Присъда по дело №3973/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 42
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120203973
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 42                               28.02.2020 година                град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                            V-ти наказателен състав

На двадесет и осми февруари                               2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав: 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

                                                 Съдебни заседатели: 1. Н. М.

                                                                                       2. М. Д.

                                                                                                                                

Секретар: Райна Жекова      

Прокурор: ГЕОРГИ ПОПДОБРЕВ

като разгледа докладваното от съдията Стефанова

наказателно от общ характер дело № 3973 по описа за 2019 година

 

                        П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.С. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, живее във фактическо съжителство без сключен граждански брак, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че при условията на опасен рецидив, на неустановена дата през м. октомври 2018 година, в град Б., ж. к. З.” бл. ..., вх. ..., ет. ..., противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: пералня марка Беко”, модел WTR 7512 ВО, на стойност 408.00 /четиристотин и осем/ лева, електрическа печка марка Раховец на стойност 72.00 /седемдесет и два/ лева, 2 /два/ броя вълнени одеала на обща стойност 35.00 /тридесет и пет/ лева и килим от изкуствена материя с размери 2x4 м на стойност 56.00 /петдесет и шест/ лева, или всичко на обща стойност 571.00 /петстотин седемдесет и един/ лева, които владеел, като същите са собственост на Н.Н.П., ЕГН **********,***.   

Ето защо и на основание чл. 206, ал. 3, вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б” и чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

ОСЪЖДА подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Н.Н.П., ЕГН **********, граждански иск в размер на 571.00 /петстотин седемдесет и един/ лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – м. октомври 2018 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева върху уважената част от гражданския иск.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С.К.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 50.40 /петдесет лева и 40 ст./ за изготвена съдебно-оценъчна експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК С.К.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/

 

                                                                                              2. /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 42, постановена по НОХД № 3973 по описа на БРС за 2019 г.

 

Производството в Районен съд-Б. е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт,  с който срещу С.К.С. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК, за това, че в условията на опасен рецидив, на неустановена дата, през месец октомври на 2018 година, в град Б., в ж.к.”З.”, бл. ... противозаконнно присвоил чужди движими вещи на стойност 571,00 лева като следва: пералня марка „Беко” модел WTR 7512 ВО на стойност от 408,00 лева, електрическа печка „Раховец” на стойност от 72,00 лева, 2 броя вълнени одеяла на обща стойност от 35,00 лева и килим от изкуствена материя на стойност с размери 2х4 метра на стойност от 56,00 лева, които владеел, собственост на Н.Н.П. с ЕГН ********** от гр.Б.

Прокурорът поддържа обвинението от обективна и от субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия С. за виновен в повдигнатото му обвинение и да му наложи наказанието лишаване от свобода за срок около средния размер предвиден в закона, което наказание подсъдимият да изтърпи ефективна при първоначален режим „строг”.

Предявен и приет бе за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от пострадалия Н.Н.П. с ЕГН ********** от гр.Б. в размер на 571 лева. Съдът конституира пострадалия в качеството на граждански ищец по делото, а за негов повереник конституира упълномощен адвокат. Гражданският ищец поддържа предявения граждански иск като моли подсъдимият да бъде осъден да го заплати ведно със законната лихва начиная от месец октомври на 2018 г до окончателното изплащане на задължението.

 Защитата на подсъдимия пледира за оправдаването му поради недоказаност авторството на деянието. Навежда аргументи като цитира показанията на жената, с която подсъдимият живее във фактическо съжителство свидетелката М. И., както и представеното писмено доказателство по делото–заложен билет. Счита, че приетият граждански иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

Подсъдимият в хода на съдебното производство дава обяснения. Не се признава за виновен. Сочи като извършител на деянието свидетелката М. И., както и че по време на извършване на деянието не е пребивавал в гр.Б. В последната си дума признава, че жена му изхвърлила вещите, а пералнята заложила, за което представя заложен билет. Била готова да заплати на хазяина щетите. 

          След съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за установена следната:

 

ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА:

 

           Подсъдимият С.К.С. с ЕГН ********** *** е български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, живее във фактическо съжителство със свидетелката М. М. И., осъждан.  

Подсъдимият е осъждан общо 13 пъти за извършени от него престъпления против собствеността на граждани и против транспорта.

С определение по НЧД №2751/2015г по описа на РС-Б. на подсъдимия С. е било определено едно общо наказание в размер на най-тежкото в размер на 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Това определение влязло в законна сила на 08.08.2015 г, като на основание чл.25 ал.2 от НК било приспаднато времето, през което С. е изтърпял това наказание от 12.12.2013 г до 14.05.2014 г.

С определение, с което е одобрено споразумение постановено по НОХД №2435/2017 г по описа на РС-Б. на С. било наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Наказанието следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. Деянието, предмет на това споразумение, е било извършено на 13.08.2017г, а наказанието било изтърпяно от подсъдимия за времето от 29.06.2017 г до 17.11.2017 г . Освободен бил от затвора на 17.11.2017г. 

С оглед изложеното по-горе деянието предмет на настоящото наказателно производство било извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК. С. бил осъждан на лишаване от свобода два пъти за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, като по нито едно от тях наказанието не  е било отложено по чл.66 ал.1 от НК.

Пострадалият Н.Н.П. с ЕГН ********** от гр.Б. стопанисвал жилище находящо се в гр.Б., ж.к.”З.”, което било собственост на сина му-Н.Н.П. В това жилище свидетелят Н.П. притежавал вещи закупени от него, като например готварска печка „Раховец” закупена през 2014г, две вълнени одеяла, ползвани само две –три години, килим с размери 2х4 метра купен през 2012г.

На 02.03.2018 година, в град Б. между подсъдимият С.К.С. с ЕГН *********** от една страна и Н.Н.П. с ЕГН ********** от друга бил сключен договор за наем на недвижим имот находящ се в гр.Б., ж.к.З.” /лист 4 и 5 от ДП/. Договорът бил сключен за срок от една година. Цената на наема била 230 лева, която наемателят С. следвало да заплаща на наемодателя П. по банков път до 10 число на месеца авансово за всеки наемен месец. В договора е вписано, че имотът ще бъде ползван от три лица. В част VII от договора били вписани и мобилни телефона за контакти. Договорът бил сключен с посредничеството на агенцията „Д. Е.”. Представител на агенцията посетил апартамента и като се убедил в битовата обезпеченост и хигиенното му състояние и изправност на уредите –печка, хладилник, микровълнова печка приели посредничеството. Два месеца по-късно свидетелят П. посетил апартамента, като причина за това било забавянето в плащането на наема от страна на наемателя. Освен наема имало и неплащане на ток и вода също за два месеца в размер на 90 лева. При посещението си в квартирата свидетелят П. установил, че всички вещи, с които отдал под наем жилището били в него. При посещението му наемателят С. и свидетелката И. не направили никакви оплаквания относно хигиената или наличие на хлебарки. Наемателят С. платил наема за два месеца, като и консумативите за жилището-ток и вода. На 30.06.2018г свидетелят П. по молба на наемателя С. купил нова пералня марка „Беко” модел WTR 7512 ВО за сумата от 429,00 лева /лист 38 от ДП/. Причината била, че старата пералня в квартирата не работела. След покупката свидетелят П. дал на С. фактурата и гаранционната карта на уреда, в случай, че се появи дефект за да могат да направят рекламация. Заедно с наемателя С. и  неговия син пренесли пералнята в посоченото по-горе жилище дадено под наем. През месец октомври на 2018 година свидетелят П. получил телефонно обаждане от съседа си с името Иван живущ на същия етаж на отдаденото под наем жилище. Той му съобщил, че наемателите му напускат апартамента и изнасят мебели. При това съобщение свидетелят П. веднага отпътувал за гр.Б. /постоянното местожителство ***/. Посетил жилището, което отдал под наем и като го отключил видял, че пералнята, която купил в края на месец юни я няма, като и други вещи, като печката марка „Раховец“, две вълнени одеяла и килим от изкуствена материя. Веднага се обадил на подсъдимия С. и го попитал защо е изнесъл вещите. Подсъдимият му отговорил, че пералнята заложил в заложна къща, а печката „Раховец”, изхвърлил защото била развалена, килимът и одеялата също изхвърлил. Казал още, че няма пари в момента, с които да му заплати вещите. Свидетелят П. му заявил, че ако си плати наемите, водата и тока в общ размер на 536,00 лева, за вещите, които изнесъл няма да има претенции.  Подсъдимият му казал, че не е в България и че се намира на територията на Германия.  

Свидетелят П. разговарял още три пъти с подсъдимия, но тези разговори не довели до очаквания от резултат. Той не получил нито парите от наемите, нито парите за режийни, като и не получил вещите си.

На 03.12.2019 г сезирал РП-Б. с молба /лист 6 от ДП/.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза /лист 31 и 32 от ДП/ по писмени данни. По делото била представена фактура №********* от 30.06.2018 г, от която е видно, че Н.П. закупил от Технополис България ЕАД, обект в гр.Б., 1 брой пералня марка „Беко” модел WTR 7512 ВО за сумата от 429,00 лева /лист 38 от ДП/. В тази фактура не е посочен серийният номер на продукта. Вещото лице по писмени данни изготвило оценката на вещите посочени от пострадалия П. и направил оценка на същите, като приспаднал овехтяването им към момента на деянието месец октомври на 2018 г. Според оценката пералнята „Беко” модел WTR 7512 ВО- била на стойност 408 лева, електрическата печка марка „Раховец” -72,00 лева, 2 броя вълнени одеяла общо 35 лева, килим от изкуствена материя с размери 2х4 - 56 лева или общо всички вещи в размер на 571 лева. 

По делото бе прието представеното от защитата заверено копие от заложен билет №13952 издаден от „В.-з. К.” ООД със седалище в гр.Б. и адрес ул.”Стара планина” №1, от което е видно, че М. М. И. на 25.12.2018г е заложила пералня марка „Беко” и модел WTR 7512 ВО със сериен номер 15-602748-06 със заложен падеж до 24.01.2019 г за заложната сума от 230 лева. В заложния билет М. И. декларирала, че пералнята е нейна собственост. 

В хода на съдебното следствие прокурорът представи и съдът прие справка за пътуване на лице български гражданин–Станко К.С. ЕГН ********** за периода от 01.01.2018 г до 12.02.2020 г /лист 87 от делото/, от която е видно, че подсъдимият е напуснал в този период територията на Р България на 06.03.2019 г и се е завърнал на 15.03.2019г.   

Горната фактическа обстановка се потвърди частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетеля Н.П., от писмените доказателства- справката съдимост на подсъдимия /лист 22-24 от делото/, заложен билет №13952 от 25.12.2018г, справка за пътуване на български гражданин, договор за наем на недвижим имот от 02.03.2018 г, фактура №********* от 30.06.2018г, договори за правна защита и съдействие както и от изготвената съдебно-оценъчна експертиза.

Характерно за обясненията на подсъдимия е, че те имат специфична правна природа–освен доказателствено средство, са и средство за защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на обективната истина. Обясненията на подсъдимият дават възможност както да се оборят други доказателства и доказателствени средства, така и да се очертае линията на защитата. Поради това като се отчете, че подсъдимият е заинтересуван от благоприятен за него изход на процеса, оценката за тяхната достоверност трябва да бъде много внимателна. Тя следва да се извърши в два аспекта–първо, от гледна точка на логическата убедителност и последователност на собственото им вътрешно съдържание и второ, от гледна точка на съотношението им към останалия доказателствен материал. В зависимост от резултатите от извършената оценка съдът може да кредитира обясненията изцяло, да възприеме само отделни части от тях или да приеме, че са защитна версия, която не е достоверно отражение на действителността. В този смисъл обясненията на подсъдимия С. съдът кредитира само в частта им, в която потвърждава, че договорът за наем на недвижимия имот е сключен  и е подписан от него и че по повод липсващите вещи е бил разпитван от полицейски инспектор към V-то РУ-Б., пред който заявил, че лично е изнесъл вещите от квартирата, както и че за месеците след първите два не е плащал режийни за ток и вода. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в останалата им част, тъй като счита, че същите представляват само защитна версия и не кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства. Не кредитира обясненията му, че вещите -одеялата, килима и печката Раховец били изхвърлени, тъй като имали  хлебарки и печката не работела. Не кредитира обясненията, че свидетелката И.сама е изнесла тези вещи и сама е заложила пералнята. Не кредитира обясненията, че по това време се е намирал на територията на Р. Г., тъй като представеното от прокурора писмено доказателство опроверга това му твърдение. В обясненията на подсъдимия прави впечатление, че липсва логическа убедителност и последователност на собственото им вътрешно съдържание. Това противоречие личи от изразите „мен ме нямаше, бях петнадесет дни извън Б.”, „преди това те се нанасяха в този апартамент”, „когато се нанесохме установихме, че има много хлебарки и стари вещи”, „след като 15 дни не си бях в къщи и не ми платиха надник, жена ми и децата ми нямаха никакви пари. Жена ми взела пералнята и я заложила в заложна къща”. В тези изрази не се посочват периоди от време, не се посочват дати, месеци и други обстоятелства, които да бъдат проверени. В един момент се говори за жена му и децата му, които се нанесли без него в квартирата, а в друг момент са говори, че заедно са се нанесли. Напълно лишено от логика е обяснението защо е следвало да бъдат изхвърлени одеялата и килима. Като мотив за това действие са сочи наличие на хлебарки в квартирата. Не твърди за наличие на въшки, бълхи и други. В обясненията си подсъдимият заявява, че е плащал редовно наема си и дори имал писмени доказателства за това, но такива не бяха представени. В обясненията си сочи, че когато говорил по телефона със свидетеля П. след като напуснали жилището под му казал, че е заложил пералнята и затова не може да му я върне. Този разговор се е провел през месец октомври или ноември. Според представеното и прието по делото заверено копие от заложен билет става ясно, че пералня от същата марка и модел е била заложена от свидетеля И. една на връх Коледа на 25.12.2018 г.  

Съдът не кредитира и показанията на свидетелката М. И. като ги намира за пристрастни. В тях личи стремеж да бъде подкрепена защитната версия на подсъдимия, че последният не е изнасял вещи от квартирата и не е залагал пералнята. Свидетелката И.живее във фактическо съжителство с подсъдимия от когото има две деца. М. И. твърди, че в квартирата нямало нищо, била празна, но впоследствие се сети, че имало и печка и микровълнова фурна и хладилник, за който също впоследствие се сети, че работел. Свидетелката твърди, че жилището било нехигиенично имало много хлебарки и това бил поводът да изхвърли одеялата, килима и печката Раховец, която била и развалена. След като свидетелката е имала намерение за напуска квартирата и е предприела изнасяне на багажа, не можа да аргументира защо се наложило да изхвърля вещите на хазяина си. Мотивът предложен от свидетелката, а и от подсъдимия, че имало в тях хлебарки е неубедителен. Свидетелят И.твърди, че заедно със сина си заложила пералнята „Беко” в заложна къща. Когато заложила пералнята нямала ваучер и не се обадила на подсъдимия, но му съобщила по-късно за това че е напуснала квартирата. Твърдението й, че напуснала квартирата на 25.12.2018г се опровергава от показанията на свидетеля П. Представеният пред съда заложен билет показва, че свидетелката И.е заложила пералнята марка и модел посочени и във фактурата предадена от граждански ищец. Тъй като документите на пералнята са останали в дееца, съдът не можа по несъмнен начин да установи, че заложената вещ е същата, която е била закупена от свидетеля П., тъй като няма данни за серийния номер на този артикул. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. като ги намира за безпристрастни, последователни и логични. От тях става ясно, че от подсъдимия и от свидетелката И. не са имали никакви оплаквания по отношение на хигиената в квартирата и наличието на хлебарки. Единственото оплакване е било по повод това, че пералнята която се намирала в жилището била стара и не работела. Единствено за нея свидетелят П. дал разрешение да бъде изхвърлена и на нейно място купил нова. При посещението си в квартирата свидетелят П. му направило впечатление, че децата на подсъдимия спели на пода. Вещите -печка, одеяла и килим били в квартирата. 

Съдът кредитира изготвената съдебно-оценъчна експертиза. Макар и изготвена по писмени данни, без експертът да е виждал вещите, за които е следвало да даде оценка, той е приел без съмнение данните на собственика П. касаещи година на закупуване, модел размер и бройка. 

С оглед изложената фактология съдът направи следните 

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

От приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства съдът изгради категорично убеждение, че подсъдимият С.К.С. с ЕГН ********** ***  е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК  за това, че при условията на опасен рецидив, на неустановено дата, през месец октомври на 2018 година , в град Б., в ж.к.”З.” противозаконнно присвоил чужди движими вещи, на стойност от 571,00 лева като следва: пералня марка „Беко” модел WTR 7512 ВО на стойност от 408,00 лева, електрическа печка „Раховец” на стойност от 72,00 лева, 2 броя вълнени одеяла на обща стойност от 35,00 лева и килим от изкуствена материя на стойност с размери 2х4 метра на стойност от 56,00 лева които владеел, собственост на Н.Н.П. с ЕГН ********** от гр.Б..

 Субект на престъплението по чл.206 ал.1 от НК е всяко наказателноотговорно лице, което има фактическа власт над предмета на престъплението на правно основание–владее или пази. В настоящия казус подсъдимият е имал фактическа власт над процесните вещи, на правно основание сключен договор за наем и същият е владеел вещите. Предмет на обсебването е винаги чужда вещ. В настоящия казус процесните вещи не са собственост на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в присвояване. Налице е фактическо разпореждане с вещите в свой интерес. Подсъдимият се е разпоредил с вещите предадени му от техния собственик на основание договор за наем, като разпореждането е станало без знанието и съгласието на собственика им. Тъй като обсебването подсъдимият е извършил в условията на опасен рецидив е налице хипотезата на чл.206 ал.3 НК. От субективна страна е характерен прекия умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че владее вещите на пострадалия на правно основание договор за наем и че няма право да се разпорежда с тях и въпреки това е предприел разпоредителни действия като е знаел, че това му деяние е станало една година от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. 

  

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Наказателната отговорност за престъплението по чл.206 л.3 вр.ал.1 НК е от три до десет години и е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Обществената опасност на конкретното деяние е обичайната и дори по-ниска в сравнение с обществената опасност на деянията от този вид. Обществената опасност на дееца е висока с оглед многобройните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер включително и такива против собствеността на различни граждани–кражби и грабеж.  Съдът счита, че не е налице нито едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни такива. Единственото смекчаващо обстоятелство, което съдът взе предвид при определяне размера на наказателната отговорност е стойността на обсебените вещи, поради което счете, че наказанието  лишаване от свобода следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер -3 години лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Подсъдимият е безработен, неженен, но живее във фактическо съжителство и има две деца. Според съда с това наказание може да бъде превъзпитан дееца и ще изпълни целите на чл.36 от НК.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за да се говори за непозволено увреждане, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки - да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда. Подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 НК. От събраните по делото доказателства се установи категорично, че именно подсъдимият С.К.С. с ЕГН ********** ***  е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК и с това е причинил на собственика на вещите: пералня марка „Беко” модел WTR 7512 ВО на стойност от 408,00 лева, електрическа печка „Раховец” на стойност от 72,00 лева, 2 броя вълнени одеяла на обща стойност от 35,00 лева и килим от изкуствена материя на стойност с размери 2х4 метра на стойност от 56,00 лева, Н.Н.П. с ЕГН ********** от гр.Б. имуществена вреда в общ размер от 571 лева,  

 Следователно в резултат на противоправното си поведение подсъдимият е причинил престъпния резултат.

          Предвид това, че претендираното обезщетение съответства на причинените с престъплението имуществени вреди, включени в предмета на доказване по делото, съдът уважи изцяло гражданската претенция в размер на 571,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданетомесец октомври на 2018 г до окончателното изплащане на задължението.

          Осъди подсъдимият С.К.С. с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева върху уважената част на гражданския иск.

  

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :

 

Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.К.С. с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Б. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 50,40 (петдесет лева и 40 стотинки) лева за изготвената оценъчна експертиза.

Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.К.С. с ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. направените по делото в хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 20,00 (двадесет) лева представляващи възнаграждение на вещо лице, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.