№ 261
гр. Перник, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105311 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи
кредит България“ ЕООД срещу М. А. В. ЕГН ********** гр.****** ул.*** *
И И. Л. В. ЕГН ********** гр.****** ул.*** *
С правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 ГПК
С цена на иска 8162.16лв.
с която се иска да бъде установено, че ответниците дължат на
ищеца / солидарно – от двамата, съгласно уточнителна молба от
12.01.2023г./
сумата 8162.16 лева, от която
сумата 3615.79лв – главница по договор за потребителски кредит №
30037233548
сумата 2155.13лева – договорно възнаграждение
сумата 262.82лв. лихва за забава
сумата 236.30лв. законна лихва дължима от 05.04.2022г. датата на
предсрочната изискуемост до 28.07.2022
ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане на сумата
1
В исковата молба се посочва, че :
-сключен е Договор за потребителски кредит № 30037233548 от
03.06.2019г. като М. А. В. е длъжник , а И. Л. В. е съдлъжник.
-сумата на кредита е 5000лв. срок за връщане 36 месеца с размер на
вноската 234.69лв., ГПР 46.36% ГЛП 39.10% лихвен процент на ден 0.11% и
общо задължение за връщане по кредита е 8448.03лв.
-закупен е и допълнителен пакет- допълнителни услуги : 2782.44лв. с
размер на вноската по този пакет 77.29лв. като общо задължение по кредита и
по пакета допълнителни услуги става 11 230.47лв. като вноската е станала
311.98лв.
- общо на шест дати последователно ответницата –длъжник е подавала
заявление до банката за промяна на погасителния план, като с Анекси са били
коригирани параметрите, като последният е от 09.06.2020 когато с Анекс № 6
последно са били намалени вноските по размер
- кредитната институция твърди, че е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, като се изпратени до двамата длъжници
уведомителни писма на 05.04.2022г. като са получени от И. В., лично за себе
си, както и за М. В. със задължение да предаде.
-поради неизпълнение банката е подала заявление по чл.410 ГПК и е
образувано чгд № 4318/2022г.
-видно от приложеното, както и от заповедта за изпълнение – в частта за
претендираното възнаграждение за пакета допълнителни услуги съдът е
отхвърлил, като е дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск , а за
останалата част –установителен иск.
-настоящият установителен иск е предявен за главница и съответните
лихви.
Претендират разноските.
Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 ГПК чрез адв.В К.
ПАК:
-оспорват исковите претенции
-Изразява доводи за недействителност на договора, тъй като не
отговаря на изискванията на ЗПК.
2
-Счита за нищожен самият Договор № 30037233548 поради липса на
дата на сключване – нарушение на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП
-оспорва наличието на уведомяване за предсрочната изискуемост
-оспорва клаузата за ГПР от 46.36%
-считат, че съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи възстановяване само на чистата стойност на
финансовия ресурс.Оттук и недължимост на пакета за допълнителни услуги
-считат клаузата за договорения пакет допълнителни услуги за
нищожен поради противоречие на чл.10 а ал.3 и ал.4 ЗПК
Претендират разноските
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По допустимостта:
Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за
вземания, за които са предявени настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 04318 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд
По основателността:
По делото е представен процесния договор за кредит № 30037233548
сключен между Профи кредит България” ЕООД и ответницата длъжник и
втория ответник-съдлъжник.Дата на договора липсва.
Дата е фиксирана единствено на Декларация която е неразделна част от
договора и ОУ и тя е 03.06.2019г.
Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите услугите са на
претендираната стойност
Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и
погасителен план, подписани от страните по делото.
Не искана от ищците, респективно не е изслушвана съдебно-
икономическа експертиза.
3
Съдът с доклада по делото ясно е дал указания относно
доказателствената тежест.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с
правна квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както
и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет
от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
По възражението за липса на дата – следва да се приеме, че
релевантната дата е тази на декларацията „неразделна част“ от договора.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба
следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е
представен погасителен план, в който се съдържа информация за тези
обстоятелства, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11
ЗПК.
Съдът намира, че няма нарушение и на императивната норма на чл. 11,
т. 10 ЗПК.
На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително
с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено.
4
С оглед на това съдът намира, че не е налице твърдяната
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски
кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното
съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер
и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 143, т.9 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора.
Съгласно чл.146, ал.3 ЗЗП обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към
останалата част от договора.
Съгласно чл. 145, ал.2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
В случая се въвежда твърдение за неравноправност на клауза, касаеща
основния предмет на договора, а именно цената, която следва да плати
заемателят срещу предоставените му за ползване пари. Същата е ясно и
разбираемо посочена.
В областта на договорните отношения царува свободата на
договарянето. Тя обаче не е безгранична. Нейни ограничители се явяват
добрите нрави и императивните правни норми. Добрите нрави са морални
норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът
придава правно значение, като последиците от накърняването им е
приравнено на противоречие на договора със закона. Дали има засягане на
добрите нрави следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените
5
по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира клаузата, с която е уговорено
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги за такава.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени,
което в случая не е направено.
В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се
претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е
уговорено да се заплаща предварително.
Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която
кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на
договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща
такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
С оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски),
което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна –
потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна – кредитор,
за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не
му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна
– кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание
6
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Насрещната престация – възможност за ползване на допълнителни
услуги, на които потребителят има право по закон, при това срещу
възнаграждение, приблизително колкото главницата, е до такава степен
нееквивалентна, че практически може да се счете, че престация липсва.
В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за
възнаграждение за предоставени допълнителни пакети от услуги.
Нищожността на тази клауза, обаче не обуславя нищожност на целия
договор и приложение на правилата на чл. 23 ЗПК, в какъвто смисъл са
твърденията на ответника.
Поради това, и при съответната тежест на доказване – ищците имат
инициативата да докажат фактите и обстоятелствата, върху които градят
исоквата претенция.
Ищците следва да докажат и вземанията по размер.
Видно от хода на производството по установителиня иск, не е искана
съдебно-икономическа експертиза, поради което не се установява по
безспорен начин как е формирана исковата сума – главница, съответно
лихвите.Не става ясно, в така претендираните суми включват ли се суми от
пакета допълнителни услуги и какви по размер са същите.
От събраните по делото писмени доказателства и при липса на
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се
доказа размер на дължими суми от ответниците.
При наличието на изрично оспорване в тази част от ответниците,
ищците са проявили бездействие и пасивност за доказване на установяване
размера на претендираното вземане, поради което следва искът да се
отхвърли изцяло.
Разноски:
Съгласно изхода на спора ответниците имат право на разноски в
установителния иск, като те са в размер 1000лв. общо за двамата ответници
заплатени на адв.В.К.. Същите не се явяват прекомерни, с оглед минималните
размери по Наредбата, и цената на исковете, както и обстоятелството че са
7
двама ответници с един адвокат-пълномощник
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска
колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни недоказани предявените от „Профи
кредит България“ ЕООД ЕИК ********* гр.София бул.България № 49 бл.53 Е
вх.В- срещу М. А. В. ЕГН ********** гр.****** ул.*** * и И. Л. В. ЕГН
********** гр.****** ул.*** *
Искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 ГПК -
да бъде установено, че ответниците дължат на ищеца / солидарно – от
двамата, съгласно уточнителна молба от 12.01.2023г./
сумата 8162.16 лева, от която
сумата 3615.79лв – главница по договор за потребителски кредит №
30037233548
сумата 2155.13лева – договорно възнаграждение
сумата 262.82лв. лихва за забава
сумата 236.30лв. законна лихва дължима от 05.04.2022г. датата на
предсрочната изискуемост до 28.07.2022
ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК ********* гр.София
бул.България № 49 бл.53 Е вх.В-ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ общо 1000 лв.
на М. А. В. ЕГН ********** гр.****** ул.*** * и И. Л. В. ЕГН **********
гр.****** ул.*** *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
8
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9