РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1253
гр. Пловдив, 06 юни 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 502
по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на В.Г.З., ЕГН **********, с адрес,***, против Решение №
2153-15-11/19.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба на З. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-720/04.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което на
жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като жалбоподателката счита, че неправилно органите на НОИ
са зачели положения от нея осигурителен стаж за периодите от 17.07.1980 г. до
31.08.1984 г., от 30.09.1985 г. до 31.12.1990 г. и от 03.09.1993 г. до
01.10.1993 г. като трета категория. Твърденията са, че този стаж следва да бъде
зачетен като втора категория така, както е посочено в удостоверение типов образец
УП-30 изх. № 813 от 21.11.2000 г., издадено от ОП „Градини и паркове“. Позовава
се на разпоредбата на т. 52а1 от Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране - отм. /ПКТП/. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на осигурителния
орган за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски. Съображения
са изложени и в депозирано по делото становище.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ
гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.
Подробни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството
е започнало по повод заявление вх. № МП-32776/14.05.2015 г., с което З. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО. Установено
е, че към датата на подаване на заявлението - 14.05.2015 г., лицето е навършило 53 г. 07 м. и 10 дни и
има придобит осигурителен стаж от III категория труд – 35 г. 08
м. и 20 дни, зачетен по предоставените документи за времето от 23.03.1979 г. до
13.05.2015 г.
Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при РУ „СО” гр. Пловдив, е
постановил разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-198/14.09.2015 г., с
което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО.
Този резултат е обжалван
от З. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-142/15.12.2015
г. е отменил оспореното разпореждане и е върнал пенсионното досие на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
6. След извършване на
проверки и събиране на нови доказателства, с разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-720/04.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО на З..
Този резултат е обжалван
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение №
2153-15-11/19.01.2017 г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да постанови този
резултат, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел следното от фактическа и
правна страна:
По представените редовно
оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителният стаж на В.З.
за периода от 23.03.1979 г. до 13.05.2015 г. включително е както следва:
Осигурителен стаж от ІІ-ра
категория труд 09 г. 07 м. 12 дни за периодите: от 01.09.1984 г. до 12.08.1985
г. като “общ строителен работник” в ОП “Градини и паркове” Пловдив; от
01.01.1991 г. до 03.09.1993 г. като цветопроизводител в ОП “Градини и паркове”
Пловдив; от 01.10.1993 г. до 30.09.1999 г. като цветопроизводител в ОП “Градини
и паркове” Пловдив;
Осигурителен стаж от
ІІІ-та категория труд 26 г. 01 м. 08 дни.
На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория труд е 38 г. 01 м.
16 дни.
З. е представила образец
УП-30 № 813/21.11.2000 г. за осигурителен стаж, придобит в периодите от
17.07.1980 г. до 12.08.1985 г. и от 30.09.1985 г. до 30.09.1999 г. издаден от
осигурител ОП “Градини и паркове” - Пловдив на длъжност „работник в оранжерии“,
в което е посочено, че отработеният трудов стаж е от втора категория по т. 52а
от ПКТП (отм.).
Съгласно представената
трудова книжка № 1191/13.04.1979 г., лицето работи в периодите от 17.07.1980 г.
до 12.08.1985 г. и от 30.09.1985 г. до 30.09.1999 г. в район “Паркстрой” –
Пловдив, във вид дейност “Строителство” и е заемало следните длъжности:
- от 17.07.1980 г. до
30.06.1982 г. – “работник”,
- от 01.07.1982 г. до
31.08.1984 г. – “р-к озеленяване”,
- от 01.09.1984 г. до
12.08.1985 г. – “общ р-к строителство”,
- от 30.09.1985 г. до
31.05.1987 г. – “работничка”,
- от 01.06.1987 г. до
31.12.1990 г. – “работник озеленяване”,
- от 01.01.1991 г. до
28.02.1993 г. - “р-к по озеленяване цветопроизводител”,
- от 01.03.1993 г. до
02.09.1993 г. – “р-к в оранжерия цветопроизводител”,
- от 03.09.1993 г. до
30.09.1993 г. – “р-к по озеленяване”,
- от 01.10.1993 г. до
30.09.1999 г. – “цветопроизводител”.
По повод различията в
длъжностите, вписани в трудова книжка № 1191/13.04.1979 г. и обр. УП-30 №
813/21.11.2000 г. от страна на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ - Пловдив е
изискана проверка на документите при осигурител ОП „Градини и паркове“ -
Пловдив от контролен орган в ТП на НОИ по отношение на заеманите длъжности и
мястото на полагане на осигурителния стаж в обсъжданите периоди.
С писмо изх. №
2175-15-45#1/24.02.2016 г. и писмо изх. № 2175-15-45#3/28.04.2016 г. до
началник на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Пловдив е изискано да бъде извършена
повторна проверка относно достоверността на длъжността и мястото на полагане на
осигурителния стаж, посочени в удостоверение образец УП-30 № 813/21.11.2000 г.
