Определение по дело №503/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 635
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Мулешков
Дело: 20231800100503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 635
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на четиринадесети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело №
20231800100503 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че е било нарушено правото му на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок – гр. д.1879/2013 г. на С. г. с..
Съдът намира исковете за недопустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение. Посочената норма
въвежда абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Същевременно глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
озаглавена „Разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок“, урежда специално
рекламационно производство (административно по своя характер), в
което кредиторът е длъжен да предяви пред длъжника своето право за
доброволно уреждане. Предявяването на правото съгласно чл. 60а, ал. 4
ЗСВ става чрез подаване на заявление в 6-месечен срок от приключване
на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към
Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
Следователно спазването на 6-месечния рекламационен срок е
въздигнато в условие за възникване на правото на иск (вж. и Таджер, В.
Гражданско право. Обща част. Дял II, 2022, Софи-Р, с. 586). Неговото неспазване
изключва провеждането на административното производство по трета "а"
от Закона за съдебната власт и води до погасяване на правото на иск по
1
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ независимо от цената на иска. С пропускането на
срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ се прекратява самото субективно материално
право на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС
(Определение № 2161 от 17.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2841/2023
г.)
В настоящия случай ищецът признава, че е подал заявлението извън
шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, поради което министърът на
правосъдието му е отказал обезщетение. Тези факти се установяват и с
представените доказателства. Решението по гр. д. № 1879/2013 г. на СГС
е влязло в сила на 07.06.2021 г.; заявлението по чл. 60а, ал. 1 ЗСВ е било
подадено чрез ИВСС на 03.08.2022 г.; с писмо от 27.01.2023 г.
министърът на правосъдието е отказал изплащането на обезщетение
поради неспазване на 6-месечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ.
Изводът е, че за ищеца правото на иск е било погасено, а исковата
молба е недопустима. Без значение е – предвид чл. 60а, ал. 3 ЗСВ, – че
исковете са с цена съответно 370 000 лв. (за имуществените вреди) и
25 000 лв. (за неимуществените вреди).
Неоснователни са доводите на ищеца по жалбите срещу
прекратителното определение на СГС, където настоящата искова молба е
била първоначално заведена, и срещу определението на САС по
приложените производства, според които 6-месечният срок по чл. 60а, ал.
4 ЗСВ е неприложим, тъй като имуществените вреди са били претърпени
едва 15.02.2023 г., когато е бил отхвърлен ревандикационният му иск по
чл. 108 ЗС срещу приобретател на имота. Евентуалните имуществени
вреди са настъпили още на 27.04.2017 г., когато имотът, предмет на иска
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по процесното гр. д. № 1879/2013 г., е бил отчужден.
Именно от този момент правата на ищеца, придобити по-късно със
съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вече са били непротивопоставими
на правата на приобретателите на имота предвид поредността на
вписванията.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Л. Г. Л..
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гр. д. №
503 / 2023 г. на Софийския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
2
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3