№ 12994
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110109992 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът И. В. К. твърди, че съгласно твърденията на ответника, титуляр на
партида с инсталация № **********, открита за апартамент № 5, находящ се на адрес
гр. София, кв. Свобода, бл. 21, вх. 1 е
И. В. К.. Сочи, че след направена справка в деловодството на ответника, от служители
на последния, ищецът разбира, че „Топлофикация София” ЕАД претендира
заплащането на суми за доставена топлинна енергия на процесния адрес, които
фигурират по партидата на имота у ответника по абонатен № **********. Заявява, че
е оспорил тези претенции на ответника, но служителите на „Топлофикация София”
ЕАД са заявили, че ако не се издължи, ще си съберат сумата със съдебен изпълнител,
след което представили неофициална детайлна справка - извлечение на начислените по
партидата на имота суми – по абонатен № **********.
Изтъква, че по твърдения на служители на ответника, за описания имот му се
дължат сумите, описани по – долу, за главница по фактури по партида с инсталация №
**********, за процесния имот, находящ се на гореописания адрес, като сумата
представлявала задължения към ответното дружество, като към месец февруари 2024 г.
задължението е следното:
инсталация № **********, задължения към месец
февруари
2024 г.
Неплатени задължения за топлинна енергия
ПлатецФактураГодинаМесецСума за месеца
1
400041888816000237852020353.77 лв.
400041888815000303562020434.92 лв.
********************202054.03 лв.
40004188881500080255202064.10 лв.
4000418888100555676620207237,96 лв.
40004188881600188236202072.87 лв.
40004188881200427041202082.87 лв.
40004188881700351005202092.87 лв.
400041888819002906822020105.98 лв.
4000418888150045335820201141.74 лв.
4000418888140059885420201232.41 лв.
400041888815005714522021132.87 лв.
400041888815006302542021231.44 лв.
Общо дължимо:487,83 лв.
Сочи, че сумите в горепосочената таблица са от информационната система на
ответника и се претендират общо за недвижимия имот, находящ се на процесния
адрес, за който в „Топлофикация София” ЕАД е открита партида с инсталация №
**********, по която са начислени процесните суми.
Ищецът оспорва дължимостта на сумата поради липса на облигационна връзка
между ищеца и ответното дружество. Оспорва ищецът да е собственик, вещно правен
ползвател или облигационен ползвател на имота.
Оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на
процесната стойност, както и че е доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период. Счита,
че суми се дължат само и единствено от абонати на ответника за съответния период,
при това за доставена и консумирана топлинна енергия, а не за презюмирана и
начислена услуга.
Оспорва, че през процесния период, на процесния адрес да е ползвана от
ищеца, каквато и да е доставена от ответното дружество топлинна енергия, както и че
ищеца е бил потребител на ответника при условията на § 1, т. 41б от ДР на Закона за
енергетиката, а в случай, че се докаже, че процесното вземане е възникнало на годно
правно основание и съществува, както и че е било ликвидно и изискуемо, то оспорва
дължимостта на процесната сума поради настъпила погасителна давност. Също така
оспорва дължимостта на така посочените суми по основание и размер.
2
Посочва, че претендираните от ответника вземания са свързани с предоставяне
на топлинна енергия и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност. Посочва, че
съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010
г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290
ГПК /т.е. след допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда /”.
Поддържа, че в чл. 111 от ЗЗД като изключение е установена тригодишна
давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други
периодични плащания, като целта на определяне на специален, по-кратък давностен
срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания,
които са предварително известни на страните по правоотношението. Твърди, че
характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по
какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо
- годишен, месечен, седмичен или дневен. Счита, че задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
С оглед гореизложеното, счита, че начислените суми по фактури претендирани
от ответното дружество, в размер на 487,83 лв. начислени за периода от м.03.2020 г. -
м.02.2021 г., представляваща общо начислена сума за главница за процесния период са
изцяло, недължими и като погасени по давност.
Моли съда да приеме за установено, че ищеца не дължи на „Топлофикация –
София“ ЕАД, претендираната сума, по партида с инсталация № ********** в размер
на 487,83 лв., начислена за периода от м.03.2020 г. – м.02.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал
отговор на исковата молба, в който заявява, че не е налице правен интерес, тъй като е
недопустимо правото на погасителна давност да се реализира активно чрез иск, след
като законът е предвидил, че неговото упражняване става единствено чрез възражение.
Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност влече след себе си като
правна последица единствено невъзможността на кредитора за удовлетворение на
претенцията по принудителен ред, като материалното право не престава да
съществува.
Оспорва като неоснователен първия предявен иск за недължимост поради липсва
на облигационна връзка.
Изтъква, че ищецът, в качеството му на собственик по наследство на
3
топлоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), ), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 43, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 3
34/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед на изложеното, счита, че по силата на
нормативните актове, ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
В условията на евентуалност оспорва предявения иск, като неоснователен.
Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочва, че с тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа, че ищецът не е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002
г, и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г.на ДКЕВР, публикувани във в-к „Новинар” и в-к
„Демокрация” на 23.05.2002г., в сила от 22.06.2002г.; Общи условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр, София, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12,2005 г. на ДКЕВР, публикувани във в-
к „Пари” на 23.12,2005г„ в сила от 22.01.2006г.; Общи условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр, София, одобрени с Решение № ОУ-002/07,01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-
к „Дневник” на 14.01,2008г,, в сила от 13.02.2008г., както и Общи условия от 2014г. и
от 11,07.2016г. условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София, одобрени с Решение № ОУ-
002/07,01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник” на 14.01,2008г,, в сила от
13.02.2008г., както и Общи условия от 2014г. и от 11,07.2016г.Изтъква, че в раздел VII
от ОУ от 2014г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
4
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като в този смисъл, задължението на ищците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Изтъква, че срокът е променен на 45 -
дневен , съобразно Общи условия от 2016г.
Счита, че твърденията, че „Топлофикация София” ЕАД отказва да приложи
института на погасителната давност се явяват неверни. Изтъква, че погасителната
давност не се прилага служебно, то е необходимо да се входира нарочна молба в
деловодството на „Топлофикация София” ЕАД, за да може същото отпише въпросните
задължение, погасени по давност, като този способ се прилага от 2013 г. и е напълно
работещ и към настоящия момент. Твърди, че ищецът не е депозирал подобна молба
към датата на подаването на настоящия отговор.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция.
Претендира и разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор са предявени насрещни искове. Ответникът „Топлофикация
София“ ЕАД /ищец по исковете/ твърди, че И. В. К. , в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита,
че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ
и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Заявява, че с оглед гореизложеното насочва исковата си претенция срещу
наследниците на починалия длъжник И. В. К., които в качеството си на съсобственик
на процесния имот, е клиент на топлинна енергия Поддържа, че И. В. К. е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 52097 през процесния
период м.05.2020г. - м.04,2021г., както и за услугата дялово разпределение за период от
м.2,2021г. до м.04.2022г., като същия не е погасил задължението си. Изтъква, че в
изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди И. В. К. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 299.22 лв., от които 198.39 лв. -
5
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането и 56.75 лв- мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 13.03.2024г., както и цена за услуга за дялово разпределение в размер
на 34.18 лв. - главница за периода от м.02.2021г. до м.04.2022 г., и 10,55 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 13.03.2024 г.
Претендира и разноски.
В срока за отговор В. В. К. и А. Б. К. (наследници на ищеца) депозират отговор с
идентично съдържание, като заявяват, че исковата молба е допустима, но същата е
неоснователна и недоказана, поради което оспорват претенциите по основание и
размер.
Оспорват да са собственици или носители на вещно право на ползване за част
или целия процесен имот или наследник на такъв. Оспорват всички доказателства в
тази насока като недостатъчни или неотносими. Считат, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен
между страните или техните праводатели.
Твърдят, че договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презумиран /сключен със самия факт на
придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презумиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Оспорват техни наследодатели да са страна по облигационно
правоотношение въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна
енергия“.
Считат, че по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през периода от м/05/2020 г. до м/04/2021 г., са приложими
новите Общи условия на ищеца, приети с Решение по Протокол № 7 от 23/10/2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Поддържат, че в ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, като продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Сочат, че съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
6
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Заявяват, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия през периода от 15/09/2021 г. до
13/03/2024 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Сочат, че искът с правно основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД се явява недоказан.
Считат, че по отношение на иска за главница за предоставена услуга „дялово
разпределение“ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150/ЗЕ в тази част е недопустима. Оспорват ищеца да е носител на
материалното право за заплащане на сумата, претендирана за предоставена услуга
„дялово разпределение“. Твърдят, че по делото е представен Договор №
3741/17.09.2002г., сключен между Етажна собственост и „Техем Сървисиз“ ЕООД, като
така представения договор дори не съдържа подпис от ответниците по насрещния иск
или от техни наследодатели. Оспорват съществуването на такъв договор като молят
съдът да задължи ищеца да го представи в оригинал.
Заявяват, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена уговорка
за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение.
Сочат, че след като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след
покана от кредитора към длъжника.
Твърдят, че част от претендираните суми, както за главница, така и за лихви, са
погасени по давност. Заявяват, че за задълженията за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за исковия период, видно и от общите условия на
ищеца, в частност чл. 32 и чл. 33, е приложимо правилото на чл.114, ал. 2 ЗЗД, тъй
като, страните по правоотношението имат определен срок за изпълнение - 45 дни от
месеца, за който се отнасят, поради което длъжникът изпада в забава, след тези 45 дни
/чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Молят съда да отхвърли исковата претенция на „Топлофикация София“ ЕАД,
като неоснователна и недоказана.
7
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговорите на насрещната искова молба да се изпратят на
насрещния ищец.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2025г.
от 9:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8