Определение по дело №2471/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330102471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

260463/9.11.2020г.                                                                    09.11.2020 год.                             гр.Ямбол

 

     Ямболският районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,  в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

като разгледа докладваното от   съдията ДИМЧО ДИМОВ   гр. дело 2471 по описа на ЯРС за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано искова молба от А.С.П. с ЕГН ********** *** чрез адв.Димитър Ставрев от АК Ямбол срещу „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Пирин“ № 1, представлявана от прокуриста Георги Атанасов Георгиев.

С исковата молба се представят писмени доказателства и се прави искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза вещото лице по която да отговори на формулирания в исковата молба въпрос.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез пълномощник адв.Момчил Пантелеев от АК Сливен, с който се представят писмени доказателства и се прави искане за допускане на допълнителни въпроси към поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът като прецени, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и следва да бъдат допуснати за събиране.

Основателно се явява и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице следва да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, както и на поставените допълнително от ответника такива.

Тъй като настоящото производството се развива по особените правила на гл.XXV ГПК, на страните следва да се укаже, че в едноседмичен срок от връчване на определението следва да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада по делото като предприемат съответните процесуални действия, след което тази възможност ще се преклудира, с оглед разпоредбата на чл.313 ГПК.

Съдът на основание чл.312, ал.1, т.2 следва да изготви писмен доклад по делото и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

           

НАСРОЧВА делото, като ПОСТАНОВЯВА същото да се  разгледа по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО,  по предявениете с исковата молба искове с правно основание чл.128, т.2 КТ в открито съдебно заседание за 18.11.2020 год. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, а ищеца и с препис от отговора на ответника.

НА основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК съдът изготвя и приема писмен доклад по делото:

С исковата молба се твърди, че ищецът е в трудовоправни отношения с ответното дружество като изпълнява в предприятието на ответника-работодател длъжността „помощник технолог“. Твърди, че от начисленото му трудово възнаграждение неоснователно са удържани следните суми: 50 лева за месец януари 2019 год. „личен принос“; 50 лева за месец февруари 2019 год. „личен принос“; 50 лева за месец май 2019 год. „личен принос“ и 20 лева – „санкция ВП“; 20 лева за месец август 2019 год. „санкция ВП“; 20 лева за месец септември 2019 год. „санкция ВП“; 50 лева за месец октомври 2019 год. „санкция ВП“; 160 лева за месец ноември 2019 год. „санкция ВП“; 80 лева за месец декември 2019 год. „санкция ВП“; 120 лева за месец януари 2020 год. „санкция ВП“; 160 лева за месец юни 2020 год. „санкция ВП“ и 80 лева за месец август 2020 год. „санкция ВП“. Общо удържаните суми били в размер на 860 лева.

Претендира се от съда на основание чл.128, т.2 КТ да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 860 лева, поризходяща от неизплатени частично трудови възнаграждения, както следва: 50 лева за месец януари 2019 год.; 50 лева за месец февруари 2019 год.; 70 лева за месец май 2019 год.; 20 лева за месец август 2019 год.; 20 лева за месец септември 2019 год.; 50 лева за месец октомври 2019 год.; 160 лева за месец ноември 2019 год.; 80 лева за месец декември 2019 год.; 120 лева за месец януари 2020 год.; 160 лева за месец юни 2020 год. и 80 лева за месец август 2020 год., ведно със законната лихва неизплатените трудови възнаграждения, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.

С отговора по чл.131 ГПК от ответната страна се поддържа, че иска е допустими, но по същество неоснователен. По същество не се оспорват въведените с исковата молба фактически твърдения, но се поддържа, че структурата на работната заплата на ищеца е съобразена с наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Вътрешните правила за организация на работната заплата. Сочи се , че съгласно допълнително споразумение № 1778/2018 год. към трудов договор 10245/1998 год. основното възнаграждение на ищеца е 750 лева, а базовото брутно месечно възнаграждение е равно на сумата от основната заплата и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, но не по-малко от 930 лева. Претендира се отхвърляне на иска и заплащане на разноските.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените от ищеца искове предмет на настоящото съдебно производство са с правно основание чл.128, т.2 КТ.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – чл.154 ГПК.

Съдът намира за безспорно между страните, че за порцесиня период са се намирали в трудоваправни отношения, както и заеманата от ищеца в предприятието на ответника длъжност, поради което обявява, че тези обстоятелства не подлежат на по-нататъшно доказване.

            В тежест на ищеца е да докаже размера на дължимото му се трудово възнаграждение за процесните месеци.

            В тежест на ответника е при условията на насрещно доказване да докаже, че не дължи търсените трудови възнаграждения и за претендираните месеци.

ПРИКАНВА страните към сключването на съдебна спогодба, която влиза в сила веднага и при която ответника се осъжда да заплати половината държавна такса, медиация, извънсъдебно споразумение,  или друг способ за дброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните справки там където е необходимо да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, както и на поставените от ответника такива.

Определя за вещо лице по допусната експертиза Светлана Николова Димитрова включена в  списъка на вещите лица при съдебен район на Окръжен съд Ямбол за 2020 година. 

Вещото лице да се призове за участие по делото и заключение по поставените с експертизата задачи.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, да посочат и представят всички доказателства, които искат да бъдат събрани, да направят доказателствените си искания като им УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидими обстоятелства – чл.313 ГПК.

            Определението е окончателно.

         

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: