РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900747 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Б. от гр. Варна,
депозирана чрез процесуален представител, с която са предявени осъдителни
претенции против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за сумата от 86 851,98 лева, от които 80
000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
следствие на ПТП, настъпило на 17.07.2023 г. по вина на П. В.М., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 6 851,98 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на същото деяние, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, при твърдения за валидно застрахователно
правоотношение към процесния момент по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за МПС, марка
„Опел", модел „Астра", с рег. № ***, с ответното дружество по спора.
Ищецът И. Б. твърди, че на 17.07.2023 г., в гр. Варна настъпва ПТП
между движещ се в дясна пътна лента л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***,
собственост на П. М. и управляван от същия и спрелият пред него л.а. м.
“Шкода Фабия“ с рег. № ***, управляван от ищеца като в резулат на удара
последният автомобил се измества напред и блъска л.а. м. „Гранд Витара“ с
рег. № ***, управляван от трето лице. В причинна връзка с ПТП ищецът
получава множество наранявания по тялото. За извършеното деяние,
осъществено при нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП,
водачът М. е признат за виновен по влязло в сила, одобрено споразумение по
НОХД № 1850/2024 г. по описа на ВРС, за което му е наложено и съответно
наказание. В резултат на ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на гръбния израстък на пети гръден прешлен с
разкъсване на възките между пети и шести гръдни прешлени, обусловили
1
трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5
месеца. Твърди, че е сезирал застрахователят на деликвента, ответникът ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, с извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такова е отказано, за
което свидетелства представената писмена кореспонденция между страните.
Твърди, че претърпените увреждания са наложили оперативна
интервенция и болничен престой. Дадени са указани за грижа за оперативната
рана, превръзки до сваляне на конците на 14 ден след операцията. Назначени
са и три контролни прегледа. Сочи по-натам, че поради нестихващи болки в
областта на гърдите и необходимостта от продължаване на лечението, е приет
отново в Клиника по неврохирургия на 16.08.2023 г. в увредено общо
състояние, като с епикриза № ИЗ 9065 по описа на МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД му е поставена окончателна диагноза: Травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Посочени са и придружаващи
заболявания. Извършени са множество апаратни, образни и клинични
изследвания, в които са отразени констатираните здравословни увреждания.
При изписване от болницата на 03.09.2023 г., на ищеца са дадени
препоръки за спазване на хранително-двигателен режим и домашно лечение,
както и медикаментозно такова. Отделно от това е бил значителен период във
временна нетрудоспособност, постоянно в легнало положение без възможност
за самостоятелно обслужване. Сочи, че и към момента на сезиране на съда,
състоянието му е влошено.
Катастрофата и преживяното от нея е променило психиката му. От деен,
щастлив и позитивен човек се е превърнал в безпомощен, неустойчив,
преминаващ през чести депресивни състояния, мисли на несигурност за
бъдещето и дали ще се възстанови напълно. Като обобщение настоява, че
претърпените увреждания са оставили силен негативен отпечатък в живота му.
Поради това и заявява претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществени /свързани с лечението разходи/ вреди в
приетите за разглеждане от съда размери със съответните акцесорни
претенции.
Доводите се поддържат и в допълнителната искова молба.
Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 429 от КЗ.
В отговора застрахователят оспорва фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД
/което не следва да се взема предвид поради междувременно постигнатото
споразумение по НОХД 1850/2024 г./. Отправя изявление за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който в значителна степен е завишил
риска от увреждането, нарушавайки нормативно установените правила,
разписани в чл. 137а ал.1 от ЗДвП, управлявайки автомобила без поставен
предпазен колан. Счита, че при това приносът следва да се определи поне в
размер на 50%, доколкото ако бе с поставен обезопасителен колан,
претърпените травми биха били значително по-леки или тяхното причиняване
– избегнато. На самостоятелно основание счита претенцията за завишена по
размер.
В съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поддържа предявените искове.
От своя страна ответникът, също чрез упълномощен процесуален
представител, но в писмено становище поддържа твърденията си, изложени в
2
отговора на исковата молба. Становището си по същество на спора
последният излага подробно и в писмена форма в предоставения от съда срок.
И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1. По безспорните факти
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
приключилото наказателно производство срещу виновния водач, съдът на
основание чл. 300 ГПК зачита влязлото в сила на 25.06.2024 г. споразумение,
одобрено по НОХД 1850/2024 г. по описа на ВРС, което е задължително за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да
се пререшават. По тази причина съдът не дължи произнасяне, по
възражението на ответника, че настъпването на произшествието, от гледна
точка на виновния водач, по съществото си представлява случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК.
Фактологията и влязлата в сила присъда налагат да се приеме, че на
17.07.2023 г., в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, в пътната лента по
посока бул. „Христо Смирненски" при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с peг. № ***, П. В. М.е
нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, и по-конкретно чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на И. Д. Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на гръбния израстък на пети гръден прешлен с
разкъсване на връзките между пети и шести гръдни прешлени, обусловили
трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5
месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
което му е било наложено съответно наказание.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП – 17.07.2023 г. за
лек автомобил с марка „Опел“, модел Астра с рег. № *** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период
на валидност 17.11.2022 г. – 16.11.2023 г., сключена между собственика на
автомобила П. М. и ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Ищецът и ответното дружество не заемат противоположни позиции и по
обстоятелството, че на 07.08.2023 г. ответникът е получил отправената му от
ищеца извънсъдебна покана за заплащането на обезщетение за претърпените
процесни неимуществени и имуществени вреди.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят
наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет,
справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или
отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на
имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер,
дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й
момент.
2. По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет
и справедливия размер на обезщетението
3
За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато
провеждането на КСМАТЕ, което съдът кредитира като компетентно, пълно и
безпристрастно дадено. Въз основа на същото, съдът приема за установено, че
получената от ищеца при произшествието травма е настъпила на фона на
анкилозиращ спондилит, от който ищецът е страдал преди катастрофата. В
конкретния случай, при травмата на гръбначния стълб във високата гръдна
област са били нарушени двете носещи колони на гръбнака, като по този
начин се е намалила носещата му функция, което според експерта медик, е
предпоставка за бъдещи деформации поради нарушения сагитален баланс.
Според вещото лице в такива случаи трябва да се извърши
полисегментна педикуларна фиксация с титаниеви винтове и пръти. В
конкретната ситуация това е било сторено при първата операция на ищеца,
при която 8 титаниеви педикуларни винта, две титаниеви пръчки и един
конектор са били имплантирани на 4 нива – Тх3, Тх4, Тх5 и Тх6 с цел
стабилизиране на фрактурирания сегмент. Един месец по-късно обаче
фиксацията, която по принцип подлежи на премахване, е била свалена поради
изпитваните от ищеца силни болки и вероятното загноявяване на
оперативната рана. Експертът сочи също така, че извършените интервенции са
били с много голяма сложност и риск от увреждане на съседни жизнено важни
органи и системи, като сложността е била увеличена от мястото на фрактурата
и съпътстващия анкилозиращ спондилит. Установява се, че болничният
престой на ищеца при първото пролежаване е бил 6 дни, а при втория – 19.
С оглед заключението, че по време на болничното си лечение, ищецът е
търпял значителни болки и страдания, дължащи се на счупването в
гръбначната област и невъзможността му да се самообслужва, неоснователно
се явява възраЖ.ето на ответника в противния смисъл. По отношение на
всички негови съпътстващи заболявания: хипертонична болест, за която
вещото лице сочи, че ищецът приема лекарства; сърдечна недостатъчност;
извършена преди 14 години нефректомия в дясно поради установен карцином;
дегенеративни промени на гръбначния стълб по цялата му дължина и
анкилозиращия спондилит, е посочено, че са имали негативно влияние върху
протичането на травматичното заболяване и са забавили възстановителния
процес. Затова съдът не споделя и възраЖ.ето на ответника, че заявените от
ищеца увреждания, респективно болките и страданията вследствие на тях, се
дължат единствено на предходни заболявания. Напротив, установява се, че
съществуващите здравословни проблеми само са удължили, но не и породили
неговите негативни усещания. Тяхното наличие и въздействие не може да
изключи отговорността на деликвента и застрахователя, доколкото те са
обективен фактор, върху който ищецът не е могъл да влияе.
