№ 100
гр. Котел, 26.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20242210100750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в
гр. Котел, ул. *******, чрез адв. Н. М. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, бл. Парк лейн, офис център, ет.8, с която се иска да бъде
признато за установено, че сключеният между ищцата и ответника Договор за
потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г., е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. Чл. 22 вр. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
ответниците са подали отговор в законоустановения срок, на основание чл.
146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
на делото.
Исканията на страните за приемане на представените с процесуалните
документи писмени доказателствени средства следва да бъдат уважени.
В исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за допустимо, но отлага
същото за произнасяне в първото по делото открито заседание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника,
както и е депозиран насрещен иск по първоначално предявената искова молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния
проект за доклад:
Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и
тяхната правна квалификация:
В исковата молба се твърди, че на 10.07.2024 г. между ищцата С. Г. Д. и
1
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е сключен Договор за потребителски кредит №
689205 за сумата от 1066.70 лв., при ГПР 65.00 % и ГЛП 35.81%, която е
следвало да се върне на 12 бр. вноски. Освен това е постигната договореност
за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение
на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 1083.00 лева,
която се кумулира в падежните вноски по кредита.
Твърдят, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.Ю ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Излагат доводи, че в конкретния случай спорът се концентрира
върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на
65.00 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР, още
повече, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън
законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Развиват подробни
съображения в тази насока инкорпорирани в исковата молба., като посочват,
че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените
рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.
Ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение
по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или
действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за
който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката изрично
посочен в погасителен план е 1083.00 лв. На пръв поглед изглежда, че тази
сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение
за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР.
Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка,
както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за
същността на неустойката. Посочват, че от фактическите констатации следва
несъмненият извод, че сумата от 1083.00 лева е въведена в процесния договор
като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за
предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на
договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на
„неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е
не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката -
1083.00 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на
всичко гореизложено считам, че тази сума не представлява неустойка по
смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. При извод за недействителност на
договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата
стойност на кредита, а именно 1066.70 лева.
Считат, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.
19,ал.4, от ЗПК,вр. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, поради това, че посоченият в Договора
2
ГПР не съответства на действителния ГПР.
Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявеният иск от С. Г. Д., че сключеният между нея и ответника Договор за
потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелства, на които ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД основава
възраженията си: Относно допустимостта на иска, считат че предявеният иск
е допустим. Относно основателността на иска, считат че предявеният иск е
неоснователен и необосновани и излагат подробно съображения в тази насока,
а именно: Възразяват изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски
кредит № 689205 сключен на 10.07.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и С.
Г. Д., се явява нищожен, като излагат подробно основанията за това,
претендират се и разноски в производството.
Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават: На
10.07.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател,
и С. Г. Д., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 689205. Твърдят, че договарянето между страните се
осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на
електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор
за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.
Преди кандидатстване за кредит С. Г. Д. е регистрирала свой профил в
системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално
потребителско име и парола. За верификация на самоличността си при
създаването на профила си, тя е получила от ответника ПИН код под формата
на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в заявката
телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С
краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се
удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето,
което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След
получаване на линка С. Г. Д. е потвърдила профила си. Като част от процеса
по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на
кредитополучателя, С. Г. Д. е снимала личната си карта, направила е селфи с
личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното
реализиране на процедурите по верификация на самоличността на С. Г. Д.,
профилът й е потвърден.
Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, С. Г. Д. е
попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване
клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни
относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и
настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална
3
електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В
края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване С. Г. Д. е
потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи
условия е необходимо условие за изпращане на заявката
След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е
разгледал предоставената от С. Г. Д. информация и въз основа на тази
информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил
същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита моят доверител
е качил в профила на С. Г. Д. Договор за потребителски кредит № 689205,
заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към всеки
документ има два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С
оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието
на ищеца с договора за кредит и Общите условия С. Г. Д. е активирала линка
„Приеми договора”.
В изпълнение на задължението по Договор за потребителски кредит №
689205, Кредитодателят е предоставил сумата в размер на 1066.70 лева, като
1000 лева по кредита са преведени по микросметка на Кредитополучателя в
„Изипей“ АД, а остатъкът по кредита, а именно сумата от 66.70 лева, „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето
лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД
(Застраховател). Тази сума представлява финансиране чрез кредита на
застрахователната премия, която Кредитополучателят дължи на
Застрахователя по сключената между тях застраховка.
Клиентите на ,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД могат да се включат към
условията на Групов застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова
застраховка "Живот" срещу непредвидени неблагоприятни събития свързани с
живота и здравето им, влияещи неблагоприятно върху възможността да
обслужват надлежно кредита си.
С. Г. Д. се е съгласила да бъда застрахована при условията на Груповия
застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова застраховка "Живот",
сключен между ЗД “Евроинс Живот” ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Същата
се е запознала с Общите условия на за застраховка “Живот”, съгласила се е с
тях и ги приела като неразделна част от застрахователния договор.
С оглед на Застрахователен сертификат № 478917 / 10.07.2024 за
застраховка "Живот" и на сключения договор за кредит с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, се установява, че застрахователя ЗД “ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД, ЕИК
********* срещу заплащане на застрахователната премия в размер на 66.70
лева се съгласява да застрахова С. Г. Д. като клиент на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.
Сочат, че сключения потребителски кредит се потвърждава и от
твърденията на ищеца в исковата молба, поради което молят съда да счете за
безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за
потребителски кредит № 689205. предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 1066.70 лева.
4
Възразяват срещу твърденията на ищеца, че не били спазени
изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК.
Излагат доводи, като посочват, че тази неустойка, като размер и вреди,
които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави
равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава
равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията
на воля в търговския оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е
индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите
Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-
кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те
са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях,
следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит.
Нещо повече, размерът на уговорената между страните неустойка при
неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението на
потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за
всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен
случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът
на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други
допълнителни условия, утвърдени в дьлгогодишната практика на
представляваното от мен дружество.
Считат, че Договор за потребителски кредит № 689205 е изцяло
действителен и са спазени всички законови условия.
Молят съда да отхвърли исковите претенции, тъй като Договор за
потребителски кредит № 689205 се явява изцяло действителен, и считат, че
претенциите на ищеца срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД се явяват неоснователни
и необосновани.
Изразяват становище в случай, че ищецът допълни или конкретизира
исковата си молба или изрично оспори твърдения на ответника, изложени в
този отговор или в съдебно заседание, молят да им се предостави възможност
възможност да направят допълнителни искания.
Молят да бъде приложен чл. 238, ал.2, изр. 1 ГПК, ако са налице
предпоставките затова.Претендират в полза на ответника да бъдат присъдени
направените съдебни разноски, в т.ч. изплатеното адвокатско възнаграждение.
След депозиране на отговора, в РС Котел е постъпил и насрещен иск
срещу ищцата по първоначално предявеният иск, като молят съда да
постанови правораздавателен акт, с който да осъди ответника по насрещният
иск С. Г. Д. с ЕГН ********** по предявеният насрещен иск да заплати на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД сумите съгласно сключения помежду им Договор за
потребителски кредит № 689205 и приложимите към този договор за кредит
Погасителен план. Приложения. Общи условия и Застрахователен сертификат
№ 478917 / 10.07.2024:
По предявения насрещен иск не е депозиран отговор.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: Съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание, както следва:
5
Срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По насрещния осъдителен иск за сумата от 1066.70лв. с правно
основание чл.23 ЗПК.
Съдът, на основание чл. 146 указва на страните, че съгласно чл. 153 и
чл. 154 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД е при условията на пълно и главно доказване да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, че
недействителен на заявените правни основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът е
валиден и, че клаузите по него са индивидуално уговорени.
В доказателствената тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже
при пълно и главно доказване, че договорът е валиден и, че клаузите по него
са индивидуално уговорени.
В доказателствената тежест на ответника по насрещния иск е да
докаже, че договорът не е валидно сключен и е недействителен.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговорите на исковата
молба писмени доказателствени средства.
ОТЛАГА за първото по делото открито заседание произнасянето по
искането на ищеца по първоначално предявения иск - за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК;
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
6
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.;
съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като
същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва,
че при постигането на такава ще бъде възстановена от внесената държавна
такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в
производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно
пълномощно.
НАСРОЧВАМ разглеждане на делото в открито съдебно заседание за
15.04.2025г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им
се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца по първоначално
предявения иск и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска
не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на
делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и
заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
7
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото,
като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
8