Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260014
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 28 ноември 2020 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20205240200026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260014                        Година 2020г. ,10.ХІ.                       гр.Пещера

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд                                             І наказателен състав

На първи октомври                                                                 Година 2020

В публичното  заседание в следния състав:

Председател:Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д.№26  по описа на Съда  за 2020 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С жалбата си срещу Наказателно постановление № 19 -0315-000675 от 12.12.2019г. на Началника на РУ Пещера към ОДМВР Пазарджик  жалбоподателят Е.Л.И. , ЕГН ********** *** твърди, че са допуснати нарушения при съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, като в самия АУАН съставителят,  изпълняващ длъжност „полицай" не е контролен орган, който да е преминал специализирано обучение, по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същият, не само че няма право да съставя АУАН за нарушения по чл.174,ал.3 от ЗДвП, но и няма право да извършва проверка с техническо средство за наличие на алкохол. Този вид проверки се извършват само и единствено от съответните контролни органи по КАТ.

Твърди жалбоподателят, че  описанието на нарушението в АУАН е непълно ,като липсват съществени елементи и данни за нарушението - липсва посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението. Налице е разминаване в описанието на нарушението в АУАН и в НП. В конкретния случай има разминаване между описанието на нарушението и дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в издаденото НП.

Твърди още жалбоподателят, че не е приложена правилно съответната материално- правна норма, която е приета за установена. В обжалваното НП и в АУАН липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, не е конкретизирано по коя хипотеза на закона е квалификацията. Определящо за съставомерността на деянието в посочената в законовия текст на чл. 174, ал. 3, предл. 1 и 2 от ЗДвП алтернатива е да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да бъде изпробван за алкохол, респ. да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено нито в АУАН, нито в НП. В описанието на нарушението не става ясно коя от двете алтернативи посочени в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, АНО е приел за осъществена, при така направеното описание.

Жалбоподателят оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка , като твърди, че не е  извършила вмененото нарушение. В действителност не е налице отказ да и бъде извършена проверка за алкохол, тъй като направила  няколко опита с техническото средство, но същото не отчело резултат. Оспорва твърденията, че е била в нетрезво състояние, не е отказвала да получи талона за  медицинско изследване, а от полицейските служители и било заявено , че не е нужно да и го дават. Моли да бъде отменено обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно.Сочи доказателства.

За Началник  РУ МВР Пещера не се явява  процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят И.   се явява лично .

 Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност,прие за установено следното:

На жалбоподателя И. е съставен от св.П.М. , изпълняващ длъжността мл. автоконтрольор   при РУ Пещера,в присъствието и на св.С.Д.,  АУАН №758616/28.11.2019г. за това, че на същата дата около 00.15ч. в гр.Пещера, ул.“Св.Константин „ №79 управлява лек автомобил „Мерцедес Ванео“,с ДК №РА 9147 ВМ, собственост на Иван Г.К.,***, като извършва следното нарушение:

Водачът е във видимо нетрезво състояние, лъха на алкохол и заваля.Отказва да бъде извършена проверка за установяване на алкохол  с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM  №0059. Издаден талон за изследване №046324, който водачът отказва да получи и подпише. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.174ал.ІІІ ЗДвП. Жалбоподателят И. е отказала да подпише и получи съставеният и АУАН, което обстоятелство  е удостоверено с подписа на св. С.К..

Въз основа на посочения Акт е издадено обжалваното Наказателно постановление Наказателно постановление № 19 -0315-000675 от 12.12.2019г. на Началника на РУ Пещера, с което на  Е.И.  е наложена глоба в размер на 2000лв. и е лишена от правото да управлява МПС за срок от 2 години, на основание чл.174ал.ІІІ пр. първо ЗДвП.В постановлението е отбелязано, че Е.И. е отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта ,не е изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

В съдебно заседание актосъставителят и св.П.М. даде показания, че поддържа констатациите по АУАП. Посочи, че на процесната дата  бил дежурен с колегата си С.Д., като в около 12.15ч. спрели за проверка автомобил, в който имало две жени.Водачката / И./ казала, че няма в себе си никакви документи.На полицейските служители направило впечатление, че водачката  И. лъха на алкохол, поради което решили да извършат проверка за алкохол.

Жалбоподателят И. била извикана да отиде  до полицейският автомобил, за да и бъде извършена проверка с техническо средство. Водачката И. дошла, но отказала категорично  отказа да извърши проверка  с техническо средство с обяснението, че е пила бира и не желае да извърши пробата. За съдействие бил извикан свидетелят  С.К., който станал свидетел на отказа на И.  да подпише и да получи съставеният и акт. Бил и издаден талон за медицинско изследване за даване на кръв, но И. отказала и талона.

Св. С.К. даде показания, че  бил  изпратен от дежурния за съдействие, тъй като имало съставен  АУАН на нарушител, който  е отказал да го подпише. Пристигнал на място и видял жалбоподателката И., опитал да я убеди да направи проба, но тя категорично отказала.

Св. С.Д.  посочи, че по време на процесната проверка е бил наряд с колегата му П.М., като около полунощ  били  на пункт на ул. „Свети Константин“ , като извършвали  пътен контрол. Сочи, че забелязали лек автомобил, който се движел  в посока гр.Пещера, при което св. Д.  подал стоп палка за извършване на проверка. Водачът  на автомобила отбил вдясно и при проверката заявила, че не носи никакви документи.След това водачът – жалбоподателят И., била поканена да отиде до спрелият наблизо полицейски автомобил, за да се установи самоличността и.При движението към полицейския автомобил св.Д. усетил, че И. лъха на алкохол.Св. М. поканил жалбоподателят И. да извърши  проба за алкохол, но тя категорично отказала, както отказала и да подпише всякакви документи.Поради това бил извикан и св.С.К., който станал свидетел на отказа.

Показания по делото даде и св.Т.Т. , която е била другата жена, пътувала в автомобила. Св. Т. посочи, че на 28.11.2019г. се качили  с нейния приятел  на курорта, като тя се обадила  на Е.И. да я забере . Е.И. дошла, като казала , че не е пила алкохол.Били спрени за проверка, като водачът И. си  била забравила документите.Сочи св. Т., че след като била поканена да даде  проба за алкохол, жалбоподателят И. дала проба, при това няколко пъти, но апаратът нищо не отчел.Не станало дума за  медицинско изследване. След това дошла втора патрулка и пак поискали И. да направи проба, като била приканена да „духа“ по –силно, но И. отговорила, че толкова може , толкова „духа“.

При извършената очна ставка между св.К. и св.Т. последната настоя, че жалбоподателят Иванов направила поне 3-4 проби, но дрегерът не отчел нищо. Св.К. от своя страна потвърди, че опитал да накара жалбоподателката  да даде проба, но тя категорично отказала.

Жалбоподателят И. обясни, че на 27.11.2020г. вечерта и се обадила по телефона нейната приятелка Т., за я забере от курорта / Св.Константин/, като и казала, че не е употребявала алкохол.На връщане били спрени за проверка, като била и отишла до полицейския автомобил, за да и бъде извършена проверка за алкохол. Сочи , че четири пъти правила опити за проба, като накрая свидетелят М. и казал да духа по-силно, а тя отговорила, че може да духа толкова.

След това св.М. започнал да я заплашва ,че ще и състави акт.Направила още три опита, но отново без резултат.След което  дошъл и св.К., който я попитал защо отказва да направи проба, но тя отговорила, че не е отказвала.След това полицейските служители започнали да пишат някакви документи, които отказала да подпише,защото не е съгласна, че е отказала да даде проби.Не била уведомена, че може да направи възражения.

По делото се прие оригинал   на талон за изследване №0046324, съставен от св.П.М..В него е отбелязано, че Е.И. отказва да бъде тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM  №0059 в 00.15ч., отказва да подпише талона отказва медицинско и химическо изследване и съответно явяване във ФСМП Пещера до 45 минути от връчване на талона, като всички откази са удостоверени с подписа на св.С.К..

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.

Съдът не намира допуснати съществени процесуални нарушения , включително твърдените от жалбоподателя.

АУАН  бл.№758616/28.11.2019г.  е съставен от  П.М. , на  длъжност мл. автоконтрольор   при РУ Пещера.Видно от т.1.3 от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, служителите, длъжност мл. автоконтрольор   ІІ-І степен в ОДМВР и териториалните им звена са компетентни да съставят включително АУАН по ЗДвП.

Съдът счита също, че вмененото нарушение е в достатъчна степен описано в процесните АУАН и НП .Според чл.53ал.ІІ ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин  извършването  на нарушението, ,самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, действително в съставения АУАН  не е посочено ,че  Е.И. не е изпълнила предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като единствено е отбелязано, че е издаден талон за изследване, който водачът отказал да получи  и подпише.Този пропуск според Съда не е съществен и е надлежно отстранен по реда на чл.53ал.ІІ ЗАНН.

В тази насока Съдът намира за необходимо да отбележи, че по  идентичен въпрос,Адм.съд София, с Решение №5386/14.09.2017г. , по адм.д.№4230/2017г. е изложил подробни мотиви, като настоящият състав счита за достатъчно да цитира една   част от тях: „Наистина в същото / НП/, без да е необходимо, освен че цифрово е означена приложения с него чл. 174, ал.3 ЗДвП, словесно е възпроизведена цялата диспозиция на разпоредбата с всичките й алтернативни (под)хипотези. Касае се буквално цитиране на действащата при издаване на наказателното постановление редакция на нормата поради липса на правно-технически разграничени структурни подразделения за отделните нарушения по този общ състав.

Оформлението на съобразителната част на НП, при която текстът на чл. 174, ал.3 ЗДвП е изписан на отделен ред след двоеточие, веднага след пълното описание на нарушението по предходния абзац и преди цифровото обозначаване на тази разпоредба в следващия абзац преди диспозитива ясно показва, че се касае за нейно информативно цитиране…. Това словесно цялостно цитиране на чл. 174, ал.3 ЗДвП е продиктувано от формалистичен прочит на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, надхвърля това законово изискване, съставлява факултативен елемент от наказателно постановление, който обаче не опорочава задължителното негово съдържание, в което процесното деяние ясно и точно е индивидуализирано по кореспондиращ с АУАН начин от фактическа и правна страна …..“.

Правилно в процесното НП е отбелязано, че жалбоподателят И. е отказала проверка с техническо средство, както и извършването на медицинско изследване, тъй като не е пожелала да получи талон за медицинско изследване. Така е завършен целият състав на нарушението по първата алтернатива на чл.174ал.ІІІ ЗДвП и не може да се приеме, че с използването на съюза „и“ са вменени в задължение различни изпълнителни деяния.Напротив, възможно е лицето да откаже проверка с техническо средство, но да се съгласи да даде кръвна проба.

Ето защо правилно наказващият орган и актосъставителят са посочили, че жалбоподателят И.  е отказала проверка с техническо средство, но също така  е отказала на практика и да даде кръвна проба за изследване , по съответно регламентирания ред.

От фактическа страна факта извършените от жалбоподателя И.  откази за проверка с техническо средство и чрез кръвна проба се доказаха от показанията на свидетелите – полицейски служители М., К. и Д..

В този аспект и тримата полицейски служители бяха категорични, че жалбоподателят И. е отказала да направи каквито и да е опити за даване на проба. Няма причина да не се кредитират тези показания и съответно няма причина за съмнение в обективността на  полицейските показания, за разлика от обясненията на жалбоподателя И. и на нейната приятелка св. Т..

При това, обективно полицейските служители М. и Д. са възприели, че  Е.И. е лъхала на алкохол при придвижването и към полицейският автомобил.

От субективна страна жалбоподателят И. ясно е съзнавала, че е употребила алкохол и поради всячески е възпрепятствала проверката за установяване на точната концентрация – не само чрез техническо средство, но и чрез кръвно изследване..Дори тя самата заяви, че отказала да подпише всякакви документи.Като правоспособен водач на МПС, жалбоподателят И. е запозната с правилата по ЗДвП и в частност нормата на чл.174ал.ІІІ ЗДвП.

 

Доказателство за наличието на пряк умисъл в действията на жалбоподателя И. е и обстоятелството, че към момента на проверката на 28.11.2019г. е била санкционирана с 5бр. наказателни постановления, за различни нарушения по ЗДвП, видно от приетата Справка за нарушител/водач, през периода 2007г. – 06.11.2019г.,когато е влязло в сила последното постановление, за нарушение на чл.438ал.Іт.1 КЗ.

В конкретния случай, правилно като нарушена  е  посочена от наказващия орган разпоредбата   на чл.174ал.ІІІ ЗДвП и законосъобразно е наложена на жалбоподателя И. глоба в размер на 2000лв. и  лишаване  от правото да управлява МПС за срок от 2 години.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, в тежест на жалбоподателя И. следва да се възложат и сторените разноски – сумата от 26.02лв. , представляващи разноски за явяване на св.П.М., платими по сметка на Районен съд Пещера.

Воден от горното и на основание чл.63ал.І ЗАНН Пещерският  районен съд

Р Е Ш И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 19-0315-000675 от 12.12.2019г. на Началника на РУ Пещера към ОДМВР Пазарджик,  с което на  Е.Л.И. , ЕГН ********** ***

е наложена глоба в размер на 2000лв. и е лишена от правото да управлява МПС за срок от 2 години, на основание чл.174ал.ІІІ ЗДвП.

Осъжда Е.Л.И. , ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Пещера сумата от 26.02лв. , представляваща разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                                                   Районен съдия: