О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….1.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 23.1.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1798 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, приета за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) по
допустим иск, предявен от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София за
установяване по отношение на оспорващи солидарни длъжници на дължимост на вземания на заявителя – кредитор по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания, произтичащи
от договор за банков ипотечен кредит и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно
производство.
С
молба вх.№ 2402/23.01.20г ответниците К.Я.Б. и Л.А.Б., чрез процесуален представител адв Д.
(ВАК) са сезирали съда с искане за спиране на незабавното изпълнение на
оспорената заповед. Молителите са посочили, че кредиторът е предприел
ефективно изпълнение на спорното задължение, като съдебен изпълнител е провел и
продан на имота им, като е обявил и разпределение на получената цена за удовлетворение на ищеца като ипотекарен
кредитор. Същевременно се позовават на обоснованите в хода на настоящия процес
възражения за липса на изискуемост на дълга, нищожност на клаузите и
недължимост на разноски, ко4ето не са били присъдени от съда. Като считат, че
са настъпили нововъведени предпоставки за защита на длъжници, молят съда по спешност да приложи
основанието по чл. 420 ГПК (ДВ бр.
100/19г), за да се осуети понасянето на непоправими вреди от ответниците до решаването
на спора за дължимостта на вземането.
Съдът намира, че след измененията на процесуалните
норми, пораждащи незабавно действие по неприключилите производства,
ангажирането му със спор по реда на чл. 422 ГПК относно дължимост на вземане,
за което е издадена заповед обосновава и компетентността му да разгледа искане
за спиране на нейното незабавно изпълнение.
Основанията и реда, по който длъжниците
искат защита срещу воденото принудително изпълнение по нестабилна заповед по
чл. 417 ГПК не са идентични с тези, предвидени в предходната редакция, поради
което въпреки, че между тези страни по- рано е бил разрешаван спор по реда на
чл. 420 ал.2 ГПК(в отменена редакция), няма пречка въпросът отново да бъде
разгледан.
Само по себе си предварително допуснатото
изпълнение на нестабилно изпълнително основание в достатъчна степен застрашава
интересите на длъжниците, тъй като легитимира кредитора като взискател за
спорен дълг. Затова и за допустимостта на искането е без значение етапът, на
който се намира изпълнителното производство. Дори и прилагането на способ да е
приключило с влизане в сила на постановление за възлагане, длъжниците имат
интерес за осуетят занапред изпълнителната сила и възможността на взискателя да
получи резултата от принудителното изпълнение въз основа на спорна легитимация.
Съдът приема, че е сезиран с допустимо искане.
За да се произнесе по съществото му, съдът
съобразява докладвания предмет на делото, обявен в о.с.з. на 27.06.2019г. Приетите
за разглеждане обективно съединени претенции
на банката – кредитор са основана на твърдения за неизпълнение на
кредитополучатели на задължения, поети по
договор за ипотечен кредит, и поредица от анекси, в които са уговорени: предоставяне на
главница за рефинансиране на жилищен кредит и за ремонт на жилища, заплащане на
лихва в променлив лихвен процент, с уговорка за едностранна задължителна
актуализация от банката в началото на всяка година и допълнителна възможност за
актуализация по нейна преценка, както и олихвяване в на просрочени задължения по вноски ,такси
разноски или други вземания по кредита
със завишена лихва в размер на договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта, заплащане
на такси и застраховки, както и капитализация на просрочени задължение срещу
предоставяне на гратисни периоди на облекчено обслужване на кредита. Ищецът е заявил упражняване на право на
предсрочна изискуемост на задължения с ненастъпил падеж, като е посочил, че е
допуснато просрочие, както и че клиентите са допуснали да бъде насочено
изпълнение върху имота, даден като обезпечение от друг техен кредитор.
Тези твърдения са оспорени от длъжниците с
две групи възражения. Първата група се отнася до валидността на първоначалния
договор и последвалите го анекси в цялост или отчасти( конкретно уговорките за право на кредитора да променя
лихвен процент и да събира наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да
увеличава общото задължение чрез нови погасителни планове, предлагани на
потребителя под формата на временно облекчение), като възраженията се
обосновават с отклонение на съдържанието на уговорките от императивни
изисквания на чл. 58 ЗКИ, чл. 10 ал.3 ЗЗД и правилата на морала. Втората група
възражения се основават на неравноправно договаряне на клаузи, които банката е наложила на
потребители( право да промяна на лихвен процент, без съответно право на
насрещната страна и необосновано високо обезщетение за забава като кумулиране
на надбавките към договорната и мораторната лихва) въз основа на неясни и неразбираеми критерии.
Отделно като неравноправни уговорки се сочат както самите анекси с което са
наложени без обсъждане много по- неизгодни условия в сравнение с първоначалния
договор, без равностойно облекчение за потребителите, така и конкретното
увеличаване на лихвения процент, както в началното договаряне, така и при
предоговарянето, като въпреки спадовете на пазарните индекси, кредиторът е
изисквал увеличение на надбавките на договорната и мораторната лихва и таксите
в своя полза, без да е било предвидено намаление в съответствие с пазарните
тенденции.
Съдът отчита, че сами по себе си така
описаните спорни уговорки пораждат съмнение за накърняване на правата на
кредитополучателите и съответно е обявил в доклада се като приложими по спора
императивните норми на общата потребителска закрила като е признал, че
твърденията относно целта на кредитирането обосновават потребителски характер
на сделката. Допълнително това съмнение е обосновано и в хода на съдебното
следствие, тъй като в резултат на събраното вече първо заключение е установено,
че банката се е възползвала от правото си на едностранна промяна на лихвения
процент, като го е увеличавала( от 3.9
на 5.34%), а предоговарянето е извършено с допълнително увеличаване до поне
7.5%). Тъй като цялостното отчитане на задълженията се основава на начислението
на лихвите и формиране на месечните вноски, при това поведение на кредитора
съмнението за неправилно изчисление на вземането е достатъчно за да породи
правото на длъжниците да се защитят срещу изпълняемия дълг. Още повече, че в
случая предсрочната изискуемост на дълга се основава на забава, а такава може и
да не се установи, ако възраженията на ответниците се окажат основателни. В
този смисъл са и резултатите от някои от вариантите на изчисленията на
назначено от съда вещо лице, работило по алтернативни погасителни планове, без
отчитане на различните спорни уговорки между страните.
При така провежданата защита по настоящото
дело, съдът преценява, че са налице всички предпоставки за уважаването на
искането на ответниците. Претенцията на кредитора е основана на прилагане
спрямо потребители на клаузи, които са оспорени като неравноправни, а изчисленията
на размерите се основават на уговорки, чиято валидност се оспорва. Същевременно
тези спорни изчисления обуславят и обективните предпоставки за дължимостта на
частите от главницата с ненастъпил падеж, а извън тях предсрочната изискуемост
също се свързва с уговорка, чието неравноправие ответниците изрично
обосновават.
По тези съображения и на осн. чл. 420 ал. 2 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА незабавното изпълнение на заповед № 2092/28.03.2018г, издадена по гр.д. 4280 /18г на ВРС, 41 с-в и
действията по издаден по тази заповед ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, в полза на взискател „Юробанк
България” АД ЕИК000694749, гр.София срещу К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********,
за всички посочени в него задължения, за които се води принудително изпълнение по изп. дело 20188080400538 на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, район на
действие ОС –Варна, на осн. чл. 420 ал.
3 ГПК
Определението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл. 420 ал. 4 ГПК.
Препис да се изпрати за сведение на обявен в регистъра на КЧСИ електронен адрес si808@abv.bg на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808, район на действие ОС –Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в седмичен срок от връчването му на страните, чрез пълномощниците адв. Д. и
адв. М., със съобщение образец № 9.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: