№ 14293
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110162182 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, вх. [*******] г., подадена от
Г. Й. Д., ЕГН **********, чрез адв. Б. П. с която се обжалва отказ на кмета на район
[*******] да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ за поземлен
имот с пл. № [*******], к.л. 9 по стария кадастрален план на местността [*******]
(1939 г.), поискани със заявление, вх. № [*******] г., адресирано до кмета на
[*******].
Жалбоподателят излага твърдения, че е наследник на [*******] и в това си
качество е подал пред административния орган (кмета на [*******], [*******])
заявление за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ, вх. №
[*******] г. за поземлен имот с пл. № [*******], к.л. 9 по стария кадастрален план на
местността [*******] (1939 г.). Излага, че вместо поисканите удостоверение и скица,
респ. заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, административният орган е издал оспорения
отказ, като е приел, че процесният поземлен имот бил идентичен с парцел № 52 по
плана на военния терен в [*******], който е бил отчужден за нуждите на войската с
Царски указ № 29/10.12.1943 г. по реда на ЗОНИДОП от 1885 г. Административният
орган приел, че за този имот не важат разпоредбите на ЗСПЗЗ, с оглед което и не били
налице основанията за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 – 6
ППЗСПЗЗ. Излага аргументи, че обжалваният акт е нищожен, тъй като бил постановен
извън компетентността на органа, а в условията на евентуалност – незаконосъобразен,
поради протИ.речие с материалния закон. Моли съда да прогласи нищожността или да
отмени атакувания административен акт като незаконосъобразен, а преписката да бъде
върната на органа с указания.
Насрещната страна по жалбата – кметът на [*******], [*******], чрез
процесуалния си представител юрк. В.М., оспорва същата и моли съда да я остави без
уважение. Развива съображения, че процесният недвижим имот е бил отчужден по
силата на Царски указ № 29/1943 г. по силата на ЗОНИДОП, предвид което не били
1
налице основанията за издаване на исканите удосотверение и скица по чл. 13
ППЗСПЗЗ. Поддържа, че акт по чл. 11, ал. 4 от Правилника се издава само в случаите,
когато имотът не е отчужден за нуждите на държавата. В случая имотът не подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, по който ред бил
заявен за възстановяване от жалбоподателя, а приложим бил редът по ЗВСОНИ.
Конституираните в производството заинтересовани страни В. Б. Т., Т. Е. З., С. П.
К., М. П. Л., К. Й. Л., М. О. Д., С. С. Д., О. Й. О., М. Й. О., В. С. И., Б. С. В., Б. И. Г., И.
И. Г., чрез адв. Б. П., изразяват становище за основателност на жалбата.
Заинтересованата страна М. С. З. не е изразила становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е
образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на
оспорване; оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е
оттеглен; оспорващият няма правен интерес от оспорването; оспорването е
просрочено; по оспорването има влязло в сила съдебно решение; има образувано дело
пред същия съд, между същите страни, на същото основание; оспорването бъде
оттеглено или бъде извършен отказ от него. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им,
като мълчаливият отказ или мълчалИ.то съгласие може да се оспори в едномесечен
срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе.
В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от
легитимирана страна и не са налице отрицателните предпоставки, възпрепятстващи
образуване на съдебно производство. По отношение на преценката дали е спазен
срокът за подаване на жалбата, съдът след изследване на този въпрос констатира, че от
приобщената по делото административната преписка се установява, че жалбата е
подадена в срока за обжалване на изричния отказ на административния орган да
издаде поисканите актове. Не се установява писмото, подписано от кмета на [*******]
да е било връчено на адресата по-рано. Ето защо и жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
По основателността на жалбата:
От приобщената по делото административна преписка № [*******],
предоставена от административния орган, се установява, че на 27.06.2023 г. е подал
заявление с вх. № [*******], с което е поискал издаване на удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № [*******], к. л. №9 от кадастралния план от
1939 г., представляващ земеделска земя с площ от 3500 кв. м., по скица 3664 кв.м.,
находящ се в местността [*******], в землището на [*******] с оглед заявяването на
имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По преписката е представено удостоверение с изх. № [*******] г., издадено от
[*******], с което е посочено, че в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, имот пл. № [*******],
к.л. 9 по стария кадастрален план от 1939 г. е заявен за възстановяване от
наследниците на [*******] и е образувана административна преписка 230/1992 г. Към
датата на издаване на удостоверението ОСЗ не се е произнесла с решение за имота с
посочения номер. Удостоверението е издадено на жалбоподателя за снабдяване със
скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че правото на собственост върху имота е било заявено за
2
възстановяване от наследниците на [*******] през 1992 г. не е спорно по делото. Не е
спорно също така, че производството пред [*******] не е приключило към датата на
проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № [*******] г., издадено
от [*******], [*******] се установява, че [*******] е починал на 02.03.1974 г., като
негови наследници по закон съгласно същото се явяват жалбоподателят и
конституираните като заинтересовани страни в производството лица.
В писмо от 04.11.2021 г., подписано от началника на [*******], адресирано до
заявителя Г. Й. Д., без данни дали, кога и на кого е връчено, е посочено, че във връзка
с подаденото заявление за възстановяване на правото на собственост върху поземлен
имот с пл. № [*******] е необходимо да бъдат издадена актове на кмета на общината –
заповед за утвърждаване на определената застроена площ от общинската техническа
служба съобразно съществуващото фактическо положение, а след влизането й в сила -
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 – ал. 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ.
С обжалвания в настоящото производство отказ, кметът на [*******],
[*******], излагайки съображения, че имотът, във връзка с който е направено искане
за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 – ал. 6 ППЗСПЗЗ, се явява
идентичен с парцел № 52 по плана на военния терен в [*******], последният
отчужден за нуждите на войската с Царски указ № 29/1943 г. по реда на ЗОНИДОП, е
приел, че не важат разпоредбите на ЗСПЗЗ, с оглед което не са налице основания
искането да се издадат удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ да бъде уважено. На
страната е съобщена възможността да обжалва отказа по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Съгласно правомощията, уредени с разпоредбата на чл. 146 АПК, при
извършване на преценка за законосъобразността на административния акт съдът
проверява следните предпоставки: дали актът е издаден от компетентен орган; дали е
спазена установената форма; дали е допуснато съществено нарушение на
административно-производствени правила при издаване на акта; дали е налице
протИ.речие на административния акт с материалноправни разпоредби; както и дали
актът съответства с целта на закона.
При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт
съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички
основания по чл. 146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването на административния акт /арг. чл. 142, ал. 1
АПК/.
В случая от съдържанието на оспорения административен акт се установява, че
същият е издаден от компетентен орган в съответната за това форма /писмена/. Не се
установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на акта. Съдът обаче намира, че оспореният акт протИ.речи на
материалноправни разпоредби и не е съобразен с целта на закона, което налага
неговата отмяна, поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.
13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Производството по издаване на удостоверение и
скица от техническата служба предхожда по време издаването на решение за
възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, когато се касае за
имот в урбанизирана територия и именно чрез издадените в това производство актове
се осъществява индивидуализацията на подлежащата на възстановяване в реални
граници част от бившия имот. В случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията
на имота в урбанизирана територия, която в останалите случаи се съдържа в решение
3
и скица към него на органа по поземлена собственост, се извършва още при
осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура
приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в
стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица и без да е
от значение това дали имотът е нанесен в новата кадастрална карта по реда на ЗКИР,
или не /в този смисъл Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I
г. о., ГК и Решение № 266 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2014 г., III г. о., ГК/.
В рамките на тази процедура кметът на общината е компетентен да откаже
издаването на скица и удостоверение, когато молбата изхожда от нелегитимирано
лице, когато е нередовна и дадените от административния орган указания не са
изпълнени, както и когато липсват предпоставките за издаване на исканите актове
/напр. когато при извършената проверка се установи, че имотът не се намира в
границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или
с околовръстен полигон/. В правомощията на кмета на общината се включват още и
проверка, респ. право на отказ за издаване на актовете в случай, че такива вече са
издадени на същите заявители за същия имот, доколкото административният орган е
задължен да следи за отрицателните предпоставки за допустимостта на искането, една
от които е наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни /чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК/. С оглед посочената по-горе характеристика на
исканите актове като предпоставка за постановяване на решение за възстановяване и
способ за индивидуализация на имота, тяхната актуалност във времето е без правно
значение и не обосновава необходимост от периодичното им преиздаване, след като
реституционното производство е приключило. Следователно административният орган
би могъл да откаже издаването на исканите актове едва при наличие на приключила
процедура по възстановяване на собствеността /какъвто настоящият случай не е/.
В случая с подаване на заявлението за издаване на удостоверение и скица по чл.
13 ППЗСПЗЗ жалбоподателят е представил и удостоверение с изх. № [*******] г.,
издадено от [*******], в което изрично е посочено, че производството по
възстановяване собствеността върху процесния имот е все още висящо, както и че
изготвянето на актуална скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е
необходимо за произнасяне с решение от страна на [*******]. Така издаденото
удостоверение обвързва органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ по същия начин, по
който би го обвързвало пряко искане от страна на [*******], отправено по реда на чл.
13, ал. 4, изр. 2 ППЗСПЗЗ.
При наличието на тези данни, кметът на общината не може да преценява какво
по вид и основание производство се провежда пред ОСЗ, дали това е редът за
възстановяване на правото на собственост или заявителят е следвало да упражни
правата си по реда на друг закон, дали производството пред ОСЗ е допустимо,
законосъобразно и дали заявлението е основателено. Законодателят не е уредил
правомощия на кмета на общината /респ. кмета на района/ да следи за
законосъобразността на действията и актовете на общинската служба по земеделие,
поради което незаконосъобразни се явяват развитите в отказа съображения, че
искането не би могло да бъде уважено, тъй като за конкретния имот ЗСПЗЗ и
правилникът по прилагането му не били приложими. В този смисъл е напр. Решение
№ 4690 от 8.07.2022 г. на [*******] по адм. д. № 3875/2022 г.
След като органът, комуто е възложено разглеждането и приключването на
производството с окончателен акт, е удостоверил пред органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
ППЗСПЗЗ, че производството все още не е приключено и предстои произнасяне, за
което е необходимо издаването на удостоверение и скица, интересът на жалбоподателя
4
е налице, а административният орган в съответствие с нормата принцип на чл. 9, ал. 4
АПК дължи съдействие на страните за законосъобразно и справедлИ. решаване на
въпроса, предмет на производството.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира отказа на
кмета на [*******] – [*******] за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13
ППЗСПЗЗ за имот с пл. № [*******] за незаконосъобразен, поради което същият
следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за
продължаване на действията по издаване на исканите удостоверение и скица.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че с оглед преметния обхват на производството не следва на обсъждане да се
подлага въпросът дали процесният имот в действителност е идентичен с посочения от
административния орган парцел, дали същият е бил надлежно отчужден на законово
основание, завършена ли е отчуждителната процедура, подлежи ли имотът на
възстановяване и по какъв законов ред.
По разноските:
С оглед изхода от спора, с право на разноски разполага жалбоподателят. В
случая липсват доказателства за сторени от жалбоподателя разноски, поради което
такива не следва да се присъждат със съдебното решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, вх. [*******] г., рег. № [*******]/30.10.2023 г., подадена от
Г. Й. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: [*******] отказа на кмета на [*******],
[*******] да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 – ал. 6 ППЗСПЗЗ за
поземлен имот с пл. № [*******], к.л. 9 по стария кадастрален план на м. [*******] (от
1939 г.), съдържащ се в писмо, изх. № [*******]/24.07.2023 г., издаването на които е
поискано със заявление, вх. № [*******] г.
ВРЪЩА преписката на кмета на [*******], [*******] за продължаване на
производството по издаване на исканите удостоверение и скица.
Решението е постановено при участието на В. Б. Т., ЕГН **********, Т. Е. З.,
ЕГН **********, М. С. З., ЕГН **********, С. П. К., ЕГН **********, М. П. Л., ЕГН
**********, К. Й. Л., ЕГН **********, М. О. Д., ЕГН **********, С. С. Д., ЕГН
**********, О. Й. О., ЕГН **********, М. Й. О., ЕГН **********, В. С. И., ЕГН
**********, Б. С. В., ЕГН **********, Б. И. Г., ЕГН **********, И. И. Г., ЕГН
**********, конституирани като заинтересовани страни.
Решението подлежи на обжалване пред АССГ в четиринадесетдневен срок от
връчване на препис на страните.
Заинтересованите страни с изключение на М. С. З. да се уведомят за
решението чрез пълномощника им адв. Б. П. на адрес: [*******].
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5