№ 862
гр. София, 30.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. И. В. – упълномощен защитник на осъдения М. Х.
Г., срещу определение от 07.09.2022 г. по н.ч.д. № 3259/2022 г. на СГС, НО, 39 състав,
с което е оставена без уважение молбата на горното лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено му по
н.ч.д.№2467/2021 г. на СГС, НО, 9 състав.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Посочва се, че
осъденият е изтърпял повече от половината от наказанието, с което е изпълнена
първата предпоставка за условното му предсрочно освобождаване. Поддържа се, че е
налице и втората такава – доказателства за неговото поправяне. Твърди се, че съдът не
би следвало да е обвързан от докладите на затворническата администрация и от
становищата на пенитенциарните власти, които в конкретния случай са отрицателни.
Отправеното в частната жалба искане към въззивния съд е за отмяна на определението
и за постановяване на ново, с което молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъдения бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Спазени са процесуалните срокове за обжалване - атакуваното определение е
постановено в открито съдебно заседание на 07.09.2022 г., а частната жалба срещу него
е входирана в СГС на 14.09.2022 г. Жалбата изхожда от надлежна страна –
упълномощен защитник на осъдено лице, и е срещу акт, който подлежи на въззивна
проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл
жалбата е процесуално допустима.
За процесуална прецизност следва да бъде отбелязано, че съдия от първия съд без
1
основание е разпоредил препис от жалбата да бъде връчен на СГП преди делото да
бъде администрирано до горната инстанция. В процедурата по глава 22 от НПК и по
аргумент от член 342, ал. 2 от НПК размяна на книжа е предвидена само при подаване
на частен протест, докато депозираната частна жалба подлежи на незабавно изпращане
на контролната инстанция, без да се изисква връчване на препис на ответната страна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите - предмет на разглеждане в настоящото производство. Конкретиката в тези
факти е следната:
М. Х. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено му с влязло в сила
решение по н.ч.д. № 2467/2021 г. на СГС, НО, 9 състав в производство по чл. 12 от
ЗПИСАННЛСМВЛС. В това производство е прието за изпълнение съдебно решение №
18-К-44/19-50 от 28.11.2019 г. на Общински съд – Вуковар, Република Хърватия, със
съответстващата санкция за престъпление по член 281, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от
българския Наказателен кодекс, като е определено търпимо при общ режим наказание
от една година и седем месеца лишаване от свобода със съответно приспадане на
времето, пред което осъденият е търпял наказание в чуждата държава.
Наказанието по горното дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. *** на
09.01.2022 г.
Осъденият е разпределен на територията на 3 група на 21.01.2022 г. Включен е в
трудовата дейност със заповеди №№ 27, 28/21.02.2022 г., като му е възложена работа
като „хигиенист администрация“.
За отговорно отношение към поставените задачи осъденият е награден със заповед
№238/16.05.2022 г. с „удължено свиждане за период от 4 часа“.
Със заповед № 305/13.06.2022 г. за нарушение от 27.05.2022 г., свързано с държане
на забранени вещи, му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна
пратка за срок от два месеца“.
На територията на ЗО „***“ осъденият е преведен на 10.06.2022 г., като със
заповед №135/24.06.2022 г. му е възложена работа като общ работник на външен
работен обект „Комета“.
Към 7.09.2022 г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е
изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на предварителен арест – 8
месеца и 15 дни, от работа 2 месеца и 7 дни, или всичко 10 месеца и 22 дни. Остатъкът
за изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 8 месеца и 8 дни.
При постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 44
точки – в средната зона, при изявени дефицитни зони в областите: отношение към
правонарушението, управление на финансите и доходите и умение за мислене.
Няма информация за времето на престоя на осъдения в затвора да са налице
корекции спрямо риска от рецидив или коментираните дефицитни зони.
Становището на ИСДВР на ЗО "Кремиковци" за условно предсрочно
освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че за краткия престой в местата
за лишаване от свобода осъденият не е изпълнил заложените в първоначалния план на
присъдата цели и задачи. Акцентирано е и върху действащото му дисциплинарно
наказание. Ето защо, въпреки стремежа за поддържане на позитивна линия на
поведение, намираща проявление в липсата на агресивни прояви, участие в трудова
2
дейност и уважително отношение към затворническата администрация, е прието, че
корекционният процес при осъдения не е завършен и няма основание за условното му
предсрочно освобождаване.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. ***
за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на Г. е налице първата от
кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване,
тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва, че по
отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали предложеният за условно предсрочно освобождаване осъден е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за негово съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността и за отношението му към труда.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения Г. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
както иска защитата, тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към
личното досие на осъдения. Твърденията на защитата, че становищата на
затворническата администрация са формални и без нужната фактическа обезпеченост
не намират подкрепа нито в съдържателна част на заключенията, нито в
доказателствата от личното досие на осъдения. От последните е видно, че за краткия си
престой в затвора осъденият е бил наказван за нарушение на реда и дисциплината
/нарушението е извършено четири месеца след постъпването на Г. в затвора и
непосредствено преди преместването му в ЗО „***“/. Определеното дисциплинарно
наказание е действащо, то нито е отменено като награда за последващо добро
поведение, нито е заличено по последици по реда на член 109 от ЗИНЗС. От личното
досие на осъдения е видно, че спрямо него продължава да действа първоначалния план
на присъдата и определените средни граници на рецидив, отмерени в съответните им
44 точки, не са променени. Сред дефицитните зони "отношение към
3
правонарушението" и "умение за мислене" не е постигната устойчивост, като
осъденият отрича отговорността за извършеното от него, не осъзнава факторите,
довели до криминалното му поведение, непълно разбира последствията от действията
си и не разпознава напълно поведението си. След като няма доказателства осъденият да
е формирал категорична и убедителна критична нагласа по отношение на деянието, за
което търпи наказание, а това също е елемент от преценката за неговото поправяне, и
на това основание втората предпоставка по чл. 70 от НК не следва да се счита
изпълнена. Корекция в зоната „умение за мислене“ също се определя като значима в
това производство, доколкото актуалната справка за съдимост на Г. установява още
едно осъждане с близка давност, по което макар и с условен характер на санкцията,
също е ангажирана наказателната му отговорност. Това също показва, че преди да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения трябва да
се открои отчетливо поправяне и да бъдат представени убедителни доказателства, че
той не би представлявал риск за ново престъпно поведение при излизането си от
затвора.
Тъй като такива доказателства понастоящем липсват, първият съд основателно е
счел, че положителният поправителен процес по отношение на осъдения М. Г. не е
напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в пълнота всички
свои цели.
Като законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 7.09.2022 г. по н.ч.д. № 3259/2022 г. на СГС,
НО, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. Х. Г., с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, определено му по н.ч.д.№2467/2021 г. на СГС, НО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Г., адв. В. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4