и трудова книжка № 1191/13.04.1979 г., издадени от осигурител ОП „Градини и
паркове“ Пловдив, както и на удостоверение № 209/30.09.2015 г. от същия
осигурител.
В констативни протоколи №
КП-5-15-00114401/01.03.2016 г. и № КП-5-15-00141976/06.06.2016 г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив за извършена проверка е установено, че
лицето В.Г.З. е намерена записана в разплащателните ведомости на осигурителя,
както следва:
- за периода от
17.07.1980 г. до 12.08.1985 г. - без длъжност към „Цветопроизводна база“. В
разплащателните ведомости за заплати на целия списъчен състав липсват описани
длъжности.
- за периода от
30.09.1985 г. до 31.07.1998 г. - без длъжност към „Цветопроизводна база“. В
разплащателните ведомости за заплати на целия списъчен състав липсват описани
длъжности.
- за периода от
01.08.1998 г. до 30.09.1999 г. - в разплащателните ведомости има приложени
фишове за заплати, от които е видно длъжността на лицето „цветопроизводител“,
обект Цветопроизводство. Има начислени осигурителни вноски за ДОО в размер на
47 процента.
При проверката
осигурителят е представил следните документи, уточняващи мястото на полагане на
труда от жалбоподателката:
- списък на започналите
работа работници и служители за 1980 г., от който е видно, че З. е назначена в
„цветопроизводна база“, считано от 17.07.1980 г.;
- азбучник на работниците
и служителите, започнали работа през 1985 г., съгласно който З. е назначена през
месец септември 1985 г. в “цветопроизводна база”;
- заповед за
освобождаване на В.З. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, с която се
прекратява трудовото правоотношение, считано от 30.09.1999 г. на длъжност
„цветопроизводител“.
Приложено е Разписание на
длъжностите и основаните месечни заплати на персонала на ОС „Градини и
паркове" Пловдив за периода 01 юли - 31 декември 1995 г., от който е
видно, че в „Цветопроизводна база“ за цитирания период има ръководител база,
цветопроизводители и общи работници.
В представените към
жалбата документи, както и при извършените проверки, обективирани в посочените
по-горе констативни протоколи, е установено от пенсионните органи, че не се
съдържа информация, доказваща заеманата длъжност от жалбоподателката за периодите
17.07.1980 г. до 31.08.1984 г.; от 30.09.1985 г. до 31.12.1990 г. и от
03.09.1993 г. до 01.10.1993 г., поради което осигурителният стаж, придобит в ОП
„Градини и паркове“ Пловдив за спорните периоди е прието, че не е обхванат от
разпоредбата на т. 52а1 от ПКТП (отм.), тъй като при проверката не са
установени данни, че лицето е било цветопроизводител – оранжерист, съответно
осигурителният стаж в тези периоди е зачетен като такъв по условията на трета
категория труд.
Прието е също така от директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, че вписаното в удостоверение № 83/01.03.2016 г. от осигурителя
ОП „Градини и паркове“, че противоречието между наименованието на длъжностите,
вписани в трудовата книжка на В.З. - работник, озеленител, общ работник
строителство, цветопроизводител и фактически заеманата длъжност „работник в
оранжерия“ се дължи на характера на извършваната работа и липсата на
съответните длъжностни наименования в действащия по това време
тарифно-квалификационен справочник и одобрените щатни разписания на персонала
на предприятието, отчитащо дейност в отрасъл „Строителство“, не е доказано е
никакви документи.
Прието е, че в цитираното
по-горе удостоверение е записано, че заплащането на труда на работещите в
оранжерията се е извършвало по сделна система с прилагане на тарифни ставки,
съответстващи на притежаваните квалификационни разреди, защитени в законово
провеждани курсове по одобрени програми от Окръжен съвет - Пловдив, отразени в
трудовата книжка, като озеленител, а не с тарифна ставка за строителството.
Посочено е, че правоприемникът
Общинско предприятие „Градини и паркове“ Пловдив не може да категоризира стаж и
да изразява категорично становище за условия на труд: място на полагане и
извършване на дейност, след като не разполага с документи, приети от
осигурителя. Трудова книжка № 1191/13.04.1979 г. е прието, че е редовно
оформена от осигурителя по време на полагане на стажа с длъжности: работник;
озеленител; общ строителен работник в „Паркстрой“; работник - озеленител;
работник по озеленяване; цветопроизводител.
С оглед изложеното е прието, че липсват безспорни
и категорични доказателства, въз основа на които да се приеме предложението на
осигурителя за категоризиране на осигурителния стаж на З. на длъжност работник;
озеленител; работник – озеленител и работник по озеленяване за периодите от 17.07.1980
г. до 31.08.1984 г.; от 30.09.1985 г. до 31.12.1990 г. и от 03.09.1993 г. до
01.10.1993 г. по
условията на втора категория труд по т. 52аІ от ПКТП (отм.).
С тези именно съображения е обоснован изводът на
решаващия орган за законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за
неоснователност на жалбата на З..
7. В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели, както следва:
Свидетелката Ц.И.Ж.: Същата заявява, че
познава В.З. от 1980 г. Работили са заедно от 1980 г. до 1988 г. в строително
предприятие Паркстрой. Работили са само в оранжерии, които са се намирали на ***,
където сега е К. в С.. В момента оранжериите са закрити като производство, но
съществуват на практика, само една голяма оранжерия е махната. Работили са и
двете като цветопроизводител. Работили са в тежки условия на труд. Извършвали
са тежък физически труд - на влага и топло, тъй като лятото е ставало много
горещо, а и само ръчно се е поливало. Озеленяването на целия град е ставало от тези
оранжерии, даже и във Варна се карали цветя с цели тирове от тези оранжерии.
Вътре в оранжериите се е работило от 8 часа до 5 часа, като само в оранжерията
са работили. Свидетелката заявява, че на открито не са работили никога. На
открито са работили само когато е трябвало да се изнесе сандъче с цвете, което
да се сложи в парник на 20, 30 метра разстояние и това е. Отвън е имало площи,
защото тези цветя, които са се отглеждали, е трябвало да се каляват. На
откритите площи е имало други хора, които са работили. Други бригади си имало,
които работили на площите на открито, които са се наемали временно, а работниците,
които са били за цветопроизводството, си били на щат и работели само вътре в
оранжериите. Вътре в оранжериите много се е работело и с отрови. Имало е специална
бригада, която се е занимавала с растителна защита, които пръскали с големи
цистерни и сутрин в 5 часа влизали, пръскали и след това работниците в
цветопроизводството в 8 часа влизали и беряли цветя, отглеждали, поливали.
Имало е една оранжерия, в която са се отглеждали само 10 дка карамфил и
хризантеми. Това е било само вътре. Всичко вътре се е работело. Във връзка с
тежките условия на труд са им давали безплатно храна и 6 дни допълнително
отпуска. Ходели много често на прегледи и свидетелката била една от жените,
които имали най-много олово в кръвта и други работници имало, които били с
високо съдържание на олово в кръвта. Свидетелката заявява, че сега е пенсионер,
като се е пенсионирала при условията на втора категория. Имала е 15 години и 1
месец стаж в „Паркове и градини“, който й е признат за втора категория труд.
Напуснала е през 1988 г.
Свидетелката С.А.К.: Същата заявява, че през 1988 г. се е запознала с В.З., когато е започнала
да работи в оранжериите. Работили в оранжериите на „Градини и паркове“, които
са се намирали където сега е К. в С. и са отглеждали цветя. В началото свидетелката
е била назначена на длъжност работник, след това работник в оранжерия и след
това цветопроизводител. Работила е там до 2008 г. и е заемала тези длъжности,
които по характер са еднакви и е извършвала една и съща работа винаги, без
оглед на това как са я водили на длъжност. С жалбоподателката били в различни
групи, но работата, която извършвали, била еднаква. Занимавали са се с всичко,
което се е отнасяло до отглеждането на цветята и тяхното бране. Работата е била
много тежка. Носили са пръст, поливали на ръка с маркучи, цветята били на различни
нива и се е налагало да се качват на високо да поливат. Работата им е била само
вътре в оранжериите, навън не са работили. През целия период, в който свидетелката
е работила в „Паркове и градини“, са работили вътре в оранжериите. Работата,
която е извършвала тя, както и тази, която е извършвала жалбоподателката, а и
всички останали работници, била абсолютно една и съща. В оранжериите се е
пръскало с препарати. Имало е група, която пръскала цветята вечерта и работниците
на сутринта влизали да работят. Във връзка с вредните условия на труд дори са
получавали към отпуската 6 дни вредни, защото са работили при такива условия.
Получавали и безплатна храна, пак заради вредните условия. Свидетелката е пенсионирана
през 2015 г. от НОИ Пловдив, като този стаж в „Паркове и градини“ й е признат
за втора категория труд. До 2008 г. свидетелката е работила заедно с
жалбоподателката. След 2008 г. се е разболяла и вече след това е продължила
като охранител в „Паркове и градини“.
8. В хода на съдебното
производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Въз основа на приложените по
делото документи и извършена проверка при осигурителя ОП „Градини и паркове“ –
Пловдив и Регионален държавен архив гр. Пловдив вещото лице е описало подробно
каква е технологията за производство на цветя при осигурителя в спорните
периоди, като в заключение е посочило, че необходимите декоративни растения -
цветя и цветен разсад са били произвеждани в „Цветопроизводна база“/„Цветопроизводство“
спомагателно предприятие към осигурителя ОП „Градини и паркове“ -Пловдив,
правоприемник на СП „Паркстрой“ - Пловдив.
Установено е също така, че В.Г.З.
е записана в разплащателните ведомости на служителите и работниците на
осигурителя „Паркстрой“, които са изготвени по звена/райони, както следва:
- за периода от 17.07.1980 г.
до 31.12.1980 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 1257,
I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв.
- за периода от 01.01.1981 г.
до 31.12.1981 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 837,
I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв.
- за периода от 01.01.1982 г.
до 31.12.1982 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 817,
I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв. до м. май, ІІ-ри разряд, тар. ставка - 4,84
лв. от м. юни до 31.12.1982 г.
- за периода от 01.01.1983 г.
до 31.12.1983 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 917, ІІ-ри
разряд, тар. ставка 4,84 лв.
- за периода от 01.01.1984 г.
до 31.12.1984 г. е записана в „Цветопроизводна база“/“Цветопроизводство“ без
длъжност под № 1018, ІІ-ри разряд, тар. ставка 4,84 лв.
- за периода от 30.09.1985 г.
до 31.12.1985 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 715, м.10
№ 764, ІІ-ри разряд, тар. ставка 5,07 лв./5,53 лв.
- за периода от 01.01.1986 г.
до 31.12.1986 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 713, ІІ-ри
разряд, тар. ставка 5,53 лв.; от 01.07.1986 г. ІІІ-ти разряд, тар. ставка 5,53
лв.
- за периода от 01.01.1987 г.
до 31.12.1987 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 712, ІІІ-ти
разряд, тар. ставка 5,53 лв., от м.08, тар. ставка 6,08 лв.
- за периода от 01.01.1988 г.
до 31.12.1988 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 712, ІІІ-ти
разряд, тар. ставка 6,08 лв.
- за периода от 01.01.1989 г.
до 31.12.1989 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 712, ІІІ-ти
разряд, тар. ставка 6,08 лв., м.1 и м.2; IV-ти разряд от м. март, тар. ставка
6,64 лв.
- за периода от 01.01.1990 г.
до 31.12.1990 г. е записана в „Цветопроизводна база“ без длъжност под № 19/8 на
стр. от ведомостта - 1 м. - 20; 2 м. - 22; 3 м. - 25; 4 м. - 14; 5 м. - 6; 6 м.
- 18; 7 м. - 18; 8 м. - 21; 9 м. - 23; 10 м. - 48; 11 м. - 34; 12 м. - 44,
заплата 180 лв., тар. ставка 8,45 лв.
В разплащателните ведомости
за заплатите на целия списъчен състав липсват описани длъжности. Във
ведомостите няма обозначена колона, в която би могло да бъде вписана длъжността
на работника. Те са с 28 броя колони, в които са вписани всички видове удръжки
при начисляване на трудовите възнаграждения. Самите ведомости са изготвени по
райони/база с последователни номера от № 1 до № на последен вписан работник към
осигурителя СП „Паркстрой“ Пловдив. Записванията във ведомостите за трудовите
възнаграждения на служителите и работниците са изработени по два начина - една
част от ведомостите са изработени по електронен път, а другата част по ръчен
способ.
- за периода 03.09.1993 г. до
01.10.1993 г. е записана в „Цветопроизводна база“ под № 2 и 3 с основна заплата
1343 лв.
От осигурителя ОП „Градини и
паркове“ - Пловдив, който е правоприемник на СП „Паркстрой“ - Пловдив, са
предоставени на експертизата и следните допълнителни документи, които се
съхраняват при тях:
- списък на работниците за
1980 г., от който е видно, че З. е назначена в „Цветопроизводна база“, считано
от 17.07.1980 г. и е записана под № 1257. Цветопроизводна база е от №1201 до
1300 (л. 67, 69 от делото).
- списък на работниците за
1981 г., в който З. е записана под № 837 в „Цветопроизводство“, техн. р-л П.А..
- списък на работниците за
1982 г., в който З. е записана под № 817 в „Цветопроизводство“, ръководител П.А..
- списък на работниците за
1983 г., в който З. е записана под № 917 в „Цветопроизводна база“, техн. р-л П.А..
- списък на работниците за
1984 г., в който З. е записана под № 1018 в „Цветопроизводна база“, техн. р-л П.А..
- азбучник на работниците,
започнали работа през 1985 г., 1986 г. и 1987 г., от който е видно, че З. при
повторното й започване на работа при този осигурител през месец септември 1985
г. е записана в „Цветопроизводна база“ (л.70,71 и 72 по делото).
- списък на работниците за
1987 г., от който е видно, че З. е записана под № 712 в „Цветопроизводна база“,
ръководител П.А..
- списък на работниците за
1988 г., от който е видно, че З. е записана под № 712 в „Цветопроизводна база“,
ръководител П.А..
- списък на работниците за
1989 г., от който е видно, че З. е записана под № 811 в „Цветопроизводство“,
ръководител П.А..
- списък на работниците за
1990 г., от който е видно, че З. е записана без номер в „Цветопроизводна база“.
Не е посочен ръководител.
- списък на работниците за
1991 г., от който е видно, че З. е записана под № 808 в „Цветопроизводство“. Не
е посочен ръководител.
- списък на работниците за
1992 г., от който е видно, че З. е записана под № 706 в „Цветопроизводна база“.
Не е посочен ръководител.
- списък на работниците за
1993 г., от който е видно, че З. е записана без номер в „Цветопроизводна база“
- от месец януари до м. декември включително са записани работните дни и
трудовото възнаграждение.
При проверка в Регионална
Дирекция „Архиви“ Пловдив на експертизата са предоставени следните налични
архивирани документи за район „Паркстрой“ - Пловдив:
- производствен щат на
работниците от район „Паркстрой“ Пловдив за второто полугодие на 1980 г. От
щатното разписание се установява структурата на осигурителя по райони и
поделения. Има наличие и на спомагателни производства, едно от които е
„Цветопроизводна база“ със средно списъчен брой работници по разряди и тарифни
ставки, относно тяхната професионална квалификация, в т.ч. I-ви разряд, тар.
ставка - 4,61 лв.; ІІ-ри - 4,84 лв.; ІІІ-ти - 5,64 лв. и т.н. (л.110-112 от
делото).
- производствен щат за работниците
от район „Паркстрой“ Пловдив за 1981 г. От щатното разписание се установява
структурата на осигурителя по райони и поделения. Има наличие и на спомагателни
производства, едно от които е „Цветопроизводна база“ със средно списъчен брой
работници по разряди и тарифни ставки, относно тяхната професионална
квалификация, в т.ч. I-ви разряд, тар. ставка - 4,61 лв.; II-ри - 4,84 лв.; ІІІ-ти
- 5,64 лв. и т.н. (л.105-116 от делото).
- производствен щат за работниците
от район „Паркстрой“ - Пловдив за 1982 г. Щатното разписание е по професии и
райони, шифър №, брой работници по разряди от I-ви до VII-ми, среден разряд на
работниците. Експертизата е констатирала, че за всички райони, в т.ч. и за
„Цветопроизводствена база“ с техн. р-л П.А. - работник озеленяване е записан с
шифър 80115037, въпреки, че в „Цветопроизводна база“ се произвеждат саксийни
цветя, цветни разсади и рязан цвят (л. 119-120 от делото).
- предоставена е корекция на
производствения щат за 1982 г., считано от 01.07.1982 г., която корекция е
предизвикана от по-високите разряди на работниците в „Цветопроизводната база“,
(л.121 от делото).
- предоставена е структура на
производствените звена за район „Паркстрой“ за 1984 г. - фонд 930/опис 4,
архивна единица 395, л.13 (стр.122 от делото):
Раздел I - Строително
монтажни работи (СМР) - състоят се 6 бригади с имена на ръководителите им.
Раздел II - Спомагателни
производства в т.ч.
1.Цветопроизводна база с
ръководител П.Я.А..
През 1984 г. в
Цветопроизводната база е бил заложен план за производство на различни видове
цветя и цветни разсади с точни описания за броя и стойността на необходимите
производства на цветя и разсад.
По план през 1984 г. в Цветопроизводната
база са били заложени за производство/отглеждане на следните видове цветя и
цветен разсад: I - Пролетен разсад; II- Летен разсад; III - Перенни цветя; IV
-Листно-декоративни; V . Цветно-саксийни; VI - Рязан цвят. (л. 123-125 от
делото).
Експертът посочва и че
заеманите от жалбоподателката длъжности за периодите 17.07.1980
г. до 31.08.1984 г.; от 30.09.1985 г. до 31.12.1990 г. и от 03.09.1993 г. до
01.10.1993 г. попадат в обхвата на записа в т.52а 1 от ПКТП (отм.)
„Работници в оранжерии и бригадир в оранжериен блок“.
В допълнение посочва, че за
тези периоди жалбоподателката е работила в „Цветопроизводна база“
(„Цветопроизводство“). „Цветопроизводната база“ към СП „Паркстрой“ - Пловдив е
разполагала с култивационни съоръжения - оранжерии и открити площи, в които са
били произвеждани/отглеждани - тревисти декоративни растения. Към тревистите
декоративни растения използвани в парковете и градините принадлежат
едногодишни, двугодишни и многогодишни (перенни) цъфтящи и листно-декоративни
растения. В тази част заключението е оспорено от процесуалния представител на
ответника.
Допълнително в съдебно
заседание вещото лице заявява, че извод за това, че длъжността, която е заемала
В.З. попада в обхвата на точка 52а1 от ПКТП /отменен/ е основан на
обстоятелството, че тя е работила в „Цветопроизводна база“ в оранжерии със
закрити площи и също открити площи за производство на цветя, с които са
разполагали осигурителите. Имало е оранжерии от холандски тип, които са
стъклени оранжерии по холандски проекти правени през онези години в България и
имало и такива от немски тип.
ІV. За
правото:
9. Оспореният административен
акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
10. По
делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани
от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са
предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на жалбоподателката и по-конкретно като каква категория труд следва да бъде зачетен
осигурителният й стаж за длъжностите „работник“ за периода от 17.07.1980 г. до
30.06.1982 г., „работник озеленяване“ за периода от 01.07.1982 г. до 31.08.1984
г., „работничка“ за периода от 30.09.1985 г. до 31.05.1987 г., „р-ка озеленяване“
за периода от 01.06.1987 г. до 31.12.1990 г. и „р-к по озеленяване“ за периода
от 03.09.1993 г. до 30.09.1993 г. (за които жалбоподателката претендира втора
категория по т. 52а1 от ПКТП /отм./).
11. Настоящият съдебен състав
намира, че категорията труд за процесните периоди, следва да бъдат зачетени
така, както се претендират от жалбоподателката. При постановяване на оспорените
административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите
материалноправни норми, относими към спорния административен въпрос, с оглед
структурата на работодателя на жалбоподателката, специфичните условия на труд и
наличието на специална нормативна уредба относно работници в оранжерии и
бригадир в оранжериен блок.
12. На първо място следва да
бъде съобразено, че с разпоредбата на т. 52а1 (в редакцията й от ДВ, бр. 58 от
1990 г.) от раздел втори на ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текстовете
отрасли и дейности, сред които са и работници в оранжерии и бригадир в
оранжериен блок.
Няма спор, че жалбоподателката през процесните
периоди е работила в структурите на ОП „Градини и паркове“ Пловдив,
правоприемник на СП „Паркстрой“ – Пловдив и О.Ф „Брикомс“, под. „Паркстрой“
Пловдив и по-конкретно в „Цветопроизводна база“. В издаденото удостоверение
типов образец УП-30 изх. № 813 от 21.11.2000 г. от ОП „Градини и паркове“ се
посочва, че длъжностите, които е заемало лицето са „р-к в оранжерии“, както и
че отработеният трудов стаж е ІІ категория труд, съгласно т. 52а от ПКТП (л. 102).
Верността на това удостоверение е потвърдено с последващо издадено Удостоверение
изх. № 209/30.09.2015 г., издадено от ОП „Градини и паркове“ Пловдив (л. 57). Пенсионният
орган обаче е приел, че спорният осигурителен стаж не е обхванат от
разпоредбата на т. 52а1 от ПКТП /отм./ „…тъй
като при проверката не са установени данни, че лицето е било цветопроизводител.
13. Съдът намира, че в нарушение
на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК,
административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от
обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице),
необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството. Не води до различен извод обстоятелството, че са извършени
проверки от отдел „КПК”, приключили с издаването съответно на Констативен
протокол № КП-5-15-00045659/17.07.2015 г. (л.46), Констативен протокол №
КП-5-15-00114401/01.03.2016 г. (л.63) и Констативен протокол №
КП-5-15-00141976/06.06.2016 г. (л.84), доколкото нито в хода на коментираните
проверки, нито в хода на процесното административно производството е изследван
характерът на извършваната от жалбоподателката трудова дейност, отговаряща на
заеманата от нея длъжност, с оглед преценка на категорията на този труд – ІІ
или ІІІ. Липсата на подробни мотиви за това кои функции или характеристики на
процесните длъжности се счита, че са пречка трудовият стаж да не бъде зачетен
по т. 52а1 от ПКТП (отм.), обосновават нарушения и на
административнопроизводствените правила при издаването на атакуваните пенсионни
актове.
14. Именно в тази връзка по
делото е прието заключение по допуснатата СТЕ, което съдът възприема като
обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота
релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на
настоящия административноправен спор. Вещото лице, след извършена проверка на
място в архива на осигурителя ОП „Градини и паркове“ Пловдив, както и в
Регионална дирекция „Архиви“ Пловдив е дало заключение както относно вписвания
в платежните ведомости за процесния период, така и за характера на извършваната
от жалбоподателката трудова дейност, съобразно заемната от нея длъжност за
всеки конкретен период и в каква подчиненост се намира последната. Всичко това
е изследвано в контекста на цялостната структура и дейност на ОП „Градини и
паркове“ – Пловдив. Тези обстоятелства, наред с дадения изчерпателен, обоснован
и логичен отговор на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото
и неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящия състав на
съда, е основание заключението да бъде съобразено при постановяване на
съдебното решение.
15. Така в СТЕ изрично е
посочено, че в структурно отношение ОП „Паркстрой“ разполага със спомагателни
производства, едно от които е „Цветопроизводна база“, която е разполагала с
култивационни съоръжения – оранжерии и открити площи, в които са били произвеждани/отглеждани
тревисти декоративни растения. Необходимите декоративни растения – цветя и
цветен разсад са били произвеждани именно в „Цветопроизводна база“
(„Цветопроизводство“), спомагателно предприятие към осигурителя ОП „Градини и
паркове“ – Пловдив, правоприемник на СП „Паркстрой“ – Пловдив.
Все в тази насока вещото лице е констатирало, че В.З.
е записана в разплащателните ведомости на служителите и работниците именно в
„Цветопроизводна база“, както следва:
- за периода от 17.07.1980 г. до 31.12.1980 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 1257, I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв.
- за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1981 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 837, I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв.
- за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 817, I-ви разряд, тар. ставка 4,61 лв. до м. май, ІІ-ри
разряд, тар. ставка - 4,84 лв. от м. юни до 31.12.1982 г.
- за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1983 г. е
записана в „Цветопроизводна база“ без
длъжност под № 917, ІІ-ри разряд, тар. ставка 4,84 лв.
- за периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. е
записана в „Цветопроизводна
база“/“Цветопроизводство“ без длъжност под № 1018, ІІ-ри разряд, тар. ставка
4,84 лв.
- за периода от 30.09.1985 г. до 31.12.1985 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 715, м.10 № 764, ІІ-ри разряд, тар. ставка 5,07 лв./5,53 лв.
- за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 713, ІІ-ри разряд, тар. ставка 5,53 лв.; от 01.07.1986 г.
ІІІ-ти разряд, тар. ставка 5,53 лв.
- за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г. е
записана в „Цветопроизводна база“ без
длъжност под № 712, ІІІ-ти разряд, тар. ставка 5,53 лв., от м.08, тар. ставка
6,08 лв.
- за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 712, ІІІ-ти разряд, тар. ставка 6,08 лв.
- за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. е
записана в „Цветопроизводна база“ без
длъжност под № 712, ІІІ-ти разряд, тар. ставка 6,08 лв., м.1 и м.2; IV-ти
разряд от м. март, тар. ставка 6,64 лв.
- за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1990 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
без длъжност под № 19/8 на стр. от ведомостта - 1 м. - 20; 2 м. - 22; 3 м. -
25; 4 м. - 14; 5 м. - 6; 6 м. - 18; 7 м. - 18; 8 м. - 21; 9 м. - 23; 10 м. -
48; 11 м. - 34; 12 м. - 44, заплата 180 лв., тар. ставка 8,45 лв.
- за периода 03.09.1993 г. до 01.10.1993 г. е
записана в „Цветопроизводна база“
под № 2 и 3 с основна заплата 1343 лв.
Или иначе казано, З. за целия спорен период
фигурира в разплащателните ведомости именно на „Цветопроизводна база“.
Изрично се посочва и че в разплащателните ведомости
за заплати на целия списъчен състав липсват описани длъжности, което се
установява и при преглед на приложения по делото CD, представен по делото от
ОП „Градини и паркове“ – Пловдив, съдържащ фотокопия на ведомости за процесния
период (л.259).
Установено е също така от вещото лице, че жалбоподателката
във всеки един от представените списъци и азбучник на работниците за процесните
години, е вписана в „Цветопроизводствена база“.
Тук именно е необходимо да се посочи, че
непрецизното попълване на разплащателните ведомости, в които не е посочена длъжността
на З., не променя характера на
извършваната от нея трудова дейност като такава, осъществявана в притежаваните
от осигурителя оранжерии и то в областта на цветопроизводството.
В подкрепа на изложеното са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност,
които съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на данните по
делото. Въз основа на същите се установява, че работниците в
„Цветопроизводство“, респ. „Цветопроизводна база“ са работили единствено и само
в оранжерии, а на откритите площи е имало други бригади, които са наемани временно,
друга специална бригада се е занимавала и с растителната защита. Свидетелката К.
дори заявява, че без значение на каква длъжност е била назначена – „работник“,
„работник в оранжерия“ и „цветопроизводител“, винаги е извършвала една и съща
работа и тя е била свързана с отглеждането на цветята и тяхното бране. Във
връзка с работата в оранжериите и двете свидетелки заявяват, че са получавали
допълнително дни отпуск, както и безплатна храна.
Всички тези данни,
извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат
да се приеме, че осигурителният стаж на З. за длъжностите „работник“ за периода от
17.07.1980 г. до 30.06.1982 г., „работник озеленяване“ за периода от 01.07.1982
г. до 31.08.1984 г., „работничка“ за периода от 30.09.1985 г. до 31.05.1987 г.,
„р-ка озеленяване“ за периода от 01.06.1987 г. до 31.12.1990 г. и „р-к по
озеленяване“ за периода от 03.09.1993 г. до 30.09.1993 г., следва да бъде зачетен като втора
категория труд, доколкото този труд е полаган именно в оранжериите на ОП
„Градини и паркове“ в „Цветопроизводна база“.
За пълнота следва да бъде посочено също така, че по
делото липсват данни, които да създават дори индиция, а още по-малко да
обосноват извод, че е имало работници в „Цветопроизводна база“, които да са осъществявали
своята работна функция извън оранжериите. Административният орган е постановил
процесния отказ като е счел, че: „В
представените към жалбата документи, както и от горецитираните констативни
протоколи, не се съдържа информация доказваща заеманата длъжност от
жалбоподателката за периодите 17.07.1980 г. до 31.08.1984 г.; от 30.09.1985 г.
до 31.12.1990 г. от 03.09.1993 г. до 01.10.1993 г.“. Впрочем, в решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив и в спорното разпореждане, нито е посочено, нито се
твърди, нито пък се установява от данните по делото, че жалбоподателката е
осъществявала трудовата си функция (като "работник",
"работник озеленяване", "работничка", "р-ка
озеленяване", "р-к по озеленяване") на работно място извън оранжериите.
Напротив, данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото
свидетели, сочат точно обратното, а именно, че трудовите функции по
цветопроизводство, са се осъществявали единствено и само в оранжерии.
Още един факт в подкрепа на изложеното по-горе е и че
съгласно Заповед № 86/30.09.1999 г., издадена от ръководителя на ОП „Градини и
паркове“ гр. Пловдив (л. 65) на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда е прекратено трудовото правоотношение с В.Г.Н. (З.) именно на длъжност
28.Цветопроизводители.
16. Не може да не бъде констатирано, че целият стаж (в
размер на 15 години 01 месец и 16 дни) положен от свидетелката Ц.И.Ж. за
периода от 15.02.1973 г. до 01.04.1988 г. в СП „Паркстрой“ на длъжности
отразени в трудовата книжка „работник“ и „озеленител“ (л.235-236), е зачетен от
органите на НОИ при отпускането й на пенсия за изслужено време и старост като
положен от ІІ категория труд, видно от представеното по делото Разпореждане от
08.04.2008 г. (л. 254). Сходно е положението и с другата свидетелка - С.А.К..
Ето защо, непризнаването на жалбоподателката
на пенсионни права, които вече веднъж са били признати на друго лице при
идентични условия от същата тази администрация е довело до нарушаване на
принципа на равнопоставеност
на осигурените лица, възведен в нормата на чл. 3, т. 3 от КСО и доразвит в чл.
8, ал. 2 от АПК, според който в
пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи
се третират еднакво.
17. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не изискванията
на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, а изискванията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване (в приложимата редакция към датата
на подаване на заявлението) са изпълнени по отношение на жалбоподателката,
поради което на същата следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Цитираната разпоредба предвижда възможност до 31 декември 2015 г. за лицата, които са работили
10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на
втора категория труд, да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили 47 години и 8 месеца за
жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години
и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд.
Следователно, правото на пенсия по § 4, ал. 1 от КСО възниква при наличието
на три кумулативни предпоставки: осигурителен стаж с определена в текста
продължителност при условията на първа или втора категория труд, възраст, съобразно
категорията труд и определен сбор от стажа и възрастта.
В конкретната хипотеза към датата на подаване на
заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (14.05.2015
г.) З. е на възраст 53 години 07 месеца
и 10 дни (същата е родена на *** г.).
С разпореждането от 04.11.2016 г. осигурителният стаж от ІІ категория е приет
за такъв от 09 години 07 месеца и 12 дни. Спорният осигурителен стаж, който
според настоящия съдебен състав следва да бъде признат за такъв от ІІ категория
е 09 години 05 месеца и 13 дни. Или общо осигурителният стаж от ІІ категория
труд е 19 години 00 месеца и 25 дни. Общият
осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО е 40 години 05 месеца и 26 дни (16 години
07 месеца и 25 дни - ІІІ категория + 23 години 10 месеца и 01 ден –
превърнатият стаж от ІІ категория към ІІІ категория). При това положение сборът
от осигурителния стаж и възрастта на жалбоподателката
надхвърля 94 (40 години 05 месеца и 26 дни + 53 години 07 месеца и 10 дни = 94
години 01 месец и 06 дни).
18. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-11/19.01.2017 г. на Директора на
ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-720/04.11.2016 г., поради което същите ще следва
да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да
бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
при РУСО - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-32776/14.05.2015 г., по описа на РУСО гр.
Пловдив, подадено от В.Г.З., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За
разноските:
19. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 700 лв.
- заплатените депозити за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-11/19.01.2017 г. на Директора на
ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-720/04.11.2016 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на В.Г.З. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при
Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-32776/14.05.2015 г., по описа на ТП на НОИ
гр. Пловдив, подадено от В.Г.З., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив, да заплати на В.Г.З., ЕГН **********,
с адрес,*** сумата от 700 лева,
представляваща сторените от последната разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: