РЕШЕНИЕ
№ 2849
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110131118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 29.06.2023 г.
(на лист 46 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. В. И. (за аб.
№ ******), с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати
на дружеството следните суми – 3627,20 лева – цена за доставена за периода
май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „И.“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2023 г., до окончателното плащане; 406,34
лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2021 г. – 10.04.2023 г.; 51,52 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода май 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2023 г., до окончателното плащане, и 10,34
лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 16.07.2020 г. – 10.04.2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – Л. В. И.
(за аб. № ******) чрез особения представител адв. К..
В съдебното заседание ответникът чрез особения си представител взема
становище, че искът не е доказан, тъй като няма доказателства, че е
собственик на процесния имот.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен от ищеца на лист 9 от делото Нотариален акт за
собственост на имот, придобит по завещание № ***/**** г., том *, рег. №
****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус З. Т. с № *** от регистъра на
Нотариалната камара, за собственик на недвижим имот – апартамент с адрес:
Со., ж.к. „Р. – б.“, бл. *** – ***, вх. *, ет. *, ап. **, е обявен ответникът по
делото Л. В. И..
Съгласно представено от ищеца на лист 19 – 21 от делото Решение от
20.04.2011 г. по гражданско дело № 2327/2010 г. на Софийския градски съд, I-
14 състав, влязло в сила на същата дата съгласно чл. 239 ГПК, е обявен за
окончателен предварителен договор, по силата на който неучастващия по
делото А. Н. В. е купил апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, бл. *** – ***, вх. *,
ет. *, ап. **.
Съгласно представено от ищеца на лист 22 от делото удостоверение от
15.01.2013 г. на „ГИС – София“ ЕООД адрес ж.к. „Р. – б.“, бл. *** – ***, е
идентичен с адрес: ж.к. „И.“, бл. *** в С..
Не е необходимо да се обсъждат други доказателства.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Главният иск на ищеца за цена на топлинна енергия с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
основава на това, че ищецът е доставял топлинна енергия до собствен на
ответника апартамент.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна в гражданския процес е длъжна
убедително и безпротиворечиво да докаже фактите, на които основава
претенциите си. В случая самият ищец представя два документа, от които
произтича право на собственост върху процесния апартамент на две различни
лица, при това по-късният по време акт е в полза на лице, което не е страна по
делото, като поради това не е посрещнал доказателствената си тежест, и искът
2
за цена на топлинна енергия следва да се отхвърли.
Тъй като всички останали искове се основават на уважаването на този
първоначален иск, всички претенции на ищеца следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, но той не е доказал такива и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. В. И., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите: 3627,20 лева (три хиляди шестстотин двадесет и
седем лева и 20 стотинки) – цена за доставена за периода май 2020 г. – април
2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „И.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
топлинна енергия; 406,34 лева (четиристотин и шест лева и 34 стотинки) –
лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г.
– 10.04.2023 г.; 51,52 лева (петдесет и един лева и 52 стотинки) – цена за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода май 2020 г. – април 2022 г., и 10,34 лева (десет
лева и 34 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 16.07.2020 г. – 10.04.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3