№ 12961
гр. С., 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110105129 по описа за 2025 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............, е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът П. Ж. М., ЕГН ********** и
адрес: гр. С., ......, дължи сумите: 864,41 лева, представляваща цена на доставена и
незаплатена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, 171,16 лева
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 28.06.2024 г., 26,78 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, 6,13 лева
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 28.06.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45167/24 г. на СРС.
Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като вещен
ползвател на топлоснабдявания имот – апартамент № 91 в гр.С., ............. Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т...” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
1
за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди, че в имота няма отоплителни тела. Твърди, че не дължи заплащане за
непоискана услуга. Твърди, че е платила всички дължими за процесния период задължения.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от
30.09.1994 г., че П. М. дарила на сина си Павел Симов притежаваната от нея ½ идеална част
от апартамент № 91 в гр.С., ............ /удостоверение за идентичност на адрес/, запазвайки си
пожизнено правото на ползване върху прехвърлената ½ ид.част. Останалата 1/2 ид.ч.
бившият съпруг на ответницата дарил на сина им с договор от 2006 г. Следователно в полза
на ответницата е учредено вещно право на ползване върху 1/2 част от имота. При
конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално
ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на
ЗС дължи разноските за ползване на имота. Доколкото ответницата притежава вещно право
на ползване само за ½ ид.ч, то само за нея между страните е налице сключен договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по силата на
който ответницата дължи половината от цената на доставената в имота топлинна енергия.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия само за топла вода, като при
отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. За исковия период действа Наредбата за топлоснабдяването № Е-РД-04-
1/2020 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от същата наредба. Тя е
подзаконов нормативен акт, при което отмяната с решение на ВАС на оспорени разпоредби
има действие от деня на влизането в сила на съдебното решение, т. е. отмяната действа само
за в бъдеще, но не и за минало време, поради което за исковия период Наредбата и
приложението са уреждали материята по отчитане и разпределение на ТЕ в сгради-етажна
собственост. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,
извършено от ФДР. В имота няма отоплителни тела. Ползва се топла вода, която се отчита по
показанията на водомер за топла вода. В банята има щранг лира, за която се изчислява
служебна ТЕ. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена
между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ
и Наредбата. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно
заключението възлиза на 1021.16 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен на 14.08.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен
номер възлиза на 26.78 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
3
вземанията на ищеца. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
24.07.2024 г. Всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 24.07.2021 г., са погасени
по давност /т.е. от 1.5.2020 г. до 30.04.2021 г./. Остава дължима главницата за топлинна
енергия за периода 1.5.2021 г.-30.4.2023 г., която съобразно заключението на СТЕ възлиза на
711.07 лв. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден
срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася,
т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено по давност е
задължението за периода 1.6.2021 г. – 30.06.2021 г. Дължима остава таксата ДР за периода
1.7.2021 г.-30.04.2023 г. на стойност 26.35 лв.
Исковете следва да се уважат за ½ от установените задължения, т.е. за 355.54 лв. и 13.18 лв.,
доколкото не се установи ответницата да ги е платила, в който смисъл е заключението на
приетата по делото ССчЕ, според което с извършените плащания не са платени процесни
задължения.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане /това
което не е погасено по давност/, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК върху дължимата
главница на 79.43 лева за периода от 15.09.2022 г. до 28.06.2024 г. Искът следва да се уважи
до този размер и период.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
4
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените
разноски за държавна такса 25 лв., депозити вещи лица 760 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 371.19 лв. В заповедното производство са дължими
31.46 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че П. Ж. М., ЕГН ********** и адрес: гр.
С., ......, дължи сумите: 355.54 лева, представляваща цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия в имот - апартамент № 91 в гр.С., ............, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането,
79.43 лева мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 28.06.2024 г., 13.18 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 45167/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за съществуване на
вземанията за: цена на топлинна енергия за разликата над 355.54 лева до предявение 864.41
лева и за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва върху нея за разликата над
79.43 лева до предявените 171.16 лева и за периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г. и за цена
на дялово разпределение за разликата над 13.18 лева до предявените 26.78 лева и за периода
от 1.6.2021 г. до 30.06.2021 г., и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6.13 лева за периода от 15.08.2021 г. до 28.06.2024 г.
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ......, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 371.19 лева разноски в исковото производство и сумата от 31.46 лева разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т...” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5