Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 182

 

 

гр. София, 17.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 44 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

С поредна молба вх. № 10167/02.12.2019 год. по описа на СОС ответникът „С.” ЕООД, ЕИК чрез пълномощника си адв. С.В. е искал допълване по реда на чл.250, ал.1 от ГПК на решение № 160/14.11.2019 год. на СОС по т.д. № 44/2017 год., постановено по  реда на чл.250, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата вх. № 8965/28.10.2019 год. по описа на СОС на същата страна за допълване по реда на чл.250, ал.1 от ГПК на решение № 126/01.10.2019 год. на СОС по т.д. № 44/2017 год.

Молбата е с неясно искане и по същество съставлява злоупотреба с процесуални права от страната – доколкото води до отлагане на издаването на изпълнителен титул въз основа на постановеното първоинстанционно осъдително решение, против което не е подадена въззивна жалба.

Препис от молбата по чл.250 от ГПК е връчена на ищеца К. „П.к. „Н.”, ЕИК с указанията по чл.250, ал.2 от ГПК, като в дадения срок същият чрез председателя на кооперацията е депозирал писмен отговор, с който е оспорил същата. С молбата се претендират и направените в производството по чл.250 от ГПК разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по молбата за допълване на решението.

Съдът, като не е намерил за необходимо да разгледа делото в о.с.з., е насрочил същото за разглеждане в з.з.

Съдът, като обсъди изложеното от страните, намери следното :

 

            Молбата на ответника за допълване на решение № 160/14.11.2019 год. е подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна и следва да се отхвърли.

Видно от същата, сочи се, че първоначално подадената молба по чл.250, ал.1 от ГПК е съдържала „алтернативно“ искане,  по което съдът е пропуснал да се произнесе –

            „в случай, че молбата ни за допълване не бъде уважена, то същата да се счита за въззивна жалба“.

            Видно обаче от прочита на цитирания абзац в молбата за допълване на първоначалното решение /т.III/, то страната е искала –

            „алтернативно, в случай, че приемете, че молбата ни за допълване … е недопустима, то молим да приемете, че … има характер на въззивна жалба“.

            От горното сравнение е видно, че пълномощникът не прави разлика между :                      1) алтернативно искане и такова, направено при условията на евентуалност, какъвто е настоящият случай и 2) неоснователност и недопустимост на молбата. При евентуалното искане съдът не дължи произнасяне, ако не се сбъдне условието, под което е направено – в случая съдът не е приел първоначално подадената молба за недопустима, а за неоснователна и се е произнесъл с решение, с което я е оставил без уважение. Тъй като не е приел молбата за недопустима, то не е следвало и да се произнася по направеното под това условие искане.

            За пълнота следва да се отбележи, че въззивна жалба не може да бъде подавана под условие, поради което и на това основание срокът за подаване на такава от страна на ответника е пропуснат.

            На ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 250 лева за изготвяне на отговор по молбата за допълване на решението, удостоверен с приложения договор за правна помощ № 762096/10.12.2019 год.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 10167/02.12.2019 год. по описа на СОС на ответника „С.” ЕООД, ЕИК за допълване по реда на чл.250, ал.1 от ГПК на решение № 160/14.11.2019 год. на СОС по т.д. № 44/2017 год., постановено по  реда на чл.250, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата вх. № 8965/28.10.2019 год. по описа на СОС на същата страна за допълване по реда на чл.250, ал.1 от ГПК на решение № 126/01.10.2019 год. на СОС по т.д. № 44/2017 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „С.” ЕООД, ЕИК  да заплати на К. „П.к. „Н.”, ЕИК  сумата от 250 лева /двеста и петдесет лв./, съставляваща направени в производството по чл.250 от ГПК разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :