Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………….,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА - трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и покурора при ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното съдия Ганчева КАНД № 2777 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на П.Й.Д. ***,
представляван адв. А., против Решение №1606/28.08.2019 г. по НАХД № 2225/2019
г. на ВРС. В жалбата се поддържа, че
въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че от
обстоятелствената част на НП не може да се направи обоснован извод дали АНО е
установил, че водача управлява мотоциклета със скорост несъобразена с релефа на
пътя, несъстоятелни са доводите на съда, че всяка скорост, която не позволява
на водача да намали или да спре МПС и по този начин е станал причина за
осъществяване на ПТП е несъобразена скорост. В хода на производството не е
установено Д. да управлявал с несъобразена скорост, което да е причина за
настъпилото произшествие. Водача е употребил алкохол, което е вероятна причина
да не запази равновесие и да падне. В хода на производството не са събрани
доказателства образувано ли е досъдебно производство и повдигнато ли е
обвинение на Д., поради което не може да се преценят предпоставките на чл. 33
от ЗАНН. В НП бланкетно е посочено, че водачът не се съобразява със скоростта
си на движение с релефа на пътя. Липсата на пълно описание на обстоятелствата
от значене за преценката за съставомерността на нарушението от обективна страна
е съществено процесуално нарушение, което не е отчетено от ВРС. Моли да се
отмени решението и потвърденото с него НП. За с.з. касаторът редовно призован
не се явява.
Ответната
странаредовно призована не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на П.Й.Д. против НП № №
18-0819-005655/29.11.2018 год., с което му е наложена глоба в размер на 200 лв.
на осн. чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. За да се произнесе ВРС е приел следната
фактическа обстановка: на 09.09.2018 год. около 00.00 часа в гр. Варна, по
Аспарухов мост в посока центъра на града, до метален стълб № 8117 Д.,
управлявал собствения си мотоциклет с рег. № ******, като не съобразил
скоростта си на движение с релефа на пътя – надлъжен наклон и лек завой наляво,
загубил контрол над управлението, излязъл вдясно на пътя и се блъснал в
еластична ограда – мантинела, паднал и получил фрактура на два пръста на дясна
ръка. Възникналото ПТП с материални щети по МПС и пострадал водач, настанен в
МБАЛ Св. Анна Варна. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. Въз основа
на съставения АУАН, АНО издал НП, с което за извършено нарушение на чл.20,ал.2
от ЗДвП, на осн. чл. 179,ал.2,предл.1 от ЗДвП на Д. е наложено административно
наказание. За да потвърди НП въззивния съд приел, че НП е издадено от
компетентен орган. АУАН и НП са съставени във сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна,
поради което не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установено от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 20 ал.2
от ЗДвП. Отделно от това съдът е преценил, че не са налице и предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, както и че наложеното наказание е в изрично определен размер.
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока на обжалване по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване
на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за
съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на
постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията
на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав. Както в
АУАН, така и в НП е налице конкретно описание на констатираното нарушение,
както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено. От всички
събрани доказателства е видно, че нарушението, както и участието на нарушителя
в него, са описани достатъчно ясно, а самият нарушител е бил в състояние да
разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност. Не представлява
основание за отмяна на НП обстоятелството, че в акта и в НП не е посочена
конкретната скорост на движение на управляваното от водача МПС. Отговорността
на нарушителя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение, изразяващо се в движение с несъобразена с пътните условия скорост, в
следствие на която е причинено ПТП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не поставя изискване за посочване каква трябва да бъде скоростта на
движение, при превишаване на която да се ангажира отговорността на нарушителя.
В цитираната разпоредба изрично е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие,
освен в случаите, когато деянието не съставлява престъпление. Именно скоростта
трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че,
при необходимост, водачът да не е лишен от възможността да предотврати
евентуалното пътнотранспортно произшествие, в това число намалявайки скоростта
си, а в крайни случаи и като преустанови движението на превозното средство. В
настоящия случай деецът не е предотвратил произшествието, което навежда на
извода, че избраната от него скорост не е била съобразена с факторите, посочени
в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП подробно са описани
конкретните особености на пътната обстановка, с които Д. е следвало да се
съобрази. Всяка скорост, която не
позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство,
като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно
произшествие, е несъобразена скорост. Пътнотранспортно произшествие по смисъла
на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Доказателствата по делото сочат, че вследствие на инцидента Д. е
претърпял фрактура на два пръста на дясна ръка. По изложените съображения
настоящият състав намира, че вмененото на жалбоподателя в настоящото
производство поведение е било установено по надлежния ред. Като водач той е бил
длъжен да съобрази поведението си и скоростта на движение с конкретните
условия, в частност с надлъжния наклон и наличие на завой наляво. Поради това
закономерно е била ангажирана отговорността на Д., наказуема по реда на чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. По делото липсват доказателства за извършеното
нарушение на Д. да е повдигнато обвинение, поради което твърдението на касатора
за допуснато нарушение на чл. 33 от ЗАНН са голословни.
С оглед на
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал.2 от АПК, Варненският административен
съд, ІІІ-ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1606/28.08.2019 г. по НАХД № 2225/2019
г. на ВРС.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: