№ 59 от 05.03.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 6 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение № 420/02.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 820/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000719/17.06.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА. С посоченото наказателно постановление на В.Н.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото.
Ответникът по касационната жалба – В.Д., не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не изразява становище по същата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 19-5310-000719/17.06.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана за това, че на 03.06.2019 г. около 23:25 ч. на път първи клас № Е-79, км 326+508, в посока ул. ,,Софийско шосе”, управлявал собствения си лек автомобил марка и модел ,,Пежо 206”, с рег. № ******, като не се съобразил с въведената временна организация на местното движение и навлязъл срещу знаци В1, В2 и Г8. Срещу Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 719/03.06.2019 г. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред въззивния съд са разпитани А. И. В.(актосъставител) и Г. В. К. (свидетел на установяването на нарушението и съставянето на акта), които потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към процесното деяние. По делото е прието като доказателство писмо с изх. № 801/03.06.2019 г., с което управителят на „******” ЕООД уведомява директора на Областно пътно управление – Кюстендил и Община Дупница за възникнала авария на главен водопроводен клон от АЦ тръби ф200 на кръстовището на ул. ,,Орлинска” и път II-62 (ул. „Самоковско шосе”), което налагало затваряне на кръстовището и предприемане на незабавни действия по отстраняване на аварията. Въззивният съд е формирал извод за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП, и е отменил последното на процесуално основание, като по съществото на спора е посочил, че деянието не е доказано от обективна страна.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон –
неправилно, поради което подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1
от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди
наказателното постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на В.Д. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до опорочаване на производството. Неправилен е изводът на районния съд за нарушение
на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, доколкото при описание на
нарушението са посочени само видът на знаците
и общият текст на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, но не е дефинирана правната
норма, съдържаща предписанието, което се дава със съответния пътен знак, с
който участникът в движението не се е съобразил или
най-малкото не е посочено
неговото значение. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност на Д.
е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В процесните АУАН и НП са посочени пътните знаци, с
които Д. не се е съобразил. Непосочването в акта и наказателното постановление на съответните
норми от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), в които е регламентирано значението на процесните пътни знаци, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило правото
на защита на санкционираното лице. Значението на пътните знаци тип В1
и В2 е регламентирано в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, а именно за
пътен знак В1: „Забранено е влизането на пътни превозни
средства”, и за пътен знак В2:
„Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки”, а значението на пътен знак Г8 е регламентирано в чл.
51, ал. 2 от ППЗДвП – „Движение само наляво пред знака”.
Неправилни са и изводите на районния съд за липса на доказано противоправно деяние. Настоящият касационен състав намира, че извършването на описаното в наказателното постановление нарушение е надлежно установено, като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват авторството на нарушителя и неговата вина. Презумптивната доказателствена сила на акта за установяване на административното нарушение, въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се преценява във всеки конкретен случай. При доказателствена тежест за жалбоподателя да опровергае констатациите в процесния АУАН, същият не е ангажирал доказателствени средства в тази насока. От приложеното към административнонаказателната преписка писмо с изх. № 801/03.06.2019 г. от управителя на „******” ЕООД и от показанията на свидетелите А. В. и Г. К. се установява, че към датата на извършване на административното нарушение – 03.06.2019 г., поради ремонтни дейности е била въведена временна организация на движението по целия мост от ул. ,,Софийско шосе” в посока изхода към път първи клас № Е-79, при бензиностанцията. Свидетелите сочат, че участъкът от пътя бил сигнализиран с пътни знаци, като на място имало и полицейски автомобил със светлинна сигнализация. Автомобилът на свидетелите бил позициониран точно на кръстовището, свързващо ул. „Софийско шосе” с път първи клас № Е-79, а автомобилът на Д. се движил от главния път в посока гр. Дупница – ул. „Софийско шосе”. Съдът намира, че наложените наказания глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец са правилно определени, доколкото санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП определя наказанията в абсолютен размер и срок, което изключва възможността на административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 420/02.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 820/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-5310-000719/17.06.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което на В.Н.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.