РЕШЕНИЕ
№ 1918
02.06.2015г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд І
граждански състав
На втори юни две
хиляди и петнадесета година
В открито
заседание на четвърти май 2015г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 64 по описа за
2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.200 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В искова молба, предявена от ищеца Д. Ю.
Д. , с ЕГН: **********,***, с адрес за кореспонденция и съобщения: гр. *,
ул."*" № *, ет.*, тел.*, против: Многопрофилна болница за активно
лечение" Св. Мина" -Пловдив ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Иван Вазов № 59,
представлявано от управителя Б.А.Д., ищцата твърди, че с трудов договор № */18.01.1985г.
била назначена на длъжност „*„ в Първа градска клинична болница, към настоящия
момент - Многопрофилна болница за активно лечение" Св. Мина" -Пловдив
ЕООД. С допълнително споразумение № * от 11.03.1991 г. била назначена при същия
работодател от длъжност „*” на длъжност „*". С последното подписано
допълнително споразумение № */27.06.2011г. между нея и работодателя била
назначена от длъжност „*” на длъжност „*” с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 330 лв. и клас прослужено време 35%- 115.50 лв. На
19.01.2012г. около 6:30 часа сутринта претърпяла трудова злополука по чл.55
ал.2 от КСО, докато отивала на работа пеша и вървяла по улица „ *" по
обичайния път за местоработата си. При придвижването си се подхлъзнала и
паднала на заледен участък, вследствие на което получила интракондилна фрактура
на дясната бедрена кост с дислокация. Трудовата злополука е надлежно доказана с
Протокол за трудова злополука № */20.02.2012г.; Декларация на работодателя от
20.02.2012г. и Разпореждане № * от 27.02.2012г. на НОИ. На 19.01.2012г.
постъпила за оперативно лечение в УМБАЛ" Свети Георги" ЕАД-Пловдив с
диагноза фрактура интракондилика феморис декстра. На 21.02.2012 г. била
оперирана и й била поставена метална пластина, а на 30.01.2012г. била изписана
като трябвало да носи гипсова шина в рамките на два месеца и да се движи с
патерици. На 27.06.2012г. постъпила отново в УМБАЛ" Свети Георги"
ЕАД-Пловдив с диагноза фрактура супракондилика феморис декстра. Миграцио клави,
поради оплакванията й за появила се фистула в областта на оперираното място. На
04.07.2012г. отново била оперирана и на 16.07.2012г. била изписана с
окончателна диагноза: фрактура супракодилика феморис декстра. Миграцио клави.
На 24.07.2012г. постъпила отново в УМБАЛ" Свети Георги" ЕАД-Пловдив,
поради наличие на секреция на оперативната рана, като й бил поставен гумен
гофриран дрен. На 27.07.2012г. за пореден път претърпяла оперативна интервенция
и била изписана на 13.08.2012г. с окончателна диагноза статус пост операционен
профрактура феморис декстра ин партис дисталаис. Фистула. На 14.01.2013г. за
пореден път постъпила в КОТ на УМБАЛ „ Свети Георги" ЕАД-Пловдив, поради
наличие на фистула в областта на операцията, от която продължавало да тече
гноевидна секреция. Отново й била направена оперативна интервенция и била
изписана на 05.02.2013г. с окончателна диагноза: статус пост операционен про
фрактура феморис декстра ин партис дисталис. Остеосинтезис металика. С протокол
№ * /16.08.2012г. на медицинска комисия поради незадоволителното й състояние и
изтичане на 6/ шест/ месеца болнични била представена на ТЕЛК. С експертно
решение № * от 127 от 21.08.2012г., след извършен преглед от членовете на
лекарската комисия и установяване, "че след счупването на дясната й
бедрена кост, която е лекувана оперативно, е настъпило усложнение с миграция на
металните тела, довело до необходимост от екстракция на същите, с последвала
фистулизация и ексцизия на същата с давност 27.07.2012г., има необходимост от
продължаване на лечебните и рехабилитационни мероприятия, което води до
временната й неработоспособност, като е дадено предписание ЛКК да продължи
отпуска по болест в пълен срок. С експертно решение № * от 164 от 15.10.2012г.,
след извършен преглед от членовете на лекарската комисия и установяване, че
след счупването на дясната й бедрена кост, която е лекувана оперативно, с
неколкократни оперативни интервенции по повод оформили се фистули, без добър
лечебен ефект, продължила да е временно неработоспособна, като е дадено
предписание ЛКК да продължи отпуска по болест в пълен срок. С експертно решение
№ * от 211 от 17.12.2012г., след извършен преглед от членовете на лекарската
комисия и се установява усложнен оздравителен процес от гноен характер с
формиране на трайна фистула персистираща и след премахване на част от
остеосинтезните тела - невъзможна опорност на крайника, ограничени движения в
прилежащата колянна става, като се дава предписание ЛКК да продължи отпуската
по болест. С експертно решение № * от 076 от 30.04.2013г.., след извършен
преглед от членовете на лекарската комисия се констатира псевдоартроза на дясна
бедрена кост, получена след фрактура на същата като е констатиран краен процент
загубена работоспособност 96 % с потребност от чужда помощ, определени за срок
от една година като е записано, че работата, която изпълнява ищцата, е
неподходяща за здравословното й състояние. С експертно решение № * от 059 от
04.04.2014г.., след извършен преглед от членовете на лекарската комисия, се
констатира псевдоартроза на дясна бедрена кост, получена след фрактура на
същата, като е констатиран краен процент загубена работоспособност 96 % без
потребност от чужда помощ, определени за срок от три години до 01.04.2017г.
През този дълъг период от време изтърпяла много сериозни неимуществени вреди,
изразяващи се в нечовешки болки и страдания, ходенето сама й било непосилно,
невъзможно й било да се обслужва сама, зависима била от близките си и към
момента се предвижва с инвалидна количка. След злополуката изпитвала големи
притеснения, че трябва да разчита на друг за най-елементарни неща, като
неведнъж изпадала в неудобни ситуации и продължавала да има неприятни
емоционални преживявания, което пък от своя страна довело до затруднение в
общуването й с близките и роднините. Почти не излизала навън и се наложило да
се премести да живее на село, поради трудната й подвижност и липсата на
осигурена достъпна среда в блока, в който живеела преди. Поради всички тези
усложнения и оперативни интервенции през значително кратък период от време
ищцата получила тежък емоционален стрес, тъй като се чувствала абсолютно
безполезна за близките си и неспособна да прави, каквото и да е без чужда
помощ. Страданията и болките, които изпитвала вследствие на трудовата злополука
и на множеството оперативни интервенции на крайника, изразяващи се в наместване
и фиксации с метални инплантации и след това тяхното премахване, били огромни.
Имала трудности при придвижването от момента на злополуката до настоящия
момент, лечението й в болница продължило над 70 дни, а в домашни условия - на легло
повече от година, като през това време била почти неподвижна и се налагало да
бъде обслужвана от дъщеря си и съпруга си, както и от други близки роднини. По
време на и след изтичане на домашното лечение се движела с помощни средства -
патерици и инвалидна количка. Причинено й било трайно ограничение на движенията
и псевдоартроза на дясна бедрена кост след понесеното счупване на дистална част
лекувано оперативно с екстрахирани метални тела - 80% ТНР и за ограничената
подвижност на дясна колянна става от тежка степен- 50% ТНР. Продължавала да има
болки и към настоящия момент, които при промяна на времето се засилвали.
Двигателните й възможности не са възстановени. Не може да върши почти никаква
домакинска работа и да бъде полезна на близките си. От датата на настъпване на
трудовата злополука до 30.04.2013г. била постоянно в отпуск по болест предвид
усложненото й и нестабилно здравословно състояние. Вследствие на трудовата
злополука и предвид влошеното й здравословно състояние, чрез Заповед № */07.05.2013г.
на МБАЛ" Свети Мина" ЕООД Пловдив трудовото й правоотношение било
прекратено, считано от 30.04.2013г., поради невъзможността да изпълнява
възложената й работа, поради трудовата злополука довела до трайна
неработоспособност по здравни противопоказания въз основа на ТЕЛК - Общи
заболявания състав 4 Пловдив-експертно решение № */от 076/30.04.2013г. С
разпореждане № ********** от 23.05.2014г. на Териториално поделение на НОИ град
Пловдив от 02.04.2014г. й била определена месечна сума за изплащане в размер на
254.37 лв., от които 221.37лв. - лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване (100% от 221.37 лв.) и лична социална пенсия за инвалидност (25 % от
132 лв.). Преди това разпореждане получавала социална пенсия за инвалидност по
чл. 90 а КСО за 96 % трайно намалена работоспособност отпусната от 30.04.2013г.
до 01.04.2014г. в размер на 132 лв. Със Заповед № */03.06.2013г. на основание
чл.42 ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания й били отпуснати
месечни добавки за социална интеграция в размер на 32.50 лв. общо. От съда се
иска след установяване на горните обстоятелства да приеме, че отивайки на
работа в ответното дружество на 19.01.2012г. около 6,30 часа сутринта ищцата е
претърпяла трудова злополука, в резултат на която са й причинени имуществени
вреди, изразяващи се във временна нетрудоспособност и трайно намалена
работоспособност, повече от 50 на сто, за периода от 19.01.2002г. до сега,
както и неимуществените такива, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на увреждането, които болки и страдания, понасяла и до днес. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът в качеството му на
работодател и на основание чл. 200 от КТ да заплати на ищцата сума в размер на
20000лв/ двадесет хиляди лева/, за претърпените от нея неимуществени вреди,
описани подробно по-горе, изразяващи се в болки и страдания, психически и
емоционален стрес от момента на увреждането и до сега като вземе предвид силата
и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, които продължават
и до днес; трудностите, които има в ежедневния си бит, поради невъзможността й
да се обслужва сама, както и липсата на социални контакти, поради трудната й
подвижност и редките случаи, в които има възможност да излиза с придружител. Моли
да бъде постановено решение, с което да съдът да осъди ответника в качеството
му на работодател и на основание чл. 200 от КТ да й заплати сума в размер на
3849,04лв., за претърпените от нея имуществени вреди, описани подробно по-долу,
както следва: 1394.17 лв/ хиляда триста и деветдесет лева/ изплатени на
20.01.2014г. в полза на „Титаника 2008" ЕООД, за заключ. пирон за дистален
фемур - остеосинтезни средства и банкова такса - действително направени
разходи; 54 лв/ петдесет и четири лв/, изплатени на 30.01.2012г. в полза на
УМБАЛ „ Свети Георги" ЕАД - потребителска такса - действително направени
разходи; разликата в размер на 425,89 лв./ четиристотин двадесет и пет лв. и 89
ст./ между дължимото й трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна
неработоспособност за периода от датата на трудовата злополука, а именно
19.01.2012г. до 30.04.2013 г. – датата, на която трудовото й правоотношение с
работодателя се счита за прекратено - пропусната полза; разликата в размер на
1974,98 лв./ хиляда деветстотин седемдесет и четири лв. и 98ст./ между
трудовото възнаграждение, което била получавала на тази длъжност и получаваната
в момента пенсия за инвалидизиране вследствие трудова злополука, считано от
30.04.2013г. до датата на подаване на исковата молба - пропусната полза; Моли
също така да бъде осъден ответникът да й заплати законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на иска до окончателното му изплащане;
претендира, направените разноски по настоящото производство.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Същите се считат за неправилни, незаконосъобразни и
недоказани. Не се спори, че между ищцата и МБАЛ „Св. Мина – Пловдив” ЕООД са
съществували трудово - правни отношения, съгласно представения трудов договор №
*/18.01.1985 г., които се прекратяват със Заповед № */07.05.2013 г. на
основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради невъзможност за изпълняване на
възложената работа и задължения, поради трайно намалената работоспособност и по
здравни противопоказания по заключение на трудово – експертна лекарска комисия.
