№ 936
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201143 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Стела турс 2001“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр.Варна,
к.к. „Златни пясъци“, хотел „Елена“ подадена чрез адв. И.С. от ВАК, против
НП № 03-013149 от 16.12.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване
нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, че било
издадено при пълна липса на доказателства потвърждаващи нарушението и
при наличие на такива за изплащане в цялост на трудовото възнаграждение на
А.Д. на 31.08.2020год.. Сочи, че в НП липсвало пълно описание на
евентуалното нарушение, а приетото от АНО в НП не съответствало на
описаното в АУАН. Отделно от това сочи, че в НП не били изложени каквито
и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание, което се явявало
прекомерно и определено в нарушение на чл. 12 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното производство въззивното дружество се представлява от
надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. С., който заявява, че
поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка изложена в НП. Във
фазата по същество пледира за отмяна на НП като акцентира на това, че от
свидетелските показания се установявало, че нарушение не било извършено -
възнаграждението било изплатено своевременно. Отправя искане за
1
присъждане на разноски съобразно представения още с жалбата списък на
такива.
В съдебното производство въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Ошавкова – Кафалийска, която заявява, че оспорва жалбата, а
във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като изразява
становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение. Сочи, че
проверката била многократно отлагана и в нейния ход не били представени
РКО, представени в последствие с жалбата, както и че при въззивното
дружество като работодател имало практика да не изплаща своевременно
заплатите, както и да не ги изплаща по съответния ред – издавали се ордери
само с отбелязана сума без да се посочва за какво е точно тази сума. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпили в Д „ИТ“ Варна жалби от работници на
въззивното дружество за неизплатени заплати, на 21.10.2020год. служители
на Д „ИТ“ Варна, в това число и св. М.Д. извършили проверка в обект хотел
„Елена“ находящ се в к.к. „Златни пясъци“ и стопанисван от въззивното
дружество. На тази дата проверяващите връчили и призовка по чл. 45, ал.1 от
АПК на Р.Н. – лице по чл. 403а, ал.2 от КТ с определена в нея дата за явяване
и представяне на редица документи в това число трудови досието, ведомости
за заплати за периода от м.06.2020год. – момента, фишове и др. На
посочената дата документи не били представени като било отправено искане
за удължаване на срока за представяне на документи с мотив, че лицето което
обработва и съхранява документите било с положителен тест за Ковид -19 и
се лекувало в домашни условия. Определена била друга дата за представяне
на документи.
В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество
били представени ведомост за заплати за месец август 2020год., отчетна
форма за явяване на работа за месец август 2020год. разходен касов ордер от
31.08.2020год. за изплатена на А.Д. сума в размер на 474лв., вътрешни
правила за организация на работната заплата в „Стела Турс 2001“ ЕООД, ТД
сключен на 28.07.2020год. между въззивното дружество като работодател и
АНДР. ИВ. ДР. като служител (рецепционист).
При проверка на представените документи св. Д. установила, че във
ведомостта за заплати за месец август липсва подпис на А.Д.. Въз основа на
представените от въззивника документи св. Д. приела, че въззивното
дружество като работодател не било изплатило в пълен размер в договорения
срок договореното трудово възнаграждение на лицето АНДР. ИВ. ДР. ЕГН
********** на длъжност рецепционист в хотел „Елена“ за извършената
работа през месец август 2020год..
2
За констатираното нарушение на въззивното дружество бил съставен
АУАН № 03-013149/10.12.2020год., в който било посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, както и че
нарушението било извършено на 01.10.2020год. в гр.Варна, к.к. „Златни
пясъци“, хотел „Елена“.
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало отбелязвайки, че ще
представят възражения в тридневен срок.
На 16.12.2020год. въз основа на акта, АНО издал процесното НП. В него
АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2
от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв..
В съдебното производство като свидетели са разпитани
актосъставителката М.Д. и АНДР. ИВ. ДР., а по искане на защитата показания
е дала и Р.Н..
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че поводът за проверката е била
сигнал от работници за неизплатени заплати, в това число и на А.Д.. Сочи, че
от представените й документи – платежно разчетна ведомост и разходен
касов ордер от 31.08.2021год. установила, че заплатата на Д. за месец август
2020год. не била изплатена в пълен размер, както и че проверката била
многократно отлагана.
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че работила за въззивното
дружество от средата на месец юли 2020год. до средата на месец септември
същата година. Сочи, че си получавали заплатите на ръка като подписвали
разписки, както и че за месец август била получила само половината си
заплата. Заявява, че им плащали пътни и си била взела пътните за месец
август, но не и заплатата.
След предявяване на приобщените по делото три броя разходни касови
ордера един от 15.08.2020год. и два от 31.08.2020год. съответно за сумите от
318лв. от 74лв. и 474лв. заявява, че е получила сумите по тези ордери и
подписа е неин.
В показанията си пред съда св. Р.Н. заявява, че е работила за въззивното
дружество като отчетник счетоводител. Сочи, че заплатите се изплащали в
брой с РКО в края на съответния месец, както и че заплатата на А.Д. била
изплатена изцяло в законния срок.
Като писмени доказателства към АНП са приложени отчетна форма за
явяване на работа за месец август 2020год., разходен касов ордер от
31.08.2020год. за сумата от 474лв. изплатена на А.Д., вътрешни правила за
организацията на работната заплата на „Стела Турс 2001“ ЕООД, ТД №
1413/28.07.2020год. сключен между въззивното дружество и АНДР. ИВ. ДР.,
платежна ведомост за месец август 2020год., сигнал (жалба) от Светослав
Валентинов Янчев адресирана до Д „ИТ“ Варна, Протокол №
3
ПР2029270/10.12.2020год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, пълномощно
изходящо от Стела Стефанова Деянова към Павлин Димитров Парушев,
идентификационна карта, сигнал(жалба) от Кристина Красимирова Велчева
адресирана до Д „ИТ“, Заповед № 0280/03.09.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“,
както и кореспонденция водена между въззивното дружество и Дирекция
„ИТ“ Варна.
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното
следствие са представени от защитата, и съответно приети от съда протокол
от 15.08.2020год., протокол от 30.07.2020год., РКО от 15.08.2020год. за
изплатена на А.Д. сума в размер на 318лв., РКО от 31.08.2020год. за
изплатена на А.Д. сума в размер на 74лв., и РКО от 31.08.2020год. за
изплатена на А.Д. сума в размер на 474лв. както и ел. кореспонденция между
въззивното дружество и Д „ИТ“ Варна, както и писмо изходящо от
въззивното дружество и адресирано до Д „ИТ“ Варна.
Като писмено доказателство допълнително в хода на съдебното
следствие е приет и представен от страна на въззиваемата страна сигнал
(жалба) изходящ от А.Д. и адресиран до Д „ИТ“ Варна.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира единствено показанията на св.Д. в частта в която сочи, че
не била получила заплатата си за месец август в пълен размер, тъй като в тази
им част показанията й са в противоречие с приложените по делото 3 бр. РКО
удостоверяващи плащане за този месец общо в размер на 866лв. и второ с
оглед показанията на самата Д., че тя е получила сумите по ордерите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатата за
месец август 2020год. на АНДР. ИВ. ДР. – „рецепционист хотел“ в хотел
„Елена“ находящ се в к.к. „Златни пясъци“, посочени са дата и място на
нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в
НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят
4
адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.
Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство
съдът не констатира.
Що се касае до направеното в жалбата възражение за допуснато
нарушение на процес. правила свързано с това, че АУАН и НП не съдържат
описание на релевантните по делото факти и по-конкретно не бил посочен
размера на трудовото възнаграждение, не било посочено, че били дадени
предписания то не се споделя от съда. От една страна размерът на
конкретното трудово възнаграждение не влияе върху съставомерността на
деянието, поради което не посочването му не ограничава правото на защита
на наказаното лице. От друга страна отговорността за описаното в НП
нарушение е предвидена на самостоятелно основание, наред с възможността
да се реализира такава за неизпълнение на задължителното предписание за
отстраняването му в посочения в протокола за проверка срок, поради което
даването на предписание в този смисъл не създава неяснота относно
констатациите на актосъставителя и волята на АНО във връзка с конкретното
нарушение.
С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Според разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не
е уговорено друго, а нормата на чл. 270 ал.3 изр.1 от КТ предписва, че
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки.
Видно от приложения към АНП ТД № 1413/28.07.2020год. същият е бил
сключен между въззивното дружество като работодател и св.А.Д. като
работник (рецепционист) като съобразно договора Д. е постъпила на работа
на 29.07.2020год. видно от договора в него няма определена периодичност на
изплащане на трудовото възнаграждение, но в същото време от приложените
към АНП Вътрешни правила за организация на работната заплата,
регулиращи трудовите отношения в „Стела Турс 2001“ЕООД, в същите е
предвидено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на
месеца, следващ месеца за който се начислява работната заплата или през
който е положен трудът.
В хода на съдебното производство са представени документи,
удостоверяващи извършено плащане на трудовото възнаграждение на св. Д. за
месец август 2020год., а именно – копие на РКО от 15.08.2020год. за сумата
от 318 лева, в който е отразено отбелязване за частично плащане на лицето на
5
дължимата му сума за месец август 2020г., копие на РКО от 31.08.2020год. за
сумата от 74лв., в който е отразено отбелязване за частично плащане на
работника на дължимата му сума за месец август (16-31 авг. 2020г.), както и
копие на РКО от 31.08.2020год. за сумата от 474лв., в който е отразено
отбелязване за частично плащане на работника на дължимата му сума за
месец август 2020г.,
Така представените от въззивника и приобщени по делото РКО
представляват частни удостоверителни документи, отразените в което факти
свързани с датата, размера на извършеното плащане и лицето, по отношение
на което последното е осъществено, не са оборени с други доказателства по
делото, а напротив, установените с тях обстоятелства се потвърждават от
показанията на св. Д.. Последната пред съда заявява, че е получила сумите по
посочените ордери, както и че подписа срещу получил сумата в тях е положен
от нея. Вярно е, че първоначално свидетелката заявява, че не е получила в
пълен размер заплатата си за месец август 2020год., а след предявяване на
ордерите и признанието за получените по тях суми сочи, че според нея сумите
не били за правилните периоди. Тази обърканост в показанията и обаче по
никакъв начин не опровергава доказателствената сила на РКО в които е
отразено изплащане на възнаграждение за месец август първо защото общата
сума по трите РКО надвишава значително сумата на начисленото ТД за месец
август (по ведомост 644.68лв., а по ордери 866лв.). Горното съдът намира за
нужно изрично да отбележи с оглед заявеното от св. Д., че била получила
само пътни. И второ защото видно от приложения към преписката ТД св.Д. е
започнала работа на 29.07.2020год. (съответно има отработени най-много три
работни дни от месец юли), което също не предполага изплатената по
ордерите сума да касае заплащане на възнаграждение за предходния месец
юли.
От друга страна данни още по-малко пък доказателства които по
категоричен начин да установят, че сумите по получените ордери са били за
друго (а не за заплата), както твърди процес. представител на въззиваемата
страна, по делото няма.
Вярно е, че два от ордерите не са били представени в хода на
документалната проверка. Горното обаче не влече извод, че документите са
били съставени в последствие и за целите на адм.наказателното производство,
както счита процес. представител на въззиваемата страна, най-малкото
поради факта на потвърждаване от страна на св. Д. пред съда, че е получила
сумите по ордерите, както и с оглед изявлението й че последно е получила
суми от работодателя си на 01.09.2020год. или в началото на месец септември
2020год..
В контекста на изложеното по-горе и след анализ на цитираните по-горе
писмени и гласни доказателства съдът счете, че атакуваното НП се явява
необосновано, доколкото от доказателствения материал по делото не се
установява извършване на нарушението към датата, посочена в НП, в т.ч. не
6
се установява забавяне на плащането на дължимото трудово възнаграждение
на св. Д. за месец август 2020г., предвид общата сума, която й е заплатена с
трите разходни касови ордера (866лв.) и начислената такава във ведомостта
за съответния месец – 644.68лв..
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се
явява издадено в нарушение на материалния, същото е необосновано и като
такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника,
така и от въззиваемата страна, която е направила и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) съдът намери ,че
искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на процес. представител на въззивника за присъждане на
разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
01.02.2021год. между въззивното дружество и адв. И.С.. Видно от същия в
него е договорено възнаграждение в размер на 440лв. като е налице и
изявление, че сумата ще бъде платена по конкретно посочена банкова сметка.
От приложеното от защитата извлечение от банкова сметка на
въззивника се установява, че посочената по-горе сума е била наредена
(преведена) по сметката на адвоката. Договорената и заплатена от въззивника
сума за адвокатско възнаграждение е в размер на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева
е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е над 300лв.- 440лв. /изчислено по горепосочената формула/.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника
адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение в цитираната по-горе наредба счете, че
направеното от процес. представител на въззиваемата страна възражение за
7
прекомерност се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в пълен размер – 440лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-013149/16.12.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на Стела Турс
2001“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
3000лв., за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ да
заплати на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна сума в размер на 440лв. представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8