Решение по дело №3118/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 126
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20222230103118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230103118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, и цена 702,33 лева,
представляваща недължимо платена сума за договор по потребителски кредит
№ 542402/11.09.2017г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане. Претендират се и разноските по делото. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърденията, че исковата сума е недължимо
платена от ищеца, като са наведени доводи в исковата молба за
недействителност на договора. Посочено е, че между същите страни е водено
и друго гражданско дело, а именно гражданско дело № 297/2021 г. на Районен
съд – Сливен, по което предмет на делото е бил частичен иск за сумата 25,00
лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати исковата сума, която в действителност представлява
разликата над сумата присъдена по частичния иск по гражданско дело №
297/2021 г. на Районен съд - Сливен. Претендира се законната лихва и
разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
В съдебно заседание ищецът не се явява. В писмено становище
пълномощникът му моли за уважаване на иска.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № 542402 от
11.09.2017 г. ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 900 лева, за
срок от 10 месеца, при фиксиран лихвен процент - 19 % и ГПР – 48,35 %.
Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 1731,83 лева.
С влязло в сила съдебно решение №260023/14.03.2022г., потвърдено от
СлОС е уважен частичен иск на ищеца срещу ответното дружество, като в
мотивите си съдът е приел, че договора за кредит е недействителен. С
решението ответното дружество е осъдено за заплати на ищеца на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 25 /двадесет и
пет/ лева, представляваща част от недължимо платена сума по недействителен
договор за кредит № 542402 от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху
нея, считано 27.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 250
/двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Разликата между недължимо платената от ищеца сума и присъдената му
по предходното дело сума надвишава исковата сума в размер на 702,33 лева.
В мотивите на въззивната инстанция по предходното дело е прието, че
ищецът е заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 1731,83 лева
и това означава, че внесеното над чистата стойност на кредита от 900 лева е
недължимо платено.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на вещите лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 702,33 лева, представляваща оставаща част от недължимо платена
сума по недействителен Договор за кредит с № 542402 от 11.09.2017г. е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит,
като ищецът е получил в заем сумата 900 лева, а е върнал на ответника –
кредитор сумата 1731,83 лева.
С влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №297/2021г. е уважен
частичен иск за сумата 25 лева. Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Това
означава, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем в
размер на сумата от 900 лева, а разликата, която е заплатена над размера на
получения кредит, се явява недължима, като получена при начална липса на
основание. Поради това съдът следва да присъди разликата над уважения
частичен иск, а именно исковата сума в размер на 702,33 лева. Този размер е
2
по-малък от действителния, но поради липса на изменение на иска и
забраната за присъждане свръхпетитум, иска следва да се уважи в
претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 50 лева, заплатена държавна такса.
Пълномощникът на ищеца е претендирал възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като искането е основателно и следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К. „Младост-3“, бул.
„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г. с
ЕГН-********** от гр.************************ на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 702,33 лева /седемстотин и два лева и
33 стотинки/, представляваща част от недължимо платена сума по
недействителен договор за кредит № 542402 от 11.09.2017г., която не е
присъдена по уважения частичен иск по гр.дело №297/2021г. на СлРС, ведно
със законната лихва върху нея, считано 21.07.2022г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К. „Младост-3“, бул.
„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Б. Х. З. от САК, с адрес гр.*************************************
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 400 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3