Обстоятелствата, свързани с трайното отсъствие от работното място, степента на
неработоспособност и несъвместимостта на задълженията по заеманата от ищцата
длъжност със здравословното й състояние, били основанията да се прекрати
трудовия договор на ищцата, което се вписвало изцяло в хипотезата на чл. 325,
т. 9 от КТ. На това основание, по надлежния законов ред ответното дружество
било връчило на ищцата Заповед № * за прекратяване на трудовото правоотношение
от 07.05.2013 г. Твърди се, че съгласно представеното като писмено
доказателство към исковата молба Експертно решение № */176/30.04.2013 г., с
извършен преглед от членовете на лекарската комисия било констатирано, че
работата, която ищцата изпълнявала е неподходяща за здравословното й състояние,
при факта, че била определена загубена работоспособност – 96% с потребност от
чужда помощ. Твърди се, че така посочените констатации обуславят предприетите
от ответника правни действия, тъй като трайното отсъствие на ищцата към момента
на прекратяване на трудовия договор / 15 месеца и 18 дни/ от работното място,
както и несъвместимостта на
здравословното й състояние с предмета на трудово - правните отношения, създавало
затруднения във връзка със заеманата
длъжност. На практика ищцата не била в състояние да изпълнява по никакъв начин
вменените й задължения по трудов договор и длъжностна характеристика. В
исковата молба ищцата не упоменавала дали съществувала длъжност, която да може
да заеме съобразно намалената си вече трайна неработоспособност в лечебното
заведение, получила ли е предложение за друга длъжност, подходяща за
здравословното й състояние, дали е приела или не, както е предписано в
съответната законова разпоредба. Това обуславяло неготовността на ищцата да се
върне при работодателя си, дори и на друга длъжност, което нямало да я лиши от
нужните доходи, които с исковата молба се изискват като пропуснати ползи. С
оглед на това ответникът изразява несъгласието си с исканията за имуществени
впреди на основание чл. 200 от КТ, ведно със законните лихви и разноски, които
претендира ищцата. В тежката ситуация, в която се намирало общинското и
държавно здравеопазване подобни искове биха довели до окончателното сриване на
финансовата стабилност на здравното заведение.
В тази връзка се оспорват исканията на ищцата в размер на 20000,00 лв.
за претърпени неимуществени вреди, като се считат за безпочвени, прекомерни и
несъразмерни със заеманата длъжност. Ответникът моли съда да отхвърли иска като
неоснователен, недоказан, неправилен и се претендира неприсъждане на исканите
имуществени вреди в размер на 6024,16 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, както и неимуществени преди – 20000,00 лв. Ако се приеме искът на
ищцата като основателен, се оспорва размерът на претърпените имуществени и
неимуществени вреди, които са прекомерно и нереално завишени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представеното копие от заповед за назначаване № */ 18.01.1985г., се
установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от
18.01.1985г.на длъжност “*”, като била преназначавана на различна длъжност,
като последно заемала длъжността „*“. По силата на Заповед № */ 07.05.2013г. на
управителя на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 30.04.2013г., на основание чл.325, т.9 от КТ – поради невъзможност
да изпълнява възложената й работа поради трудова злополука, довела до трайна
неработоспособност по здравни противопоказания въз основа на ТЕЛК – Експертно
решение № * от 076/ 30.04.2013г.
От протокол за трудова злополука
№ */20.02.2012г., както и от разпореждане №*/27.02.2012г. на НОИ – “РУСО” –
гр.Пловдив, се установява, че на 19.01.2012г. към 06.30часа Д. ***, на път за
местоработата си. При придвижването се е подхлъзнала на заледен участък,
вследствие на което е получила интракондиална фрактура на дясна бедрена кост с
дислокация, което е прието за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.
От представените болнични листове
се констатира, че на 19.01.2012г. е бил издаден първият болничен лист, в който
е отразена като диагноза интракондиална фрактура феморис декстра. Като причина
е посочена трудова злополука. Предписан е болничен и последващ домашен режим на
лечение в периода 19.01.2012г. – 01.03.2012г. Впоследствие са издадени още
девет болнични листове, последният със срок до 11.02.2013г. С последващи три
решения на ТЕЛК Пловдив било разпоредено продължаване на отпуска по болест от
ЛКК - експертно решение № * от 127 от 21.08.2012г., експертно
решение № * от 164 от 15.10.2012г., експертно решение № 3294 от 211 от
17.12.2012г. С експертно решение № * от 076 от 30.04.2013г., след извършен
преглед от членовете на лекарската комисия се констатира псевдоартроза на дясна
бедрена кост, получена след фрактура на същата, като е констатиран краен
процент загубена работоспособност 96 % с потребност от чужда помощ, определени
за срок от една година, като е записано, че работата, която изпълнява ищцата, е
неподходяща за здравословното й състояние. С експертно решение № * от 059 от
04.04.2014г., след извършен преглед от членовете на лекарската комисия, се
констатира псевдоартроза на дясна бедрена кост, получена след фрактура на
същата, като е констатиран краен процент загубена работоспособност 96 % без
потребност от чужда помощ, определени за срок от три години до 01.04.2017г.
От представената медицинска
документация се установява, че на 19.01.2012г. ищцата постъпила за оперативно
лечение в УМБАЛ" Свети Георги" ЕАД-Пловдив с диагноза фрактура
интракондилика феморис декстра. На 21.02.2012 г. била оперирана и й била
поставена метална пластина, а на 30.01.2012г. била изписана, като било
постановено да носи гипсова шина в рамките на два месеца и да се движи с
патерици. На 27.06.2012г. постъпила отново в УМБАЛ" Свети Георги"
ЕАД-Пловдив с диагноза фрактура супракондилика феморис декстра. Миграцио клави,
поради оплакванията й за появила се фистула в областта на оперираното място. На
04.07.2012г. отново била оперирана и на 16.07.2012г. била изписана с
окончателна диагноза: фрактура супракодилика феморис декстра. Миграцио клави.
На 24.07.2012г. постъпила отново в УМБАЛ" Свети Георги" ЕАД-Пловдив,
поради наличие на секреция на оперативната рана, като й бил поставен гумен
гофриран дрен. На 27.07.2012г. за пореден път претърпяла оперативна интервенция
и била изписана на 13.08.2012г. с окончателна диагноза статус пост операционем
профрактура феморис декстра ин партис дисталис. Фистула. На 14.01.2013г. за
пореден път постъпила в КОТ на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД-Пловдив, поради
наличие на фистула в областта на операцията, от която продължавало да тече
гноевидна секреция. Отново й била направена оперативна интервенция и била
изписана на 05.02.2013г. с окончателна диагноза: статус пост операционен про
фрактура феморис декстра ин партис дисталис. Остеосинтезис металика. С протокол
№ * /16.08.2012г. на медицинска комисия поради незадоволителното й състояние и
изтичане на 6/ шест/ месеца болнични била представена на ТЕЛК. С експертно
решение № * от 127 от 21.08.2012г., след извършен преглед от членовете на
лекарската комисия и установяване, "че след счупването на дясната й
бедрена кост, която е лекувана оперативно, е настъпило усложнение с миграция на
металните тела, довело до необходимост от екстракция на същите, с последвала
