№ 125
гр. Харманли, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200312 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на ЕТ "Н. С." със седалище и адрес:с.Б., общ.
Х., обл. Х., представлявано от Н. М. С. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 700591-F699880 /24.04.2023 г., издадено от Началник отдел
"Оперативни дейности" - Пловдив в ГД „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с което на жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл.185, ал.5,вр. чл.185, ал.4,вр. чл. 185,ал.2 от ЗДДС в размер на
6000,00 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от
ЗДДС .
В жалбата се излагат подробни съображения относно приложението
на законовите текстове, като счита същите за приложени неправилно и
незаконосъобразно в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на процесуалните правила.
Моли и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява,
чрез процесуалния си представител адв. И. И. поддържа жалбата, който
оспорва, че има повторност, като излага подробни доводи в тази насока.
Твърди, че случаят е маловажен и би следвало да бъде погледнат от гледна
точка на разпоредбите на чл. 28 ал.1 ЗАНН. Счита, че административно-
1
наказващият орган е приложил неправилна квалификация при определяне на
наказанието, както и че размерът на имуществената санкция е определен
неправилно. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради
неговата законосъобразност, както и алтернативно прави искане за изменение
на същото. Претендират разноските по делото и правят възражение на
прекомерност, в случай на уважаване на подадената жалба.
В съдебно заседание процесуалния представител на АНО, счита
изложените възражения и доводи в подадената жалба за неоснователни и
недоказани. Сочи, че извършеното нарушение е безспорно установено и
доказано от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, така и от гласните такива, а наложената имуществена
санкция на дружеството за правилно определена и съответства на степента на
обществена опасност на извършеното нарушение. Алтернативно се прави
искане, в случай, че съдът приеме за приложима нормата на чл.185,ал.4 от
ЗДДС, да измени наказателното постановление в частта на наложената
санкция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ
съда) ефект.
Разгледана по същество е частично основателна.
Харманлийския районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2023г. в 10:00 часа в обект – магазин бистро, находящ се в
с.Б., общ. Харманли стопанисван от Н. М. С. с ЕГН **********, ЕТ „Н. С.“ с
ЕИК ********* контролните органи са извършили проверка и са
констатирали, че в деня на проверката е допуснато нарушение като не е
регистрирано чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна в касовата
наличност в размер на 182.42лева. Намиращото се в обекта фискално
устройство модел „Tremol M-20“ с ИН ZK 133302 и на ФП 50170411 е
установена фактическа наличност в размер на 201.00лева. Разчетена е касова
наличност към момента на проверката в размер на 18.60лв., служебно
въведени – 00.00, служебно изведени -00.00, т.е. установена разлика –
182.40лв. Тази промяна в касовата наличност, възлизаща в размер на
182.40лв. не е регистрирана в наличното ФУ с 133302 и на ФП 50170411 по
предвидения за това ред, чрез операцията „служебно въведени суми“.
Наличното в проверявания обект ФУ конструктивно притежава възможността
2
да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени
суми“.
В резултат на събраните при проверката доказателства - касов бон на
отчет артикули от 02.04.2021г. до 17.03.2023г.; декларация за стопанисвани
обекти от задължено лице Н. М. С. – оригинал, опис на паричните средства в
касата на обекта към момента на започване на проверката и др., се
установило, че разчетена касова наличност по данни ФУ е 18.60 лева,
фактическата наличност на парични средства е 201.00 лева, сума на
паричните средства в началото на работния ден - 00, 00 лв.; въведени пари в
касата – 00,00 лева, изведени пари от касата -00,00 лева или е констатирана
отрицателна разлика на паричните средства в размер на 182.40лв. От описа на
паричните средства към момента на започване на проверката в обекта в
касата на ФУ с ИН № 50170411 е установена действителна наличност в
размер на 201, 00 лв. Установената разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на – 182,40 лева
представлява въведени суми в касата, което не е отразено на фискалното
устройство с функцията "служебно въвеждане суми ". При така
констатираното проверяващите приели, че за разликата от – 182,40 лева в
касовата наличност дружество ЕТ "Н. С." не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажба да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. На място констатациите били отразени в Протокол за извършена
проверка в обект от 17.03.2023г., а на 20.03.2023 г. Н. М. С. – собственик се
е явил в гр. Х. ул. О. П. № * като е представил документ за самоличност за
съставяне на АУАН.
Видно от дадените обяснение в Декларация към „Опис на паричните
средства към момента на започване на проверката", като обяснение по
установената разлика, за сумата от 182.40лв. се дължи на „оставени пари от
собственика за плащане на стока на 17.03.23г. ". Нарушението е извършено на
17.03.2023г. в с. Б., общ. Харманли като е открито и документирано с ПИП №
0122867/17.03.2023г. и не води до неотразяване на приходи. С оглед така
установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган
приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС.. Нарушението е извършено повторно по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на
ЗДДС. За същото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно
постановление № 620543-F637214./20.12.2021 г., влязло в сила на 27.05.2022
г., с което лицето е било санкционирано. Установеното нарушение се
потвърждава от приложените по административно-наказателната преписка
доказателства: ПИП № 0122867/17.03.2023 г. АУАН cep. AN № F699880 /
17.03.2023 г. е редовно предявен и връчен на Н. М. С. с ЕГН **********, в
качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на 17.03.2023г
За извършеното нарушение на дружеството е съставен АУАН № F
3
699880 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от
ЗДДС в присъствието нарушителя.
Актът е връчен на собственика без възражения. Въз основа на
АУАН, Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Централно
управление на НАП издал атакуваното НП №700591-F699880/24.04.2023г.,
издадено от Д. Л. Р. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Пловдив - оригинал, с което на
основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.4 от
ЗДДС, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 6000 лв. За
да приложи санкционната норма на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС наказващия орган
приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи и е извън
случаите на продажби, като е извършено повторно, тъй като за същият по вид
нарушение, а именно на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на дружеството е издадено Наказателно
постановление№ 620543-F637214/20.12.2021г., влязло в сила на 27.05.2022г.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като фактическите констатации не се
оспорват в жалбата. Доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК,
подробен неин анализ не се налага.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно
т. 1.1, б. "г" и т. 2.1. от приложената Заповед № ЗЦУ-11И9 от 25.08.2020г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
АУАН и НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира допуснати нарушения на разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП,които да са от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Процесният
АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по
съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация
по чл. 33, ал., 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,вр. чл.118,ал.4,т.1
от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически
твърдения по случая. Установени и доказани са дата и място на извършване
на адм. нарушение, описани са обстоятелствата при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
4
Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си ЕТ "Н. С." със
седалище и адрес:с.Б., общ. Х., обл. Х., представлявано от Н. М. С. с ЕГН
********** е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите,вр. чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация / дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари в и извън касата/ на фискалните устройства се регистрира във
фискалните устройства чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се
регистрира във фискалните устройства. Тези разпоредби са част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискалните устройства суми от продажби и от извършени
служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че при проверката, извършена на 17.03.2023 г. в търговския
обект, стопанисван от ЕТ "Н. С." със седалище и адрес: с.Б., общ. Х., обл. Х. е
установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена
от ФУ в размер минус 182,40 лв. Тази стойност не е била отбелязана във
фискално устройство модел „Tremol M-20“ с ИН ZK 133302 и на ФП
50170411 фискално устройство модел „Tremol M-20“ с ИН ZK 133302 и на
ФП 50170411 за деня на проверката като "служебно въведени суми",
въпреки, че ФУ в търговския обект притежавало операции "служебно
въведени" и "служебно изведени". По този начин е била нарушена
отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил
фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г.
Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва
във фискалното устройство "... всяка промяна... ", без значение какво е
основанието и на какво се дължи същата. Следва да се отбележи, че видно от
отразяването в протокола за извършената проверка процесното фискално
устройство е поддържало извършването на такива операции, което е
5
безспорно доказано и от показанията на св. Керана Г. Б., поради което
нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата,вр.
чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС.
При тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата
наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която не е
регистрирана във фискално устройство модел „Tremol M-20“ с ИН ZK
133302 и на ФП 50170411 е обоснован и съответен на събраните
доказателства. Следователно отговорността на дружеството е ангажирана
законосъобразно за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
Установеното нарушение е от категорията на формалните
нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е,
че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от
закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване
нормалното функциониране на данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от
наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по
Наредба № Н-18/2006 г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
същата е издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно
Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС.
Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, която
гласи: "При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000
лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4. " От своя
страна алинея 4 на чл. 185 от ЗДДС установява размер на глобата при
повторно нарушение по ал. 1 от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция
от 1000 до 4000 лв. Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение. В обстоятелствената част на НП е посочено Наказателно
постановление № 620543-F637214/20.12.2021г., влязло в сила на 27.05.2022г.
същото е прието като доказателства по делото, като към същото във връзка с
промените в ЗАНН на 04.05.2022г. е издадено Приложение към горе
6
посоченото наказание и което е неразделна част от НП № 620543-
F637214/20.12.2021г., влязло в сила на 19.05.2022г.
В случая се касае за извършено административно нарушение, което
попада в обхвата на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. От своя
страна извършените в условията на повторност административните
нарушения, посочени в чл. 185, ал. 2 ЗДДС, се санкционират на основание чл.
185, ал. 5 ЗДДС. Действително, ако извършеното в условията на повторност
нарушение не води до неотразяване на приходи, санкцията се определя в
размерите, посочени в чл. 185, ал. 4 ЗДДС. Тоест, препращането в случая е
само до чл. 185, ал. 4 ЗДДС, но не и към чл. 185, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл в
настоящия случай, доколкото нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ не води до неотразяване на приходи, същото е
правилно квалифицирано и е санкционирано на основание чл. 185, ал. 5, изр.
2, вр. чл.185, ал. 4, вр. чл.185, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 ЗДДС в
случаите на повторност на нарушаване на подзаконов нормативен акт,
свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 ЗДДС) и когато нарушението не води до
неотразяване на приходи на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена
санкция от 1000 до 4 000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
имуществената санкция следва да се определи в размер на 1000,00 лева.
Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени
нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за
фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба
предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите,
когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това
липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 като привилегирован състав
на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността
на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани
фискални устройства винаги застрашава обществените отношения, обект на
защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е
налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от
АПК предвижда когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
7
отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят ЕТ "Н.
С." е извършил соченото административно нарушение и следва да понесе
административно наказание, предвидено по Закон. Намаляването на размера
на наложеното административно наказание не може да се приравни на отмяна
на обжалваното НП, при който нарушителят да има право на разноски по
делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването на НП в частта, с която е
прието, че ЕТ "Н. С." със седалище и адрес: с.Б., общ. Х., обл. Х.,
представлявано от Н. М. С. с ЕГН ********** е извършил нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и му се налага административно
наказание за това, е пречка за присъждане на направени от него разноски по
делото.
Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
на административнонаказващият орган, съразмерно на уважената част, а
именно в размер на 25,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2,т.4, вр. ал.7, т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №700591-F699880/
24.04.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив ,Дирекция”Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на ЕТ "Н. С." с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Б., общ. Х., обл. Х., представлявано от Н. М. С. с ЕГН
**********, с което за извършено административно нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на
Финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 5 във вр.
с чл. 185, ал. 4, вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 6000 лева, като НАМАЛЯВА
размера на "имуществена санкция" от 6000,00 лева на 1000,00 лева.
ОСЪЖДА ЕТ "Н. С." с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Б., общ. Х., обл. Х., представлявано от Н. М. С. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция по приходите гр. София
сумата в размер на 25,00 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Хасково в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8