Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 1547 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 242040 от 14.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 18165/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 43 състав, е уважил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.К.Д. установителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1554,51
лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „**********аб.
№ 354268, за периода от 30.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.07.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 26.09.2017 г. по ч.гр. дело № 47644/2017 г. на СРС, ГО, 43-ти
състав, като е отхвърлил
иска за сумата над 1554,51 лева да пълния предявен
размер от 2507,23 лева и за периода от 01.05.2013 г. до 31.05.2014 г. като
погасен по давност, както и този по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 464,45 лева
и за периода от 15.08.2014 г. до 06.07.2017 г.
С решението Т.К.Д. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 309,08 лева – разноски в
първоинстанционното производство и 57,24 лева – разноски в заповедното производство,
а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Т.К.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 209,83 лева – разноски в исковото производство и 159,28 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
В законоустановения срок срещу решението в частта, в
която предявения иск е уважен е постъпила въззивна жалба от Т.К.Д. чрез адв. В.Т.Д.,
в която се прави оплакване, че решението е постановено при нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано, тъй като съдът неправилно
не е приел, че оспореният нотариален акт представлява годно писмено
доказателство и e основал решаващите си изводи въз основа на него. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. В молба,
постъпила в откритото съдебно заседание, проведено по делото, оспорва
въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсулт,
възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД
не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.07.2017 г. г.
срещу Т.К.Д., по което е
образувано ч. гр. дело № 47644/2017 г. на СРС, ГО, 43-ти състав. На 26.09.2017
г., по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в
заповедното производство е подал възражение по образец.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил
установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които са процесуално допустими.
Пред първата съдебна
инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите
на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия,
размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
В
настоящия случай, с оглед въведения с въззивната жалба предмет на проверка,
спорно по делото е единствено обстоятелството, възникнало ли е вземането в
сочения размер за главницата по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, при оспорено качество на потребител на
топлинна енергия на ответника.
От представените по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „**********,
е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
От представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том LLXLI, дело № 27976 от 18.12.1996 г. на нотариус Лозан Лозанов с район на действие
Софийския районен съд, чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на
собственост не е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, се
установява, че Т.К.Д. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения
имот през 1996 г. По делото няма данни имотът да е отчужден или в полза на
трето лице да е учредено вещно право на ползване, поради което в качеството си
на собственик на процесния имот ответникът има и качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно
е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Притежаваното от
ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие
на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от
2014 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и
за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на
топлинния счетоводител, се установява, че през процесния период в имота не е
имало отоплителни тела, както и водомер за топла вода, като за отопление на
апартамент № 3 е разпределяна топлинна енергия само за сградна инсталация.
Топлинна енергия за БГВ е разпределяна за двама потребителя. Всички измервателни
уреди са преминали метрологична проверка, а дължимата сума за апартамент № 3 е
изчислена математически вярно, съобразно действащата нормативна уредба и е в
рамките на присъдената от първата съдебна инстанция сума, след уважаване на
заявеното възражение за изтекла погасителна давност.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с
въззивната жалба и липсата на други заявени относими към предмета на делото
оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
В настоящото производство на
въззиваемия – ищец не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като пред въззивната инстанция
въззиваемата страна не е представлявана извън, подаването на молбата от 02.02.2021
г., в която се прави искане за присъждане на разноски, възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и евентуално липса на доказателства
за неговото заплащане.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 242040 от 14.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 18165/2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 43-ти състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД,
ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.