фистулизация и ексцизия на същата с давност 27.07.2012г., има необходимост от
продължаване на лечебните и рехабилитационни мероприятия, което води до
временната й неработоспособност, като е дадено предписание ЛКК да продължи
отпуска по болест в пълен срок. С експертно решение № * от 164 от 15.10.2012г.,
след извършен преглед от членовете на лекарската комисия и установяване, че
след счупването на дясната й бедрена кост, която е лекувана оперативно, с
неколкократни оперативни интервенции по повод оформили се фистули, без добър
лечебен ефект, продължила да е временно неработоспособна, като е дадено
предписание ЛКК да продължи отпуска по болест в пълен срок. С експертно решение
№ * от 211 от 17.12.2012г., след извършен преглед от членовете на лекарската
комисия и се установява усложнен оздравителен процес от гноен характер с
формиране на трайна фистула персистираща и след премахване на част от
остеосинтезните тела - невъзможна опорност на крайника, ограничени движения в
прилежащата колянна става, като се дава предписание ЛКК да продължи отпуската по
болест. С експертно решение № * от 076 от 30.04.2013г., след извършен преглед
от членовете на лекарската комисия се констатира псевдоартроза на дясна бедрена
кост, получена след фрактура на същата като е констатиран краен процент
загубена работоспособност 96 % с потребност от чужда помощ, определени за срок
от една година като е записано, че работата, която изпълнява ищцата, е
неподходяща за здравословното й състояние. С експертно решение № * от 059 от
04.04.2014г.., след извършен преглед от членовете на лекарската комисия, се
констатира псевдоартроза на дясна бедрена кост, получена след фрактура на
същата, като е констатиран краен процент загубена работоспособност 96 % без
потребност от чужда помощ, определени за срок от три години до 01.04.2017г.
В констативната част на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, е отбелязано, че на ищеца вследствие злополуката е
причинено вътреставно счупване на долния край на дясна бедрена кост с разместване,
което е наложило оперативно лечение с метална остеосинтеза /плака и винтове/,
но се е получило усложнение – изместване на металните тела, гнойно възпаление в
областта на счупването с оформяне на фистула с последваща псевдоартроза и
контрактура. Претърпяла е няколко оперативни интервенции без съществен
резултат. С последното решение на ТЕЛК е даден срок на неработоспособност до
01.04.2017г. Лечебният процес е продължил по време на лечението в болничното
заведение и 2-3 месеца след това за физиолечебни процедури – до началото на
2013г., но реално няма възстановяване от получената травма – налице са
усложненията – „лъжлива става“/псевдоартроза/ и контрактура на ставата. Изгледи
за оздравяване, за пълно възстановяване, няма. Вероятно е да се получи благоприятен
резултат единствено при смяна на ставата. Налице е пряка причинно – следствена
връзка между падането на 19.01.2012г. и сегашното здравословно състояние на Д..
От разпита на
св.Н. – дъщеря на ищцата, се установи, че след злополуката последвала
операция на ищцата. Сложили й медицински пирони. През цялото време в болницата
с нея били свидетелката, сестра й и баща й. Много я боляло. Направили й
екстензия на живо. Първата нощ след операцията викала от болка. Това продължило
и след изписването й от болницата. И до ден - днешен я боляло. Имало и други
операции, които последвали - три операции, докато извадят всички метални части.
До махането на пироните имала постоянни болки. Махнали ги една година след
първата операция. Оказало се, че костта не е зараснала и започнало всичко
наново. Продължавала постоянно да взима болкоуспокояващи. Не можела сама нищо
да направи. Не можела да се обслужва. Не можела да се храни. Не можела да
излиза навън. В момента живеела в с. *, за да може да излиза на терасата. Не
можела да се обслужва сама. Не можело да бъде оставена повече от два часа сама.
Не можела сама да ходи до тоалетна, защото не може сама да седне и стане от
тоалетната чиния. Настроенията й се сменяли на всеки час. Емоционално била
срината. Преди била постоянно в движение, помагала на свидетелката и сестра й в
отглеждането на децата, а сега постоянно плачела. В домакинството нищо не
можела да свърши. И до сега се придвижвала с инвалидна количка и патерици.
Съдът възприема показанията на свидетеля като логични, последователни, основани
на преки впечатления и съответни на писмените доказателства.
С оглед установяване на
претенциите за имуществени вреди по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението й се установява, че разликата между следващото се
трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, получено
от ищеца в периода 19.01.2012г. – 30.04.2013г. е в размер на 425,89лв., а
разликата между следващото се трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност
в периода 01.05.2013г. – 31.12.2014г. е в размер на 1974,98лв.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200
от КТ са налице.
Установено е по надлежния ред, с
нарочен акт, че на 19.01.2012г.ищецът е претърпял трудова злополука. В резултат
на злополуката същият е претърпял интракондиална фрактура на дясна бедрена кост
с дислокация. Стигнало се е до
увреждане на здравето на работника, а впоследствие – и до трайно намалена
работоспособност.
Съдът намира, че по делото се
установи и причинната връзка между увреждането на здравето и претърпяната
трудова злополука. Този извод се потвърждава, както от разпореждане № */27.02.2012г.
на РУ”Социално осигуряване” – гр.Пловдив, така и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
В
резултат на увредата – интракондиална фрактура на дясна бедрена кост с дислокация, временно е била намалена работоспособността
на ищеца, а впоследствие същата е довела до трайно намаляване на
работоспособността. Увреждането е причинило на ищеца болки и страдания,
изразили се в болки вследствие счупването, няколко оперативни интервенции,
усложнения и болки с продължителност от датата на злополуката до настоящия
момент / установено от разпита на св.А. Н., както и от заключението на съдебно
– медицинската експертиза/, които по правилата на гражданското и трудовото
право следва да бъдат репарирани.
Неимуществената отговорност на
работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените
болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели
или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с оглед степента на
търпените болки и страдания, усложненията, както и липсата на пълно
възстановяване, но с благоприятна прогноза при смяна на ставата, трудности в
ежедневния бит и интензитета и продължителността на болките и страданията,
влошеното емоционално състояние, липса на социални контакти, съобразно нормата
на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие интракондиална фрактура на дясна бедрена кост с
дислокация, следва да бъде уважен в размер на 15 000лв. Същият ще се
присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска –
07.01.2015г., до окончателното изплащане на сумата. Следва да се отхвърли искът
до пълния му предявен размер от 20 000лв. като недоказан.
Досежно претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди съдът намира същата за доказана по
основание. Налице е имуществена вреда по смисъла на чл.201, ал.3 от КТ, по
същността си представляваща пропусната полза, изразяваща се в разликата между
обезщетението по краткосрочното осигуряване по временна нетрудоспособност и
трудовото възнаграждение, както и между отпуснатата пенсия и трудовото възнаграждение.
Съдът намира, че обезщетението следва да бъде уважено в пълния претендиран
размер. Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза разликата
между следващото се трудово възнаграждение и обезщетението за временна
нетрудоспособност, получено от ищеца в периода 19.01.2012г. – 30.04.2013г. е в
размер на 425,89лв., а разликата между следващото се трудово възнаграждение и
пенсията за инвалидност в периода 01.05.2013г. – 31.12.2014г. е в размер на
1974,98лв. Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
В тази насока не се споделя
възражението на ответника, че ищецът не е ангажирал доказателства за факта дали
съществува длъжност, която да заеме съобразно намалената трайна
неработоспособност в лечебното заведение, получила ли е предложение за друга
длъжност, подходяща за здравословното й състояние, дали е приела или не. От
една страна, при твърдение в тази насока от страна на работодателя, негова се
явява доказателствената тежест да установи положителните факти по предлагане на
подходяща работа на ищеца и неоснователен отказ от негова страна да заеме
подходящата за здравословното му състояние работа. От друга страна, предвид
представената медицинска документация и решения на ТЕЛК относно инвалидизиране
на ищеца с трайно намалена работоспособност от 96%, работодателят е предприел уволнение на ищеца
на основание чл.325, т.9 от КТ, именно защото е приел, че е налице невъзможност да изпълнява
възложената й работа поради трудова злополука, довела до трайна
неработоспособност по здравни протипоказания въз основа на ТЕЛК – Експертно
решение № * от 076/ 30.04.2013г. Същият не твърди и не доказва да е била налице
друга подходяща работа, която да е предложил на Д. и същата да е отказала
неоснователно заемането й.
По отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за разходи за лечение – потребителска такса в размер
на 54лв. и закупуване на остеосинтезни средства в размер на 1390лв. и банкова
такса в размер на 4,17лв., ищецът е представил разходо – оправдателни документи
– квитанция № */ 30.01.2012г., изплатени на 30.01.2012г. в полза на УМБАЛ „ Свети
Георги" ЕАД - потребителска такса, /л.27 от делото/, фактура № */
21.01.2012г., както и вносна бележка от 20.01.2012г. за изплатени на
20.01.2014г. в полза на „Титаника 2008" ЕООД, за заключ. пирон за дистален
фемур - остеосинтезни средства и банкова такса, поради което и исковете се
явяват доказани по основание и размер и ще се уважат в пълните им претендирани
размери. Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира разноски, като съразмерно на
уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 1304,07лв.
Ответникът не претендира разноски.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 834,77лв., както и сумата от 100лв.-
разноски за СМЕ и ССЕ.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение" Св. Мина" -Пловдив ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Иван Вазов“
№ 59, представлявано от управителя Б.А.Д., да заплати на Д. Ю. Д. , с ЕГН: **********,***,
на основание
чл.200, ал.1 от Кодекса на труда
СУМАТА от 15
000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от Д. вследствие на травматичното увреждане – интракондиална
фрактура на дясна бедрена кост с дислокация, причинена от трудова злополука,
претърпяна на 19.01.2012г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 07.01.2015г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 20 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ;
СУМАТА от 425,89 лв./ четиристотин двадесет и пет лв. и 89
ст./ , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между дължимото й трудово възнаграждение и получените
обезщетения за временна неработоспособност за периода от датата на трудовата
злополука, а именно 19.01.2012г. до 30.04.2013 г.,
СУМАТА ОТ 1974,98 лв./ хиляда
деветстотин седемдесет и четири лв. и 98ст./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което била получавала на тази длъжност и получаваната в момента
пенсия за инвалидност вследствие трудова злополука, считано от 30.04.2013г. до
датата на подаване на исковата молба – 06.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете –
07.01.2015г., до окончателното изплащане на сумите,
СУМАТА от 1394.17 лв./ хиляда триста и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - изплатени на 20.01.2014г. в
полза на „Титаника 2008" ЕООД, за заключ. пирон за дистален фемур -
остеосинтезни средства и банкова такса по фактура № */ 21.01.2012г., и вносна
бележка от 20.01.2012г.; СУМАТА от 54 лв/
петдесет и четири лв/, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
изплатени на 30.01.2012г. в полза на УМБАЛ „ Свети Георги" ЕАД -
потребителска такса по квитанция № */ 30.01.2012г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 07.01.2015г., до
окончателното изплащане на сумите,
както и
СУМАТА от 1304,07лв./хиляда триста
и четири лева и 7ст./ - разноски.
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение" Св. Мина" -Пловдив ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Иван Вазов“
№ 59, представлявано от управителя Б.А.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС СУМАТА от 834,77лв./осемстотин тридесет и четири лева и 77ст./- държавна
такса, а в полза на бюджета и по сметка на ПРС СУМАТА от 100лв./сто лева/- разноски за СМЕ и ССЕ.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ЦТ