По мнение на вещото лице възстановителният период при травмата на
ищеца ще бъде около 2-3 години, отчитайки неговата възраст и анкилозиращ
спондилит. Отбелязано е също, че в бъдеще не се очаква пострадалият да има
значителни болки и страдания, дължащи се на произшествието. Макар при
извършването на прегледа с цел изготвяне на заключението, ищецът да се е
придвижвал самостоятелно без необходимост от помощни средства, той се е
оплаквал от периодични болки в областта на гръдната кост, които експертът
допуска, че са се дължали на все още невъзстановения сагитален баланс на
торакалния му гръбнак. В заключението е посочено и че се очаква в бъдеще
тези оплаквания да отшумят, но е отчетена и възможността да се задълбочат,
а съществуващото гръбначно изкривяване да се увеличи и да се наложи нова
стабилизация. Към момента на прегледа, вещото лице не е констатирало
4
усложнения от получената травма. От заключението се установява и че
вследствие оперативните намеси, в областта на средната линия на гърба на
ищеца е бил оставен първично заздравял оперативен белег с дължина около
20 см., за който е прието, че няма да бъде заличен в бъдеще.
Обърнато е внимание и на това, че при ищеца са показани
рехабилитация и физиотерапия няколко пъти годишно в специализирани
рехабилитационни центрове, но експертът в съдебно заседание изрично
подчерта, че мнението му е спорно по отношение на провеждането на
физиотерапевтични процедури. Доколкото обаче посочи, че в конкретния
случай, такива процедури биха довели до намаляване на болките, т.е.
подобрява се предимно търпимостта към тях, съдът не споделя, възраЖ.ето на
ответника, че възстановителният процес е бил удължен от ищеца поради
неспазване на дадените му медицински предписания.
На следващо място КСМАТЕ е установила, че в резултат на внезапния
високоенергиен удар отзад на автомобила, управляван от ищеца, колата
веднага е отхвръкнала напред и се е ударила в предностоящия автомобил. От
инерционните сили тялото на ищеца е изостанало от рязкото двиЖ.е напред на
неговия автомобил, при което облегалката на седалката му се е счупила и той е
останал полулегнал. По този начин е получил и процесната травма, която
както бе подчертано при изслушването на вещите лица, вероятно би била
различна при здрав човек /без съпътстващия анкилозиращ спондилит/, но по
никакъв начин не може да се каже, че би била по-лека.
За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди
ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката
Мария Б.а – негова съпруга, чиито показания съдът кредитира като пълни,
последователни и вътрешно непротиворечиви, и цени същите при условията
на чл. 172 ГПК.
От тях се установява, че при посещението на съпруга си в болницата,
след неговата хоспитализация там на 17.07.2023 г., го е заварила много
уплашен, отчаян и със сълзи на очи. По време на близо седмичния си престой
там, ищецът се е хранил основно с кисело мляко, не е ставал от леглото, като
свидетелката и техният зет са помагали с обслужването на битовите и
хигиенните му нужди. Тъй като не е можел да върви, прибирането му у дома е
станало с помощта на техни съседи. Там, въпреки приеманите по лекарско
предписание антибиотични и обезболяващи препарати, изпитваната болка не
само не е отшумявала, а дори се е засилила. В тази връзка, посочената в
заключението по КСМАТЕ повторна хоспитализация, се потвърждава и от
показанията, според които около месец след изписването му, ищецът се е
събудил с остра болка в гърдите, сърцето и гърба, поради което съпругата е
повикала спешна помощ и впоследствие пострадалият е бил повторно
опериран, тъй като поставените му импланти са причинили възпалителен
процес. След това той отново е престоял в болничното заведение, но този път
за по-дълъг период. Според свидетелката целият оздравителен процес е траял
около 6 месеца, като едва на четвъртия от тях е започнало подобрение в
състоянието на ищеца.
Съгласно показанията, след катастрофата ищецът е станал социално
дистанциран, нервен, сприхав и по-малко комуникативен. Започнал е и да се
храни в по-малки количества, като е загубил 12 кг. от теглото си. Преди
катастрофата здравословно е бил в много добро състояние, ходил е на работа и
се е грижил за внуците си. След ПТП той е започнал основно да гледа
5
телевизия и е спрял да помага на свидетелката в къщната работа, както го е
правел преди. Б.а споделя, че съпругът има нужда от присъствието й където и
да отиде, включително и често, за да си легне да спи вечер. Според
изложеното, след шестия месец от възстановителния си период, по своя
инициатива ищецът е започнал работа като охрана в общежитие, като поради
проблемите му със съня, преимуществено е работил нощни смени.
В показанията е отразена и настъпилата промяна в начина, по който
пострадалият шофира след произшествието, тъй като според свидетелката,
той е работил като професионален шофьор в Община Варна и е бил много
добър в тази дейност, но след инцидента, при управление на автомобила си е
започнал да се оглежда така сякаш някое друго МПС ще го удари всеки
момент, станал е много по-рязък, поради което и съпругата заявява, че отказва
да се вози при него.
Изложеното в показанията досежно емоционалните промени, се
подкрепя и намира своето научно изражение в заключението по допуснатата
по делото СПЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно дадено. От същото се установява, че след настъпването на
произшествието в психологичното и емоционалното състояние на ищеца е
настъпила промяна, изразяваща се в изпитване на високи нива на стрес и
тревожност, които са довели освен до усещане за нереалност, така и до
физически неразполоЖ.я като ускорено сърцебиене (аритмия), треперене,
обилно потене. При разпита си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
макар за тези физически неразположения отражение да оказват и
съпътстващите заболявания на ищеца, те до голяма степен се дължат на
катастрофата. Установява се, че наличието на хронична болка, за която
ищецът е споделил при прегледа си, е довела до повишени нива на тревожност
и остатъчно депресивно настроение, чувство за безсилие, отчаяние и
емоционално изтощение. Загубата на автономост, изразяваща се във временно
ограничение на възможностите му за свободно придвижване, шофиране,
извършване на други ежедневни дейности и полагане на труд е породило
чувство за безпомощност, зависимост от другите и е засилило емоционалния
стрес у ищеца.
Видно от заключението, катастрофата е накарала ищеца да бъде по-
затворен, да избягва социалните контакти и дори да усеща неразбиране от
близките си. Според експерта, при освидетелствания е имало и усещане за
безнадеждност, характеризиращо се с липса на мотивация, загуба на интерес
към извършването на ежедневни дейности и чувство за тъга. От проведеното
изследване се е установила и повишена ситуативна тревожност, свързана с
осъществяването на специфични дейности като шофиране или преминаване
през мястото на произшествието.
От СПЕ се налага и извода, че физическите травми или ограничения,
изпитвани от ищеца в резултат на инцидента, както и съпътстващия го
емоционалния стрес, са довели и до чувство за умора, нарушение на съня и
апетита, раздразнителност, нисък праг на търпимост и устойчивост, резки
промени в настроението, като вещото лице е посочило, че към момента на
прегледа ищецът се е чувствал унил и безразличен; бил е меланхоличен и
разконцентриран. Въпреки че към момента на прегледа той е бил здрав и
работоспособен, вещото лице отдава меланхолията и безразличието на
усещането му, че не може пълноценно да подпомага семейството си поради
преживяването, неувереността си да шофира, освен в особено належащи
6
ситуации.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице е пояснява, че
непосредствено след катастрофата у ищеца се е породила остра стресова
реакция, която обичайно продължава около четири седмици, поради което към
момента на прегледа, такава не е била налице. От заключението и разпита на
експерта се установява и че след ПТП пострадалият не е потърсил
психологична и/или психиатрична помощ за намаляване на негативните
преживявания, която би подобрила по-скоро неговото психологично
състояние, отколкото усещането му за безнадеждност и емоционална
нестабилност, тъй като в определена степен последните се дължат и на
темпераментовите, личностните особености на човек, наличието на предходни
медицински проблеми и неговата възраст. При изслушването му, експертът
подчерта, че не е късно да се търси помощ от психолог като настоя, че ищецът
няма необходимост от лечение при психиатър при отсъствие на данни за
необходимост той да бъде подлаган на медикаментозно лечение. Вещото лице
заключва и че придружаващите заболявания на ищеца, които не са настъпили
в резултат на катастрофата, вероятно също са оставили отпечатък в
психическото състояние на ищеца.
С оглед приетото на база свидетелските показания и заключението по
СПЕ не може да бъде споделено възраЖ.ето на ответната страна за отсъствие
на емоционална и битова промяна в живота на пострадалия.
Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира
следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от
тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени
от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на
деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в
резултат на нанесените при едно застрахователно събитие /в случая/ телесни
повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както
във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства
за увреденото лице. Целостта на човешкия организъм предопределя при
травма да се изпитва както физически, така и емоционален дискомфорт, като в
хипотеза на множество травми пак болките и страданията са за организма като
едно цяло. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера
на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на
обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.
Като се има предвид напредналата възраст на пострадалия, промяната в
начина на му на живот в социален и битов аспект, характера на травматичните
увреждания, които бяха описани по-горе, неочакваният начин по който те са
настъпили, сравнително продължителния период на пълно възстановяване – 6
месеца, остатъчното неразполоЖ.е и белег в областта на гръдната кост,
породената несигурност при шофиране и необходимостта от постоянно
7
присъствие на съпругата му, двете операции, които е претърпял, преживения
стрес, особено силен в периода преди и след тяхното извършване, придружен
със страх и несигурност, за които може да се отчете, че се характеризират с
по-голям интензитет от обичайния при този вид негативни преживявания.
Вместо подобрение, след първата операция се е породила необходимостта от
втора такава. От друга страна, като се имат предвид лимитите на
застрахователна отговорност, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението се явява този от 80 000 лева, до който и заявената претенция за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважена.
Отсъствието на настъпили усложнения от травмата в конкретния случай, не
може да бъде основание за присъждането на по-малък размер. На база
приетото, съдът не споделя искането на застрахователя за редуциране на
размера на обезщетението поради завишаване.
3. По въпроса за съпричиняването
Ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, чрез бездействие по поставяне на
обезопасителен колан.
Според заключението по КСМАТЕ по тялото на ищеца не са били
установени, а и нямало как да има следи от коланна травма, тъй като ударът от
съприкосновението между автомобила на ищеца и този на виновния водач е
бил отзад, в резултат на което тялото на ищеца е изостанало и е счупило
облегалката на седалката. Освен това вещото лице прави извод, че доколкото
инерционните сили при механизма на произшествието са били насочени
назад, то дори при поставен обезопасителен колан, уврежданията са щели да
бъдат същите.
При представяне на заключението в открито съдебно заседание
автоекспертът е пояснил, че коланът по принцип спира двиЖ.ето на тялото
напред, а в процесния случай то първо е тръгнало назад, счупило е седалката и
след това е политнало напред. Отчитайки, че седалката е захваната за пода на
купето много здраво, а в случая тя се е счупила, то вещото лице прави извода,
че цялата сила от удара е била поета от тялото на ищеца. От заключението се
установява и че е нямало контакт между елементи от купето на автомобила на
ищеца с неговите глава и торс. Отбелязва се, че тъй като той е бил неволен
участник във верижната катастрофа, то с никакви действия той не е можел да
я избегне.
На база преждепосоченото, възраЖ.ето за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно.
4. По иска за имуществени вреди
Според заключението по КСМАТЕ, представените от ищеца писмени
доказателства, в частност фактурите и касовите бележки, за извършени
медицински разноски, приети като доказателства по делото и подробно
описани в ИМ и протоколът от ОСЗ, се отнасят изцяло за необходими разходи,
сторени във връзка с лечението на ищеца и болничния му престой, вследствие
полученото травматично увреждане. В този смисъл предявеният иск за
заплащане на имуществени вреди в размер на 6 851,98 лв. се явява доказан по
основание и размер.
8
5. По претенцията за лихва
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Това са тези лихви, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице; или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава; и 2. с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
Доколкото в настоящия случай за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството, че застрахователят ответник е получил
отправената до него от ищеца извънсъдебна покана за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди в претендирания размер на 07.08.2023 г.,
то това е и датата от която следва да бъде присъдена лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, до момента на окончателното
плащане.
Върху обезщетението за имуществените вреди, законната лихва също
следва да бъде присъдена от момента, за който е поискана – датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задълЖ.ето.
6. По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебно-
деловодни разходи биха се следвали единствено в полза на ищеца. Доколкото
същият е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а за заплатените от него вместо ответника
депозити за провеждане на СПЕ и КСМАТЕ, в откритото съдебно заседание на
19.09.2024 г. е било разпоредено сумите да му бъдат възстановени, то
дължимо е единствено възнаграждение в полза на неговия процесуален
представител на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 ЗАдв с оглед
представения на л. 246 (гръб) договор за права защита и съдействие. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът счита, че дължимото в полза на адвокат Н.
Д. възнаграждение по предявените искове възлиза на сумата от 9117,80 лв. с
ДДС, съобразявайки и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на застрахователя следва да бъде възложено заплащането в
полза на бюджета на съдебната власт на дължимата държавна такса върху
уважената част от исковете – 3474,08 лева, първоначално дължимите депозити
за СПЕ и КСМАТЕ, както и допълнително определения такъв за заплащане на
окончателното възнаграждение на вещото лице по СПЕ, възлизащи на общо
685 лв., които депозити са били заплатени от бюджета на съда.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429 от
КЗ на И. Д. Б. , ЕГН **********, гр. Варна , сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2023 г.
в гр. Варна, по вина на П. В. М., за което деликвентът е признат за виновен по
влязло в сила споразумение по НОХД 20243110201850 по описа на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 6 851,98 (шест хиляди
осемстотин петдесет и един и 0,98) лева, по: 1.Фактура № 9690 от 29.07.2023
г., издадена от „Матрикариа" ООД, ведно с касов бон, на стойност 10,42 лева,
ведно с касов бон и рецепта; 2.Фактура № 9707 от 05.08.2023 г., издадена от
„Матрикариа"ООД, ведно с касов бон, на стойност 9,61 лева, ведно с касов
бон и рецепта; 3.Фактура № 2618 от 24.07.2023 г., издадена от МБАЛ „Света-
Анна Варна" АД, гр. Варна на стойност 5 571,00 лева, ведно с платежно
нареждане/разписка от 19.07.2023 г.; 4.Фактура № 2619 от 24.07.2023 г.,
издадена от МБАЛ „Света[1]Анна Варна" АД гр. Варна на стойност 895,00
лева, ведно с платежно нареждане/разписка от 19.07.2023 г.; 5.Фактура №
9681 от 23.07.2023 г.,издадена от „Матрикариа" ООД, ведно с касов бон, на
стойност 54,29 лева, ведно с касов бон и рецепта; 6.Фактура № 971 от
31.07.2023 г., издадена от МБАЛ „Света-Анна Варна" АД гр. Варна на
стойност 44,00 лева; 7.Фактура № 8296 от 03.09.2023 г., издадена от
„Матрикариа" ООД, ведно с касов бон, на стойност 31,77 лева; 8. Фактура №
********** от 25.08.2023 г„ издадена от МДЛ - Русев ЕООД, на стойност
140,00 лева; 9.Фактура № 8260 от 22.08.2023 г., издадена от „Матрикариа"
ООД, ведно с касов бон и рецептурна бланка на стойност 11,30 лева;
10.Фактура № 19940 от 18.08.2023 г., издадена от „Лилия Вангарова" ЕООД,
ведно с касов бон на стойност 15,80 лева; 11.Фактура № 9702 от 04.08.2023 г.,
издадена от „Матрикариа" ООД, ведно с касов бон, на стойност 30,72 лева; 12.
Фактура № 9787 от 25.09.2023 г., издадена от „Матрикариа" ООД, ведно с
касов бон на стойност 38,07 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на същото деяние, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, при доказано валидно
застрахователно правоотношение към процесния момент на ПТП по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена за МПС, марка „Опел", модел „Астра", с рег. №***, с ответното
дружество по спора.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, от ШАК
сумата от 9 117,80 (девет хиляди сто и седемнадесет и 0,80) лв. с ДДС ,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски окръжен съд, сумата от 3474,08 (три хиляди четиристотин
10
седемдесет и четири и 0.08/ лева, държавна такса, съразмерно с уважената
част от исковете, както и сумата от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лева,
депозити за СПЕ и КСМАТЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11