Решение по дело №357/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 103
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20205630200357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
Секретар:Антония Х. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20205630200357 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от С. Д. С. , ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „Иван Вазов”
№ . против Наказателно постановление №20-0271-000683 от 14.05.2020 година на
Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със закона. Липсвали задължителни
реквизити на АУАН и на НП и съдържанието на двата акта било различно. Оспорва
извършване на нарушенията. Предвид изложеното моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си
представител адв.Капасъзова поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
1
С Наказателно постановление №20-0271-000009 от 14.01.2020 година на ВПД
Началник на РУ-Харманли жалбоподателят С.Станимиров е наказан за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 20.08.2019г. в гр.Харманли, като водач на
МПС, е превишил разрешената максимална скорост за населено място с над 50 км/ч
при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ”, с рег. № Х .
КК. НП не е влязло в сила съгл. писмо с вх.№7970/12.10.2020г. на РС-Харманли, видно
от което същото е обжалвано и производството по делото не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт.
На 30.10.2019г., в 14.18 часа, в гр.Харманли, на ул. „Македония”, до снек бар
„Турист”, в посока гр.Любимец, жалбоподателят С.Стефанов, като водач на лек
автомобил, управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ”, с рег. №
Х . КК със скорост 95 км/ч при разрешена за населено място до 40 км/ч., посочена и
въведена с пътен знак. Скоростта е била фиксирана и заснета с техническо средство
АТСС TFR1-M 526, клип №2997.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №683 от 28.04.2020г. от
инсп.Салим Ахмед – автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП, а именно за това, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ”, с рег. № Х . КК с наказуема скорост 95
км/ч при разрешена за населено място до 40 км/ч, като нарушението е извършено
повторно, като е посочено НП №20-0271-000009/14.01.2020г. Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя на 28.04.2020г., като актът е подписан от него без
възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група
към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №20-0271-000683
от 14.05.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата
обстановка, като е прието, че с така извършеното на 30.10.2019г. в гр.Харманли
жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП –водач повторно превишаващ
разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч. Предвид това и на
основание чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от .00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Приложена е справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има
множество нарушения на ЗДвП.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им –
АУАН №683 от 28.04.2020г., декларация от 28.04.2020г., протокол за използване на
2
АТСС № TFR1-M 526 от 30.10.2020г., протокол №3-53-19 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M 526, снимков материал на клип от 30.10.2019г., 14.18
часа, АУАН №9 от 03.01.2020г., Наказателно постановление №20-0271-000009 от
14.01.2020 година на ВПД Началник на РУ-Харманли, писмо с вх.№7970/12.10.2020г.
на РС-Харманли, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание
свидетели - актосъставителя С.А и Я.Я – служители на РУ-Харманли. Тези свидетелски
показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани
от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-5./14.05.2018г. и Заповед №812з-825 от 13.07.2019г.,
двете на Министъра на вътрешните работи. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН,
имайки предвид приложената декларация от жалбоподателя от 28.04.2020г., от който
момент насетне следва да се приеме и че нарушителят е открит.
При издаването на АУАН и на атакуваното наказателно постановление (НП)
съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство и обуславящи отмяната му на това
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от
категория В за населеното място е 50км/ч., извън населено място – 90 км/ч., по
автомагистрала – 140 км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. В случая в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на ул.
„Македония” в гр.Харманли до снек бар „Турист”, в посока гр.Любимец, т.е. в
границите на населеното място, като е отразено, че ограничението на скоростта е 40
км/ч и че скоростта на движение е ограничена с пътен знак. Следователно
жалбоподателят неправилно е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
3
вместо за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, с което неправилно е приложен
материалния закон чрез несъответна на фактическите констатации правна
квалификация на процесното нарушение.
Отделно от това жалбоподатеолят е санкциониран за повторно нарушение,
каквото безспорно не е налице, тъй като посоченото НП №20-0271-000009 от
14.01.2020 година на ВПД Началник на РУ-Харманли към момента на извършване на
настоящото нарушение от същия вид не е било влязло в сила, което се потвърди от
писмо с вх.№7970/12.10.2020г. на РС-Харманли, видно от което същото е обжалвано и
производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. А съгл.
парагр.6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото
по вид нарушение. Т.е. безспорно не е налице повторност, поради което
незаконосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран съгл. чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.6
от ЗДвП, уреждащ хипотезите на повторност.
Доколкото в случая нарушението е било заснето с техническо средство
АТСС TFR1-M 526, следва да се отбележи още, че условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата са уредени с Наредба № 8121з- 532 от 12.V.20.г., издадена на
основание чл. 165 ал.3 от Закона за движение по пътищата от Министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.V. 2015г.). По делото е наличен
задължителният при ползване на мобилна АТСС протокол по чл. 10 ал.1 от Наредба №
8121з- 532 от 12.V.2015г. на МВР – протокол с рег.№ 271р-31709/31.10.2019г. В
представения протокол е посочено общо ограничение на скоростта от 40 км/ч., което
пък е в противоречие с данните, отразени в АУАН и НП, където изрично е посочено,
че скоростта в този участък е ограничена с пътен знак. Но макар да е налице такова
несъответствие, съдът в случая следва да приеме, че действително скоростта е била
ограничена от пътен знак, доколкото това се потвърди и от събраните по делото гласни
доказателства.
Но също така съгласно чл.10 ал.3 от Наредбата: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
със снимка на разположението на уреда.” Това изискване е въведено с оглед
обезпечаване правото на защита, а така също и възможността за съдебен контрол. Няма
спор, че в конкретния случай АТСС TFR1-M № 526 е временно разположен на
служебен автомобил съгл. данните от протокола за използване на техническо средство
или система с рег.№ 271р-31709/31.10.2019г., в който протокол в тези случаи се
4
посочва рег.№ на автомобила – в случая Х4133 АН, а и от страна на наказващия орган
не се твърди обратното. С оглед на това изискването за приложение на снимка на
разположението на уреда се явява задължително. Такава не е приложена към
преписката. Липсата на снимка на разположението на уреда прави невъзможна и
преценката за съобразяването на чл. 8 от Наредбата, където е предвидено, че мястото
на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Следователно
не са изпълнени в конкретния случай кумулативно дадените изисквания съобразно
актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения,
което също съставлява основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно издадено.
Имайки предвид така констатираните нарушения на материалния закон, както
и ненадлежно спазената процедурата по установяване на този вид нарушения, съдът
счита, че следва да уважи така подадената жалба и да отмени обжалваното НП.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, следва в тежест на АНО да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0271-000683 от 14.05.2020 година
на Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на С. Д. С. , ЕГН:
********** от гр.Харманли, ул. „Иван Вазов” № . за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да заплати
на С. Д. С. , ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „Иван Вазов” №. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5