без основание, е
сигнализирал държавни органи и институции, които не са компетентни и оторизирани да
извършват разследване по спорове за родителски права, както и заканителни и
заплашителни текстови съобщения в проведена кореспонденция чрез текстови съобщения –
SMS и съобщения в мобилните приложения Месенджър и Вайбър за периода 06.11.2020 год.
– 11.10.2022 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. С. В. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д.
с ЕГН **********, иск, с който на основание чл.45 ЗЗД, се иска да бъде осъден Й. Д. Д. да
заплати на детето Д. Й. Д. действащ чрез своята майка и законен представител К. С. В.
сумата от 5 000 лева /предявен като частичен от 10 000 лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически, емоционални
и душевни болки и страдания, стрес, хроничен страх от полицаи, вследствие на злоупотреба
с права и неправомерни действия, с които ответникът многократно и тенденциозно, без
основание, е сигнализирал държавни органи и институции, които не са компетентни и
оторизирани да извършват разследване по спорове за родителски права, както и в следствие
неподходящи възпитателни методи – заплашване с взимане от полицаи и отделяне от
майката, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ************ против К. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ********, иск, с който
на основание чл.45 ЗЗД, се иска да бъде осъдена К. С. В. да заплати на Й. Д. Д. сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на осъществено от ответницата нарушение на правото на ищеца на семеен живот
със сина му Д. Д. за периода месец май 2022 год. до месец август 2023 год., чрез лишаване от
възможността му да се вижда, да контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва
във възпитанието му, да изгради емоционална връзка с него.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. С. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Й. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 1 200 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
30
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
31