РЕШЕНИЕ
№
Ямбол, 47/29.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - V състав , в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СТОЯН ВЪЛЧЕВ |
|
|
при секретар |
Красимира Юрукова |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от председателя |
Стоян Вълчев |
|
|
по административно дело № 317/2022 г. |
||
Производството е образувано на основание чл.145 АПК
във връзка с чл.8, ал.2 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, по жалба на И.Ж.В. с
адрес ***, чрез пълномощници адв.Ж.К.
и адв.Пл.С. *** със съдебен адрес ***, офис *, e-meil-***@ abv.bg, моб. тел **********, чрез адв.Пл.С. против Решение № АПИО-3549#1/14.11.2022 г. на Кмета
на община Стралджа относно Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Ц.Д.П.
по искане за издаване на удостоверение за наследници с вх.№
АПИО-3549/18.10.2022 г. на Община Стралджа от И.Ж.В. с адрес ***.
В жалбата се твърди, че отказът на Кмета на Община
Стралджа е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и в
нарушение на административно производствените правила, поради което се
претендира да се отмени като незаконосъобразно Решение № АПИО-3549#1/14.11.2022
г. на кмета на общ.Стралджа и се изпрати преписката на компетентния
административен орган-Община Стралджа за произнасяне по подаденото искане за
издаване на удостоверение за наследници, съобразено с дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание за оспорващия се явяват адв.С. и адв.К., които подържат
жалбата и доразвива съображенията й в писмени бележки с искане за уважаване и
за присъждане на направените по делото разноски.
За ответната се явява гл.юрисконсулт В.-И., като
оспорва изцяло депозираната жалба, поддържа депозирания отговор по изложените в
него съображения, допълнени с писмени бележки, претендира да се остави жалбата
без уважение ведно със законните последици и прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят
И.Ж.В. е подал искане вх.№АПИО-3549/18.10.2022 г. за издаване на удостоверение
за наследниците на Ц.Д.П..
С
Решение № АПИО-3549#1/14.11.2022 г. кметът на община Стралджа е постановил
Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Ц.Д.П. по искане за
издаване на удостоверение за наследници с вх.№ АПИО-3549/18.10.2022 г. на
Община Стралджа от И.Ж.В. с адрес ***.
Видно
от акт за смърт №45/1959 г. издаден от община Стралджа, Ц.Д.П. е починала на
24.09.1959 г. в гр.Стралджа.
Съгласно
удостоверение № АПИО-311/01.02.2023 г. в наличните в община Стралджа регистри
на населението липсат данни за лицата Й. П.П. поч. през 1951 г. и Ц.Д.П. е поч. през 1959 г.
По
делото са представени, приложените по преписка № 7598/20.02.1992 г. за
възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Й. П.П. (Ю. П.П.) б.ж. на гр.Стралджа
и по преписка № 4674/27.09.1991 г. за възстановяване на земеделски земи по реда
на ЗСПЗЗ на наследниците на П.П.В. б.ж. на
гр.Стралджа, удостоверение №1113/05.02.1992 г. за наследниците на Й. П.П. и Удостоверение № 4969/18.11.1991 г. за наследниците на П.П.В..
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК, като разгледана по същество се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол
Решение № АПИО-3549#1/14.11.2022 г. на Кмета на община Стралджа относно Отказ
за издаване на удостоверение за наследници на Ц.Д.П. по искане за издаване на
удостоверение за наследници с вх.№ АПИО-3549/18.10.2022 г. на Община Стралджа
от И.Ж.В. с адрес ***.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на кмета на гр.Стралджа, обл.Ямбол е постановена от надлежен орган съгласно чл.2,
ал.5 Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа
на регистъра на населението, в кръга на неговата компетентност, но е
незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени нарушения на
производствените правила.
Административния орган мотивира отказа си да издаде
удостоверение за наследниците на Ц.Д.П. поради липса на регистри за гражданско
състояние от преди 1913 г. и невъзможност да се посочи точна година на акта за
граждански брак на Ц.Д.П. с Й. П.П.. В резултат на
извършената проверка, кметът на общината не е могъл да установи безспорно
наследниците на Ц.Д.П..
В отказа на административния орган е обследвано и
предходно удостоверение за наследници № 1113/1992 г. по отношение на съпругът
на Ц.Д.П. – Й. П.П., от което административния орган
е заключил, че не може може безспорно да се установи,
че от брака между Ц.Д.П. и Й. П.П. няма родени деца и
че не може безспорно да се установи за наличието на братя и сестри, както и за
други наследници по закон.
По смисъла на чл.1, ал.2 и ал.3 ЗГР гражданска
регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на
актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на
населението, като същата включва съвкупност от данни за едно лице, които го
отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на
носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др. В регистрите на актовете за гражданско състояние,
съгласно чл.3, ал.1 ЗГР, се вписват събитията по чл.1, ал.2 за всички лица,
които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за
лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на
събитието се намират на територията на Република България.
Налице са два вида регистри по ЗГР - по гражданско
състояние, в който се вписват юридически събития - раждане, брак, смърт и
регистър на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето,
които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството
на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение,
родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и
задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и
съребрена линия, подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в
регистъра за гражданско състояние.
По силата на императивната норма на чл.4, ал.3 ЗГР
задължението за вписване на събитията по чл.1, ал.2 ЗГР е на кметовете на
общините, които са отговорни за гражданската регистрация на територията на
общината.
Ето защо задължението за попълване и поддържане на
регистрите на населението, от които да се черпи информация относно родството на
Ц.Д.П., с оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на кмета и
той е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове
по реда на ЗГР.
Липсата на регистри за гражданско състояние от преди
1913 г. е ирелевантна с оглед мотивирането на отказа
на административния орган, т.к. по онова време данни са налични в регистъра към
Българската патриаршия.
Удостоверението за наследници е официален
свидетелстващ документ, защото е издаден от длъжностно лице, в кръга на
неговата компетентност и при спазване на установения ред и свидетелства за
факти, които авторът на документа е възприел.
Не отговаря на истината твърдението, че няма
достатъчно данни, които от безпорен начин да
свидетелстват, че от брака между Ц.Д.П. и Й. П.П.
няма родени деца и не може беспорно да се установи за
наличието на братя и сестри, както и за техни низходящи по закон, тъй като има
предходно издадено удостоверение за наследници на Й. П.П.
№ 1113/1992 г., което е издадено по служебен път.
Считайки, че е официален документ, удостоверението за
наследници се ползва и с материална и с формална доказателствена
сила, поради което административният орган е следвало да отчете по безспорен
начин родствените връзки, инкорпорирани в удостоверение № 1113/1992 г. за
наследниците на Й. П.П., с което административния
орган е запознат, след като го е обсъдил в решението си.
Съгласно чл.12, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към
датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за
които има съставен акт за смърт. Следователно, за извършване на административата услуга - издаване на удостоверение за
наследници, е достатъчно представянето на акт за смърт на починалото лице, с
който се удостоверява факта на смъртта. Понастоящем, това изискване е изпълнено,
след като в искането за издаване на удостовернеие за
наследниците на Ц.Д.П. е посочен номер и дата на акт за смъртта й - № 45/1959
г., още повече, че последния е съставен в общината, от която се иска извършване
на услугата, поради което за кмета на общината, където е почиало
лицето, е възникнало задължението за издаване на документа.
Поради това, административният орган не може да се
позовава на неизпълнение на произтичащото от посочени разпоредби задължение за
попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на
регистрация, с оглед това да се извърши административна услуга на физическо
лице.
Следва да се посочи, че в случая не може да намери
приложение производството по чл.542 и сл. ГПК, в който смисъл е решение №
13332/09.11.2010 г. по адм. дело № 11537/2009 г. на
ВАС.
Въпросното производство е охранително и има място само
в случай, че даден факт с правно значение, за който е предвидено удостоверяване
чрез документ, съставен по надлежен ред, не е бил съставен, или макар и
съставен, е изгубен или унищожен, т.е. касае несъставяне, изгубване или
унищожаване на акт за гражданско състояние, който е част от регистъра за
гражданско състояние и производството по чл.542 ГПК се прилага в хипотезата на
липсващ акт за гражданско състояние (например акт за смърт).
В случая, въз основа на такъв документ - акт за
гражданско състояние (акт за смърт) се иска удостоверяване на данни, вписани в
регистъра на населението.
Освен това, кмета не би бил обвързан от силата на
присъдено нещо на съдебното решение, постановено по реда на общото исково
производство, а наличието на друг процесуален ред за осъществяване на правата
на гражданите, прегражда правото на установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК.
На следващо място - съдебното решение на гражданския
съд не може да замести исканото удостоверение за наследници, което по смисъла
на чл.21, ал.2 АПК е административен акт, изискуем за представяне от гражданите
в редица специални закони, т.к. това решение може да служи за попълване на
данните от регистъра на населението, ако общината е обвързана от него, но не
замества административното волеизявление, обективирано
в декларативния административен акт.
В обобщение се налага извода, че след като гражданите
имат право да получат данни, касаещи собствената им регистрация във връзка с
осъществяване на свой защитим от закона интерес, то бездействието на
централната или местната администрация при попълване и обновяване на регистъра
на населението не може да бъде законосъобразен мотив за отказ да се издаде
административен акт по реда на ЗГР, в която насока е и съдебната практика обективирана в Решение № 13322/ 9.11.2010 г. по адм. д. № 11537/2009 г., III о. на ВАС и Решение №
2414/17.02.2011 г. по адм. д. № 211/2011 г., III о.
на ВАС.
Предвид посоченото съдът приема, че атакуваното
решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
производствените правила и следва да бъде отменено.
Поради това, че след отмяна на решението не е от
компетентността на съда да извърши исканата услуга, то на основание чл.173, ал.
2 от АПК делото трябва бъде върнато като преписка на административния орган за
решаване на въпроса по същество, като съобрази дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
С оглед изхода на делото следва на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева,
представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат, като
възражението за прекомерност на последното е неоснователно доколкото съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 1000 лв.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № АПИО-3549#1/14.11.2022
г. на Кмета на община Стралджа относно Отказ за издаване на удостоверение за
наследници на Ц.Д.П. по искане за издаване на удостоверение за наследници с
вх.№ АПИО-3549/18.10.2022 г. на Община Стралджа от И.Ж.В. с адрес ***.
ВРЪЩА делото като преписка на кмета на
община Стралджа за произнасяне по Искане за издаване на удостоверение за
наследници с вх.№ АПИО-3549/18.10.2022 г. на Община Стралджа от И.Ж.В. с адрес ***
при съобразяване с дадените от съда с мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Стралджа да заплати на И.Ж.В.
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
|
Съдия: |
/п/ не се чете |