№ 122
гр. Севлиево, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101082 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постъпила е искова молба от З. Б. ЕВГ., с ЕГН **********, от ** срещу А.А., роден
на ** г., **.
Страните сключили граждански брак на ** г. в **. Ответникът бил пакистански
гражданин и бракът бил регистриран в България акт № 4 от ** г., съставен в **. От брака си
страните нямали деца, нямали и семейно жилище. Самият брак го сключили след кратко
познанство, но се оказал грешка. Почти веднага след сключването на брака ответникът
напуснал ищцата. Заминал и повече не се върнал. Оттогава, повече от 6 години ищцата
нямала никаква информация за него и не поддържали никакви отношения. Ищцата живеела
с друг човек и наличието на този брак било пречка да узаконят връзката си. Иска
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за
вината. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, не е
постъпил писмен отговор от представител на ответникът.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание ответника, чрез особения си представител изразява становище,
че предявеният иск е доказан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение, издадено на 24.08.2021 г., че страните - З. Б. ЕВГ. и
1
А.А., са сключили граждански брак на ** г., в **, за който е съставен акт за гр. брак № 4 от
** г. на гр. **, като съпругата е запазила след брака предбрачната си фамилия Е..
От показанията на свидетелката С.Н. се установява следното: свидетелката заявява,
че познава ищцата, която към момента на заседанието живее с брат в **; със съпруга на
ищцата били в ** и подписали там; ответника бил пакистанец, ищцата била с него един
месец, после се запознала с брата на свидетелката и останала с него; с ответника ищцата не
поддържала никакви отношения от около пет години.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитания по делото свидетел - С.Н. е видно, че страните от поне пет години преди
съдебното заседание са разделени. Съпрузите са във фактическа раздяла и са се отчуждили
един от друг и контактите и отношенията им не са като между съпрузи. Поради горното
съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално. В тази насока
липсват противоречия между свидетелските показания и доводите на страните. Относно
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът не следва да се
произнася, доколкото страните не са поискали това. Предвид изложеното брака между
страните следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Поради изричното
искане на страните за непроизнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и липсата на претенция за присъждане на разноски, същите следва да
останат в тежест на страните, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на ** г., за който е съставен акт за граждански
брак № 4 от ** г. на гр. **, между З. Б. ЕВГ., с ЕГН **********, от ** и А.А., роден на ** г.,
**.
ОСЪЖДА А.А., роден на ** г., ** да заплати в полза на държавата по сметка на РС –
Севлиево държавна такса в размер на 25,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3