№ 22629
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110145292 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М.Л., пълномощник на ответника К. Г. Д., за
изменение на постановеното по делото решение №3937/15.03.2023г., в частта
за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство в размер на 360 лева.
Ответникът по молбата „*************************“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Ц.П., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248,
ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съобразно установената практика на ВКС, формирана в определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г., определение №
140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, на длъжника
не следва да се присъждат разноски във връзка с мотивиране на възражение
по чл.414 от ГПК. В цитираните определения на ВКС е изразено становището,
че заповедното производство е уредено като едностранно и затова в чл.7, ал.7
от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства -
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
1
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
(в приложимата към казуса редакция) е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. Поради изложеното съдът намира, че в полза на
длъжника по заповедното производство не следва да бъдат присъждани
разноски във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.Л., пълномощник на
ответника К. Г. Д., за изменение на постановеното по делото решение
№3937/15.03.2023г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2