№ 19
гр. Сливен, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101350 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37, с която са предявени при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против СЛ. Д. С. с ЕГН:********** от гр.
****.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител на ел. енергия по см. на чл.98а
от ЗЕ продава ел. енергия на своите клиенти при публично известни общи условия, които са
обнародвани и влезли в сила. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Цитира чл, 94а от Закона за енергетиката, съгласно който крайният
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитов/крайни клиент/, присъединен/ към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик. До този момент ответникът не бил упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия.
Ответницата имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните
1
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия е за битови
нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилище.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество ищецът се бил
задължил да снабдява с ел. енергия обект на ответницата с ИТН 4069763, находящ се в гр.
Сливен, кв. Българка № 70, вх. Б, ет. 3, ап. 7. За СЛ. Д. С. бил открит клиентски номер
********** в качеството й на собственик на обекта, съгласно справка от Служба по
вписванията - Сливен. Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се била задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 /. ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 23.04.2020г. - 22.06.2020г. ищецът бил доставил до обекта
на ответницата ел. енергия на обща стойност 117, 02 лв., която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница СЛ. Д. С. дължала законна
лихва в общ размер от 7, 56 лв. за периода 11.06.2020г. – 11 .02.2021 г, Законна лихва за
забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата
до датата на образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са били подробно
описани в приложения препис -извлечение от клиентската сметка на ответницата.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми:-сумата от 117, 02 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.04.2020г. - 22.06.2020г. - сумата от 7, 56 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.06.2020г. - 11.02.2021
г, - законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендира сторените по делото разноски в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК на 11.10.2021 година назначеният на ответницата особен
представител е депозиран писмен отговор, в който изразява становище, че предявените
искове са допустими, а относно основателността на исковете ще изрази становище след
представяне на поисканите от него доказателства. Сочи, че твърденията на ищеца следва да
бъдат доказани по безспорен и категоричен начин, като заявява, че не оспорва
представените с исковата молба доказателства. С писмения отговор особения представител
прави искане да бъдат представени и изброени от него доказателства.
С оглед характера на предявения иск съдът е указал на ищцовото дружество, че следва
да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните –
договори за покупко-продажба на описаната във фактурите стока-ел. енергия, че е извършил
2
своевременно предаване на стоката на ответника, че е издал документ за това на ответника,
както и размера на иска. Следва да докаже и претенцията си за мораторната лихва като
установи падежа на задължението на ответника, неговата забава, както и размера на
претенцията си и периода на забавата.
Сдъдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е извършил плащане на
закупената стоката по процесните фактури. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа
обстановка:
По делото от представените към исковата молба писмени доказателства се установява
наличието на договорни отношения между страните – договори за покупко-продажба на
описаната във фактурите стока-ел. енергия, като ищецът е извършил своевременно
предаване на стоката на ответника.
В хода на съдебното производство ищцовото дружество е депозирало молба на
17.12.2021 г., в която признава обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, което е
от значение за спорното право по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно извършено от
ответницата плащане, с което нейното задължение както за главницата, така и за
мораторната лихва било погасено. С това извършено от ответницата в хода на настоящото
производство доброволно плащане било погасено и задължението й за заплащане на
разноски в заповедното и в настоящото производство в пълен размер, поради което ищецът
изрично заявява, че не претендира сторените от него разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и
размера на вземането си.
Посочените факти са доказани в хода на настоящото производство от представените с
исковата молба писмени доказателствата, от които се установява наличието на договорни
отношения между страните – договор за покупко-продажба на описаната във фактурите
стока-ел. енергия, като ищецът е извършил своевременно предаване на стоката на
ответника. Тези факти на практика се признават извънсъдебно и от ответницата, която в
хода на процеса е изплатила задълженията си към ищеца в пълен размер, с което нейното
задължение било погасено изцяло включително и по отношение на разноските.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по
основание и размер. По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК обаче съдът съобразява и факта, че
задължението на ответницата е погасено в хода на процеса. Следователно към момента на
устните състезания претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответницата е
изплатила претендираната сума. Ето защо на това основание предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъде отхвърлена и
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. Тази
3
претенция е акцесорна и зависи единствено от уважаването на главния иск.
С оглед на изложеното предявените положителни установителни искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило в хода на процеса плащане.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство. Съдът дължи произнасяне и по отправената от ищеца претенция
за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. В тази връзка съдът
счита, че не следва да бъдат присъждани на ищеца сторените от него разноски в заповедното
и в исковото производство, с оглед на направеното от ищеца в молбата му от 17.12.2021 г.
признание, че ответницата е погасила изцяло и задължението си към ищеца за сторените от
него разноски в заповедното и в исковото производство..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37,
против СЛ. Д. С. с ЕГН:********** от гр. **** за сумата от 117, 02 лв., представляваща
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
23.04.2020г. - 22.06.2020г. и за сумата от 7, 56 лв., представляваща законната лихва за забава
за периода 11.06.2020г. - 11.02.2021 г, ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
12.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението като ПОГАСЕНИ поради
плащане в хода на процеса.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4