РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2526
гр. Пловдив, 17 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1233 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 104, ал. 1
от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
2. Образувано е по жалба на Т.С.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника си адвокат А.Д., против Акт за установяване на задължение
по декларация (АУЗД) № АУЗД-3000-1/05.02.2021 г./32-41090, издаден от Н.К.на
длъжност главен експерт в отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Тракийска“, с който е
установено задължение за акциз в размер на 220,77 лв., потвърден с
Решение № РТД-3000-958/32-130631 от 22.04.2021 г. на Директора на ТД
„Тракийска“ гр. Пловдив (със сегашно наименование
ТД Митница Пловдив).
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административния
акт и се иска от неговата отмяна. Допълнителни съображения се излагат в
представени по делото писмени бележки. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница
Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения в тази насока са
изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите и за правото:
5. С процесния АУЗД, издаден от Н.К.на
длъжност главен експерт в отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Тракийска“ (със сегашно наименование ТД Митница Пловдив), на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на жалбоподателя са установени задължения за
акциз в размер на 220,77 лв.
Този резултата е обжалван от Т.Н. пред Директора на
ТД „Тракийска“ гр. Пловдив (сега
ТД Митница Пловдив), който с Решение № РТД-3000-958/32-130631 от
22.04.2021 г. е потвърдил оспорения пред него АУЗД.
6. Съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложим в настоящото производство по препращане
от чл. 144, ал. 1 на кодекса, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт (в случая на АУЗД), като съобразява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка,
касаещ валидността на акта, с оглед обхвата на посочената норма, съдът
констатира липса на материална компетентност на Н.К.- главен експерт в отдел
„Акцизна дейност“ при ТД „Тракийска“ (сега ТД Митница Пловдив),
да издаде процесния АУЗД. Казано с други думи, настоящият съдебен състав
констатира основания за прогласяване нищожността на оспорения АУЗД.
За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобрази следното:
За
да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е актът за установяване
на задължение по декларация, същият трябва да е засегнат от толкова тежък
порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни
последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът
констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за
това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите
на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след
изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните
разпоредби намират приложение в производството по обжалване на АУЗД на
основание § 2 от ДР на ДОПК.
В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира в
кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното
разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е
разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на
същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е
становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни
актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той
е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
7.
В случая, в хода на производството осъществена
по реда на чл. 107 от ДОПК, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства не са установени от
материално компетентен орган на митническата администрация
В тази насока е необходимо да се посочи, че съгласно
чл. 104, ал. 1 от ЗАДС компетентните органи за установяването, обезпечаването и
събирането на задължения за акциз са митническите служители определени със
заповед на директора на Агенция "Митници", като приложимият
процесуален ред е този по ДОПК. В тези производствата служителите на митническата
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в случаите
по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 ДОПК - на публични изпълнители. В ал. 2 на чл. 104
от закона изрично е предвидено, че за целите на ал. 1 митническите учреждения,
определени в § 1, т. 25, буква "в" от допълнителните разпоредби на
Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на
Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници"
има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите,
а директорите на териториалните дирекции на Агенция "Митници" имат
правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за
приходите.
Редът за установяване на задължения по данни от
декларации е уреден в разпоредбата на чл. 107 от ДОПК. Според ал. 3 (изр. второ, трето и
четвърто) на цитирания член от кодекса, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК).
С
оглед така цитираните законови разпоредби, без всякакво съмнение следва да се
приеме, че именно в правомощията на митническите служители, имащи правата и
задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 от ДОПК,
каквато е и настоящия случай.
8. В случая, административното производство е образувано служебно, в
хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно ДОПК, от Н.К.на длъжност главен експерт в отдел
„Акцизна дейност“ при ТД „Тракийска“ (сега ТД Митница Пловдив), която е и издател на оспорения АУЗД,
тъй като задължението (за акциз) не е начислено и платено и на
жалбоподателя не е извършена ревизия.
Изложеното по-горе обосновава извода, че за да е
налице материална компетентност на органа издал оспорения акт следва първо,
същият (Н.К.на
длъжност главен експерт в отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Тракийска“) да е митнически
служител и второ, да има правата и задълженията на орган по приходите, т.е. да
е сред служителите определени със заповед на директора на Агенция
"Митници" по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. В конкретния случай не се установява
нито една от посочените две предпоставки. В тази насока следва изрично да се констатира,
че ответният административен орган е бил задължен изрично още с разпореждането
за насрочване на делото (№ 3020/19.2021 г. – л. 15 по делото) да ангажира
доказателства за компетентността на органа издал оспорения, но до приключване
на устните състезания такива не са представени. Наложително е да се констатира също
и че в първото по делото съдебно заседание ответникът повторно е бил задължени
да представи всички непредставени писмени доказателства относими към предмета
на правния спор, но без резултат.
Непредставянето на посочените писмени документи
обосновава приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК, даваща основание на съда да приеме за несъществуващи фактите, по
отношение на които страната не е изпълнила указанието за попълване на административната
преписка, какъвто несъмнено е настоящия случай.
Иначе казано, липсата на писмени доказателства за
служебното правоотношение на Н.К.- издател на процесния АУЗД (т.е. същата да е митнически служител), както и
липсата на доказателства същата да е сред митническите служители, определени
със заповедта по чл. 104, ал. 1 ЗАДС на директора на Агенция
"Митници", не дават възможност да се формира извод, че обсъжданият
акт е издаден от служител на митническата администрация, имащ правата и
задълженията на орган по приходите.
Тези именно съображения обосновават крайния извод на
съда, че процесният административен акт не е издаден от материално компетентен
орган на митническата администрация.
9. Липсата на
материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен
индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата
нищожност. В конкретния случай обжалваният АУЗД се явява нищожен като издаден
от некомпетентен административен орган и следва да бъдат прогласен за такъв,
без да се обсъждат изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните
по делото доказателства.
IV. За разноските:
10. При посочения изход на спора, на
основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателката се следва
присъждане на сторените разноски в производството, които се констатираха в
размер на 310 лв. – заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран
от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за
установяване на задължение по декларация № АУЗД-3000-1/05.02.2021 г./32-41090,
издаден от Н.К.на длъжност главен експерт в отдел „Акцизна дейност“ при ТД
„Тракийска“, с който е установено задължение за акциз в размер на 220,77 лв., потвърден
с Решение № РТД-3000-958/32-130631 от 22.04.2021 г. на Директора на ТД
„Тракийска“ гр. Пловдив (със сегашно наименование
ТД Митница Пловдив).
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на Т.С.Н., с
ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 310 лева, представляваща заплатените държавна такса и възнаграждение
за един адвокат.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: