Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
09.08.2018 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски
районен |
съд |
|
ІІ-pи наказателен
|
състав |
|||
|
На |
четвърти юли |
|
Година
|
2018 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
|||||||
|
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
||||||
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия АТАНАСОВА |
|||||||
|
НАХ |
дело номер |
178 |
по
описа за |
2018
|
година |
||||
ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
А.К.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 4439/27.03.2017
година на Главен инспектор „Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.37 ал.1
т.1 от Наредба №11/03.07.2001 година на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, му е наложено,
на основание чл.53 ал.1 от ЗП, административно наказание глоба в размер на
2 892 лева. Възраженията са в смисъл, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до опорочаване на административно – наказателното производство, поради
което се счита, че постановлението е незаконосъобразно. На тази база се иска
неговата отмяна. Подробни доводи не са изложени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалния му представител адв. И.М. от ВрАК поддържа искането
за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. В тази връзка
се посочва, че е налице разминаване между описаното в АУАН и в НП деяние и неговата
правна квалификация като административно нарушение. Претендира се също, че
данните, изложени в обстоятелствената част на административните актове досежно
мястото на извършване на нарушението са непълни и неточни, тъй като от гласните
доказателства по делото става ясно, че същинската проверка – измерване с
техническо средство ел. везна DFW-KR №118873 и
ролетка Р05 на натоварването на задвижващата единична ос на ППС и на
разстоянието между осите и отчетените резултати, е била извършена на място,
различно от посоченото в АУАН и НП.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт
Миряна Младенова, счита, че административните актове са съставени и връчени в
съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН, а описаното в тях нарушение е
подкрепено от събраните в хода на административно - наказателното производство
доказателства. Подробни доводи в тази насока са изложени в постъпилото и
приложено по делото становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят А.В. работел като шофьор платформа в „Миро
Комерс“ ЕООД със седалище в гр.Етрополе. На 09.03.2017г. същият управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с 5
оси – МПС с две оси /1-ва; 2-ра/ марка „МАН ТГА“ модел 18530 с регистрационен
номер СА 27 89ХМ и полуремарке с три оси с регистрационен номер СО 4249 ЕК с
товар - дърва. В 10.40 на път II -16 км 4+300 в посока на движение от село Ребърково към гр. Нови Искър В.
бил спрян за проверка от свидетелите С.П. и И.И. – служители на АПИ гр.София. В
хода на проверката контролните органи извършили измерване с техническо
средство – ел. везна DFW-KR
№118873 и ролетка Р05,
при което било констатирано, че натоварването на задвижващата /2-ра/ единична
ос на ППС е 12,985 тона при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл.7
ал.1 т.4 б.“А“ от Наредба №11/03.07.2001 година на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /наричана по-надолу Наредбата/, разстоянието
между осите е 1,15 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето /3-та, 4-та и 5-та/ на ППС е 28,510 т. при маскимално допустимо
натоварване на оста 21,000 т., съгл. Чл.7 ал.1 т.3 б.“А“ от наредбата. Според
чл.3, т.2 от Наредбата, при надвишаване на нормите, визирани в чл.7 от
Наредбата се приема, че ППС е тежко. Сумата на натоварването по оси на ППС е
48,315 тона. Като водач на ППС, В. не представил на контролните органи валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 ДП на Наредбата, респективно
тежко по чл.2 от същата наредба. За констатираното нарушение на Водача бил
съставен АУАН по Закона за пътищата.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С.В.П. и И.Ц.И..
По искане на защитата като свидетели по делото са разпитани
Николай Григоров Григоров и Венцислав Харалампиев Гмурски – приятели на
жалбоподателя. От показанията им става ясно, че на инкриминираната дата двамата
пътували в участъка, където се извършвала проверката на жалбоподателя и по тази
причина имат впечатления от нея. Независимо един от друг двамата свидетели
заявяват пред съда, че измерването с техническите средства на ППС, управлявано
от жалбоподателя, е било извършено на отбивка встрани от пътя, чиито терен е бил
с наклон и без асфалтово покритие.
Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.
Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе
предвид изложеното в съдържанието на НП и в жалбата, подадена от А.В., съдът приема,
че същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН е
съставен на жалбоподателят за деяние, възприето от актосъставителя като
нарушение по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за
пътищата /ЗП/ вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001 година на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. С процесното наказателно постановление същият е
бил санкциониран с глоба в размер на 2 892 лева по силата на чл.53 ал.1
ЗП. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. По силата на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б.“А“
от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства от 03.07.2001г. на МРРБ,
максималното допустимо натоварване на задвижващата 2-ра единична ос е 11,5 тона, а максимално
допустимото натоварване на ос на тройната осн на полуремаркето е 21,000 т, като
сумата от натоварването на осите е 48,315 т. Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция
на „извънгабаритни ППС“- съгласно §1, т.1 от ДР на цитираната Наредба №
11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2
и/или тежките ППС по чл.3 и извънгабаритните и тежките ППС включват основно
следните категории: М2, М3 и техните ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3
и О4. От писмените и гласните доказателства по делото е
видно, че процесното пътно превозно средство – съчленено ППС с 5 оси –
МПС с две оси /1-ва; 2-ра/ марка „МАН ТГА“ модел 18530 с регистрационен номер
СА 27 89ХМ и полуремарке с три оси е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на цитираната Наредба № 11/2001г. на
МРРБ. Тъй като в случая се касае за път от републиканската пътна мрежа е
следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл.14, ал.2, т.1, б.“а“
от Наредба № 11/20001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ и във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, а именно разрешение от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София. Съгласно чл.15, ал.3 от посочената Наредба №
11/20001г. на МРРБ собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Според
показанията на свидетелите П. и И., такова не е представено. Ето защо,
поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на 26, ал.2,
т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Възраженията на защитата са свързани, на
първо място с неправилното, според нея, ангажиране на
административно-наказателна отговорност за това нарушение именно на В.. Съдът
не споделя тези доводи. В чл.53 от Закона за
пътищата като субект на нарушението са визирани именно физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗП. В този смисъл
следва да се направи разграничение между лицето, което е задължено да поиска
издаването на разрешение за движение на извънгабаритен товар и лицето, което
превозва товара, което безспорно е водачът на автомобила. Съгласно разпоредбата
на
чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата вр. с чл.26 ал.2
т.1 б.”а” от Закона за пътищата физическите лица, които осъществяват движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение носят административно-наказателно
отговорност. Жалбоподателят е субект на извършеното нарушение, тъй като е
физическо лице, в качеството си на водач на пътното превозно средство и с оглед
доказателствата по делото, както и естеството на нарушението, съдът не споделя
доводите за неправилно прилагане на материалния закон. По отношение на
възраженията за нарушения в процедурата, при която е извършено измерването,
съдът отчита данните, съобщени от свидетелите П. и И.. Същите, съотнесени към
информацията, съдържаща се в представените по делото инструкция за работа със
система за измерване на оси на превозни средства и писмени доказателства
касателно състоянието на пътната настилка в участъка, където е била извършена
проверката, позволяват да се направи извода, че измерването е извършено в
съответствие с изискванията, както по отношение състоянието на терена, така и
относно позициониране на техническото средство. Твърденията на свид. Григоров и
Гмурски в тази насока не са подкрепени от доказателствата по делото и в този
смисъл се явяват голословни.
За
констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на размер на 2 892 лева по силата на
чл.53 ал.1 ЗП. Имайки предвид събраните доказателства, съдът приема,
че размерът на наложеното наказание е неправилно определен. Този състав
многократно е имал възможността да отбележи, че при определяне на наказанието
наказващият орган следва стриктно да съблюдава изискванията, регламентирани по
този въпрос в чл.27 ЗАНН. В ал.2 на същия текст законодателят изрично е посочил,
че при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В съдържанието на
наказателното постановление липсват мотиви, от които в пълнота да е видно по
какви съображения наказващият орган е наложил на жалбоподателят глоба в размер
на 2 892 лева /при регламентиран в закона минимум от 1 000 лева и максимален
размер 5 000 лева/. По тази причина съдът е в невъзможност да извърши
проверка доколко същите са съотносими към изискванията на чл.27 ЗАНН.
Съобразявайки се с цитираната разпоредба, настоящият състав намира за
необходимо самостоятелно, в рамките на проверките за законосъобразност и
правилност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, да
изследва доколко визираните в НП вид и размер на наказанието съответстват на
закона. Отчитайки липсата на други нарушения на Закона за пътищата, липсата на
данни относно материалното положение и имотно състояние на жалбоподателя, а
така също характера и степента на обществена опасност на деянието, настоящият
състав приема, че размера на наложеното наказание следва да бъде намалено от
2 892 лева на 1 000 лева. Ето защо постановлението следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № 4439/27.03.2017
година на Главен инспектор „Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, издадено на А.К.В.
*** за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр.
чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001 година на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба, наложено, на
основание чл.53 ал.1 от ЗП, от 2 892 лева на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански
административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: