Решение по дело №3079/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2215
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110203079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,     2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 10.10.2019 година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо Минев

         при секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3079 по описа за 2019г.

РЕШИ:

                   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-000280/09.04.2019г. на Началник Сектор при ОД на МВР Варна, ІV РУ Варна, с което на Д.Г.П. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева,  на основание чл.185 от ЗДвП.

                   Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна                    жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени  пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

                                                      МОТИВИ:

         Производството е образувано  на  основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа  на жалба, предявена от Д.Г.П. с ЕГН: **********,  против НП № 19-0442-000280/09.04.2019г. на Началник Сектор при ОД на МВР Варна, ІV РУ Варна, с което на Д.Г.П. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева,  на основание чл.185 от ЗДвП.

         В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка. Твърди и за допуснати процесуални нарушения и моли да бъде отменено НП.

         В съдебно заседание  въззивникът  нередовно призован,  не се явява, представлява се от адв.Б., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ Варна.

         След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: 

         На 30.12.2018г. около 13:30часа в гр. Варна, кв.Галата, на ул. „Генерал І-ви ранг Георги Купов“ №36, въззивникът влязал в спор с водача на автомобил „Рено“ с рег.№РВ 4909 АР и като участник в движението като пешеходец се хванал и държал за колонката /лявата/ на движещия се л.а.“Рено“ с рег.№РВ 4909 АР, като по този начин създал опасност за живота и здравето си. В последствие се пуснал в движение на автомобила и паднал на земята, след което се изправил.

          На същата дата местопроизшествието било обслужено от ортаните на полицията, при което е установено, че лекият автомобил е бил управляван от Лилия Огнянова Каранейчева и в същия се е возила немската гражданка Рейчъл Кордечки. На двете са снети обяснения. Съставен е бил и Констативен протокол за ПТП №442р-34374, в който са описани участниците в движението и е съставена скица на местопроизществието.   

         За горното бил съставен АУАН №934414/20.02.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.       

          АУАН бил надлежно връчен на въззивникът, като същият е направил възражения. При връчването на акта е отбелязал, че има възражения.

         Така описаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието била изцяло възприета от АНО, който ангажирал отговорността на въззивника, като му наложил съответно глоба в размер на 20.00лева на осн. чл.185 от ЗДвП.

         При възприемане на  горната фактическа обстановка, съда  изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. Н., който установи, че е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Нарушението е установено по единствено възможния за това начин, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и снемане на обяснения от страните и независимата свидетелка – немска гражданка.

         Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушенията по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, с глоба в размер на 20.00 лв, на осн. чл.185 от ЗДвП. АНО се е съобразил, както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което няма дани да са настъпили други вредни последици.

          Предвид изложеното и съдът намира, че липсва съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да е осуетило или нарушило правото на защита на въззивника. Фактическата обстановка е правилно установена и за съдът е безспорно ясно и точно описано, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал. Безспорно е установено, че между въззивника и водачката на процесния л.а.“Рено Лагуна“ е настъпил конфликт, предвид начина и мястото на паркиране на автомобила. Установено е и че въпреки действията на въззивника и избутвания от него автомобил, л.а. „Рено“ е напуснал мястото на паркирането и се е отправил по пътя си, при което въззивника е увиснал на лявата колонка странично на автомобила, като след това, по време на движение е пуснал колонката и е паднал на земята, а след това се е изправил. За съдът безспорно поведението на въззивника е укоримо и незаконосъобразно, същото е опасно както за въззивника, така и за останалите участници в движението.

            Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на въззивника по чл.185 от ЗДвП е правилно квалифицирано и заканосъобразно е определен размера на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като съдът намира, че предвид вида на нарушението същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез извършена проверка от страна на органите на полицията.

         При определяне обществената опсаност на въззивника безспорно е отчетена изготвената справка за нарушител на ЗДвП и ППЗДвП, от която се установява, че въззивника П. е извършвал нарушения на ЗДвП още преди да е станал правоспособен водач, в последствие след като е придобил правоспособност е бил наказван с лишаване от право да управлява МПС и СУМПС му е било отнето, а в справката се съдържат данни за общо 22 извършени нарушения на ЗДвП, въпреки сравнително краткия срок от придобиване на СУМПС. От това съдът прави единствено възможния правен извод, за високата степен на обществена опсаност на въззивника и допуснатото от него нарушеие, като явно въззивника П. има трайно изградени навици на нарушител на ЗДвП и ППЗДвП.

         Спазени са нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като на въззивника е ясно за какво нарушение е наказан. Фактическата обстановка описана в АУАН е непроменена в НП и това в пълнота дава възможност на въззивника да реализира защитата си.

         При извършената проверка на АУАН и НП съдът не установи допуснати процесуални нарушения, за които се твърди в жалбата. Съдът както и АНО не намира, че нарушението сладва да се квалифицира като маловажен случай. Същото е извършено чрез действие и не се отличават с по-ниска степен на обществена опсаност в сравнение с други подобни нарушения. В следствие на деянието си въззивника си е причинил охлузвания по хълбука, описани и в Протокола за ПТП.

        Съдът не споделя становището за нарушено право на защита на въззивника, предвид изписването в текста на нарушената норма, че въззивника е с поведението си е причинил имуществени вреди. Безспорно е, че въззивника е създал пречки за движението на л.а.“Рено Лагуна“, описано по-горе и си е причинил самонараняване с поведението си. Възможно е било причиняването и на имуществени вреди, доколкото е увиснал с цялата си тежест на колонката между двете леви врати на автомобила – място, което не е изчислено да понася такива натоварвания.    

        По горните съображения, съдът постанови решението си.

                                       

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: